№ 1773
гр. С, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Г.Т.
при участието на секретаря Ю.К.ГР.
като разгледа докладваното от В.Г.Т. Гражданско дело № 20221110104486 по
описа за 2022 година
иск на кредитор за осъждане на длъжника му да изпълни задължението си по запис
на заповед с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение I от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 44 от същия закон във връзка с чл. 535 от Търговския закон,
разгледан при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен
иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и
подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
1. ДОВОДИ, ИСКАНИЯ И ВЪЗРАЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Ищците:
З. Г. Л. – К. с ЕГН**********, живееща в гр. С на ул. „ЦВ. Г.“ №1 във вход Б на етаж IV в
апартамент ХХХ, представлявана от настойника П. А. М. с Егн**********, живеещ в гр. Б
на ул. „П Г.“ №4 на етаж I,
С. Н. К. с ЕГН**********, живеещ в гр. С в част III на жилищен комплекс М в блок СССVII
във вход IV на етаж V в апартамент СХVI,
М. Н. К. с ЕГН**********, живеещ в гр. С на ул. „Д.Х.“ №64 на етаж VII в ателие VII,
и двамата ответници с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С на ул.
„Г. С.Р.“ №*** във вход В на етаж II над партера чрез пълномощника адвокат Л. Ц. Т.
твърдят, че са наследници по закон на Н С.ов К. с ЕГН********** с последен поС.ен адрес в гр. С
в жилищен квартал ОК в блок DХI във вход А в апартамент V. Ответникът издал в полза на
наследодателя им запис на заповед, с който се задължил безусловно да плати сума пари, но не
изпълнил задължението си.
В открито съдебно заседание, проведено на 13. II. 2023 година пълномощникът на двамата
ищци уточнява, че процесният запис на заповед бил издаден като обезпечение на договор за заем,
сключен на 25. ХI. 2023 година.
Във връзка с горното наследодателят на ищците предявил заявление за издаване на заповед
1
за изпълнение. Била издадена такава заповед, против която ответната страна възразила. Излагат се
доводи, че възражението на ответника било представено в съда след изтичането на срока по чл. 414
от Гражданския процесуален кодекс.
Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме установено по отношение на
ответника, че дължи на ищците 23 469.00 лева по издаден в полза на наследодателя им запис на
заповед. В открито съдебно заседание, проведено на 13. II. 2023 година, пълномощникът на
ищците заявява, че записът на заповед е издаден като обезпечение на задължението на ответника
по договор за заем от 25. XI. 2013 година.
Претендират се направените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ответната страна оспорва иска, като твърди, че ответникът и наследодателят на ищците се
готвели да сключат договор за заем, обезпечен с процесния запис на заповед. В течение на
преговорите ответникът положил подпис върху празен лист хартия. До сключването на договор не
се стигнало, но наследодателят на ищците изписал върху подписания от ответника лист текста на
записа на заповед. Пълномощницата на ответника поддържа, че подписът върху процесния запис
на заповед бил положен от лице, различно от него.
2. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО
И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. По сключване на договори за заем между наследодателя на ищците и ответника :
На 19. X. 2000 година в гр. С наследодателят на ищците сключва с ответника договор за
заем, по силата на който наследодателят на ищците се задължава да предаде в собственост на
ответника сумата от 39 000.00 лева, а ответникът се задължил да върне заетата сума на пет месечни
вноски.
Договорът за заем е представен по делото от пълномощника на ищците в открито
заседание, проведено на 22. III. 2023 година.
На 25. XI. 2011 година в гр. С наследодателят на ищците сключва с ответника договор за
заем, по силата на който наследодателят на ищците се задължава да предаде в собственост на
ответника сумата от 22 602.00 лева, а ответникът се задължил да върне заетата сума на дванадесет
месечни вноски.
На същата дата в гр. С наследодателят на ищците сключва с ответника договор за заем, по
силата на който наследодателят на ищците се задължава да предаде в собственост на ответника
сумата от 18 775.00 лева, а ответникът се задължил да върне заетата сума на дванадесет месечни
вноски.
На същата дата в гр. С наследодателят на ищците сключва с ответника договор за заем, по
силата на който наследодателят на ищците се задължава да предаде в собственост на ответника
сумата от 11 265.00 лева, а ответникът се задължил да върне заетата сума на дванадесет месечни
вноски.
На 25. XI. 2013 година в гр. С наследодателят на ищците сключва с ответника договор за
заем, по силата на който наследодателят на ищците се задължава да предаде в собственост на
ответника сумата от 24 000.00 лева, а ответникът се задължил да върне заетата сума на дванадесет
месечни вноски.
2
Договорите за заем са представени по делото от пълномощника на ищците в открито
заседание, проведено на 13. II. 2023 година.
2. По издаването на записи на заповед:
На 25. ХІ. 2013 година ответникът издава представен в заповедното производство със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение запис на заповед, с който без протест обещава
да плати на наследодателя на ищците сумата от 23 469.00 лева. За да установи дали представеният
в заповедното производство документ отговаря на всички изисквания на чл. 535, ал. 1, т. 117 от
Търговския закон, съдът взе предвид, че:
документът съдържа наименованието „запис на заповед“ в текста си на езика, на който е
написан;
документът съдържа обещание да се плати определена сума пари, но под заглавието „запис
на заповед“ са изписани думите „за заем“;
определен е падеж (25. ХІ. 2014 година),
в документа не е посочено място на плащането;
в документа е посочено името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се
плати – наследодателят на ищците,
в документа е посочена дата на издаването (25. ХІ. 2013 година), но не и място на
издаването;
документът съдържа подпис на издателя.
Според заключение на повторната съдебно-почеркова експертиза, постъпило в съда на на
20. VІІ. 2023 година, ответникът е положил подпис върху процесния запис на заповед като издател.
На същата дата ответникът издава запис на заповед, представен по делото от
пълномощника на ищеца в открито заседание, проведено на 13. II. 2023 година, с който без
протест обещава да плати на наследодателя на ищците сумата от 50 000.00 лева.
На 07. VIII. 2019 година VII състав на I гражданско отделение на Софийски градски съд
постановява Решение №5947 по гражданско дело №8630 по описа на съда за 2017 година.
Решението е постановено по иск на наследодателя на ищците в настоящото производство срещу
ответника. Според решението вторият от по-горе описаните записи на заповед е служил като
обезпечение на трите договора за заем от 25. XI. 2011 година. Решението на Софийски градски съд
е потвърдено с Решение №211, постановено на 30. III. 2022 година от VI търговски състав на
Софийския апелативен съд по въззивно търговско дело №115 по описа на съда за 2022 година. На
20. II. 2023 година I търговско отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд на
Република България постановява Определение №50068 по търговско дело №1913 по описа на съда
за 2022 година, с което не допуска въззивното съдебно решение до касационно обжалване.
3. По наследяването на вземанията на Н С.ов К. с ЕГН********** с последен поС.ен адрес
в гр. С в жилищен квартал ОК в блок DХI във вход А в апартамент V:
На 16. III. 2021 година район ОК на Столична община издава Удостоверение на наследници
на Н С.ов К. с ЕГН********** под №РОК21-УГ01-1487(1). Според удостоверението същият е
починал на 14. III. 2021 година, оставяйки като наследници по закон преживялата си съпруга и
двамата си синове. Същите са конституирани по делото като ищци. Удостоверението е
представено по делото с исковата молба.
3
3. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И
ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:
1. По допустимостта на исковете, предявени по реда на чл. 422 от Гражданския
процесуален кодекс:
На 29. ХI. 2016 година наследодателят на ищците подава заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийския районен съд.
Исканата заповед е издадена на 06. II. 2017 година по частно гражданско дело №***** по описа на
съда за 2016 година. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника от частен съдебен
изпълнител на 19. II. 2020 година. Ответникът възразява срещу разпореждането за издаване на
заповед за изпълнение на 27. II. 2020 година, в срока по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс. На 21. IV. 2021 година съдът постановява Разпореждане №20104280, с което указва на
наследодателя на ищците в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе
дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по
силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 Гражданския процесуален кодекс. Съобщението не е връчвано на
наследодателя на ищците, за когото е установено, че междувременно е починал. Наследниците му
също не са били издирени в хода на заповедното производство. Двама ищци на 28. I. 2022 година
подават установителен иск, към който се присъединява и ищцата. Тъй като разпореждането на
съда не е било връчено на ищците, съдът приема, че за тях едномесечният срок за подаване на иск
е започвал да тече едва в момента, в който съобщението действително е достигнало до адресите по
силата на чл. 54 от Гражданския процесуален кодекс. Първото действие на ищците, от което може
да се предполага, че на тях действително им е известно разпореждането на съда за подаване на
установителен иск, е датата на предявяването на самия иск. Затова и искът по настоящото дело
следва да се счита подаден в първия ден на срока, следователно е допустим.
2. По иска за главницата:
За да се произнесе, съдът взе предвид, че ищецът претендира плащане въз основа на запис
на заповед. В записа е посочено, че същият е издаден „за заем“. Според задължителните указания,
д
съдържащи се в т. 4 от Тълкувателно решение №4/2013, постановено на 18. VI. 2014 година от
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд на
Република България, направена добавка в записа на заповед относно наличието на каузално
правоотношение е пречка за издаване на заповед за незабавно изпълнение само в случай, че тази
добавка отрича безусловния характер на поетото задължение. Само по себе си посочването, че
менителничният ефект е издаден за обезпечаване на вземане, произтичащо от определено каузално
правоотношение, не е в съС.ие да опорочи абстрактната сделка, ако не се отразява на безусловния
характер на обещанието за плащане, т. е. обещание, произтичащо единствено от менителничния
ефект. Такова отбелязване не накърнява реквизитите по чл.455, т.2 и чл.535, т.2 от Търговския
закон. Отбелязване, при което е посочено, че менителничният ефект е издаден във връзка с
конкретно каузално правоотношение, обективно е от значение при доказването на установителния
иск, предявен по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс, когато длъжникът е подал
възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 9 от Гражданския
процесуален кодекс. Според житейския опит записите на заповед обичайно се издават именно като
средство за обезпечаване на парични задължения, произтичащи от сключени договори, и
възприемането на противната теза би ги обезсмислило като такива.
В процесния случай отбелязването „за заем“ не поставя под никакво условие изпълнението
4
на поетото от издателя на записа на заповед задължение. То единствено явства, че издателят се е
задължил, обезпечавайки по този начин свое задължение по договор за заем.
Изхождайки от горното, съдът приема, че за уважаване на предявения иск е необходимо
наличието на следните предпоставки:
облигационна връзка, по силата на която ответникът дължи изпълнение – договор за заем;
издаване на процесния запис на заповед като обезпечение на договора за заем;
ищецът да е изпълнил задължението си;
пълно или частично неизпълнение от страна на ответника.
Съдът намира, че представеният от ответника документ, озаглавен „Запис на заповед”, не
отговаря на всички изисквания на чл. 535, ал. 1, т. 117 от Търговския закон: документът
действително съдържа наименованието „запис на заповед“ в текста на езика, на който е написан,
падеж (25. ХІ. 2014 година), името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се
плати, дата на издаването и подпис на издателя. При запознаване с документа обаче, съдът
установи, че не са посочени мястото на издаване и плащане.
Според чл. 536, ал. 1 от Търговския закон документ, който не съдържа някои от
реквизитите, посочени в чл. 535 от същия закон, не е запис на заповед, освен ако липсващите
реквизити не са мястото на издаване и плащане в които случаи се прилагат ал. 2, 3 и 4 на чл. 535 от
Търговския закон. В процесния случай липсващите реквизити следва да се заместят от мястото,
посочено до името на издателя – гр. С на ул. „Люботрън“ №75. От заключенията на вещите лица се
установява безспорно, че ответникът е положил подпис под документа, и то след изписването на
точките, върху които е разположен подписът.
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че е налице редовна от външна страна ценна
книга, подписана от лицето, сочено за автор на изявлението - ответникът.
Записът на заповед е абстрактна сделка, т. е основанието не е елемент от фактическия
състав. В процесния случай обаче в самия документ е посочено, че е издаден във връзка с договор
за заем, затова съдът е длъжен въз основа на доводите на страните и представените от тях
доказателства да изясни какви са действителните им отношения във връзка с дължимостта на
сумата по записа на заповед. В открито съдебно заседание пълномощникът на ищците пояснява,
че става въпрос за договор за заем от 25. ХI. 2023 година.
Затова и съдът следва да обсъди сключването на твърдения договор за заем и изпълнението
му от страните. По делото е представен такъв договор от страна на ищеца в открито съдебно
заседание, проведено на 13. II. 2023 година. Текстът на документа съдържа насрещни задължения
на страните – на наследодателя на ищците да предостави в заем сумата от 24 000.00 лева, а на
ответника – да върне заетата сума. Под договора е положен подпис на ответника, което
обстоятелство съдът преценява и от експертните заключения. Според правната доктрина
договорът за заем е реален, т. е счита се за сключен с предаването на договорената сума на
длъжника. По делото обаче не са направени възражения в такъв смисъл, напротив – ответникът
твърди, че изобщо не е сключвал такива договори, а само е преговарял за сключването им. Това
твърдение обаче се опроверга от експертните заключения, затова съдът приема, че наследодателят
на ищците е предал заетата сума на ответника и така е изпълнил задълженията си по договора.
По силата на чл. 154 от Гражданския процесуален кодекс доказването на връщането на
заетата сума е в тежест на страната, който го твърди, т. е на ответника. Ответникът не само че не
представя доказателства в такъв смисъл, но и не твърди да е р.погасил задължението си.
5
процесният запис на заповед е издаден в деня на сключването на договора за заем и е за по-малка
сума от заетата. Затова съдът приема, че записът на заповед обезпечава изпълнението на ответника
по договора за заем.
Ето защо съдът счита, че искът следва да бъде уважен като основателен.
3. По възраженията на ответната страна:
Основните възражения на ответната страна са свързани с неправилно посочените лични
данни на ответника в процесния запис на заповед, както и с обстоятелството, че същият не е
изписал текста на документа, а само е положил подпис под него.
Съдът счита, че полагането на подпис под какъвто и да е документ е доказателство, че
същият изразява волята на лицето, което го е подписало. Без значение е зали същото лице е
съставило текста на документа или не – с полагането на подписа лицето се заявява като автор, т. е
че документът изразява волята му. Житейският опит сочи, че полагането на подпис от едно лице
под документ, изготвен от друго лице е често срещан – много лица диктуват документи на други
лица, които записват, или се подписват под предварително приготвени формуляри. Освен това от
експертните заключения се установява безспорно, че подписът е положен върху редицата от точки
под него, а не обратното. Оттук може да се направи извод, че ответникът се е подписал след
изготвянето на документа, а не преди изписването на текста на процесния запис на заповед.
За да се произнесе по доводите свързани с погрешно изписаните единен граждански номер
и адрес на ответника, съдът взе предвид, че законът не поставя никакви формални изисквания за
личните данни, които да се впишат в записа на заповед, извън подписът на издателя – чл. 535, т. 7
от Търговския закон. От експертните заключения може да се приеме за безспорно установено, че
подписът под процесния запис на заповед е положен от ответника. Нещо повече, посоченият адрес
е такъв, на който ответникът е живял, а посоченият единен граждански номер се различава от
истинския само в предпоследната двойка цифри – изписани са цифрите „99“ вместо „66“.
Съпоставяйки това обстоятелство с полагането на подпис от ответника под документа, съдът
извежда, че става въпрос за погрешно изписване на личните данни на ответника, а не за издаване
на записа на заповед от друго лице.
Водим от изложеното съдът намира, че не следва да взема предвид възраженията на
ответника при постановяването на акта си по същество.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Ищците представят списък за разноските по реда на чл. 80 от Гражданския процесуален
кодекс, според който са направили в исковото производство разноски от общо 2 069.38 лева, от
които 469.38 лева за държавна такса, 400.00 лева за вещо лице и 1 200.00 лева за адвокатско
възнаграждение. По силата на първата алинея от чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и
съобразно с уважената част от иска, съдът следва да осъди насрещната страна да им възстанови
00.00 лева от посочената сума изцяло.
Ищците не правят искане за присъждане на разноските от заповедното производство.
Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че такива разноски не са направени от ищците, а от
наследодателя им. Затова съдът не им ги присъжда.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
1. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от:
З. Г. Л. – К. с ЕГН**********, живееща в гр. С на ул. „ЦВ. Г.“ №1 във вход Б на етаж IV в
апартамент ХХХ, представлявана от настойника П. А. М. с Егн**********, живеещ в гр. Б
на ул. „П Г.“ №4 на етаж I,
С. Н. К. с ЕГН**********, живеещ в гр. С в част III на жилищен комплекс М в блок СССVII
във вход IV на етаж V в апартамент СХVI,
М. Н. К. с ЕГН**********, живеещ в гр. С на ул. „Д.Х.“ №64 на етаж VII в ателие VII,
и двамата ответници с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С на ул.
„Г. С.Р.“ №*** във вход В на етаж II над партера чрез пълномощника адвокат Л. Ц. Т.
вземане за 23 469.00 лева по издаден в полза на наследодателя им Н С.ов К. с ЕГН********** с
последен поС.ен адрес в гр. С в жилищен квартал ОК в блок DХI във вход А в апартамент V, запис
на заповед, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 06. II.
2017 година по частно гражданско дело №***** по описа на Софийския районен съд за 2016
а
година против К. Х. К. с ЕГН**********, живеещ в гр. С на ул. „Р“ №13, с адрес за призоваване
и връчване на съобщения и книжа в гр. С на ул. „В.П.“ №7 на етаж IV в офис ХIV чрез
пълномощницата адвокат К. М. Д. съществува.
а
2. ОСЪЖДА К. Х. К. с ЕГН**********, живеещ в гр. С на ул. „Р“ №13, с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С на ул. „В.П.“ №7 на етаж IV в
офис ХIV чрез пълномощницата адвокат К. М. Д. да плати на:
С. Н. К. с ЕГН**********, живеещ в гр. С в част III на жилищен комплекс М в блок СССVII
във вход IV на етаж V в апартамент СХVI,
М. Н. К. с ЕГН**********, живеещ в гр. С на ул. „Д.Х.“ №64 на етаж VII в ателие VII,
и двамата ответници с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С на ул.
„Г. С.Р.“ №*** във вход В на етаж II над партера чрез пълномощника адвокат Л. Ц. Т. 2
069.38 лева разноски, направени в исковото производство.
3. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
4. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ищците по общия ред по следния начин:
Съобщенията ДА СЕ ВРЪЧАТ най-напред чрез пълномощника адвокат Л. Ц. Т. по реда на
чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс по следния начин:
Връчването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на всяко място, където адвокатът се намира по служба по
реда на чл. 51, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Ако се съберат данни, че пълномощникът адвокат Л. Ц. Т. не живее или не пребивава на
адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното
населено място или по друг начин, събраните данни ДА СЕ УДОСТОВЕРЯТ с посочване
на източника на тези данни в разписката;
Ако пълномощникът адвокат Л. Ц. Т. не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не
живее или не пребивава там от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното
населено място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец
най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като
най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
Ако адвокатът не се открие или откаже да получи някое от съобщенията, разписката ДА СЕ
7
ПРИЛОЖИ по делото, а съобщаването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на физическия адрес на
съответния ищец.
Ако се наложи връчване на съобщение на физическия адрес на някой от ищците, то ДА СЕ
ВРЪЧИ на адреса, посочен от пълномощника им в исковата молба.
Ако лицето не се открие на адреса, нито се открие друго лице, съгласно да получи
съобщението, ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че лицето не живее на адреса след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, това ДА СЕ
УДОСТОВЕРИ с посочване на източника на тези данни в съобщението;
ако лицето не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее там от управителя
на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ
ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне
една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден;
и в двата случая ДА ЗАЛЕПИ уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, в което уведомление да е посочено, че книжата се
намират в канцеларията на съда и че могат да се получат в двуседмичен срок от залепването
съгласно чл. 47, ал. 2 от същия кодекс.
5. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ищцата по общия ред по следния начин:
Съобщаването ДА СЕ ИЗВЪРШИ чрез настойника на ищцата на адреса, посочен
молбата, постъпила в съда на 13. II. 2023 година.
Ако лицето не се открие на адреса, нито се открие друго лице, съгласно да получи
съобщението, ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че лицето не живее на адреса след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, това ДА СЕ
УДОСТОВЕРИ с посочване на източника на тези данни в съобщението;
ако лицето не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее там от управителя
на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ
ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне
една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден;
и в двата случая ДА ЗАЛЕПИ уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, в което уведомление да е посочено, че книжата се
намират в канцеларията на съда и че могат да се получат в двуседмичен срок от залепването
съгласно чл. 47, ал. 2 от същия кодекс.
6. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ответника по общия ред по следния начин:
Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ най-напред чрез пълномощницата адвокат К. М. Д. по реда на
чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс по следния начин:
Връчването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на всяко място, където адвокатът се намира по служба по
реда на чл. 51, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Ако се съберат данни, че пълномощницата адвокат К. М. Д. не живее или не пребивава на
адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното
населено място или по друг начин, събраните данни ДА СЕ УДОСТОВЕРЯТ с посочване
на източника на тези данни в разписката;
Ако пълномощницата адвокат К. М. Д. не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че
8
не живее или не пребивава там от управителя на етажната собственост, от кмета на
съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСИ на адреса в продължение на
един месец най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от
посещенията, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
Ако адвокатът не се открие или откаже да получи съобщението, разписката ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото, а съобщаването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на физическия адрес на
ответника.
Ако се наложи връчване на съобщението на физическия адрес на ответника, то ДА СЕ
ВРЪЧИ на адреса, посочен от пълномощницата му в отговора на исковата молба.
Ако лицето не се открие на адреса, нито се открие друго лице, съгласно да получи
съобщението, ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че лицето не живее на адреса след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, това ДА СЕ
УДОСТОВЕРИ с посочване на източника на тези данни в съобщението;
ако лицето не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее там от управителя
на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ
ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне
една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден;
и в двата случая ДА ЗАЛЕПИ уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, в което уведомление да е посочено, че книжата се
намират в канцеларията на съда и че могат да се получат в двуседмичен срок от залепването
съгласно чл. 47, ал. 2 от същия кодекс.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9