Определение по дело №1686/2013 на Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№1685_, 04.06.2013г., Пловдив

 

 

Пловдивски Окръжен съд                                                     ХІV граждански състав,

на  четвърти юни                                                    две хиляди и тринадесета година                                                  

в закрито заседание в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радослав Радев

                                                                   ЧЛЕНОВЕ : Надежда Дзивкова

        Веселин Атанасов

Като разгледа докладваното от съдия Дзивкова

Ч. гражданско дело  № 1686 по описа за 2013 година

и за да се произнесе взе предвид следното :

            Производство по реда на чл.419 от ГПК.

            Жалбоподателите Мюсюлманско изповедание, представлявано от Главния мюфтия М.Х. и Мюсюлманско настоятелство-Пловдив, като негово поделение, обжалват разпореждане за незабавно изпълнение постановено по ч.гр.д.№1002/2013, ПРС. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е незаконособразно, т.к. представеният документ, въз основа на който е допуснато незабавно изпълнение – запис на заповед е издаден от Мюсюлманско джамийско настоятелство, което не е правосубектно, тъй като не е вписано като самостоятелно юридическо лице по реда на чл.20 от Закона за вероизповеданията. Следващ порок в представеният документ е, че съобразно Устава на мюсюлманското изповедание, председателят на мюсюлманското настоятелство може да го представлява само наред със секретаря, а когато се касае до действия по разходване на мюсюлманското имущество – след решение на Висшия мюсюлмански съвет. Претендира се отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист.

            Ответната страна – заявителя в заповедното производство П.П.Д. не е взел становище.

Съдът , като разгледа постъпилите частни жалба, намира, че същите са недопустими по следните съображения :

            Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 758/24.01.2013г., по ч.гр.д.№ 1002/2013, ПРС е разпоредено Мюсюлманско джамийско настоятелство-Пловдив да заплати на П.Д. сумата от 14 000лв. по запис на заповед от 01.08.2010г.  Постановено е и незабавно изпълнение. Видно от приложената покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ 2013830004000026 по описа на ЧСИ С. Татарян, заповедта за изпълнение заедно с поканата са редовно връчени чрез залепване на уведомление на 28.02.2013г. Частните жалби на Мюсюлманското настоятелство-Пловдив е подадена в съда на  02.04.2013г., а на Мюсюлманското изповедание – по пощата на същата дата. Така срока за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.419 от ГПК е изтекъл на 04.03.2013г., поради което подадените жалби се явяват просрочени.

            На следващо място съдът намира, че същите изхождат от ненадлежни страни по делото. Като длъжник в заповедното производство е конституирано Мюсюлманското джамийско настоятелство-гр. Пловдив с ЕИК 1215260080039. Постъпилите жалби са от Мюсюлманско настоятелство, с ЕИК ********* и от Мюсюлманско изповедание със същият ЕИК *********, т.е. на пръв поглед се касае за различни правни субекти.  

            Относно установяване на правосубектността на длъжника и ементуалното правоприемство на жалбоподателите е необходимо да се изследва нормативната уредба касателно вероизповеданията в РБ. Съгласно чл.6 от Закона за изповеданията /отм./ от момента на утвърждението устава на изповеданието от Министерския съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет, същото се счита за признато и добива качество на юридическа личност. От този момент качество на юридическа личност добиват и местните поделения на изповеданието. Безспорно Мюсюлманското изповедание е притежавало юридически персоналитет през време на действие на отменения закон, такъв персоналитет ex lege e притежавало и неговото местно поделение Мюсюлманско джамийско настоятелство – гр. Пловдив, създадено с устава от 28.10.2000г. на Главно мюфтийство на мюсюлманите в Р.България – към който момент Законът за изповеданията е действал / л.150 от делото/. С новия Закона за вероизповеданията §2, ал.1 и ал.4 предвижда, че заварените вероизповедания запазват статута си по чл.6 на отменения закон, т.е статута си на юридически лица. Като е предвидено, че местни поделения на вероизповеданията, които са юридически лица, се вписват служебно от съответния окръжен съд по седалището им по заявление на централното ръководство на вероизповеданието – Висшия духовен мюсюлмански съвет. Тази процедура е различна от уредената в чл.20 ЗВ, която касае нововъзникналите местни поделения с изключение тези на Българската православна църква / Тълкувателно решение № 1 от 23.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 2/2010 г., ОСТК/. В настоящия случай по делото няма данни до колко Висшия духовен мюсюлмански съвет към Мюсюлманското изповедание е подало заявление с оглед служебната регистрация на местното поделение. В този смисъл поставя се въпросът местните поделения юридически лица запазват ли ex officio статута си на такива и при действието на новия Закон за вероизповеданията независимо от това дали принципала им ги е заявил за вписване, респ. независимо от провеждането на охранително производство и респ. какво е значението на последното / конститутивно или декларативно/ Мотивната част на цитираното тълкувателно решение дава отговор на този въпрос -  за заварените ЮЛ - вероизповедания и техни местни поделения е приложим обхватът и процесуалният ред за вписване в съответния съдебен регистър като за нововъзникналите такива - чл. 596 - 607 ГПК. Следователно, въпросът за правосубектността от режима на чл.6 ЗИ /отм./ в сега действащия режим е претърпял законодателна преоценка, при което изцяло прерогатив на принципала е да реши дали местното поделение, което до този момент е било ЮЛ да продължи да съществува под тази правноорганизационна форма или да не бъде персонифицирано като не бъде заявено за вписване при съответния окръжен съд.

            Представеното решение № 389/21.07.2010г. на ОС – Пловдив, ТО, постановено по ф.д. № 168/2009г. касае Мюсюлманско настоятелство – Мюсюлманско изповедание – гр. Пловдив, а не Мюсюлманско джамийско настоятелство – гр. Пловдив, при което обективно не би могло да се направи извод, че не се касае до две различни местни поделения.

Ето защо не може да се приеме, че заличеното местно поделение е идентично с това срещу което е издадена заповедта, липсват доказателства обаче и респ. не може да се приеме, че това местно поделение е юридическо лице по смисъла на сега действащия Закон за изповеданията във връзка с горните разсъждения.

При това положение двете частни жалби на Мюсюлманското изповедание и на Мюсюлманското настоятелство – гр. Пловдив са недопустими и като такива следва да бъдат оставени без разглеждане. Това е така, тъй като единият субект по никакъв начин няма връзка с издадена заповед за изпълнение и съответно разпореждането за незабавно изпълнение, до колкото нито самата заповед, нито изпълнението, нито дори заявлението по чл.417 ГПК е насочено против него, а другият субект пък въобще не е субект, а местно поделение, което макар и организационно обособено е заличено като юридическо лице. Мюсюлманското изповедание би било легитимирано в случай, че е било страна по материалното правоотношение, а на този етап няма данни и не може да се разсъждава в насока, че заявителят търси отговорност от него чрез местното поделение.

Така мотивиран съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частни жалби вх.№ 15216/30.05.2013г. н а Мюсюлманско настоятелство-Пловдив и вх.№ 16199/04.04.2013г. на Мюсюлманско изповедание против разпореждане за незабавно изпълнение постановено по ч.гр.д.№1002/2013, ПРС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: