№ 14846
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110113031 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от П. Ц. Н. срещу Л. Е. Т. иск
по чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на даренията, направени в полза на ответника
от общия им наследодател ЕС.Т., обективирани в Нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 66, том III, нот. дело № 416/19.09.2008 г. по описа на
нотариус Р.Т., рег. № 348 на НК, с район на действие СРС на следните
недвижими имоти: недвижимия имот, представляващ магазин за хранителни
стоки, със застроена площ от 60.48 кв.м., е изграден в сграда с идентификатор
№ 68132.1976.72.3, разположена в поземлен имот с идентификатор №
68132.1976.72, със застроена площ от 61 кв.м., на три етажа, с предназначение
- сграда за обществено хранене, с адрес гр.София, район Витоша,
ул.Лешникова гора № 1-А и недвижимия имот, представляващ първи етаж от
двуетажна жилищна сграда с тавански помещения, състоящ се от две стаи,
дневна, кухня и сервизни помещения, частично на мазе, застроена на 88 кв.м.
е изграден в сграда с идентификатор № 68132.1976.72.1, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 68132.1976.72, със застроена площ от 100
кв.м., на три етажа, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, с
адрес гр.София, район Витоша, ул.Лешникова гора № 1-А и възстановяване
запазената част на ищцата от наследството ЕС.Т., починал на 16.12.2012 г.
Ищцата твърди, че след смъртта си ЕС.Т. е оставил за наследници по закон - Л.
Е. Т. - дъщеря и ответник в производството и П. Ц. Н. – съпруга по силата на
акт за граждански брак от 13.11.2021 г. Твърди, че общият им наследодател
приживе е дарил на дъщеря си гореописаните недвижими имоти, с което е
накърнена запазената й част от наследството на ЕС.Т., възлизаща на 1/3 от
него. Поддържа, че към момента на смъртта си ЕС.Т. е притежавал друго
имущество, описано подробно в исковата молба. В срока по чл. 131 ГПК е
1
постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва
предявеният иск. Твърди се, че дарственото разпореждане е направено преди
сключване на граждански брак между общия им наследодател и ищцата, с
оглед на което дарените имоти са индивидуална собственост на П. Ц. Н.
Съдът като взе предвид изложеното, представените доказателства и
приложимия материален закон, приема от фактическа следното:
Страните са наследници по закон на починалия на 16.12.2022 г. ЕС.Т.,
както и че същият е дарил на дъщеря си Л. Е. Т. собствените му недвижими
имоти - магазин за хранителни стоки, със застроена площ от 60.48 кв.м., е
изграден в сграда с идентификатор № 68132.1976.72.3, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 68132.1976.72, със застроена площ от 61
кв.м., с адрес гр.София, район Витоша, ул.Лешникова гора № 1-А и
недвижимия имот, представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда с
тавански помещения, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения, частично на мазе, застроена на 88 кв.м., изграден в сграда с
идентификатор № 68132.1976.72.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 68132.1976.72, със застроена площ от 100 кв.м., на три
етажа, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, с адрес гр.София,
район Витоша, ул.Лешникова гора № 1-А, за което е съставен Нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 66, том III, нот. дело № 416/19.09.2008 г. по
описа на нотариус Р.Т., рег. № 348 на НК, с район на действие СРС.
Съдът като взе предвид изложеното, представените доказателства и
приложимия материален закон, приема от правна страна следното:
По отношение на иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН:
За да се уважи иска за възстановяване на накърнена запазена част, като
се намали завещателното разпореждане, следва да са налице следните
материални предпоставки чието доказване е в тежест на ищеца, а именно: 1)
наследодателят да е починал; 2) ищецът да е наследник по закон на починалия
наследодател и 3) предписаната в чл. 29 ЗН запазена част на наследниците да е
била накърнена с завещателното разпореждане направено от наследодателя.
По делото бе установено, че наследодателят ЕС.Т. е починал на
16.12.2022г., като е оставил наследници по закон съпругата си ответницата
Димитричка Петкова Савова, с която е сключил брак през 13.11.2021 г. и
дъщеря си ответницата Л. Е. Т..
По отношение на приложимия закон съдът намира следното.
Следва да се съобрази, че Закона за наследството е приет 1949 г., тоест се
явява заварен закон спрямо нова Конституции от 1991 г., с която се
прогласява и гарантира неприкосновеност на правото на собственост чл.
17, ал. 3, което право включва и правото свободно на разпореждане. Съгласно
пар. 3, ал.1 от ПЗР на Конституцията, всеки съд има право да не прилага
закон, заварен от действащата Конституция, поради противоречие с
нейните принципи и разпоредби. В този смисъл Решение № 10 от 1994 г. по
2
к.д. № 4/1994 г. , както и Решение № 71 от 06.04.2019 г. по гр. д. № 3804/2019
г., IV г. о. на ВКС, Решение № 72 от 21.04.2020 г. по гр. д. № 2377/2019 г., IV г.
о. на ВКС и Решение № 204 от 09.03.2021 г. по гр. д. № 3812/2018 г., III г. о. на
ВКС. В
На следващо място следва се съобрази и член 1 от Протокол № 1 от
ЕКПЧ гарантира правото на собственост. В практита на ЕКПЧ Marckx v.
Belgium, §§ 63-64 Съдът заявява за първи път, че: “... Като признава, че всеки
има право на мирно ползване на притежанията си, член 1 по същество
гарантира правото на собственост. Това е ясното впечатление, оставено от
думите „притежание“ и „ползване на собствеността“ (на френски: “biens”,
“propriété”, “usage des biens”); travaux préparatoires (бел. официалните
протоколи) от своя страна потвърждават това недвусмислено: авторите
непрекъснато говорят за „право на собственост“, за да опишат предмета на
последващите проекти, които са предшествениците на настоящия чл. 1.
Всъщност правото на разпореждане със собствеността представлява
традиционен и основен аспект на правото на собственост.
Съдът приема, че чл. 30 ЗН има своята легитимна цел да запази и
съхрани част от имуществото за най-близките наследници като им даде
възможност да оспорят безвъзмездни сделки на наследодателя, за да
възстановят своя запазена част от имуществото му. Това ограничение е в
съответствие на принципите на новата Конституция, тъй като отразява
традиционните разбирания и обичаи на българското общество и право, които
почиват в случая на принципа на социална и семейна справедливост
имуществото да се запази в семейството, безспорно защитени и в новата
Конституция, но само когато право се основа на тази легитимна цел.
Пределите на легитимната цел се ограничават от всеобщите прогласени
принципи в Конституцията, на свобода и справедливост, прогласени в
преамбюла на Конституцията, както и на основното право на
неприкосновеност на право на собственост, включващо и правото на
разпореждане.
Дали едно упражнено право по чл. 30 ЗН се основа на изведената
легитимна цел и дали не преминава нейните конституционни предели следва
да бъде реално преценено от съда съобразно обстоятелствата по конкретното
дело, което следва и от пар. 3, ал.1 от ПЗР на Конституцията.
Упражненото потестативно право по чл. 30 ЗН в случая съдът приема, че
излиза извън пределите на легитимна цел изведена и описан по - горе и то
като се отклонява съществено от принципа на справедливостта. Признаването
на това право в случая би засегнало чужди субективни права и свободната
воля на дарения и на дарителя, която благородната цел в случая е била
очевидна.
В тази връзка съдът съобрази, че атакуваните сладки са извършени
през 2008 г. в полза на единствената дъщеря на починалия наследодател.
Като качеството наследник със запазена част за ищцата в случая е
възникнало едва през 13.11.2021 г., като се сключва брак, в който момент тя
3
няма как да има легитимно правно очакване за придобиване на блага,
които отдавна не са били собственост на новия и съпруг, като очевидно
няма и никакъв примус за тяхното придобиване. Смъртта на наследодателя
настъпва на 16.12.2022г., тоест малко повече от година след брака, като има
достатъчно имущество, което да се наследи. Следователно няма нито
социална нито семейна причина сделки от преди 13 години да бъдат
отменяни.
Очевидно, че нито общата справедливостта в случая нито
икономическата, семейна и социална справедливост не предполагат
упражняване на правото по чл. 30 ЗН за оспорване на извършените преди
повече от 13 години на сделки в полза на единствената дъщеря на
наследодателя.
Признаване и защита на това право в полза на ищцата в случая би се
нарушава и принципът на правната сигурност и легитимните правни
очаквания, без да се преследва легитимна парвана цел, като единствено би се
постигнало неоснователно обогатяване, което е недопустимо като правен
резултат и би довело до увреждане на сами правен ред и охранените ценности
от него.
Нещо повече упражняване на това право при тези обстоятелства
представлява очевидна злоупотреба с право, която не е допустима, тъй
като не би се преследва изобщо легитимна правна цел.
Основно задължение на всички субекти, според установения в страната
правен ред, е забраната да се злоупотребява с права, както и тяхното
упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други, което е
изрично прогласено в редица нормативни актове /напр. чл. 57, ал. 2 от
Конституцията на Република България, чл. 12 и чл. 63 ЗЗД, чл. 3 ГПК, чл.
173 КЗ, чл. 187, ал. 2 КСО, чл. 289 ТЗ, чл. 8, ал. 1 КТ, чл. 6 ДЕС/. До
злоупотреба с право може да се стигне, когато едно право се упражнява в
нарушение на чужда свобода, когато правото се упражнява, за да се изключи
или да не се осъществи друга правна възможност, когато право се упражнява,
за да се увредят чужди права и интереси и др.
Действително носителят на правото на иск е свободен да прецени дали и
кога да го упражни или въобще да не го упражни, поради което и
предявяването на иск поначало е правомерно. Предявяването на иск е
неправомерно, само ако е недобросъвестно и съставлява злоупотреба с право.
То е недобросъвестно, когато ищецът знае, че няма нарушено право, но
предявява иск с цел да причини вреди или други неблагоприятни последици
на насрещната страна или когато се осъществява с цел да се извлече някаква
облага от това /какъвто именно е и настоящия случай/.
При устанановена злоупотреба правния ред не допуска защита на
субективното право и правните последици от неговото упражняване не
настъпват.
По тези причини съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и
следва да се отхвърли.
4
По отношение на разноските:
Водим от горното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 30, ал.1 ЗН от П. Ц. Н. с ЕГН:
********** срещу Л. Е. Т. с ЕГН:**********, с който се иск за намаляване
на даренията, направени в полза на ответника от общия им наследодател
ЕС.Т., обективирани в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 66,
том III, нот. дело № 416/19.09.2008 г. по описа на нотариус Р.Т., рег. № 348 на
НК, с район на действие СРС и възстановяване запазената част на ищцата от
наследството на ЕС.Т., починал на 16.12.2022 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5