№ 6197
гр. София, 10.12.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стоян Михов
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
и прокурора Ж. Андр. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян Михов Частно наказателно
дело № 20241100206504 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ К. М. К. се явява лично, доведен от органите на ОД
„Охрана“ от Затвора гр. София.
Началникът на Затвора – град София, редовно призован, се представлява
от инспектор Г., с представена в днешното съдебно заседание заповед за
упълномощаване.
Не се явява определения по искане на съдията-докладчик, служебен
защитник на осъденото лице - адв. К..
ДОКЛАДВА се молба от адв. К., с която уведомява съда, че на днешна
дата е служебно ангажирана по 2 броя наказателни производства пред СРС,
като моли да бъде пренасрочено съдебното заседание за друга дата. Посочени
са дати, през които същата е ангажирана за месеците декември 2024г., януари
и февруари 2025г.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Не желая да ми бъде назначаван служебен
защитник в производството, като желая делото да се гледа в днешното съдебно
заседание без участието на защитник.
ПРОКУРОРЪТ: Предвид изявлението на лишения от свобода и тъй като
защитата не задължителна, моля да бъде даден ход на делото.
ИНСПЕКТОР Г.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.
Съдът, съобразявайки изявлението на страните както и изявлението на
осъденото лице в насока, че не желае да бъде представляван от служебен
защитник в производството, както и предвид обстоятелството, че участието на
1
защитник в рамките на производство за УПО не е задължително по смисъла на
чл. 439, ал. 3 НПК, като съдът следва да назначи служебен защитник само
когато осъденият желае да има защитник и интересите на правосъдието
изискват това, като очевидно в конкретния случай липсва желание от страна
на осъденото лице за назначаването на служебен защитник, като визираната
разпоредба се явява специална спрямо разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК,
с оглед обстоятелството, че има охранителен по своето съдържание характер
намери, че ход на делото следва да бъде даден в днешното съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Снема самоличност на осъдения, съгласно представено затворническото
досие както следва:
К. М. К., роден на *******. в гр. София, българин, български
гражданин, със средно специално образование, разведен, осъждан,
понастоящем в затвора София, с ЕГН: **********.
Разясняват се правата на осъдения в настоящото производство.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбрах правата си, няма да правя отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
ИНСПЕКТОР Г.: Нямам искания за отводи, представям и моля да бъде
приета справка за изтърпяната част от наказанието на осъденото лице и
остатъка подлежащ на изпълнение.
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм със справката, да се приеме.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се приеме справката.
Съдът, съобразявайки становището на страните констатира, че
представеното писмено доказателство е допустимо и относимо към предмета
на доказване по делото и следва да бъде приобщено към доказателствената
съвкупност, предвид на което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представената в днешното съдебно заседание писмена
справка от представителя на началника на Затвора София, касаеща
изтърпяната част от наказанието и остатъка от същото.
На основание чл. 276, ал.1 НПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Делото се ДОКЛАДВА с прочитане молбата на осъденото лице за УПО
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата си. Нямам доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с молбата, нямам искания по
доказателствата.
ИНСПЕКТОР Г.: Запозната съм с молбата, нямам искания по
доказателствата.
По доказателствата и на основание чл. 283 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени материали,
ПРИКЛЮЧВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ К.: Моля да бъде постановено УПО защото през този
период където съм лежал, нямам нито един път някое нарушение, работя и
повечето от присъдата съм я излежал,така че съм си взел поука от последните
действия. Остават ми 9 месеца и 29 дена по справка и мисля, че е достатъчно
време, а и всичко е, че съм за първи път в затвора. С моето държание смятам,
че съм доказал, че съм се поправил.
ПРОКУРОРЪТ: Макар молбата да е процесуално допустима, считам че
същата е неоснователна. Налице е формалната предпоставка на закона. К. К. е
изтърпял към момента повече от половината от наложеното му наказание, но
по отношение на неговото поправяне считам, че не са събрани доказателства.
Действително, същият за първи път се намира в месата за лишаване от
свобода, но всъщност по две осъждания. Първо е търпял приведено в
изпълнение условно наказание „лишаване от свобода“, като видно е, че му е
бил даден шанс и наказанието е било отложено с изпитателен срок, който е
бил нарушен с деянието по второто осъждане. Относно престоя му в затвора,
действително в доклада се сочи, че не е наказван, но не е и награждаван.
Същият е трудово ангажиран, като по този начин е съкратил и престоя си в
затвора. Следва да се отбележи, че това е дължимо поведение, което е се
изисква от всички лишени от свобода и не надхвърля с нищо обичайното
поведение в месата за лишаване от свобода. Разпоредбата на чл. 70 от НК не е
императивна, а е по преценка относно това дали лицето е променило своето
съзнание, нагласи и своето поведение до такава степен, че за в бъдеще да не
допуска такива прояви. В доклада е отбелязано, че са налице дефицитни зони,
3
които не са преодолени, а именно отношение към правонарушението,
взаимоотношения, злоупотреба с алкохол и умение за мислене. Важно е да се
отбележи, че стойностите на риска от рецидив все още са средни и от началото
до сега са завишени само с два пункта. Рискът от вреди спрямо обществото е
също среден. Не са изпълнени последователно всички етапи на прогресивната
пенитенциарна система, К. е все още при строг режим. Всички това сочи, че
няма достатъчно доказателства за неговото поправяне, остатъкът на фона на
общия размер от наказанието също считам, че не е малък и че следва да
изтърпи този остатък, през който период да се работи за неговата
ресоциализация.
ИНСПЕКТОР Г.: Началникът на затвора е с отрицателно становище по
повод молбата на К. К. за УПО, тъй като счита, че към настоящия момент,
същият не се е поправил и превъзпитал в степен каквато изисква нормата на
чл. 70 НК, целите на наложеното наказание все още не са постигнати, защото
К. действително изтърпява наказанието си при все още първоначално
определения „строг“ режим и не е получил още нито една награда. Отделно от
това рискът от рецидив и вреди за обществото и двата остават в средни
стойности, реално промяна почти няма, както и зоните в които дефицитите не
се считат да са преодолени. Положителното при К. К. е че действително той
полага труд и с това съкращава част от присъдата си, няма нарушения на реда
и дисциплината нито нарушения на трудовата дисциплина, но всичко това не е
достатъчно да се обоснове извод от администрацията, че са настъпили трайни
и необратими положителни промени в неговото поведение и моля да оставите
молбата му без уважение.
Съдът предоставя право на последна дума на осъденото лице.
ОСЪДЕНИЯТ: Няма какво да кажа. За две години и два месеца
промените ги има. За девет месеца и 29 дни, няма как повече да се променя
според мен.
Съдът се оттегли на съвещание.
След съвещание, съдът съобразявайки становището на страните, намери
за установено следното:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. НПК, образувано по молба на
лишения от свобода К. М. К., с искане за постановяване на съдебно
определение за постановяване на УПО, за остатъка на наложено наказание
„лишаване от свобода“.
Съобразявайки относимите материалноправни предпоставки и
процесуални такива, предмет на разглеждане в настоящото производство,
съдът констатира, че лишеният от свобода към настоящия момент излежава
наказание в размер на три години наложено му по НОХД № 1171/2022г. по
описа на РС Враца, със зачетен предварителен арест 7 месеца и 28 дни.
Преценявайки първата законоустановена предпоставка за УПО, съдът
съобрази, че същата е налице по смисъла на чл. 70, ал.1, т.1 от НК, тъй като
4
лишеният от свобода е изтърпял повече от половината от наложеното му
наказание „лишаване от свобода“. Този извод съдът формира на база
приложената справка от затворническата администрация, от която се
установява, че към днешна дата лицето е изтърпяло фактически 1 година, 10
месеца и 7 дни, от работа съответно 3 месеца и 24 дни или всичко 2 години, 2
месеца и 1 ден. Остатъкът за изтърпяване възлиза в размер на 9 месеца и 29
дни.
По отношение на другата законоустановена предпоставка за
постановяване на УПО, а именно лишеният от свобода да е дал доказателства
за своето поправяне, достатъчни по съдържание и обем, при което да се
формира констатация, че целите на наказанието са изпълнени предсрочно като
е настъпила необратима промяна в личността на осъдения, при което
последващото изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ се явява
непропорционално на преследваните цели, съдът счита, че същата не е
налице, което и дефинира молбата на лишения от свобода за УПО като
неоснователна.
Изхождайки от относимите към преценката на втората предпоставка
доказателства, съдържащи се в затворническото досие, приложения доклад от
затворническата администрация по смисъла на чл. 437, ал.3 НПК, както и
планът за изпълнение на присъдата, съдът съобрази, че към настоящия момент
оценката при риска от рецидив при лишения от свобода продължава да бъде в
среден размер от 52 точки, като в рамките на корекционната дейност
първоначалният риск от 54 точки е снижен крайно недостатъчно в резултат от
предприетите действия по изпълнение на наказанието. Продължава да се
установява наличието на дефицитни зони при лишения от свобода в
множество насоки, каквито се явяват отношение към правонарушението,
взаимоотношение, злоупотреба с алкохол и умение за мислене, в каквато
насока работата с лишения от свобода следва да продължи. Единствената
корекция във връзка с дефицитните зони се установява във връзка с данните за
полагането на труд от страна на лишения от свобода, като дефицитната зона
„трудова заетост“ е редуцирана от 4 на 2 точки.
Единствените положителни данни във връзка със статута на лишения от
свобода в рамките на изпълнение на наказанието се констатира във връзка с
полагането на труд, който обаче съответно се компенсира с намаляване срока
на наказанието „лишаване от свобода“. Вярно е, че лишеният от свобода не е
наказван, но е вярно също така че и не е бил награждаван. Спазване на реда в
място за лишаване от свобода обаче е дължимо поведение, като същото не
следва да се приема като допълнително основание да се счете, че същото
представлява доказателство за такава промяна в личността на осъденото лице,
което да обосновава предсрочното му условно освобождаване.
Констатира се, че при лишения от свобода не е изпълнена прогресивната
система, като все още лицето изпълнява наказание при „строг“ режим,
съответно режимът не е заменен, същият не е прекатегоризиран в „открит“
тип, като съответно не е проследено и поведението му във връзка с
изпълнението на визираната прогресивна система, като от представения план
за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ се констатира, че във
5
връзка с постигането на целите на наказанието предстоят още редица
действия с оглед преодоляване на констатациите за дефицит в очертаните
зони, предмет на изготвения доклад.
В обобщение при наличните данни не са налице доказателства, които да
установяват такава необратима промяна в личността на осъдения, която да
дефинира по-нататъшното изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“,
като ненеобходимо за постигане целите на наказанието и непропорционално
на личността на осъденото лице.
В този смисъл, съдът намери молбата на лишения от свобода като
неоснователна и като такава, същата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от гореизложените съображения, СГС, НО, 2 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода К. М. К.,
ЕГН **********, за постановяване на УПО от остатъка от наложеното му
наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 1171/22г., по описа на РС
Враца.
Определението подлежи на обжалване и протест пред САС, в 7 дневен
срок от днес, по реда на гл. 22 НПК.
След влизане в сила на определението, препис от същото, както и
затворническото досие, да се изпрати на затворническата администрация.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:13 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
6