№ 158
гр. Варна, 06.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Г. Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20243100500014 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:44 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, изр. 2 от ГПК.
Въззивникът МИНИСТЕРСТВО НА ИНОВАЦИИТЕ И
РАСТЕЖА, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна К. В. М., редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. А. Д., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
На основание извършена от съдебния секретар справка в ЕИСС, съдът
констатира, че по делото до настоящия момент няма постъпила молба или
становище по хода на делото от въззивното министерство.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване
на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1,
пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и
разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата и отговора по нея:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Министерство на иновациите
и растежа, представлявано от министър М.Ст. срещу Решение № 1978 от
02.06.2023г. по гр.д. № 9703/2022г. по описа на ВРС, 17-ти състав, с което
на основание чл. 74, ал. 4 вр. ал. 1 от КТ е прогласена
недействителността на клаузата в трудов договор № ЧР-МИР № 286 от
04.03.2022г., сключен между Министерство на иновациите и растежа и
К. В. М. с ЕГН **********, предвиждаща срок за изпитване по чл. 70 от
КТ;
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е признато за незаконно и
отменено уволнението на К. В. М. с ЕГН **********, извършено със
Заповед № ЧРМИР-615 от 24.06.2022г. на Главния секретар на
Министерството на иновациите и растежа;
на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ К. В. М. с ЕГН ********** е
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „главен
сътрудник по управление на европейски проекти и програми“ в сектор
„Техническо изпълнение“, отдел „Изпълнение на проекти“ към
Министерство на иновациите и растежа и
на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е осъдено
Министерство на иновациите и растежа да заплати на К. В. М. с ЕГН
********** сумата от 19 900 лева, представляваща обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение за времето
05.07.2022г. – 05.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на допълнителната искова молба в съда – 23.09.2022г. до
окончателното плащане на задължението, който иск е заявен като
частичен от иск с цена на цялото вземане от 26 375 лв.
Жалбата e основана на оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на решението, както и постановяване в нарушение на
материалния закон и на процесуалните правила. Изложените съображения са,
че в решението не се прави разграничение между различните юридически
лица, при които е работил ищецът. К. В. е бил държавен служител към
2
Министерство на икономиката и служебното му ПО е прекратено, считано от
01.03.2022г. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и § 14, ал. 3 от ПЗР на
Постановление № 20 на МС от 25.02.2022г. за приемане на устройствени
правилници на Министерството на икономиката и индустрията /МИИ/ и
Министерство на иновациите и растежа /МИР/ във връзка с утвърдено
длъжностно разписание на МИР, в сила от 01.03.2022г. На 04.03.2022г. е
сключен трудов договор между ищеца и МИР със срок от 07.03.2022г. до
31.12.2029г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 вр. чл. 70 от КТ. МИР е ново
юридическо лице, различно от МИ, формирано от активите и пасивите на две
административни структури – ГД ЕФК на МИ и ДАНИ. МИР е
правоприемник и на Държавна агенция за научни изследвания и иновации. Не
е преценено също, че са налице две различни длъжности и две
правоотношения. За разлика от функционалните задължения на главен
експерт в отдел „Изпълнение на проекти“, сектор РС Варна в МИ, функциите
на Главния сътрудник по управление на европейски проекти и програми на
МИР са подпомагащи основните функции на дирекцията. Налице е различна
дейност като обхват и функционални задължения в новосъздаденото МИР.
Ето защо следва да се приеме, че лицето е назначено при нов работодател по
различно ПО и на различна длъжност, при липса на идентичност на трудовите
функции. Налице са нови програми от постъпването му на работа в МИР –
Споразумение за партньорство 2021- 2027 и Програма за научни изследвания,
иновации и дигитализация за интелигентна трансформация 2021-2027г. Ето
защо няма пречка в ТД да съществува клауза за изпитване, която е
действителна. В частта по присъденото обезщетение, решението е оспорено
като неправилно в пресмятането. Установено е по делото, че БТВ на ищеца е
в размер на 3312 лв. При елементарно изчисление за 6 месеца, дължимото
обезщетение възлиза на 19872 лв. От експертното заключение е установено,
че за м. април лицето е получило ДМС в размер на 2142 лв. при БТВ за същия
месец 5454 лв., но по делото не е установено какъв е размерът на
обезщетението за 6 месеца, поради което направените изводи са погрешно
извлечени от заключението. ВРС не е разграничил допълнителните
възнаграждения по чл. 107а, ал. 9, т. 1 от КТ – допълнително възнаграждение
за изпълнение на допълнителни задължения във връзка с изпълнението и/или
управлението на проекти, съфинансирани със средства от Европейските
структурни и инвестиционни фондове, по които съответната администрация е
3
бенефициент, при условията на чл. 49, ал. 3 от ЗУСЕСИФ и по чл. 107а, ал.
14, т. 6 и т. 5 от КТ /за постигнати резултати/. По делото не е установен
допълнително положен от ищеца труд по проект и отработени допълнителни
часове, поради което не е обоснован изводът, че работодателят дължи на
ищеца заплащане на ДТВ за извършената работа на основание чл. 67, ал. 7, т.
6 от ЗДС вр. чл. 19, т. 6 от НЗСДА. В случая, съгласно фиш за заплата ищецът
е получил ДТВ за постигнати резултати. Неправилен в тази връзка е изводът
на ВРС, че средствата за допълнително материално стимулиране имат
постоянен характер. Допълнителните възнаграждения, получавани за
постигнати резултати нямат характер на задължителен елемент от трудовото
възнаграждение. Преценката за личния принос на служителя и, в зависимост
от качеството и количеството на действително извършената работа може да
бъде извършена само при реално положен труд, поради което ДВ за
постигнати резултати не е дължимо за времето, през което държавният
служител не е бил на работа, независимо от причините за това. По тези
съображения е отправено искане обжалваното решение да се отмени и вместо
него се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят с извод
за неоснователност.
В отговор на жалбата К. В. М. оспорва доводите в нея като
неоснователни. Твърди, че по делото е установено, че ищецът е изпълнявал
същата работа, на същото работно място, бил е предварително уведомен, че
ще запази функциите си и му е посочено, че се връща да изпълнява
обичайните си задължения. Налице е пълно припокриване между
длъжностните характеристики на заеманата от ищеца длъжност главен
експерт в РС Варна, отдел „Изпълнение на проекти“, ГД „Европейски
фондове за конкурентоспособност“ и заеманата длъжност по силата на ТД от
04.03.2022г. Посочените и в двете цели, области на дейност и преки
задължения пряко кореспондират с тези на предходно заеманата длъжност.
От докладна записка от главния директор на ГД „ЕФК“ е видно, че са налице
промени по структурата към отдел „Изпълнение на проекти“, касаещи броя на
регионалните сектори, както и че в отдел „Изпълнение на проекти“ няма
разлика в йерархично равнище, нито по отношение на задачите между
сътрудниците УЕПП по ТПО и държавните служители. Прекратяването на
служебното правоотношение и сключването на трудов договор с ищеца е
свързано само с преструктурирането на администрацията за същата по
4
естеството си трудова функция, поради което клаузата за изпитване е
недействителна. А обосноваването на несправяне при новия работодател с
пропуски, допуснати при стария е в пряко нарушение на чл. 70, ал. 5 от КТ.
Мотивирането на уволнение с позоваване на недействителна клауза
противоречи на императивните правила за прекратяване на ТПО, а самото
уволнение се явява незаконно. От друга страна оспорването на идентичността
на трудовата функция следва да се приеме за преклудирано като заявено след
срока по чл. 131 от ГПК. Посочва също, че изчисленията по присъденото
обезщетение са правилни – установеното трудово възнаграждение от 3312 лв.
на месец, увеличено с допълнително възнаграждение от 714 лв. и умножено
по броя на месеците, за които се присъжда – 6. Сумата от 714 лв. на месец
представлява припадащата се за 1 месец от установеното от вещото лице и
безспорно между страните допълнително ТВ от 2142 лв., което се начислява
на тримесечие. В тази връзка сочи неоснователност на оплакванията за
допусната ОФГ в изчисляването на обезщетението. Посочва, че
допълнителното възнаграждение се дължи на основание чл. 19, т. 5 от
Вътрешните правила за заплатите на ответника от 2022г. и е за постигнати
резултати, за което е налице признание и в жалбата. Същото следва да се
включи в БТВ, база за обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, в който смисъл
се позовава и на съдебна практика /Решение по гр.д. № 4554/2014г. на ВКС,
IV ГО/. Моли в заключение обжалваното решение да се потвърди с извод за
правилност.
Въззивна жалба е депозирана от Министерство на иновациите и
растежа, представлявано от министър М.Ст. и срещу Решение № 3053 от
15.09.2023г. по гр.д. № 9703/2022г. по описа на ВРС, 17-ти състав, с което на
основание чл. 247, ал. 1 от ГПК е оставено без уважение искането,
съдържащо се във въззивната жалба за допускане поправка на очевидна
фактическа грешка в основното решение в пресмятането на дължимото
обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на така
постановеното решение и при съществено нарушение на процесуалните
правила, без съдът да съобрази, че не е сезиран с това искане и изявлението на
въззивника, че претенцията е отправена до въззивния съд като последица от
уважаване на жалбата. В останалата си част жалбата съдържа оплаквания
идентични с изложените в първата жалба относно изчислението на
5
обезщетението и постоянния характер на допълнителното възнаграждение за
постигнати резултати. Моли обжалваното решение да се отмени.
В отговор на жалбата К. М. поддържа изложеното в отговора на
основната въззивна жалба.
АДВ. Д.: Оспорвам въззивните жалби. Поддържам изложеното в
отговорите по тях. Нямам възражения по доклада. Представям списък на
разноските. Осъществявам правна помощ на близък и претендирам
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
СЪДЪТ, по представения от процесуалния представител на
въззиваемата страна списък на разноски и доказателства за реализирането им,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния
представител на въззиваемата страна списък на разноски, придружен с
доказателства за извършени такива: потвърждение на номер по ДДС на адв.
Д..
АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Д.: Моля да оставите без уважение въззивните жалби и да
потвърдите решението на първоинстанционния съд, като валидно, допустимо
и правилно, и нестрадащо от пороците, посочени в тях.
Подробни доводи съм изложил в отговора.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
6
09:46 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7