Р Е Ш Е Н И Е №...
гр. ВРАЦА, 16.03.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачанският окръжен съд,
наказателно отделение, в публично заседание на 30 януари две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
АГНЕСА СТАВАРОВА
Членове: ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА
мл.с. ИВАН НИКИФОРСКИ
с участието на секретаря М. Ценова и прокурора С. Миленкова, като разгледа докладваното от съдия
Вълчева ВНОХД № 549 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. НПК.
С присъда от
12.11.2019г., постановена по НОХД 165/2019год., Районен съд Козлодуй е признал подсъдимият Е.Д.Е.
***, понастоящем в Затвора гр. Враца, ЕГН **********, за виновен в това, че на
16.07.2018г. в с. ***, общ. ***, в дом на ул. „***“ №9, е извършил престъпления
против личността, както следва:
-на 16.07.2018г. в с. ***, общ. ***, в дом на ул. „***“
№9 се съвкупил с лице от женски пол ненавършило 18 години- Б.И.Г. ***, родена
на ***г., като я принудил към това със сила- нанесъл й удари с юмруци в лицето
и главата, като й причинил кръвонасядане и охлузване в областта на лицето и
главата, с медицински данни за мозъчно сътресение, с което й причинил лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 НК, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, с оздравителен период около 2
седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен период, поради което и
на основание чл.152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, пр.1, вр. чл. 54 от НК го е
осъдил на шест години лишаване от свобода;
-на 16.07.2018г. в с. ***, общ. ***, в дом на ул. „***“
№9 е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст Б.И.Г. ***,
родена на ***г., чрез употреба на сила, като й нанесъл побой и я хванал за
косата, натиснал главата й, като си вкарал половия член в устата, за да го
задоволява, поради което и на основание чл. 150, ал.1, вр. чл. 54 от НК го е
осъдил на три години лишаване от свобода;
-на 16.07.2018г. в с. ***, общ. ***, в дом на ул. „***“
№9 се е заканил с убийство на непълнолетната Б.И.Г. ***, родена на ***г., като
й нанесъл побой и й причинил кръвонасядане и охлузване в областта на лицето и
главата, с медицински данни за мозъчно сътресение, с което й причинил лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 НК, изразяваща се във временно
разстройство на здравето неопасно за живота е оздравителен период около 2
седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен период и й съобщил, че
„Ти сега ще умреш тука, като куче“, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144,
ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на четири години лишаване от
свобода;
-на 16.07.2018г. в с. ***, общ. ***, в дом на ул. „***“
№9 в продължение на 2 часа и 30 мин. с особена жестокост е нанесъл много удари
с юмруци в областта на лицето, главата, тялото на непълнолетната Б.И.Г. ***,
родена на ***г., която е получила разскъсно- контузна рана и оток на трети
пръст на лява ръка, отоци кръвонасядания и охлузвания в областта на лицето,
кръвонасядания в областта на главата, тялото, двете предмишници и дясна
подбедрица, медицински данни за мозъчно сътресение, като й е завирал главата в
тоалетната чиния в тоалетната в дома си, с което й е причинил лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 НК, изразяваща се във временно разстройство
на здравето не опасно за живота с оздравителен период около 2 седмици при липса
на усложнения и нормален оздравителен период, като при причиняване на телесната
повреда е проявил изключителна ярост, ожесточение, садизъм, характеризиращи го
като жесток човек съгласно Постановление № 2 от 16.12.1957г. на Пленума на ВС
на РБ, изм. и доп. с Тълкувателно Постановление № 7 от 06.07.1987г., поради
което и на основание чл. 131, ал.1, т.9, пр.3, вр. чл. 130 ал.1, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода.
На основание чл. 25, вр. чл. 23 НК е определил едно
общо най- тежко наказание от шест години лишаване от свобода.
На основание чл. 24 от НК е увеличил така
наложеното общо наказание на подсъдимия с две години и го е ОСЪДИЛ на 8 години лишаване от
свобода, което на осн. чл.57, ал.1, т. 2, б. „а” от ЗИНЗС е определен
първоначален „строг” режим на изтърпяване на определеното наказание.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато
времето, през което подсъдимия Е.Д.Е., ЕГН ********** е бил задържан с взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 23.10.2018 година -
10,15 часа, както и задържането на подсъдимия за срок от 24 часа, считано на
16.07.2018 година от 19,00 часа, до влизане на настоящата присъда в законна
сила.
Подсъдимият Е.Д.Е. е осъден да заплати на частния
обвинител и граждански ищец в процеса Б.И.Г., сумата от 20000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от деянията, като в
останалата част до 30000 лева е отхвърлен предявеният граждански иск като
недоказан, както и да й заплати направените разноски в процеса в размер на 1000
лева заплатен адвокатски хонорар.
На основание чл. 189, ал. 1 от НПК разноските по
делото и държавната такса върху размера на уважения граждански иск са възложени
в тежест на подсъдимият.
От съдебният акт на РС Козлодуй е останал недоволен подс. Е., който чрез договорния си защитник е
депозирал жалба с допълнения към нея. На първо място, навеждат се доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, които са
преповторени в съдебната фаза, а именно че в обвинителният акт не е посочен
периода на извършване на престъпленията от подс. Е., тъй като не става ясно за
какъв период от време на дата 16.07.2018г. се твърди, че са извършени, не става
ясно чия собственост е дом, находящ се на ул. "***", №9 в с. ***,
където се твърди, че са извършени престъпленията, не е извършено претърсване и
изземване, не е работено по т.нар. "горещи следи" и не са намерени и
иззети следи за лабораторна обработка от кръв, сперма, косми и други на ДП.
Твърди се, че тъй като са налице допуснатите нарушения на ДП, то подс. Е. не
може да разбере в какво точно е обвинен и въз основа на какви доказателства,
което нарушава правото му на защита и води до отмяна на "съответния
какъвто и да е съдебен акт".
На следващо място се твърди, че по делото не е
установено авторството на деянията, тъй като липсват показания на свидетели-
очевидци. Поддържа се, че престъпленията не са извършени от подс. Е., тъй като
не са намерени и иззети следи за лабораторна обработка на кръв, сперма и косми,
няма достатъчно улики и свидетелски показания, че показанията на пострадалата
са схематични и не се подкрепят от нито едно ПСД, а останалите свидетелски
показания са производни доказателства, а не на очевидци. Твърди се, че
нанесените телесни повреди са нанесени по пътя между с. *** и гр. Враца, тъй
като бащата на пострадалата макар и служител в МВР не е информирал колегите си
и не е закарал дъщеря си в болницата в гр. Козлодуй, а директно в болницата в
гр. Враца, от където са информирани органите на реда. В тази връзка са наведените доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановеният съдебен акт.
Иска се атакуваната присъда да бъде отменена и
подс. Е. да бъде признат за невинен по повдигнатите му обвинения по чл.152,
ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, пр.1 НК, чл.150, ал.1 НК, чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК и
чл.131, ал.1, т.9, пр.3, вр. чл.130, ал.1 НК. Алтернативно се иска да бъде
отменена присъдата на първоинстанционния съд и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав поради
допуснати съществени процесуални нарушения.
В срока по чл.322 от НПК писмено възражение по жалбата от страна на прокуратурата
не е постъпвало.
Постъпило е писмено възражение от страна на гр.ищец и частен обвинител Б. Г.,
чрез повереника й адв. Д. Х. ***. В същото се оспорват наведените с въззивната
жалба доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, както във внесения
обвинителен акт, така и в съдебното производство. Навеждат се доводи за
неоснователност на възведените с жалбата твърдения за липса на доказателства
относно авторството на деянията от страна на подсъдимия, като в заключение се
иска от съда да остави без уважение въззивната жалба, а атакуваният съдебен акт
да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или
експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В съдебно заседание, защитникът на подсъдимия, адв. М. Г. поддържа изложеното във въззивната жалба и
допълнителното писмено изложение срещу присъдата на първоинстанционния съд. Поддържа
релевираните в тях възражения за неправилно приложение на закона, изразяващи се
в неправилна преценка на доказателствата по делото, респективно неправилно установени
факти по делото. Счита, че така постановената първоинстанционна присъда следва
да бъде отменена изцяло като неправилна и незаконосъобразна, постановена в
противоречие на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила
относно преценката и анализа на доказателствата, които нарушения са довели до
накърняване правата на подсъдимия Е.Е. като страна в наказателния процес, до
необоснованост на фактическите констатации и неправилно приложение на
материалния закон. Твърди, че първоинстанционния
съд избирателно кредитира само тези доказателства, които подкрепят
обвинителната теза, а игнорира възраженията на подсъдимия Е. и защитата му.
Счита, че са налице съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3
т.1 и т.2 НПК, които са основание за отмяна на постановения съдебен акт поради
липса на мотиви, които да обяснят произнасянето му, което е довело до
ограничаване процесуалните права на подсъдимия Е. и неговия защитник. Навежда
доводи, че в мотивите към своя акт първостепенния съд е заменил дължимия анализ
с преразказ на свидетелските показания, като липсва отговор на направените
многобройни възражения от защитата на Е., както в хода на съдебното следствие,
така и в пледоарията относно допуснати съществени нарушения на процесуалните
права в ДП, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на
доказателствата и доказателствените средства. Твърди, че по делото са обособени
три групи свидетели, че РС – Козлодуй бланкетно е посочил, че не кредитира
показанията на втората група, тъй като същите са заинтересовани от изхода на
делото, а свидетелите от третата група приема за незаинтересовани, като защитата
на подсъдимия Е. намира този ход за анализ на доказателствата за изключително
формален. Навеждат се доводи за липса на мотиви в гражданско-осъдителната част.
Иска се на основание чл.336, ал.1, т.3, вр. чл.334,
т.2 НПК да бъде отменен атакувания съдебен акт и да бъде постановен нов, с
който подсъдимия Е. да бъде оправдан. Алтернативно, на основание чл.335, ал.2,
вр. чл.334, т.1 НПК се иска да бъде отменена първоинстанционната присъда, с
която беше осъден Е.Д.Е. и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание, защитникът на подс. Е.- адв.
Д. Д. застъпва становище за необоснованост, незаконосъобразност и немотивираност на атакувания съдебен акт. На
първо място твърди, че е налице неизяснена фактическа обстановка, непълнота на
доказателствата и превратно тълкуване на доказателствената маса, както и че не
са събрани безспорни доказателства, установяващи вината на подсъдимия да е
извършил деянията, за които е осъден. Счита, че при разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд са допуснати съществени процесуални нарушения, които не
могат да бъда преодоляни пред въззивната инстанция, поради което делото следва
да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Твърди,
че вменените на подсъдимия обвинения са неясни и неточни и първостепенния съд е
следвало да прекрати делото и да го върне на държавното обвинение за
отстраняване на същите. Твърди, че обвинителната теза е изградена изцяло и само
върху показанията на свидетелката Б.Г., като присъдата е изведена на предположения
и следва да бъде отменена, авторството на деянията не е доказано, поради което присъдата
е необоснована, немотивирана, почива на предположения и следва да бъде
отменена. Твърди се липса на цялостен и задълбочен анализ на всички
доказателства по делото в мотивите към атакувания съдебен акт. Счита наказанието
на подс. Е. за определено при неспазване изискванията на закона, тъй като не
става ясно защо същите са определени при условията на чл.54 и превес на кои
обстоятелства са определени смекчаващи или отегчаващи такива и кои са приети за
такива, като неправилно е намерила приложение и разпоредбата на чл.24 НК, тъй
като съгласно практика на ВКС, приложението на този текст е при множество
осъждания, а не при няколко деяния.
Иска се да бъде отменена присъдата и делото върнато
на първоинстанционния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения. Алтернативно,
иска се да бъде отменен атакувания съдебен акт и постановен нов, с който подс. Е.
да бъде оправдан по повдигнатите обвинения.
В предоставеното му право на лична защита подс. Е.Е. поддържа казаното от неговите
защитници. В дадената му възможност за последна дума подс. Е. заявява, че не е извършил тези престъпления, в които е обвинен и
моли да бъде оправдан.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Б. Г.- адв. Д. Х.
оспорва подадената въззивна жалба. Счита същата
за неоснователна, поради което моли да същатада бъде оставена без уважение, а
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Поддържа изложеното във възражението
си, депозирано по въззивната жалба. Счита, че първостепенния съд е направил
коректен и пълен анализ на свидетелските показания, посочил е кои кредитира и
кои не, както и защо не ги кредитира. Излага съображения защо счита, че не са
налице твърдените с въззивната жалба и допълнението към нея допуснати
съществени процесуални нарушения на фаза ДП и в съдебното производство. По
отношение на гражданския иск оспорва доводите на защитата, като уточнява, че
същият е за причинени неимуществени вреди и излага съображения за мотивираност
на първостепенния съдебен акт и в тази му част.
Представителят на Врачанска Окръжна прокуратура моли да бъде потвърден
атакуваният съдебен акт, като правилен и законосъобразен. Оплакванията за това,
че са ограничени правата на подсъдимия
относно параметрите на обвиненията, поради липса на конкретика в същите във
времевия интервал и относно собствеността на имота, където са се развили
процесните събития от една страна, а от друга страна непредявяване на
материалите по делото, намира за неоснователни. Навежда доводи, че на
досъдебната фаза максимално прецизно, точно и ясно са рамкирани времето,
мястото и начина на осъществяване на инкриминираните престъпления, че непредявяване
на материалите по делото по същество дори не може да се претендира, тъй като
след изменение на обвинението не са вършени други ПСД, а и това процесуално
нарушение не е съществено с оглед практиката на ВКС. Относно претенциите за
липсата на задълбочен анализ и неправилна интерпретация на доказателствените
източници, също намира за неоснователни. Намира, че съда е дал убедителни и
обосновани отговори за това защо кредитира определени доказателствени
източници или отказва вяра на други такива.
По отношение възраженията за непълнота на фактологията и неизясняване на
същата, счита за голословни. Твърди се, че възражението на адв. Д.Д. в с.з.
относно липсата на мотиви при индивидуализация на отмерените наказания е
неоснователно, тъй като съдът е изложил съответни съображения относно
обстоятелствата, които съставляват отегчаващи вината такива или смекчаващите с
оглед чистото съдебно минало, като не е нарушена презумпцията за невинност с
оглед висящността на другото производство, което не е приключило с влязла в
сила присъда. Няма процесуална пречка и относно приложението на чл.24 НК, като
в тази посока също се съдържат съответни доводи от юридическа страна. Иска се първоинстанционния
съдебен акт, като правилен, обоснован и законосъобразен да бъде потвърден.
Врачанският Окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото,
изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно
правомощията си по чл.313 и чл.314 НПК, като провери изцяло правилността на
присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от процесуално
легитимирани лица и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава
ХХІ-ва от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови този
си акт, първоинстанционния съд е събрал в необходимия обем и пълнота и по
съответният процесуален ред, изискуемите за правилното изясняване на делото
писмени и гласни доказателства. При условията на чл.305 ал.3 НПК, в мотивната
част на атакуваната присъда, съдът подробно е посочил, какви обстоятелства е
приел за установени и въз основа на какви доказателства, аргументирал е
изводите си относно наличието на авторство от страна на подсъдимия в описаните престъпления, наличието на обективната и субективната му
страна и вината на този подсъдим. Съдът се е мотивирал на кои доказателства
дава вяра, кои не кредитира и поради каква причина.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, РС Козлодуй е приел фактическата обстановка
описана в обвинителния акт и установена по досъдебното производство, както
следва:
Пострадалата– граждански ищец и частен обвинител Б.И.Г. е родена на *** *** и към 16.07.2018г. е била непълнолетно лице,
ненавършило 18 години. Св. Б.Г. живее с родителите си св. С.М.И. и св. И.Г.И. и
по- малкият си брат в гр. Враца. Родителите на пострадалата Г. са с произход от
с. ***, общ. ***, като летните ваканции същата прекарвала при баба си Е. -
майка на майка й св. С.И. в с. ***. През лятната ваканция на 2015г. св. Б.Г. в
с. *** се запознала с подс. Е.Д.Е..
Подсъдимият Е.Д.Е. е роден на *** ***, като дома му е през
няколко къщи от дома, в който пострадалата е прекарвала ваканциите си.
През лятото на 2016г. св. Б.Г. се сближила с подс. Д.,
като започнали връзка. Отначало връзката им била тайна, докато нещата не се
задълбочили. Подс. Д., започнал да указва на св. Г. психологически натиск. Този
натиск се изразявал в проявяване на постоянна ревност, като той дори й
забранявал срещи с нейни връстници в град Враца. Това довело до там, че
пострадалата се затворила в себе си, спряла да излиза и престанала със
социалния си живот. Проверките от страна на подс. Д. не престанали, като той
бил настоятелен.
След като разбрали за връзката на св. Г. с подс. Д.,
родителите на момичето се опитали да я убедят, че е твърде рано за подобен род
връзки, както и за непрекъснатите позвънявания по телефон по 6-8 пъти дневно,
дори в малки часове на денонощието.
На 17.12.2016г. подс. Е.Е. бил задържан с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по ДП по описа на ОП Враца пр.пр. вх. №
2380/2016г., ДП № 583/2016г. по описа на РУ- Козлодуй, за извършени
престъпления по чл. 142 ал.3, т.4, пр.1, пр.2 вр. ал. 2 т.2 вр. ал. 1 НК,
престъпление по чл. 346, ал. 5, вр. ал. 2, т.1, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 НК, престъпление по чл. 198 ал. 1 вл. Чл. 20, ал. 2 НК и
престъпление по чл. 216 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК, което към настоящият момент не
е приключило с влязъл в сила съдебен акт. През периода на задържането подс. Е.
и св. Г. подържали връзката си, като тя му ходела на свиждане.
На 18.08.2017г. подсъдимия бил
освободен от следствения арест. Двамата продължили
да се срещат, като срещите били провеждани както в село ***, където Г. преспивала
в дома на подсъдимия, така и в хотели в град Враца. Тъй като родителите
й не одобрявали тази връзка пострадалата Г. се криела от тях, криела се и
когато посещавала подсъдимия в затвора град Враца, тъй като, според думите й,
го обичала. При посещенията си при него в затвора той плачел, изразявал
съжаление за извършеното от него с таксиметровия шофьор (става въпрос за
повдигнати към него обвинения по дело на ВрОС) и твърдял, че щял да се промени.
След като излязъл от ареста той продължил с това си поведение към Г., което тя
описва като агресия. Затова поискала да се разделят, но той започнал да й звъни
постоянно, казвал, че ще се промени и не искал да се разделят.
На 15.7.2018 година семейството на Г. празнували
семеен празник. По времето на този празник родителите й се опитали да я убедят,
че тя трябва да прекъсне връзката си с подсъдимия, тъй като той не е подходящ
за нея. Пострадалата за пореден път не ги послушала и още същия ден, около
17,00 часа с такси тръгнала за село ***. На родителите си заявила, че отива при
баба си. Междувременно се обадила по мобилния си телефон на подсъдимия Е. и му
казала, че пътува към него. Той й казал да отиде в другата им къща, която се
намира в село *** на улица „***” № 9 и в която не живее никой, като й казал
къде се намира ключът. По време на разговора подсъдимият бил в град Козлодуй. Г.
отишла в къщата, където го чакала. След около час подсъдимият дошъл. Заявил, че
ще празнува, тъй като си бил взел държавен изпит и че ще пие. Г. знаела как
въздейства алкохола на поведението на подсъдимия и затова се възпротивила. Е. й
заявил, че няма да се напива. Половин час по-късно дошъл и свидетелят Е.Б.Л. от
село М.. Двамата предварително били купили една кутия бяло вино и мезета и
започнали да пият. След около час виното им свършило и тогава се обадили на
свидетеля М. Д.,***, който да им донесе вино и цигари. Свидетелят Д. донесъл
още вино, но не носел цигари. След като изпили виното подсъдимият извадил едно
„патронче” уиски, което също изпили. Обадил се на свидетеля Д.Д. да им донесе
цигари. Д. дошъл, поседял десетина минути и си тръгнал. Около 12,00 часа през
нощта алкохолът свършил, цигарите също, свидетелите Е.Л. и М. Д. си тръгнали.
Тогава подсъдимият решил, че заедно с приятелката си Б. трябва да отидат с
колата му до бензиностанцията в село А., за да си купят цигари, като истинската
му цел всъщност била да си купи алкохол. Г. не искала да се качва в колата
защото бил пиян. Той обаче й наредил и тя го послушала. Минали през някаква
задна улица в село ***, където на една пейка седели свидетелите Л.И., Д.Д. и М.Ц..
Постояли малко при тях, след което подсъдимият извикал свидетеля Л.И. да се
качи в колата и да отиде с тях до бензиностанцията в село А.. По време на
пътуването им до село А. подсъдимият, макар и пиян, карал много бързо, по думи
на свидетелката Г. – с около сто и седемдесет километра в час. От
бензиностанцията купили уиски, енергийни напитки и цигари.
Тримата се върнали в село *** на мястото от където
взели Л.. Било около един часа през нощта. Л. и Е. слезли от колата, поговорили
там със свидетеля М.Ц. С., след което подсъдимият убедил свидетеля Л.И. да
дойде с него в къщата, за да си допият. Поради тази причина Г. се скарала с
подсъдимия, а той започнал да я обижда. Тя му заявила, че иска да си тръгне, но
той не я пуснал. Влезли в къщата. Е. и И. започнали да пият. Около три часа
през нощта Г. си легнала в друга стая, а подсъдимият и Л. останали да пият.
Пили по няколко чаши уиски и го изпили цялото. Свидетелят видял през прозореца,
че още когато Б. влязла в къщата започнала да си събира багажа в една чанта,
като правила това така, че подс. Е. да не я види. По едно време подсъдимият
извадил нож – мачете от колата си, обяснил, че винаги го носи с него и започнал
да сече масата с него. Свидетелят се почувствал застрашен и си тръгнал.
Около четири часа сутринта пострадалата Г. се пробудила от светване на лампа в
стаята, в която спяла. Същата била облечена с къси панталони, бельо под тях и
потник. Подс.Е. бил само по бельо и започнал
да я бие по краката без причина Седнал
върху пострадалата и започнал да я обижда с думите „Боклук“. Насила, против
волята й събул бельото и я изнасилил. Насилственият полов акт траел около 10
минути, през което време подсъдимия нанасял удари в областта на лицето на
пострадалата, като й разбил носа. По време на половия акт, подсъдимият въртял
главата на пострадалата Г., за да я пригоди за нанасяне на удари. Еякулирал в
нея и след това продължил да нанася удари с юмруци в гърба на пострадалата.
Последната му се молела да спре да я бие, пищейки. По време на нанасяне на
ударите, подсъдимия не спирал да заплашва пострадалата с думите „сега ще умреш
тука, като куче“. По време на борбата подсъдимият захапал средния пръст на
лявата ръка на пострадалата, при което тя изпитала ужасяваща болка. Подсъдимият
започнал да я души, като повтарял думите „Ти сега ще умреш, като куче“. В един
момент се уморил и пуснал пострадалата. Последната се чувствала отпаднала,
виело й се свят. Подсъдимият отново започнал да и нанася удари в тила, след
което я завлякъл в банята на къщата, където тя успяла да седне на тоалетната
чиния. Подсъдимият я хванал за косата отзад и се опитал да й натопи главата в
тоалетната чиния, при което тя успяла да го отблъсне. Пуснал душа със студена
вода и накарал пострадалата да се измие от кръвта. Отишъл в единия край на
банята и започнал да плаче. След кратко време на преговори с подсъдимия,
пострадалата успяла да го убеди да отидат и да си легнат. При излизането от
банята пострадалата успяла да вземе нож, който скрила под възглавницата за
самозащита.
Подсъдимия накарал св. Г. да провери дали входната
врата е заключена, при което тя си помислила, че може да избяга, но давайки си
сметка, че е гола, боса и едва ли ще стигне далеч, решила да остане с цел да
предотврати подобен род действия срещу нея, с оглед на това, че подсъдимия разполага
с личен автомобил и тя няма да стигне далеч, а и къщата, в която се намирали е в
края на с. ***. Св. Г. се върнала в леглото при подсъдимия.
Лягайки до него, подсъдимия не спирал да я обижда и да
й нанася удари, попитал я дали е правила „свирки” и при последвалия отрицателен
отговор подсъдимия хванал пострадалата Г. за косата и натиснал главата й към
половия си член. Натискайки главата й надолу, той поставил половия си член в
устата на пострадалата, с което започнал акт на полово удовлетворение. Не след
дълго заспал.
Пострадалата Г. станала, намерила телефона си
захвърлен на един скрин, затрупан с дрехи и написала SMS на св. И.Г.-майка на
подс. Е., след което излязла навън и й се обадила.
Родителите на подсъдимия св. И.Г. и Д.В. дошли, взели пострадалата
Г. и я закарали в другата къща, в която
живеели те. Свидетелката И.Г. й дала хапче, казала й че нищо й няма, щяла да се
оправи и че отивала горе /другата къща/ да чака Е. да се събуди. Свидетелката Г.
излязла, а пострадалата Г. заспала. Разказва, че по-късно нейната майка, св. С.М.,
й се обадила, но тя нищо не й казала, защото подсъдимият вече бил дошъл, майка
му и баща му били отвън и тя не искала да я чуят. По това време изпратила
снимка /така нареченото „селфи”/ на две нейни много близки приятелки – св. Ц. Н.
и Ц.Ц. в общ чат на мобилното приложение
„Месинджър“.
Св. Ц. Н. на 16.07.2018г. около 14.00 часа се обадила
по телефона на майка си св. А.Ц. и й казала, че приятелката й пострадалата Б.Г.
е написала в общата им група, че е пребита до смърт. Св. Ц. помолила дъщеря си
да й изпрати чатовете, за да съобщи на родителите на пострадалата, с които се познавали
от родителските срещи. Ужасена от видяното, макар че това е част от работата й,
която изпълнява като „главен инспектор“ в „Държавна агенция за закрила на
детето“ гр. Враца, св. Ц. се обадила по телефона на майката на пострадалата св.С.И.,
като й препратила и чатовете.
Родителите на пострадалата незабавно потеглили за с. ***,
общ. ***, като отишли в дома на родителите на
подсъдимия, където се намирала Б.. Още преди да влязат в двора видели дъщеря си
Б. и майката на подсъдимия – И.Г., в една беседка вътре в двора, като Б. седяла
с гръб към улицата. Св. С.М. я извикала по име и в момента, в който
пострадалата приближила на четири-пет метра от нея на свидетелката й прилошало.
Според свидетелката пострадалата била с отекла глава, обезобразена, ходела
залитайки. Пострадалата Г., заедно с родителите си се качили в колата и я
закарали в Спешния център в град Враца. По пътя пострадалата откъслечно
разказвала какво се е случило, като повтаряла, че подсъдимия я е пребил. Св.М.
и св.Ил. И. видели, че дъщеря им имала участъци от главата без коса,
кръвонасядания по ръцете, а пръстът, на едната й ръка бил червен, почти лилав.
В Спешния център били приети веднага, като я прегледал и хирург св.Ив. Ч.. Пострадалата
била приета в хирургично отделение в
17.11 часа. Изписана била на 20.07.2018г. в 12.10 часа. На 18.07.2018г. в 12.00
часа съдебен лекар д-р Ф.Т. освидетелствувал пострадалата, като издал съдебномедицинско
удостоверение № 178/2018г.
С оглед състоянието, в което се намирала пострадалата,
родителите й подали молба в Център за обществена подкрепа гр. Враца, за
указване на незабавна психологическа подкрепа на същата, като била образувана
преписка в ЦОП гр. Враца и сключен Договор от 26.07.2018г. Св. Н. И.а и св. Д.А.,
работещи на длъжност педагог в Център за обществена подкрепа гр. Враца, спешно
посетили хирургично отделение, като провели две срещи с пострадалата, от които
установили, че психически и физически детето изглежда много зле. Съобщеното от
нея за преживяното не е обект на нейната фантазия, а същото се е случило и е
достоверно.
На досъдебното производство е назначената комплексна
психолого- психиатрична експертиза на пострадалата Б.И.Г.. Според заключението,
към датата на деянието същата е била непълнолетна, като личността й се характеризира
с биологична, психична и социална незрялост,
тъй като личността на непълнолетната не е оформена. Към момента на
освидетелствуването — 23.08.2018г. вещите лица сочат, че пострадалата е
напрегната и плаче. След изписването от болницата психолозите от ЦОП-Враца са
продължили да й указват съдействие за преодоляване на стреса. Острата стресова
реакция не е отзвучала, а е преминала в разстройство на адаптацията При направеното
изследване резултатите показват високи нива на тревожност. Пострадалата не може
да спи, плаче, сънува кошмарни сънища, има безсъние, тревожност и потиснатост.
Налице е основателен страх в пострадалата, който е предизвикан от физическото и
психическото насилие спрямо нея и отправената закана за убийство от подсъдимият.
В заключението си вещите лица поддържат, че пострадалата има запазена
психическа годност да участва в досъдебното и съдебното производство, като
свидетел. Същата може правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда
факти, които имат значение за делото.
От заключението по назначената и изготвена на
досъдебното производство и приета в съдебно заседание съдебномедицинска
експертиза се установява, че пострадалата е получила - разкъсно-контузна рана и
оток на трети пръст на лява ръка, отоци, кръвонасядания и охлузвания в областта
на лицето, кръвонасядания в областта на главата, тялото, двете предмишници и
дясна подбедрица, медицински данни за мозъчно сътресение. По механизъм
уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети
и могат да бъдат получени по начин и по време посочени от пострадалата, т.е.
при побой. На Г. е причинено временно разстройство на здравето не опасно за
живота - лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 НК, с оздравителен
период около 2 седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен период.
При прегледа е установена девствена ципа с налобена форма без следи от стари и
пресни травматични увреждания. Неустановяването на травматични увреждания, не
изключва възможността за насилствен полов акт, още повече, че анатомичното
устройство на същата позволява извършване на такъв без разкъсвания.
На досъдебното производство е назначена и изготвена
комплексна тройна психолого-психиатрична експертиза на подсъдимият Е. която е
приета от съда. Последният е претърпял черепно-мозъчна травма през 2012 г. Подсъдимият Е. страда от параноидна шизофрения, пристъпно протичане с
устойчив дефицит, но е бил в терапевтична ремисия към момента на осъществяване
на деянията. Началото на заболяването му
е започнало преди повече от шест години, след психотравма с поведенчески
отклонения, налудни идеи от параноидния кръг, мотивирани от слухови халюцинации
с императивен характер. В този смисъл употребата на алкохол е противопоказна по
отношение на заболяването му и отключва задръжките му и агресивно поведение,
проявявано от него. Разбирал е свойството
и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си. Употребява
алкохол, вследствие на което става агресивен. Има синдром „Вредна употреба на
алкохол“. Алкохолът е повлиял поведението на подсъдимият относно отслабване на
задръжките и агресивното му поведение.
При разследването подс. Е. в присъствието на упълномощеният
от него защитник- адв. М.Г. от САК на ДП не се признава за
виновен, като е дал обяснения към края на съдебното следствие. Според него,
връзката между двамата била сериозна и дълбока. След като излязъл от ареста на
19 август 2017 година Б. *** и те до месец септември били всеки ден заедно.
Тръгнала си когато трябвала да започне училище. През 2018 година двамата
зачестили срещите си, като в събота и неделя през седмицата тя преспивала при
него със знанието на родителите й. През другото време тя постоянно му звъняла
по десетина пъти на ден, че и повече. Тя поддържала връзка и с родителите му.
На 29 юни или на другия ден 2018 година, след като си взел някакъв изпит, Б.
дошла да живее при него. Подсъдимият твърди, че нейните родители знаели за
това, като тя редовно им се обаждала. На 15 юли, сутринта, Б.Г. ***, за да
празнува някакъв семеен празник. Тя заминала за Враца без да си събира багажа.
Вечерта обаче се върнала и го чакала в къщата. Подсъдимият твърди, че празнувал
с различни свои приятели, но отрича да е употребявал алкохол. Твърди, че не е
нанасял побой на пострадалата Б., че не я изнасилвал и не е вършил блудствени
действия с нея. Нямал представа как Б. е получила нараняванията, описани от нея
и прокуратурата.
Възприетата фактическа
обстановка изцяло се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са
детайлно и подробно разгледани от РС Козлодуй, като съдът е дал аргументиран
отговор, кои доказателства приема за достоверни, кои не и защо. Мотивите на
съда относно това кои доказателства кредитира и въз основа на какви
съображения, както и изградената от тях фактическа обстановка се споделят и от
настоящата съдебна инстанция.
Правилно РС Козлодуй е кредитирал гласните доказателства- показанията на
св. Б. Г. относно взаимоотношенията й с подсъдимия от началото на тяхната
връзка до инкриминираната дата. Тези показания напълно се подкрепят от
показанията на св. С.М. – майка на
пострадалата, св. Ц.Ц. и св. Ц. Н.. Същите са безпротиворечи, напълно
кореспондиращи едно с друго и описващи една и съща фактическа обстановка, а
именно, че действително подсъдимият е оказвал психическо влияние над
пострадалата и тя му се е подчинявала, както и, че това отношение на подсъдимия
към приятелката му понякога преминавало и във физически тормоз.
Въззивният съд, подобно на първоинстанционния, намира показанията на пострадалата Г. и св. М. Д., Д.Д. и Л.И. по отношение на събитията и начина
по които са протекли те вечерта на 15 срещу 16 07.2018г. до момента, в който
пострадалата отишла да спи, за еднопосочни, последователни,
непротиворечиви, изграждащи по убедителен начин фактологията. Същите са
източник на пряка доказателствена информация относно релевантните по делото факти,
поради което им се доверява. Първостепения съд,
след задълбочен анализ на събрания доказателствен материал правилно и
законосъобразно е дал вяра на тези показания, които от своя страна опровергават
тезата на подсъдимия, че не е бил употребявал алкохол въпросната вечер и че не
е бил пиян. Правилно първостепения съд детайлно е изследвал и съпоставил показанията
на свидетеля Е.Л., като въз основа на това е приел, че същите противоречат на
показанията на гореописаните свидетели и не ги е кредитирал, приемайки, че
същите целят да подкрепят защитната позиция на подсъдимия. Подробно и в детайли
по делото е изследвано и доказано, както по отношение на часовия диапазон, така
и мястото, на което подсъдимия Е. е употребил алкохол, че е бил пиян, както и
че запоя приключил около 3-4 часа сутринта.
По отношение на авторството на инкриминираните
деяния, начина на извършването им, в детайли и последователност първоинстанционния
съд е дал изцяло вяра на показанията на пострадалата Г., който подход,
настоящата инстанция намира за правилен. Въз основа на разпита
й, първоинстанционният съд законосъобразно е поставил в основата на
фактическите си изводи тези гласни доказателствени средства. Въззивният съд,
подобно на първоинстанционния, намира показанията на свидетелката за еднопосочни,
последователни, непротиворечиви, изграждащи по убедителен начин фактологията на
случилите се събития. На следващо място, обосновано районният съд е обсъдил
показанията на свидетелите Ц.Ц., Ц. Н., родителите на пострадалата С. М. и Ил. И., св.А. Ц.- главен инспектор към Агенция „Закрила на
детето”, св. И.Й. Ч.– Началник „Хирургично отделение” на МБАЛ „Христо Ботев”
град Враца и св. Я.Х. – полицейски инспектор към РУ на МВР град Враца, които макар
и косвени такива в по- голямата си част, потвърждават показанията на
пострадалата Г. за случилото се през нощта и пресъздават състоянието, в което
се е намирала същата на другия ден- физическо и психическо. Към
съображенията на районния съд относно достоверността на показанията на
пострадалата въззивният съд допълва, че гаранция за тяхната достоверност дава и комплексната СППЕ и СМЕ по делото.
При направен самостоятелен анализ на показанията на свидетелите, настоящият
съдебен състав, подобно на първия, разделя свидетелските показания на две
групи, а именно показанията на пострадалата Б. Г., които напълно се подкрепят
от показанията на по-горецитираните свидетели и втората група свидетели- на
защитата, в това число, родителите на подсъдимия. При направения подробен
доказателствен анализ от контролирания съд са отчетени противоречията между тях
и настоящия състав споделя извода на първата инстанция, че показанията на
свидетелите Е. И. А. – съсед на подсъдимия, И.Г.
– майка на подсъдимия, Д. Е. В. – баща на подсъдимия и св.Т. К. Т., Д. И.а П.,
Ц. П. Н., П. Л. Б. са взаимно противоречиви, самоизключващи се, противоречат на
останалия събран по делото доказателствен материал. Същите целят единствено да докажат изградената от подсъдимия защитна позиция, в която той се опитва
да докаже, че на въпросната дата – 16 юли 2019 година не е нанасял побой на
приятелката си Б.Г., поради което тя не е имала следи от травми по лицето и
тялото си, както и че за времето, през което тя твърди, че това се е случило –
от 4,00 до 6,30 часа, той не се е намирал в къщата на улица „***”, а в дома на
свидетеля Е.А.. Както посочи вече съдът показанията на тези свидетели
противоречат на показанията на всички останали свидетели, посочени по-горе,
включително и на заключението на съдебно-медицинската експертиза. С показанията
на св. Ц. Н. и П. Б. съдът правилно е приел, че се цели подкрепа на защитната
позиция на подсъдимият, че по времето, в което приятелката му Б.Г. била в дома
на семейството на улица „***” и в дома на семейството на улица „Г. Д.”, тя не е
имала следи по лицето и по себе си от побой, както и че изглеждала добре и в добро
психично състояние.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите наведени в
жалбата на подсъдимия за избирателно кредитиране
от страна на първоинстанционния съд само тези доказателства, които подкрепят
обвинителната теза и игнориране възраженията на подсъдимия Е. и защитата му,
което е основание за отмяна на постановения съдебен акт, поради липса на мотиви
и е довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия Е. и неговия
защитник. Много подробно контролирания съд е изложил съображенията си защо дава
вяра на показанията на свидетелите Б.Г., С.М., И.Г., А.Ц., Д.А., Н.Н., Л.И., Ц.Ц.,
Ц. Н., И. Ч., Е.Д., Я.Х., Д.Д., М. С., заключенията на назначените
съдебно-медицинска експертиза и психологопсихиатрична експертиза и защо не кредитира
показанията на свидетелите И.Г., Данчо Е., Е.А., Е.Л., Ц.Н., П.Б. и на
обясненията на подсъдимия, поради изнесените по-горе причини при обсъждането
им.
При
така установената фактическа обстановка от кредитираните доказателства по
делото районният съд законосъобразно и мотивирано е приел обективна и
субективна съставомерност на обвинението по чл.152, ал. 2, т.1, вр. ал.1,
т.2, пр.1 НК
по отношение на подсъдимия Е..
От показанията на разпитаните по делото свидетели Б.Г.,
Ц.Ц., Ц. Н., С.М., И.Г., А.Ц., Е.Д., Я.Х., психолог Д.А., от заключението на
вещите лице по психологопсихиатричната експертиза – доктор К. и Г.С., се
установи, че на 16.07.2018 година подсъдимият се съвъкупил с непълнолетната
тогава Б.Г., като я принудил към това със сила. Около 4,00 часа сутринта на 16
юли 2018 година, той влязъл при нея в стаята, в която тя спяла, и започнал да я
удря с юмруци в краката, за да я събуди, след това насилствено й събул гащите.
Тя лежала по гръб, той бил седнал върху нея, държал й ръцете сгънати до главата
и започнал да осъществява полов контакт, като същевременно й нанасял удари в
лицето с шамари, а след това и с юмруци. Тя искала да стане и да се опита да
говори с него, борела се с него и искала той да спре с това нещо. Това
продължило около десет минути, като подсъдимия еякулирал в нея.
От обективна страна е прието, че подсъдимият
действително е осъществил състава на чл. 152, ал. 2, т.1 от НК, вр. ал. 1, т.
2. Той е извършил полов акт със свидетелката Б.Г.. Към момента на това деяние Г.
е била непълнолетна – на 17 навършени години, като този акт е извършен без
нейно съгласие.От показанията на св. Г. се установява, че тя многократно е
молела подс. Е. да спре с действията си, но подсъдимият не го е направил. Ето
защо е налице съвъкупление без съгласие на лицето от женски пол. Установено по
делото е, че за да извърши този акт подсъдимият я е принудил със сила и
заплашване. По делото се доказа по категоричен начин, че преди половия акт, по
време, а и след това Е. е нанасял побой на Г., с удари с юмруци по лицето и
тялото. Той я заплашвал, като й заявявал постоянно „ще умреш като куче, ти сега
ще умреш”.
Предвид това правилно и законосъобразно
контролирания съд е приел, че е налице и хипотезата на чл. 152, ал.1, т.2 от НК
относно принудата- чрез употреба на сила и заплашване, както и хипотезата на
чл. 152, ал.2, т.1 от НК – изнасилената не е навършила 18 години. Районният
съд е посочил, че престъплението по чл.152 НК е
двуактно и включва употреба на сила/принуда/ и съвкупление и е изложил
съображения за наличност и на двата му обективни елемента. Използваната от
подсъдимия сила е изразена във физическо въздействие
върху пострадалата, а заплашването – в психическо въздействие
по
съобщения от нея начин. Тя го е молила многократно по
време на изнасилването да спре, искала да стане, с което му е дала ясен знак,
че не желае този полов контакт. Той не се е съобразил с това нейно желание,
което говори, че е бил наясно с нежеланието на Г., но не се е въздържал от
поведението си. От субективна страна деянието си подсъдимият е извършил в
условията на пряк умисъл.
Относно
употребената спрямо пострадалата сила от подсъдимия
въззивният съд прие, че следва да се кредитират показанията на пострадалата и заключението на СМЕ. Както
се посочи и по-горе, СМЕ по писмени данни не посочва увреждания по гениталиите
на пострадалата, каквито обстоятелства и тя самата не изнася. Но същевременно
вещото лице посочва изрично, че акта може да е бил насилствен– с прилагане на
незначителна физическа сила от подсъдимия или
заплахи. Относно съпротивата на пострадалата съдът
кредитира изцяло нейните показания, в които е заявила, че подсъдимия е бил седнал върху пострадалата, която била с гръб,
държал й ръцете сгънати до главата и започнал да осъществява полов контакт,
като същевременно й нанасял удари в лицето с шамари, а след това и с юмруци. Тя
искала да стане и да се опита да говори с него, борела се с него и искала той да
спре с това нещо. Това продължило около десет минути, като подсъдимия еякулирал
в нея. Всичко това е индикация, че с пострадалата
се случва нещо против волята й.
Неоснователни се явяват доводите на защитата, че са
допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, които
са преповторени в съдебната фаза, като не е извършено претърсване и изземване,
не е работено по т.нар. "горещи следи" и не са намерени и иззети
следи за лабораторна обработка от кръв, сперма, косми и други на ДП. Неоснователни
са и твърденията за недоказаност на авторството на деянията, тъй като липсват
показания на свидетели- очевидци. В тази връзка както пред първата, така и пред
въззивната инстанция бе поискано назначаване на СМЕ, която да установи наличие
на сперма във влагалището на пострадалата. Настоящия съдебен състав напълно
споделя изводите на първостепенния, че въпреки липсата на извършено претърсване
и изземване и не събиране на следи за лабораторна обработка, авторството на
деянието е доказано по безспорен начин не само с показанията на пострадалата, а
и от приетите заключения по СМЕ и СППЕ. По отношение възраженията за непълнота
на фактологията и неизясняване на същата, следва да бъде отчетено, че тази
непълнота към този момент това не може да бъде преодоляно и органите на ДП и
съда са положи усилия за компенсиране на този пропуск със съответните писмени
източници, гласни такива и в това число четене противоречия по реда на чл.281 НПК, множество очни ставки, в рамките на които пострадалата е участвала и добросъвестно
е излагала развоя на събитията. Същото се отнася и за искането за назначаване
на СМЕ, която да установи наличие или не на сперма от подсъдимия в пострадалата
година и половина по-късно. Не би могло да се приеме, че е налице допуснато
СПН, тъй като по всички възражения на защитата в тази насока контролирания съд
е дал подробни отговори.
Настоящият съдебен състав не споделя и възражението
на адв. Д.Г. относно липсата на мотиви при индивидуализация на отмерените
наказания. Съдът е изложил съответни съображения относно обстоятелствата, които
съставляват отегчаващи вината такива или смекчаващите с оглед чистото съдебно
минало, като не е нарушил презумпцията за невинност, отчитайки висящността на
друго производство по отношение на подсъдимия Е., което не е приключило с
влязла в сила присъда.
За престъплението по чл.152, ал.2 НК съдът е наложил
наказание на подсъдимия от шест години лишаване от свобода, като е приел
наличие на превес на отегчаващи вината обстоятелства за подсъдимия. Като такива
е отчел високата степен на обществена опасност на подсъдимия, липсата на
каквото и да е разкаяние от негова страна, употребата на голямо количество
алкохол, знаейки, че заради заболяването му и употребяваните от него лекарства
това е противопоказно. Наказанието е определено с първоначален строг режим на
изтърпяване.
Настоящият
съдебен състав напълно се
солидаризира с изводите на първата инстанция, че подсъдимият Е. е осъществил и престъплението по чл.150, ал.1 НК, доколкото се установиха всички
обективни и субективни признаци от състава му.
От
обективна страна престъпният състав на чл.150, ал.1 НК изисква подсъдимият
да е извършил блудствени действия по отношение на лице, навършило 14-годишна
възраст, като за това същият следва да е употребил сила или заплашване.
Съставомерните действия са от такова естество, че да целят възбуждане или
удовлетворяване на полово желание без съвкупление. Престъплението е формално по
своя характер, поради което съставът му не предвижда настъпването на общественоопасни
последици. За осъществяване на престъплението е достатъчно действията,
обуславящи изпълнителното деяние, да са имали опредЕ.та от законодателя цел,
като не е необходимо да се е постигнал някакъв друг съставомерен резултат, в
частност полово удовлетворение или получаване на възбуда.
В
настоящия случай по несъмнен начин по делото е доказано, че подсъдимият е
реализирал престъплението от обективна страна, като чрез насилието накарал Б.Г. да го задоволява
вкарвайки половия си член в устата й. С това той целял да удовлетвори полово
желание, така както посочва ал. 1 на чл. 150 от НК. В един момент той я попитал
„свирки правила ли си” и след отговора на Г. заявил „сега ще правиш”,
натискайки главата й към члена си. Нанесеният й до този момент побой и
отправените й заплахи, че ще умре като куче, мотивирали пострадалата да извърши
този орален секс. Налице е изпълнителното деяние на чл. 150, ал. 1 от НК –
действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвъкупление, чрез
насилие, изразено с употребата на сила и заплашване.
Употребената
от подсъдимия Е.
сила е била насочена и довела до сломяване на съпротивата на пострадалата, а
след като парирал съпротивата й извършил действия, които безспорно са от естеството да възбудят
и удовлетворят полово желание без съвкупление. Поради това, подобно на първия
съд, този съдебен състав намира, че подсъдимият Е. е извършил двете обективни предпоставки на
двуактното престъпление по чл.150, ал.1 НК – принуда и извършване на действия с
цел възбуждане или удовлетворяване на полово желание без съвкупление.
Деянието
е осъществено и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият
Е. е съзнавал обществената опасност
на инкриминираното деяние, в конкретния случай извършване на инкриминираните
блудствени действия без съгласието на пострадалата, както и формите на
упражнената от него принуда, целяща сломяване на съпротивата й като е целял
пряко настъпването на това изменение на обективната действителност. Освен това
инкриминираните действия са извършени от него със специална цел - възбуждане на
полово желание и полово удовлетворение.
При
правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената по
делото фактическа обстановка, първостепенният съд е индивидуализирал
наказанието на подсъдимия Е.
по реда на чл.54 НК, като
правилно е преценил както смекчаващите, така и отегчаващите вината на
подсъдимия обстоятелства. Правилно първостепенният съд е намерил, че
подсъдимият е посегнал спрямо приятелката си, която му е имала доверие, сломявайки съпротивата й със
сила, които се явяват отегчаващи вината обстоятелства. С оглед изложеното и за
постигане на целите на чл. 36 НК правилно
РС Козлодуй е определил наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години лишаване от свобода.
Вземайки предвид фактическата обстановка установена по
делото въззивният съд
споделя
правния извод на РС Козлодуй, че извършените от подсъдимия Е. деяния съдържат обективните и субективните
елементи на престъпния състав по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК. Признаците на престъплението по чл. 144,
ал. 3 от НК, са подробно разяснени в Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989
година по н. д. № 47/1989 година, ОСНК на ВС. За осъществяване на това
престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или
действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от
него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От
субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета
от заплашения като действителна заплаха. Тези обстоятелства следва да се
преценяват такива каквито са били по време на извършване на деянието, а не след
минаването на определено време. Ето защо за извършване на престъплението
по чл. 144, ал. 3 НК, не
се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да
извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които
резултатът реално може да настъпи.
В
конкретния случай настоящия съдебен
състав, подсъдимият е осъществил обективната страна на деянието
с отправянето на думите „Ти сега ще умреш тука, като куче“, както и чрез
физически действия-душил я, вследствие на което тя говори за получени
халюцинации, блъскал ѝ главата в стената, опитал се да я дави в тоалетната
чиния, оскубал част от косата й заедно със скалпа.Безспорно е, че e
налице недвусмислена закана, насочена към живота. Същата е отправена по начин,
даващ основание на пострадалата да възприеме заплахата като действителна и
събуждащ опасения, че заканата може да се осъществи.
Без
значение за правната квалификация по чл. 144, ал. 3 от НК е това, че подсъдимият не е имал намерение да убие пострадалата Г.. Заплахата е възприета от пострадалата като реална, за което
има достатъчно доказателства- показанията на св Н. Н., свидетелката Д.А., свидетелката Ц.Ц. и
свидетелката С.М..
Относно
субективната страна на деянието настоящият състав споделя извода на първата инстанция, че подсъдимият е извършил престъплението при условията на пряк умисъл.Престъплението
по чл. 144 е на просто извършване и със самия факт на съзнателно извършване на
заплашителното деяние, с цел да се повлияе на волята на пострадалия, се
осъществяват всички обективни и субективни признаци на състава на това
престъпление. В случая подсъдимият е бил наясно, че деянието му е противоправно
и наказуемо. Той е целял да уплаши пострадалата, и по този начин да осъществи останалите
престъпления, в които е обвинен. Показателно за това е поведението на пострадалата
– тя е търсела всячески спасение – викала, молела го да спре, опитвала се да го отстрани от себе
си, борела се, а след като излезли от банята, намерила нож, който скрила под
дрехата си, чрез който възнамерялавала да се защитава.
По
изложените съображения въззивният съд приема,
че поведението на подсъдимия Е.
осъществява обективните и субективни признаци на състава на престъплението
по чл. 144, ал. 3 вр. чл. 1 от НК. Правилно първостепенния съд е определил
наказанието за това престъпление при лек превес на отегчаващите вината обстоятелства, като е отчетен начинът, по който е
извършено престъплението, а именно не само отправянето на словесна заплаха, но
и извършването на реални физически действия, изразяващи се в душенето ѝ,
в опита му да я дави в тоалетната чиния, в побой с продължителност около два
часа и половина. Предвид това определеното наказание от четири години лишаване
от свобода с първоначален строг режим на изтърпяване, настоящият съдебен състав
намира за правилно и явно справедлово.
По отношение на обвинението за престъплението по
чл. чл. 131, ал. 1, т. 9, пр. 3, във вр. чл. 130, ал. 1 от НК, въззивният съд намира за правилни изводите на РС Козлодуй, че в хода на
съдебното производство е установено по изискуемия от закона категоричен и безспорен
начин, че подсъдимият Е. е осъществил вмененото му престъпно деяние. От
доказателствената съвкупност се установява, че същият е нанесъл на пострадалата Г. множество удари и с
особена жестокост в областта на лицето, главата и тялото й. В резултат на
същите, тя получила отоци и кръвонасядания, охлузване в областта на лицето,
кръвонасядане в областта на главата, тялото, двете предмишници и дясна
подбедрица, медицински данни за мозъчно сътресение. Подсъдимият Е. захапал
средния ѝ пръст, като че се опитвал да го отхапе и тя получила
разкъсно-контузна рана и оток на трети пръст на лява ръка. Съдебно-медицинската
експертиза е категорична, че получените наранявания по механизъм отговарят да
бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени
по начин и по време посочени от пострадалата, т.е. от побой. За получените
наранявания на Г. нанесени й от стран на Е. свидетелстват и С.М., И.Г., Ц. Н., Ц.Ц.,
Иван Ч., Н. И.а, Д.А., А.Ц., Е.Д. и Я.Х..
От обективна страна съдът намира, че е налице причинена лека телесна повреда на
Г., изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с
наранявания описани по-горе.
При причиняване на телесната повреда подсъдимият е
проявил изключителна ярост, без да е предизвикан за това, ожесточение и садизъм, поради което е налице и елемента- особена
жестокост.
При определяне
размера на наказанието на подсъдимия Е. първостепенния съд е взел предвид степента на обществена опасност на разглежданото престъпление и тази на
извършителя. Приел е за висока обществената опасност на разглежданото
престъпление, тъй като механизмът на извършването му от страна на подсъдимия
сочи на грубо незачитане на обществените отношения. Съобразил е правилата
на чл.54 НК, отчитайки предвидено наказание в закона за това деяние, лишаване и е наложил наказанието Лишаване от свобода за срок от 2 години.
Въззивният съд констатира, че в първоинстанционното съдебно следствие са
събрани категорични доказателства за авторството на деянието, като намира за
несъстоятелно възражението във въззивната жалба, за недоказаност на същото.
Снимката/така нареченото „селфи”/, което
пострадалата успяла да изпрати свидетелките Ц. Н. и Ц.Ц., показанията на
свидетелите, които макар и косвени/пресъздаващи разказаното от пострадалата/,
показанията на родителите на пострадалата по отношение на състоянието в което
са я взели от дома на подсъдимия и заключението на СМЕ са доказателства, които
по несъмнен начин доказват авторството на това деяние.
Първоинстанционният съд, съобразно изискванията на чл.23,
ал.1 НК, е определил и наложил на подсъдимия наказания за всяко престъпление поотделно и след това е
определил и наложил за изтърпяване общо наказание в размер на 6 години, което е правилно,
индивидуализирано е по размер и се явява справедливо по отношение на подсъдимия, за което
първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция
споделя и затова не следва да преповтаря.
На основание чл. 24 НК съдът е увеличил така
наложеното общо наказание с две години и наложил на подсъдимия наказание от
осем години лишаване от свобода. Настоящата въззивна инстанция счита,
че правилно е приложена разпоредбата на чл. 24 НК по отношение на определеното
общо най - тежко наказание от 6 години "Лишаване от
свобода". Налице са предпоставките общото наказание да бъде увеличено с
две години. Това увеличение е законосъобразно, поради обстоятелството, че
всички групирани наказания са за отделни престъпления, три от които
тежки, увеличението не надвишава определеното общо наказание с повече
от една втора и не надминава сбора от отделните наказания, нито максималния
размер, предвиден в закона за наказанието "Лишаване от свобода". От
друга страна с така увеличеното определено общо наказание би могла да се
постигне целта на наказателната репресия. Наложеното общо наказание в размер на
6 години "Лишаване от свобода" е
недостатъчно да поправи и превъзпита осъдения Е.. В този
смисъл може убедително да се поддържа, че завишаване неминуемо се изисква, за
да отговаря общото наказание на висока степен на обществена опасност на Е.,
поради което, като е приложил същата и е увеличил с две години най-тежкото
наказание, съдът не е допуснал нарушение на закона, а жалбата на подсъдимия и в тази й част е неоснователна.
По отношение на предявения граждански иск от острадалата
Б.Г. в размер на 30000 лева, представляващи обезщетение за причинените ѝ
болки и страдания от подсъдимия.
Предявеният
граждански иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като в синтезиран вид
елементите от сложния фактически състав на непозволеното увреждане изисква да
бъде извършено деяние, същото да бъде противоправно и виновно, от него да са
настъпили вреди и те да са в пряка причинна връзка с действията на дееца. В
конкретния случай, всеки един от елементите на гражданския деликт е налице.
Предвид на особения характер на накърненото от деянието благо, репарирането на
причинените вреди може да бъде извършено само в пари, съгласно разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, като размерът на дължимото обезщетение следва да бъде
определено по справедливост.
При преценка на
същото първостепенният съд е взел предвид всички обстоятелства свързани с
преживените от пострадалата болки и страдания - младата й възраст- ненавършила
пълнолетие, интензитета на употребената от подсъдимия принуда,
продължителността на престъпните посегателства, настъпилите в резултат на тях
сериозни последици за нейното здраве и съобразно принципа на справедливостта е
определил дължимото обезщетение за пострадалата. Врачанският окръжен съд няма
основание да намали този размер, каквото искане прави защитата, тъй като видно
от заключението на СМЕ на Г. и СППЕ на същата, показанията на свидетелите преживения
от нея психо-емоционален стрес се явява основен провокиращ фактор за
изключително тежко психическо състояние, неадекватна, постоянно плачела и се
самообвинявала, че е допуснала да й се случи всичко това. Всички доказателства
сочат, че претърпените болки, страдания и унижения ще оставят неблагоприятни
последици за нейното здраве за в бъдеще. Предвид това съдът намира за
законосъобразен извода на РС Козлодуй не само по отношение на основателността
на предявеният иск, а и по отношение на размера в който същият е уважен, а
именно 20 000лв.
Защитата твърди, че
при постановяване на присъдата са допуснати съществени процесуални нарушения. В
обобщен вид се сочи, че са ограничени правата на подсъдимия относно параметрите
на обвиненията поради липса на конкретика в същите във времевия интервал и
относно собствеността на имота, където са се развили процесните събития от една
страна, а от друга страна непредявяване на материалите по делото. Въззивната
инстанция намира тези възражения за изцяло неоснователни. Както на досъдебната
фаза по реда на чл.219 НПК и в последствие чл.225 НПК органите на ДП максимално
прецизно, точно и ясно са рамкирали времето, мястото и начина на осъществяване
на инкриминираните престъпления, което в последствие е намерило отражение и по реда на чл.246 НПК в
обвинителния акт. Непредявяване на материалите по делото по същество дори не
може да се претендира, тъй като след връщане на делото от разпоредително
заседание на прокуратурата е последвало изменение на обвинението, след което не
са вършени други процесуално-следствени действия, а защитата и подсъдимия са
имали възможност да се запоснаят с материалите по делото. Налице е актуална
практика на ВКС, изрично детерминиращи липсата на такова съществено процесуално
нарушение в сочената посока. Относно претенциите за липсата на задълбочен
анализ и неправилна интерпретация на доказателствените източници, настоящият
съдебен състав намира, че както органите на ДП, така и съда са спазили
законовите си правомощия по чл.13, чл.14 и чл.107 НПК, като са положили
максимални усилия за разкриването на обективната истина в пълен обем.
Приобщените доказателства са събрани по реда и със средствата на НПК. Възражението
на адв. Г. относно ненадлежно приобщаване на приложената чат кореспонденция
и др. снимкови материали съдът намира за
неоснователно, тъй като в тази посока е налице протокол за предявяване на
л.164, том І ДП от дата 06.12.2018 г. Както бе уточнено многократно
първостепенния съд е дал убедителни и обосновани отговори за това защо
кредитира определени доказателствени източници
или отказват вяра на други такива, като същия е спазил и правилата на
формалната правна логика, каквото е изискването на законодателя. Неуважаването
на съответни направени искания от защитата по време на ДП и съдебната фаза също
не може да се приеме, че е съществен процесуален пропуск, дотолкова доколкото
същите са получили аргументирани отговори в мотивите на съдебния акт. По
отношение възраженията за непълнота на фактологията и неизясняване на същата, както
вече бе записано по- горе, следва да бъде споделено възражението на адв. Г. за
това, че не е извършено претърсване и изземване в дома, където са се случили
тези събития, но към този момент това не може да бъде преодоляно и органите на
ДП и съда са положи усилия за компенсиране на този пропуск със съответните
писмени източници, гласни такива и в това число четене противоречия по реда на
чл.281 НПК, множество очни ставки, в рамките, на които пострадалата е участвала
и добросъвестно е излагала развоя на събитията. Неоснователно е и възражението
на адв. Д.Д. относно липсата на мотиви при индивидуализация на отмерените
наказания. Няма процесуална пречка и относно приложението на чл.24 НК, като в
тази посока също се съдържат съответни доводи от юридическа страна.
Настоящият съдебен
състав намира за несъстоятелен довода на защитата, че контролирания съд не
положил необходимите усилия за пълното и всестранно изясняване на
обстоятелствата по делото и разкриване на обективната истина. Видно от всички
материали по делото, решаващият съд по искане на страните, а не само на
прокуратурата, е положил старание и усърдие за събиране и допускане на исканите
доказателства - експертизи, призоваване на свидетели, очни ставки и др. Въззивната
инстанция намира, че при решаване на делото по същество не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са накърнили правата на страните в
процеса.
И при извършената
служебна проверка на присъдата от настоящия състав не се констатираха обстоятелства,
налагащи изменение на присъдата или нейната отмяна,
поради което въззивната жалба следва да бъдат оставена без уважение.
С оглед на изложеното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 НПК, Врачанският окръжен
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 12.11.2019г., постановена по НОХД 165/2019год. по описа на Районен съд Козлодуй.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.