№ 3833
гр. София, 25.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110131113 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от *******, в качеството му на процесуален представител в
исковото производство на ответника ***********, с искане за изменение на
постановеното по настоящото дело Решение № ******** в частта му за разноските,
като на адвоката бъде определено възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на ответницата в размер на още 1300 лв., което да му бъде допълнително присъдено,
съобразно отхвърлената част на предявените искове.
В молбата са изложени съображения, че ищецът е предявил 4 обективно
кумулативно съединени искове и по арг. от чл. 2, ал. 5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, по всеки от тях има право на
възнаграждение в минимален размер.
Постъпила е молба и от *********, в качеството на процесуален представител
в заповедното производство на ответника ***********, с искане за изменение на
постановеното по настоящото дело Решение № ******** в частта му за разноските,
като на адвоката бъде присъдено възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на ответницата - длъжник в размер на 500 лв. в заповедното производство.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
По молбата на *******, в качеството му на процесуален представител на
ответника в исковото производство, съдът намира следното:
Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за
това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Действително, разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвижда, че за процесуално представителство, защита
и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на
съединяване на исковете. Също така съдът отчита, че с посочената Наредба е
определен минималният размер на адвокатските възнаграждения, зависещ от
материалния интерес. Съгласно чл. 2, ал. 2 от същата наредба, в случаите по чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от
1
съда или органите на досъдебното производство съгласно тази наредба. В конкретния
случай процесуалното представителство на ответницата е съществено именно по реда
на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, респективно предоставена е безплатна
правна помощ. В посочената хипотеза – на предоставена безплатна правна помощ за
осъществена защита на ответника срещу предявени искове от ищеца с обща цена
4419,85 лв., не са налице основания за определяне и присъждане на адвокатско
възнаграждение по всеки един от предявените искове. За да достигне до този извод,
съдът изхожда от Решение на СЕС по съединени дела C 427/16 и C 428/16, в което е
прието, че е налице нарушение на член 101 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС, когато държава членка налага или благоприятства сключването на споразумения,
противоречащи на член 101 ДФЕС, или подпомага действието на такива споразумения,
или лишава собствената си правна уредба от характера на държавни мерки, като
предоставя на частни оператори отговорността по вземане на решения за намеса от
икономически интерес (решение от 21 септември 2016 г., Etablissements Fr. Colruyt, C
221/15, EU:C:2016:704, т. 44 и цитираната съдебна практика). Това не е така в случаите,
когато тарифите се определят при спазване на установени със закон критерии от
обществен интерес и публичните органи не делегират правомощията си за одобряване
или определяне на тарифите на частни икономически оператори, дори и
представителите на икономическите оператори да не са малцинство в предлагащия
тези тарифи комитет (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2014 г., API и др., C
184/13—C 187/13, C 194/13, C 195/13 и C 208/13, EU:C:2014:2147, т. 31). Тарифа,
определена от професионална организация, може все пак да има характер на държавна
мярка, по-специално когато членовете на тази организация са независими от
съответните икономически оператори експерти и когато са длъжни по закон да
определят тарифите, като отчитат не само интересите на предприятията или на
сдруженията на предприятия от посочилия ги сектор, но и общия интерес и интересите
на предприятията от другите сектори или на ползвателите на въпросните услуги
(решение от 4 септември 2014 г., API и др., C‑184/13—C‑187/13, C‑194/13, C‑195/13 и
C‑208/13, EU:C:2014:2147, т. 34 и цитираната съдебна практика). Прието е също така,
че за да се гарантира, че членовете на професионална организация наистина действат
при зачитане на общия интерес, критериите за този интерес трябва да бъдат определени
със закон достатъчно точно и да е налице ефективен контрол и правомощия на
държавата за вземане на решения като последна инстанция (вж. в този смисъл решение
от 4 септември 2014 г., API и др., C‑184/13—C‑187/13, C‑194/13, C‑195/13 и C‑208/13,
EU:C:2014:2147, т. 41). Предвид установената липса на точни критерии, които биха
могли да гарантират, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери
на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия
интерес и единствената възможност за държавна намеса по отношение на Наредбата от
ВАС, СЕС заключава, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство
срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер,
определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните
условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни
цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за
да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.
2
В светлината на горното решение и предвид конкретните данни в настоящото
производство, съдът намира, че тази уредба, в това число задължението за адвоката,
респективно съда да присъди минимално адвокатско възнаграждение за всеки един от
предявените искове с цена на иска до 1000 лв. всеки един, несъмнено води до
нарушаване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Касае за един предявен иск с цена на иска
3775,80 лв. и предявени три иска срещу ответника с цена на всеки иск между 12 лв. и
500 лв. и същевременно обща цена на исковете 4419,85 лв., като стриктното прилагане
на посочената по-горе уредба, би довело до определяне на адвокатско възнаграждение
в размер на 1875 лв. Очевидно е, че при съпоставяне на фактическата и правна
сложност на делото, ниският материален интерес и еднаквостта в защитните средства
на ответника по отношение и на четирите иска, доколкото претенции произтичат от
едно и също договорно правоотношение и защитата се реализира посредством едни и
същи доказателстени средства, присъждането на минимално адвокатско
възнаграждение върху всеки един от исковете, от една страна, би довело до
неоснователно разместване на имуществени блага, доколкото престацията на адвоката
не е съответна на облагата, която би получил, и, от друга страна, възможността да се
получи такова възнаграждение чрез института на безплатно оказана правна защита по
чл. 38 от ЗА, несъмнено би довела до нарушаване на принципа за свобода на
конкуренцията. Очевидно е, че в хипотезата на сключен възмезден договор за правна
защита и съдействие по дело от този характер и с подобна цена на предявените искове,
когато на клиента е предоставена възможност да прецени съразмерността на
възнаграждението, което ще плати за услугата, която ще бъде предоставена,
последният най-вероятно не би се съгласил да заплати такова възнаграждение. От
друга страна, НМАВ въвежда минимални размери на възнагражденията, а с чл. 2, ал. 2
и минимално възнаграждение за всеки един от предявените искове, неизпълнението на
което може да доведе до дисциплинарна отговорност на адвоката, поради което същият
е принуден или да не предостави правна защита, или да я предостави безплатно.
Последното обаче е възможно единствено за адвокатите с натрупан капитал, които
очевидно имат възможност да оказват безплатна правна помощ и да получат
възнаграждението си в един по-късен момент – след влизане в сила на решението. Това
несъмнено води до нарушаване на конкуренцията между адвокатите и в частност на чл.
101, пар. 1 ДФЕС.
При тези данни приемането на подобна уредба и нейното прилагане би
ограничило в достатъчна степен достъпа до съд на самия ищец под страх от поемане на
тежестта на разноски, по-големи от защитавания интерес. Това би обезкуражило ищеца
в подобна хипотеза да упражни достъпа до съд при реална преценка на ползите и
тежестите, които ще настъпят в неговия патримониум при упражняване правото на
иск. И в светлината на обществения интерес, който следва да бъде отчитан при
приемането на НМАВ, в частност - при определяне на възнагражденията, в конкретния
случай, тази уредба е в ущърб на всички участници в съдебното производство.
Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 2004 г.
трябва да се тълкува корективно, като във всяко отделно производство следва да се
вземе предвид характера на предявените искове, обусловеността им и свързаността на
фактическите състави за установяване на отделните вземания. Отделно
възнаграждение би се дължало в случай, че по всяка от претенциите са налице
различни правопораждащи факти, респ. налице е необходимост от самостоятелни
процесуални усилия за защита на съответното вземане, което не е налице в случая, тъй
като ищецът търси изпълнение на сключен между страните договор, въз основа на
3
който се претендират три вземания. Този извод следва както от граматическото
тълкуване на общата разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждаща определяне на
възнаграждението не само съобразно броя на предявените искове, но и вида на същите,
така и от систематическото и логическо й тълкуване, ведно с разпоредбите на чл. 7 от
Наредбата, уреждащи минималните възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела при различните видове искове. В
горепосочената насока са и: Решение № 1952 от 11.03.2020 г. на СГС по в. гр. д. №
7520/2019 г.; Определение № 9322 от 7.08.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 7503/2022 г.;
Решение № 3841 от 30.06.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 1030/2018 г.; Решение №
3897 от 13.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 8719/2021 г. и др.
Предвид всичко изложено може да се направи несъмнен извод, че в настоящия
случай уредбата на НМАВ не преследва легитимни цели, като прилагането й от съда
ще доведе до пряко нарушение на чл. 101 ДФЕС и ще доведе до необосновано висока
тежест за ищеца, която е несъразмерна с фактическата и правна сложност на делото и
неговия защитаван материален интерес.
По молбата на *********, в качеството на процесуален представител в
заповедното производство на ответника ***********, съдът намира следното:
Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за
това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че предвид спецификите на заповедното производство, което е
едностранно по своя характер и защитата на длъжника се изчерпва с подаването на
възражение по утвърдени образец, за което законът не изисква да е мотивирано, в
хипотезата на развило се исково производство по реда на чл. 422 ГПК, на ответника-
длъжник не следва да се присъждат разноски за платено адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, наред с такова в исковото производство. Възражение по чл.
414 ГПК не се подава в самостоятелно състезателно производство, а е само
предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в
което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за
неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да
мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото
производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да
бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. Освобождавайки длъжника от
задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на
възражението. Следователно, възражението е само формална предпоставка, без
самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното
право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението
по чл. 414 ГПК. Следователно, липсва и функционална обусловеност на същото от
изхода на спора за материалното право – в този смисъл Определение № 45/23.01.2019
г., постановено по ч.гр.д. № 3074/2018 г. на ВКС, ТК. В допълнение на изложеното
следва да се отбележи, че извършването на процесуално представителство от различен
адвокат в заповедното и исковото производство, не би могло да съставлява
самостоятелно основание за присъждане на отделно адвокатско възнаграждение на
представляващия длъжника в заповедното производство адвокат с оглед разпоредбата
на чл. 78, ал. 1 ГПК, която предвижда отговорност на загубилата делото страна за
адвокатско възнаграждение за един адвокат, и доколкото исковото производство се
явява продължение на заповедното производство, то следва, че за двете производства
4
отговорността за разноски е само за един адвокат.
Предвид изложеното, липсва основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в полза на ********* за
подаденото възражение по чл. 414 ГПК.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от *******, в качеството му на процесуален
представител в исковото производство на ответника ***********, за изменение на
постановеното по настоящото дело Решение № ******** в частта му за разноските,
като на адвоката бъде определено възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на ответницата в размер на още 1300 лв. и му бъде допълнително присъдено, съобразно
отхвърлената част на предявените искове.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от *********, в заповедното производство
на ответника ***********, с искане за изменение на постановеното по настоящото
дело Решение № ******** в частта му за разноските, като на адвоката бъде присъдено
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответницата - длъжник в размер
на 500 лв. в заповедното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок
от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5