Р Е Ш Е Н И Е №81
гр.Силистра, 19.01.2024 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова,с участието на
прокурор……..........,като разгледа докладваното от с-я Славова адм.дело №208
по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба на И.Я.Ф. ***, против Заповед №ЗСПД/Д-СС/4209/01.11.2023г.,
издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) гр.Силистра, с
формулирано искане (макар и непрецизно) за нейната отмяна като противоречаща на
Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД). В съдебно заседание поддържа искането
като заявява, че за предходната учебна 2022/2023 година, семейството е получило
процесната помощ за детето А.Н.Ф. (тогава - в първи клас),без да са били
създавани формални проблеми, но съпругът ѝ е бил в България,което към
настоящия момент, вкл. към периода на подаване на заявлението, не е било така, поради
наложилото му се лечение в Н.. Счита, че подаденото Заявление-Декларация (л.16-л.18)
е по утвърден образец от министъра на труда и социалната политика и в същия
(образец) не е предвидено заявлението да се подава от повече от едно лице.
Оспорващата, като майка на детето,за чието подпомагане е заявено искането по
чл.10а ал.1 ЗСПД и, която полага грижи за неговото отглеждане в страната,вкл.
за подготовката му за училище, счита, че разполага с пълното материално право
от посочената разпоредба и всякакви формални пречки за неговото удовлетворяване,настоява
да бъдат отстранени. Освен огорчението от отношението към нея и подтискайки накърненото си чувство за справедливост и равно
третиране и, защото законът еднозначно е разпоредил, че право на процесната
помощ имат всички семейства,чиито деца са записани в първи клас или продължават
обучението си във втори, трети и четвърти клас на училище,за покриване на част
от разходите в началото на учебната година,когато децата живеят постоянно в
страната и не са настанени за отглеждане извън семейството, на които условия
отговаря, моли за отмяна на оспорения отказ, с даване на указания на ответния
орган, за уважаване на искането ѝ.
Ответникът
- Директорът на Дирекция „Социално
подпомагане” гр.Силистра, чрез упълномощен представител юрисконсулт Й.З. (л.50),в
писмено становище (л.32), поддържа недопустимост, а в условията на алтернативност – неоснователност на жалбата, като счита, че
оспореният акт е за прекратяване на административното производство, започнало с
процесното Заявление-Декларация на жалбоподателката, в хипотезата на чл.56 ал.2
във връзка с чл.30 ал.1 и ал.2 АПК.Със становище
изх.№1903-11-00-2892/21.12.23г. (л.45-л.46),поддържа недопустимост на съдебното
обжалване,доколкото същото не изхождало от двамата съпрузи,т.е. не е подписано
и от отсъстващия от страната съпруг И. Ф. Т., позовавайки се на чл.15 ал.1 АПК,
дефиниращ кръга на страните в административния процес.Ако съдът приеме жалбата
за допустима,настоява същата да бъде разгледана по особения ред на Глава
десета, Раздел четвърти на АПК, тъй като твърди, че релевираният
акт бил постановен по реда на чл.56 ал.2 във връзка с чл.30 ал.1 и ал.2 АПК,
чиято ал. 4 препраща към посочения ред.Счита,че няма постановен отказ за
претендираното материално право от ДСП-Силистра и щом такъв не съществувал в
правния мир,то общият ред за оспорване на административните актове, бил
неприложим.Независимо от всичко това настоява,че действията на социалните
работници по случая са били съответни на закона.Същият,боравейки със
съществителното „съпруг“ в множествено число (позовава се на дефиницията на
„семейство“ от §1 т.1 ДРЗСПД),имал предвид именно упражняване на процесното
право от двамата съпрузи. Счита, че нямало правна възможност, предвидена в нормения състав на специалния ЗСПД, единият от съпрузите,
на собствено основание, да упражнява процесното право, изрично разписано като
такова „на семействата“ с чл.10а ал.1 ЗСПД.Субективното право, съгласно чл.3
т.3 ЗСПД, следвало да бъде упражнено от двамата съпрузи. Ето защо настоява
оспореният акт да бъде потвърден от съда.
Производството е по реда на чл.145 и
сл. АПК, във връзка с чл.10 ал.4-ал.6 от
Закона за семейните помощи за деца.Съдът,съобразявайки становищата на
страните,твърденията в жалбата и доводите, развити в процеса,извърши преценка
на събраните в производството доказателства и прие за установено следното:Жалбата
е процесуално допустима,като подадена
от активно легитимирано лице - адресат на оспорения акт; при спазване на срока
по чл.149 ал.1 АПК;насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт, съгл. чл.10
ал.6 ЗСПД.Разгледана по същество е
основателна.
Предмет
на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед
№ЗСПД/Д-СС/ 4209/01.11.2023г. на директора на ДСП Силистра, с която на
основание чл.10а ал.1 ЗСПД е отказано отпускане на еднократна помощ за едно
дете, на И.Я.Ф., като са посочени и процесуалните разпоредби от същия ЗСПД и
ППЗСПД, уреждащи компетентността на произнеслия се орган и сроковете за това.
Административното производство е започнало по заявление
вх.№ЗСПД/Д-СС /4209/12.10.2023г., подадено от оспорващата (л.16-л.18), с което
е декларирала,че детето А.Н.Ф. е записано във втори клас; че е омъжена за ********гражданин
И. Ф. Т., който е и баща на детето (л.49) и,че същото не е настанено за
отглеждане извън семейството.Социалният работник,приел заявлението-декларация,е
записал в генерирания текст в образеца за попълване от длъжностното лице, че
заявителката няма право на еднократна помощ по чл.10а ал.1 ЗСПД, без посочване
на причините за това. С писмо изх.№1903-94И-00-2355/25.10.2023г. (л.22-л.23)
ответната администрация е изискала декларацията да бъде подписана лично и от
съпруга И. Ф. Т. в три дневен срок от получаването му, позовавайки се чл.30
ал.1 АПК.Видно от известие за доставяне (л.19) уведомлението е получено от
жалбоподателката на 27.10.2023г. и в 3-дневния срок не е представила подписано
заявление-декларация от съпруга си (за когото устно обяснила на социалните
работници,че по здравословни причини се намира в Н. и няма как да подпише лично
в определения срок заявлението).Непосредствено след изтичането му ответният
орган е издал оспорената заповед,с която на съответното материално- правно
основание (чл.10а ал.1 ЗСПД) е отказал отпускане на исканата еднократна помощ,
но е посочил в мотивите на акта, че на основание чл.56 ал.2,във вр. с чл.30 ал.1 и ал.2 АПК, производството се прекратява,
поради неотстранена нередовност в 3-дневен срок от съобщението -заявлението не
е подписано от г-н И. Ф. Т. Заповедта е връчена на оспорващата на 03.11.23г.
(л.19), която в 14-дневния срок от чл.149 ал.1 АПК е сезирала настоящия съд. Ответният
орган счита,че по същество оспорената заповед била такава за прекратяване на
административното производство, но не ангажира доказателства за проведена
процедура по чл.62 АПК или на упражнено право на отзив, в хипотезата на чл.91
ал.1 АПК.
Следователно, процесната по делото
заповед е засегната от особено съществен порок на нейната форма, изразил се в
неразрешимо противоречие между мотивите за нейното издаване и постановения
разпоредителен диспозитив, което е абсолютно
основание за отмяната ѝ, поради неяснота относно формираната и изявена
воля от компетентния орган да разреши поставения пред него въпрос от
жалбоподателката.
Видно от посоченото по-горе писмо с изх.№1903-94И-00-2355/25.10.23г.
е, че ответната администрация, в хипотезата на чл.30 ал.1 АПК -„Когато писменото искане не е подписано и при
съмнения дали то изхожда от посочения в него гражданин или
организация,административният орган изисква неговото потвърждение със
собственоръчен или електронен подпис в 3-дневен срок от съобщаването за това. При
непотвърждаване в срок производството се прекратява“, е изискала
потвърждение със собственоръчен подпис, в тридневен срок, на подаденото
заявление от И. Ф. Т..Последният не е посочен в същото като негов подател, нито
ответният орган е уточнил нормативният (административен) източник на подобно
задължение. Заявленията-декларации, попълвани по утвърден образец от министъра
на МТСП, съгласно чл.31 ал.1 ППЗСПД, във връзка с чл.10 ал.1 ЗСПД, като в същия
(образец) не е предвидено подаването му от повече от едно лице.В края на
генерирания текст за заявителя, на реда „Декларатор:“, са предвидени две опции,
което би имало значение при декларирани някакви правнозначими
факти за втория родител (доходи;имотно положение;здравословно състояние и
др.),каквито с оглед претендираната еднократна помощ
по чл.10а ал.1 ЗСПД, не се изискват.
При
положение, че писменото искане до ДСП-Силистра, по разума на чл.30 ал.1 АПК не
изхожда от И. Ф. Т. и съответно, не е подписано от него, няма правно основание
в чл.30 ал.1 АПК, органът да изисква неговото потвърждава-не със собственоръчен
подпис в 3-дневен срок. По отношение на приложеното по делото Заявление-Декларация
са налице всички реквизити за неговата редовност свързани с идентичността и
подписа на майката на детето - настояща жалбоподателка,
като относно наличието на материалните предпоставки за уважаване на искането по
чл.10а ал.1 ЗСПД, между страните няма спор.Освен това,въпреки дадените указания
(вж.Разпореждане №600/07.12.23г.-л.36-л.38),ответният орган не е посочил
нормативната регулация, изискваща съпругът на заявителката, заедно с нея, да
подписва процесното заявление.Такава регламентация не се намира в ЗСПД, нито в
ППЗС ПД.Ответният орган поддържа, че такова „изискване“ произтичало от наложилата
се практика в подпомагащата го администрация, но не се позовава (дори) на
някакъв вътрешно-служебен или друг акт.
Когато се упражняват материални права,
ползващи семейството, същите могат да бъдат заявени от единия от съпрузите,
което правно положение не е такова при възникване и изпълнение на общи за
семейството задължения, но случаят очевидно не е от втория вид. След като няма
нормативно изискване заявлението-декларация да се подава едновременно и лично
от двамата съпрузи и родители на записаното в българско училище дете; такова
задължение не произтича и от утвърдения образец от МТСП за помощта по чл.10а
ал.1 ЗСПД, а не са били налице и предпоставките от чл.30 ал.1 АПК,следва да се
приеме,че поставеното изискване за личното подписване на заявлението от съпруга
на оспорващата,е лишено от нормативно основание.
Предвид
вида и съдържанието на оспорената заповед, като неоснователно се отклонява
възражението на ответния орган,че същата била по прекратяване на
административното производство, а не обективирала
изричен отказ за уважаване на материалното право по чл.10а ал.1 ЗСПД.Според
чл.59 ал.2 АПК,индивидуалният административен акт задължително съдържа
разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията, начинът и
срокът за изпълнението, каквато е процесната водеща част на оспорената заповед,
а именно „ОТКАЗВАМ на И.Я.Ф. […]отпускане на
еднократна помощ за едно дете[…] на основание чл.10а ал.1 ЗСПД - еднократна помощ за
ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас“. По аргумент от чл.172а ал.1 АПК във връзка с чл.59
ал.2 т.5 АПК, решението (формирана воля на решаващия орган) съдържа разрешение
на спорния въпрос пред съда,респ. на поставения такъв пред компетентния
административен орган.Към решението се излагат задължително мотиви,които не са
същинското решение.Последното ирелевира изцяло довода на органа, че предвид
мотивите в оспорената заповед, същата била за прекратяване на административната
преписка. Напротив, с оглед на нейния диспозитив, с
нея е разрешен по същество поставеният пред директора на ДСП-Силистра въпрос от
жалбоподателката - за отпускане на еднократна помощ за детето,записано във
втори клас,по чл.10а ал.1 ЗСПД.При установеното неразрешимо противоречие между
мотиви и решаващ диспозитив в оспорената заповед,
същата подлежи на безусловна отмяна, поради наличие на основанието от чл.146
т.2 АПК - неспазени нормативни изисквания за формата на оспорения акт.
За
пълнота на изложението и с оглед очерталия се конфликтен момент между страните,
настоящият състав намира за нужно да посочи и следното: Правомощието на
директора на ДСП-Силистра да отпуска/отказва семейни помощи за деца,е регламентирано
с чл.10 ал.4 ЗСПД, което сочи, че оспореният отказ е издаден от
материално,териториално и по степен компетентен административен орган.В ал.5 на
с.чл. е указано,че отказът се мотивира,което (мотивиране) в случая не е
свързано с преценка на материалните предпоставки за уважаване/отказване на
заявеното субективно право,а са в процесуален контекст-за прекратяване на
административното производство пред ответния орган. В случая жалбоподателката е
представила необходимите документи за отпускане на еднократната целева помощ,
които съгласно чл.31 ал.2 т. 2 ППЗСПД се свеждат единствено до удостоверение,че
детето е записано в първи, втори, трети и четвърти клас, издадено от
съответното училище.По този въпрос ответната администрация твърди,че разполага
с достъп както до информационната база на МОН,вкл. за записаните деца в съответните
класове на училищата, така и до Националната база данни „Население“,за което
представя извлечения от информационните масиви (л.51-л.52).Оспорващата е представила
указаните ѝ от съда доказателства, тъй като същият следва да се произнесе
по спора съгласно регламентацията от чл.168 АПК, а не разполага с такъв достъп
до информационните масиви на МОН.
Видно
от Служебна бележка №46/21.12.23г. (л.48) е, че детето А.Н.Ф. е записано в
дневна форма на обучение във втори „б“ клас на ОУ “И.В.“ през учебната
2023/2024г. Заявлението е подадено в срока от чл.31 ал. 4 ППЗСПД, при спазване
на нормирания ред. В посочените текстове на чл.31 ал.1 и ал.2 ППЗСПД не се
съдържа конфликтното изискване - заявлението-декларация да се подава лично и
едновременно от двамата съпрузи, а установимите факти
с посочените документи, са еднозначно установени от ответната
администрация.След като липсва нормативно изискване - съпругът на
жалбоподателката да подписва саморъчно или с електронен подпис процесното
заявление, то неправилно директорът на ДСП-Силистра е отказал помощта на това
основание. Още повече, че оспорващата е обяснила на социалните работници,че във
връзка с лечението на съпруга ѝ в Н., същият отсъства от България, което
обстоятелство не е оспорено (чл.175 ГПК). В чисто житейски ракурс поставен
спорният въпрос,разкрива многообразие от хипотези, при които
заявлението-декларация по образец за помощта по чл.10а ал.1 ЗСПД, не би могло
обективно да бъде подадено, респ.подписано, от двамата съпрузи и родители на
детето, като например: отсъствие поради продължително обучение/ специализация
извън страната; продължително лечение в чужбина; фактическа раздяла между
съпрузите при непрекратен брак; изтърпяване на наказание (вж.Решение №8274/19.06.18г.,адм.д.№1907/18г.
на ВАС,VIО) и др.Не е целта на закона във всички гореизброени
случаи да се отказва целевата еднократна помощ на семействата за дете, което е
записано в първи, втори, трети и четвърти клас на българско училище, отглежда
се от неотсъстващия (временно) родител,т.е. не е настанено извън семейството,
при наличие на нормативните условия за уважаване на искането.
Съгласно
чл.3 т.3 ЗСПД право на семейни помощи за деца имат семействата, в които единият
от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които
се отглеждат в страната, какъвто именно е настоящият случай (Вж. Удостоверение
за раждане-л.49).Страните не спорят по фактите,спорът е за правото и е
съсредоточен върху процесуалния въпрос - следва ли Заявлението-декларация по
образец,съгласно регламентацията от чл.31 ал.1 ППЗСПД,да е подписано саморъчно
от двамата родители, с оглед неговата редовност? По въпроса,че е налице в
правната сфера на жалбоподателката/семейството ѝ претендираното право,
няма колебания, тъй като осъществени материалните предпоставки от разпоредбата
на чл.10а ал.1 ЗСПД за уважаване на искането ѝ за отпускане на еднократна
помощ на ученик, записан във втори клас,според регулацията от Глава пета
(чл.31-чл.34) на ППЗСПД. С оглед на обсъдените по-горе факти и обстоятелства, конфликтният
въпрос по делото, следва да получи отрицателен отговор.
С оглед на изложените по-горе
фактически установявания,в хода на проверка-та по чл.168 ал.1 АПК,настоящият
състав приема, че оспорената Заповед №ЗСПД/Д-СС/4209 от 01.11.2023г. е издадена
от компетентен орган по смисъла на чл.10 ал.4 ЗСПД, но при тежко нарушение на
изискването за нейната форма. При издаването ѝ са допуснати и съществени
нарушения на административнопроизводствените правила от чл.30 ал.1 АПК, чиито
предпоставки не са били налице, въпреки което е дадено указание на заявителката
да отстрани нещо, което отсъства от правния мир- заявлението не е подадено от И.
Ф. Т. (отсъстващ от страната поради наложило се лечение в Н.), за да има
съмнения относно неговия подпис или друго в контекста на чл.30 АПК. Доколкото
решаващият диспозитив на процесната заповед е такъв
по съществото на въпроса за еднократната помощ по чл.10а ал.1 ЗСПД, очевидно
горните процесуални нарушения (на формата и на реда за издаване на акт от
оспорения вид), са довели до неправилно приложение на материалния закон, който
извод е формиран при ирелевиране на съображенията на ответния орган, че актът
бил процедурен - за прекратяване на административното производство, а не по
неговото същество.
В обобщение настоящият състав приема,че
жалбата е основателна.Атакуваната Заповед №ЗСПД/Д-СС/4209 от 01.11.2023г. на ответния
орган, като издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до несъответствието ѝ с материалния закон и неговата цел,следва
да бъде отменена,а преписката, върната на административния орган (арг.чл.173 ал.2 АПК) за ново произнасяне при съобразяване с
мотивите на настоящия съдебен акт, в ускорен порядък, предвид значимостта и
чувствителния характер на накърненото право,воден от което и на основание
чл.172 ал.2 пр.2 АПК, Административният съд гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.Я.Ф. ***, Заповед №ЗСПД/Д-СС/4209 от 01.11.2023г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане”гр.Силистра, с която ѝ е отказано отпускане
на еднократна помощ за детето А.Н.Ф., записано ученик във втори клас, съгласно
чл.10а ал.1 от Закона за семейните помощи за деца
и
ИЗПРАЩА преписката
за ново произнасяне на административния орган, съгласно дадените указания
по тълкуването и прилагането на закона, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за настоящото решение.
Решението е окончателно, на основание чл.10 ал.6 изр.2
от ЗСПД.
СЪДИЯ: