№ 16703
гр. София, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА
ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА ТЕРЗИЕВА
Гражданско дело № 20221110123044 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по
чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 2385, 85 лв.,
представляваща изплатено по застраховка "Каско", обезщетение, ведно с
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. за застрахователно събитие,
настъпило на 05.01.2021 г., в гр. В., ул. "Ц.", непосредствено до ул. „М.“ №4,
както и сумата 276, 38 лева, представляваща мораторна лихва за периода
08.03.2021 г. 28.04.2022 г. Ищецът претендира и законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до изплащане на задължението,
както и разноски в производство.
Ищецът твърди, че е застраховател по договор за имуществена
застраховка "Каско", сключен с "Д. З." АД за лек автомобил марка "Л. Р." с peг.
№ ******** и обективиран в застрахователна полица № 0320209907008390 от
27.04.2020 г. с период на застрахователното покритие 28.04.2020 г. до
27.04.2021 г. Посочва, че на 05.01.2021 г., в гр. гр. В., ул. "Ц.", непосредствено
до ул. „М.“ №4, водачът на лек автомобил марка "Х." с рег. № ********* и
застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
при ответника, реализирал ПТП с паркирания лек автомобил марка "Л. Р." с
peг. № ******** с peг. №.. Посочва, че водачът на лек автомобил марка "Х." с
рег. № ********* без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението и не съобразявайки необходимата
дистанция/отстояние от тях, преминава в непосредствена близост до
паркираното МПС "Л. Р." с peг. № ******** в момент, в който лявата,
шофьорска врата е отворена, с цел излизане на шофьора от автомобила,
вследствие на което е настъпил удар между двете МПС - та. Вследствие от
1
произшествието лек автомобил марка "Л. Р." с peг. № ******** претърпял
вреди, за обезщетяването, на които била образувана ликвидационна преписка
по щета № *********. Посочва, че експертите при дружеството са извършили
оглед, изготвили опис и оценка на щетите по увреденото МПС, като ремонтът
им е възложен и отстранен от сервиз на дружество "М. П." ЕООД. Ремонтът
възлязъл на стойност 2370, 85 лв., за която сума била издадена фактура №.,
като на 20.01.2021 г. с преводно нареждане № 963FTR021020AB6A, сумата от
2370, 85 лв., представляваща стойност на отстраняване на щетите, е изплатена
на сервиза извършил съответната услуга. Твърди, че е упражнил правата си по
чл. 411 КЗ, като бил поканил ответната страна да възстанови посочената по-
горе сума, но последният е отказал да изплати доброволно горепосочената
сума. Ищецът счита, че следва да получи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 08.03.2021 г. - 28.04.2022 г. Моли за осъдително
решение и претендира разноски.
Ответникът "Д." ЕАД в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
отговор изцяло оспорва исковата претенция като носнователна и завишена по
размер. Оспорва съдържанието на констативния птотокол за ПТП в частта на
механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, както и
настъпването на вреди в причинна връзка с неговото поведения в посочения в
исковата молба размер. Навежда твърдение за съпричиняване. Оспорва
размерът на определеното от ищеца застрахователно обезщетение като
завишен и несъответен на действителната стойност на причинените от
процесното ПТП щети, както и че не всички щети са резултат от процесното
ПТП.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по
чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване следните факти: 1) наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Каско" за лек автомобил "Л.
Р." с peг. № ******** към 5.01.2021 г.; 2) че в срока на застрахователното
покритие на договора за имуществено застраховане и вследствие виновно и
противоправно поведение на водача на МПС., чиято г. е застрахована при
ответника, е настъпило ПТП от 5.01.2021 г., вследствие на което на
застрахованото при ищеца МПС са нанесени описаните в исковата молба
щети; 3) в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните
вреди, възлизащи на претендираната по делото сума; 4) изпадане в забава на
ответника и размерът на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е при доказване на горните
факти е: 1) да обори презумпцията за вина по отношение на застрахования от
него водач; 2) във връзка с възражението за съпричиняване да докаже, че
принос за настъпването на ПТП има водачът на МПС "Л. Р." с peг. №
********.
2
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) че е сключен валиден
договор за застраховка "Гражданска отговорност" за лек автомобил
марка/модел "Х." с рег. № В ********* към датата на процесното ПТП със
застраховател ответника; 2) че "Л. Р." с peг. № ********, е застрахован при
ищеца по застраховка "Каско" с полица от 27.04.2020 г., валидна към 5.01.2021
г.; 3) че за отстраняване на щетите по застрахования при ищеца лек автомобил
същият е платил на увреденото лице сумата от 2370, 85 лв.
По делото е приета и изготвена АТЕ. Според нейното заключение
механизмът на ПТП е следният: на 05.01.2021 г., около 08:50 ч., лек автомобил
"Х." с рег. № В *********, се движи по бул. „.....“, с посока от ул. „.....“ към
бул. „В. Л.“, след което на кръстовището с ул. „Ц.“ водачът предприема
маневра за завой наляво.
В същия момент на ул. „Ц.“, в непосредствена близост до кръстовището
с бул. „...“, от дясната страна е паркиран лек автомобил "Л. Р." с peг. №
********, като водачът предприема отваряне на предна дясна врата, при което
настъпва съприкосновение с преминаващия от лявата му страна лек автомобил
"Х." с рег. № В *********.
В хода на производството, по делегация в РС-В., са разпитани и двамата
водачи МПС-та, участвали в процесния инцидент. Според показанията на св.
А. К. Т., управлявала лек автомобил "Х." с рег. № В *********, докато е
чакала на светофара, видимостта е била ограничена от пушека на ауспуха на
военен джип, който се е движел пред нея. Твърди, че се е движила с ниска
скорост – 20-25 км/ч., че не е имало индикации, че ще се отоври вратата на лек
автомобил "Л. Р." с peг. № ********, както и че е поела вината, но не знае
каква е била ролята в случая.
От своя страна. св. С. Г. П. твърди, че е била спряла на паркомясто, синя
зона, автомобилът не е бил в движение и не е имало кръстовище там.
Движението е еднопосочно и има място за паркиране от дясна страна.
Посочва, че преди да предприеме слизане се е огледала дали може да слезе
безопасно. След удара е дошъл съпругът на св. А. К. Т., който е обясил, че
сутринта е пила някаква хапчета, била замаяна и не видяла колата.
От събрания доказателствен материал, касаещ механизма на ПТП-то и
вината за настъпването му, съдът намира, че вина има единствено св. А. К. Т.,
управлявала лек автомобил "Х." с рег. № В *********. Показанията на
двамата свидетели са противоречиви. Настоящият съдебен състав кредитира
показанията на св. П. с пълно доверие, тъй като същите са в пълна корелация с
писмените доказателства по делото, както и с обективно и задълбочено
изготвената АТЕ. Да поемеш отговорност за нещо, да го обективираш
писмено, да положиш подписа си и след това да твърдиш пред съда, че
действително си поел отговорност, но не знаеш каква е ролята ти в случая,
категорично води до извода, че гласните доказателства, възпроизведени чрез
разпита на този свидетел, са с ниска доказателствена стойност.
Предвид всичко изложено, може да се заключи, че остава необорена
презупмцията за вина по отношение на водача, управлявал лек автомобил "Х."
3
с рег. № В *********. Недоказани останаха и възраженията за съпричиняване.
На следващо място, според АТЕ всички увреждания по лек автомобил
"Л. Р." с peг. № ********, се намират в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото на 05.01.2021 г. произшествие. Стойността, необходима за
възстановяването му, възлиза на 2370,85 лв., а обичайните разноски за
ликвидиране на щета по риск „Каско“ са в размер между 15 лв и 25 лв.
Съдът кредитира изготвената АТЕ, тъй като е обективно и задълбочено
изготвена, на база на специални познания в областта.
Вследствие, съдът стига до извод, че искът за главница трябва да бъде
уважен изцяло.
По отношение на чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение на претендираната лихва, по изискванията на КЗ (чл.497),
застрахователят е в забава от изтичане на срока по реда на чл.496 КЗ.
Отправена е регресна покана от ищцовото дружество за възстановяване на
изплатеното застрахователно обезщетение (л. 47), ответното дружество е
отказало плащене, както е видно от отговор с вх. № 310В007869/08.03.2021 г.
(л. 39). Следователно лихва се дължи от 08.03.2021 г. до 28.04.2022 г. и е в
размер на 276.38 лв. и искът за лихва също трябва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на делото, право на разноски има само ответното
дружество. Присъждат се 456,39 лв. – 200 лв. за депозит на вещо лице, 50 лв.
за депозит за разпит на свидетел, държавна такса в размер на 106,49 лв. и 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
*Решението е изготвено в срок от една година и пет месеца от
последното открито по делото съдебно заседание поради състояние на
високо рискова бременност на съдията докладчик.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 182 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д." ЕАД, ЕИК: *******, да заплати на ЗАД „Д. З." АД,
ЕИК: ******, по иск с правно основание чл. 411 КЗ изплатено застрахователно
обезщетение по щета № ********* и ликвидационни разноски в размер
2385,85 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Д." ЕАД, ЕИК: *******, да заплати на ЗАД „Д. З." АД,
ЕИК: ******, сумата от 276,38 лв., представляваща претенция за лихва на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за периода от 08.03.2022 г. до 28.04.2022 г.
ОСЪЖДА Д." ЕАД, ЕИК: *******, да заплати на ЗАД „Д. З." АД,
ЕИК: ******, сумата от 456,39 лв., представляваща разноски в
производството.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5