Решение по дело №6466/2020 на Районен съд - Пловдив

                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 260682

гр.Пловдив, 10.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 08.12.2020г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД №6466/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-007050 от 22.07.2020г., издадено от Началник група с-р „ПП“ при ОД на МВР-Пловдив, с което на Т.Б. с ЕГН/ЛНЧ ********** от гр.***, е наложено на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДВП/Закон за движение по пътищата/ административно наказание глоба в размер на 50/петдесет/лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДВП.

          Жалбоподателката Б., в жалбата си моли съда да се отмени наказателно постановление поради допуснати съществени нарушения свързано с неясно изписване на нарушената норма.В съдебно заседание не се явява, представлява се от адв.П., който подържа жалбата и моли за разноски.

         Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание, като за същото е редовно призована.С придружаващо административната преписка писмо е изразено становище за неоснователност на жалбата.  

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

           ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото е НЕОСНОВАТЕЛНА.

           В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 25.06.2020г. около 15.50 часа в гр.Пловдив, бул.Никола Вапцаров 91А била паркирала лек автомобил „Тойота“, модел „Селика“ с рег. номер ****-лична собственост и престоявала на автобусна спирка на превозни средства от редовните линии на обществен превоз  на пътници означена със знак Д-24.

            Така описаното нарушение било установени от актосъставителя св.С.В. и било описано в издадения от него АУАН с бл. номер 816120/25.06.2020г.Нарушението било лично установено от актосъставителя при изпълнение на служебните му задължения.След съставяне на АУАН г–жа Б.  вписала и възражения.В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са поадени допълнителни възражения срещу акта.

            Така описаната фактическа обстановка съда приема за установена от писмените доказателства - АУАН, оправомощителна заповед-2 броя, докладни, справка за водач/нарушител.Съдът кредитира писмените доказателства по делото, както и констатациите в АУАН, които не бяха оборени от жалбоподателя.В подкрепа на писмените доказателства са и гласните такива на актосъставителя, които бяха достатъчно подробни и безпротиворечеви, които съдът също като обективни и ясни и следва да кредитира.

            При извършената служебна проверка съдът  констатира че, правилно е индивидуализиран нарушителя, ясно и точно са описани фактите и доказателствата относно извършените нарушения.От приложените оправомощителни заповеди е видно, че АУАН и НП са издадени от органи с необходимата представителна власт.Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.Ясно и описано нарушението и не е налице неяснота в изписване на нарушената и санкционната норма.Жалбоподателя владее български език, видно от показанията на актосъставителя и вписаното възражение в акта. 

           В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и които налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление.

            Ето защо съдът намира, че е налице извършено нарушение по чл.98, ал.2, т.3 от ЗДВП, тъй като жалбоподателя, като водач на лек автомобил е паркирал и престоява на автобусна спирка в нарушение на горната разпоредба.По този факт не се спори, а се навеждат само твърдения за процесуални нарушения, които съдът не споделя да се извършени.Освен настоящото нарушение жалбоподателя Б. е била санкционирана на за друго нарушение по ЗДВП и е неоснователно твърдението на процесуалния й представител за липса на други нарушения по ЗДВП и маловажност на случая.

             Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

             Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.

          В настоящия случай съдът намира, че такива обстоятелства, които да обуславят маловажност на случая не са налице и случаят не се отличава по нищо от останалите, още повече че това не е единствено нарушение по ЗДВП от страна на жалбоподателя, както се твърди.

         Размерът на санкцията е правилно определен, като същият е в твърд размер определен в закона и не подлежи на корекция от съда.

         С оглед на изложеното, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид това Съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

             ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-007050 от 22.07.2020г., издадено от Началник група с-р „ПП“ при ОД на МВР-Пловдив, с което на Т.Б. с ЕГН/ЛНЧ ********** от гр.***, е наложено на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДВП/Закон за движение по пътищата/ административно наказание глоба в размер на 50/петдесет/лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДВП.

            Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:   /п./

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

М.М.