Решение по дело №151/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

С Решение № 2 от 08.01.2025 г., постановено по АНД № 39/2024 г. по описа на Районен съд – Котел е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси (ЕФ) по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № **********/18.02.2021 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Н и Н Транспорт Логистика“ АД, ЕИК *********, със седалище и адресна управление: село Ягода, община Родопи, област Пловдив, Цариградско шосе-изхода на Пловдив, база МАН СЕРВИЗ, представлявано от С. М. М. е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева на основание чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, както и такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 119 лева и е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София да заплати на „Н и Н Транспорт Логистика“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Ягода, община Родопи, област Пловдив, Цариградско шосе - изхода на Пловдив, база МАН СЕРВИЗ, представлявано от С. М. М., сумата от 780 лева с включен ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.

Недоволен от така постановеното решение, касационният жалбоподател Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София го обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно е прието от съда, че законодателят не е предвидил възможност за ангажиране на административнонаказателна отговорност по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на 189ж от с.з., за което излага съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Районен съд – Котел, като незаконосъобразно и неправилно и потвърди издадения Електронен фиш.

По делото от ответника по касационната жалба е представен отговор, в който се оспорва касационната жалба. Изложени са съображения за правилност на обжалваното решение, издадено в съответствие с материалния закон и постановено съобразно процесуалните правила и целта на закона. Моли за присъждане на разноски.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от юриск. К. Д., която поддържа касационната жалба и оспорва отговора на касационна жалба. Излага съображения във връзка с размера на наложеното административно наказание. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Котел като неправилно и незаконосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като твърди, че при определяне размера на същото не следва да включва ДДС.

В с.з. ответникът по касационната жалба – „Н и Н Транспорт Логистика“ АД, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило становище от пълномощник, който заявява, че оспорва жалбата като неоснователна, поддържа представения отговор на касационна жалба и излага подробни съображения по същество. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и мотивирано. Претендира разноски, за което представя списък.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен заявява, че решението на първоинстанционния съд следва бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, Районният съд е приел, че на 18.02.2022г., в 05:05 часа, с устройство № 10351 (елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата) е установено нарушение № D90DB1D2D554544AE053031F160ABAB2, с ППС ВЛЕКАЧ МАН ТГХ, регистрационен номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6А, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Котел, за движение по път I-7 км. 220+890, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

За констатираното е издаден обжалваният електронен фиш /ЕФ/, с който на ответника по касация, за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че при издаване на ЕФ е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като в случаите на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП законодателят не е предвидил налагане на административно наказание с електронен фиш и е следвало да бъде съставен АУАН, въз основа на който да се издаде НП. Приел, че липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. При тези мотиви районният съд е отменил ЕФ.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния Районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Районния съд е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице жалба.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. За да се отговори на същите, касационният съд следва да обсъди събраните по делото доказателства.

Съгласно нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Посочената в ЕФ правна норма, послужила като основание за издаването му, е чл. 179, ал. 3б от ЗДвП (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г.), според която собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2500 лева. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че законодателят е предвидил възможност за издаване на електронен фиш единствено за нарушения на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, поради което издаденият електронен фиш за ангажиране отговорността на ответника по касация за установеното административно нарушение е незаконосъобразен и следва да бъде отменен само на това основание.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в действащата към момента редакция (с ДВ, бр. 13 от 2024 г.), е в сила от 13.02.2024 г. и към момента на извършване на административното нарушение – 18.02.2022 г. не е била част от действащото право. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, към момента на извършването му.

Като е съобразил изложените обстоятелства и е отменил електронния фиш, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Първоинстанционното решение не страда от пороци, които да обосноват неговата неправилност или необоснованост. Решението е постановено при правилно установяване на фактите, при правилно издирване и прилагане на нормите, регулиращи спорното правоотношение и в този смисъл то съответства на действителното правно положение. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав.

По изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото е неоснователна претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, поради което в тежест на касатора следва да се възложат разноски в размер на 650 лева, платени в брой, видно от представения Договор за правна помощ. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обемът на оказана правна помощ от страна на процесуалния представител, и съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът не намира същото за прекомерно, а възражението на касатора за прекомерност - за неоснователно.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2 от 08.01.2025 г., постановено по АНД № 39/ 2024 г. по описа на Районен съд – Котел.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на „Н и Н Транспорт Логистика“ АД, ЕИК *********, със седалище и адресна управление: село Ягода, община Родопи, област Пловдив, Цариградско шосе-изхода на Пловдив, база МАН СЕРВИЗ, представлявано от С. М. М., разноски за касационното производство в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева.

Решението е окончателно.