Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: 139 14.11.2019
г. град:
Хасково
Хасковски окръжен
съд наказателен състав
На осми
октомври година:
2019г.
В открито
заседание в състав:
Председател:
Стратимир Димитров
Членове: Боряна Бончева
Красимир Димитров
Секретар: Веселена
Караславова
Прокурор: Делчо
Лавчев
като разгледа
докладваното от чл. съдия Кр. Димитров в.н.о.х.д.№ 200 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда №
23/25.06.2018 г., постановена по НОХД №
361/2017г. по описа на Районен съд – Харманли подсъдимата Д.А.А. е призната за
виновна в това, че на 24.12.2016 година в гр.Х., от строителен обект, находящ се в
бивша сграда „С.“, в съучастие, като извършител, с Г.А.А. /извършител/ отнела
чужди движими вещи /3 броя кранове за сиренарски вани от неръждаема стомана на
стойност 840 лева; 30 метра многожилен кабел с параметри 7х1 кв.м. на стойност
30 лева; 1 брой горелка на стойност 50 лева; 1 брой удължител - кабел на макара, с дължина 50 метра на
стойност 50 лева; 1 брой удължител – кабел с дължина 40 метра на стойност 40
лева; 1 Брой руло италианска изолация за покрив тип „саджита“ на стойност 60
лева; и 1 брой ножица за рязане на ламарина на стойност 25 лева/ на обща стойност
1 095 лева, от владението на „Аркус 99 ООД“, представлявано от М.В.Д., без
негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено повторно в немаловажен случай, поради което и на основание чл.195,
ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК й е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от шест
месеца“, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок
от три години.
Със същата
присъда подсъдимата Г.А.А. е призната за виновна в това, че в периода
24.12.2016 г. – 31.12.2016 година в гр. Х., от строителен обект, находящ се в бивша сграда „С.“, при
условията на продължавано престъпление, сама и в съучастие /като извършител/ с
подсъдимата Д.А.А. /извършител/: на 24.12.2016 година в съучастие с Д.А.А.
отнела чужди движими вещи, а именно: /3 броя кранове за сиренарски вани от
неръждаема стомана на стойност 840 лева; 30 метра многожилен кабел с параметри
7х1 кв.м. на стойност 30 лева; 1 брой горелка на стойност 50 лева; 1 брой
удължител - кабел на макара, с дължина
50 метра на стойност 50 лева; 1 брой удължител – кабел с дължина 40 метра на
стойност 40 лева; 1 Брой руло италианска изолация за покрив тип „саджита“ на
стойност 60 лева; и 1 брой ножица за рязане на ламарина на стойност 25 лева/ на
обща стойност 1 095 лева, а на 31.12.2016 година отнела чужда движима вещ
– електрическа бормашина марка „BOSCH“ от владението на
„Аркус 99 ООД“, представлявано от М.В.Д., без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и в
немаловажен случай, поради което и на основание чл.195, ал. 1, т. 7 вр. чл.
194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, чл. 26, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 54 от НК
й е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от една година“, което да
се изтърпи при първоначален „общ режим“.
На
основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното с
Определение № 100/14.11.2016 г. по НОХД № 433/2016 година на Районен съд -
Харманли наказание „лишаване от свобода за срок от шест месеца“, търпимо при
първоначален „общ“ режим.
В тежест на
подсъдимите са възложени разноските, а веществено доказателство /бормашина/ е
постановено да бъде върнато на неговия собственик.
Недоволен от присъдата е
останал защитникът на подсъдимите, който я обжалва с доводи за
неправилност, необоснованост на фактическите и правни изводи, и допуснати в
хода на съдебното производство нарушения на процесуалните правила, съобразно
бланкетното изложение в жалбата. В съдебно заседание защитникът критикува изводите на съда за
виновността на подсъдимите, тъй като липсвали безспорни доказателства, сочещи
ги като автори на инкриминираните деяния. Твърди още, че невъзможността за
директен преглед на приобщените като доказателства видеозаписи от охранителни
камери дискредитира постановения осъдителен акт. Това наред с установеното от
експертизата тегло на инкриминираните вещи, според него изключва възможността
същите да бъдат отнети от двете жени по описания от обвинението начин – обстоятелство,
което не само внасяло съмнение в авторството, но и било достатъчно за неговото
опровергаване. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с който
двете подсъдими да бъдат оправдани.
Участващият
във въззивното производство прокурор от ОП изразява становище за
неоснователност на жалбата, тъй като изложените в нея доводи не намирали опора
в доказателствата по делото. Постановената присъда била правилна и
законосъобразна – обвинението било доказано и наложените на подсъдимите
наказания – справедливи. Алтернативно, пледира съда да постанови оправдателна
присъда единствено за една от вещите предмет на престъплението - 1 бр. руло
италианска изолация за покрив, тип „Саджита“.
Предвид
указанията на Апелативен съд – Пловдив, изложени в решение по н.д. № 49/2019г.,
съдът уважи искането на защитата, направено пред първоинстанционния съд за
възпроизвеждане на видеофайлове, снети от охранителни камери на ощетеното
юридическо лице – „Аркус 99“ ООД. По свой почин, с оглед пълното изясняване на
делото от фактическа страна, съдът допусна до преразпит свидетелите М.В.Д. и
Я.С.Ч., както и вещото лице Н.К.К..
Хасковски
окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните
в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314,
ал. 1 от НПК правилността на обжалвания акт, намира следното:
Двете
подсъдими Г. и Д.А. са сестри, като всяка от тях е осъждана за престъпления
против собствеността. На инкриминираната дата – 24.12.2016 година двете решили
да влезнат в имот с индустриално предназначение – терен с построени върху него
производствени сгради, намиращи се в гр. Х. и стопанисвани от „Аркус 99 ООД“ – гр.С. Теренът обхващал площ
от 9,5 дка, която била заградена с масивна ограда, висока 2,20 метра. В имота
били построени шест сгради – с производствено и обслужващо предназначение, част
от които се използвали за складови помещения. Върху всяка сграда била поставена
охранителна камера, насочена към масивното ограждение, като една от камерите
обхващала и пространството, в което се намирал единият от складовете.
Производственият обект се охранявал и от пазач, който работел само в нощните
часове, а през деня, включително в почивните и празнични дни, охраната се
осъществявала само чрез монтираните наблюдателни камери. През месец декември
2016 година в обекта се извършвали ремонтни дейности, в които участвал както
управителят на дружеството М.Д., така и свидетелите Ю. Ю. и А. А.
Двете подсъдими, които живеели в гр. Х., познавали района, в който се намирало предприятието и така на
24.12.2016 година, след като се уверили, че в обекта няма служители и пазач,
прескочили масивната ограда и влезли в двора. Отправили се към незаключено
складово помещение, от което взели 3 броя кранове от неръждавейка и 30 метра
многожилен кабел. След това тръгнали към друго складово помещение /бивш
трафопост/, което в момента се ремонтирало. Използвайки стълба, от покрива
взели горелка и ножица за рязане на ламарина, а от самото помещение – 2 броя
удължители /макари с кабел/ с дължима 40 и 50 метра. След това подсъдимите
поставили вещите в черен на цвят чувал, взели стълбата и тръгнали към оградата,
която прескочили и така напуснали района на предприятието. На 31.12.2016 година
подсъдимата Г.А. решила отново да отнеме вещи от същия обект. Тя отново успяла да
прескочи високата ограда, след което се отправила към склада-трафопост,
откъдето взела бормашина марка „BOSCH“.
Отново през оградата и с помощта на стълба тя напуснала обекта. Отнесла
машината в дома си и след като се уверила, че работи, решила да я продаде.
Предложила я на своя съсед – св. А. М.,
който я закупил за сумата 20 лв. Липсата на отнетите от подсъдимите вещи била
констатирана след 01.01.2017г. , когато работниците възобновили ремонтните
дейности и след като пазачът забелязал оставени върху падналия сняг стъпки
покрай оградата и в посока към сградите, както и захвърлената до оградата
стълба. Тогава св. М.Д. решил да прегледа записите от охранителните камери за
периода от 23.12. до първите дни на месец януари 2017 година. Прегледът показал
видеозапис от 24.12.2016 година, на
който се виждало как две лица влизат в обекта, прескачайки оградата и се
отправят към вътрешността на производствения терен. Бил установен и запис от
31.12.2016 година, отразяващ пребиваване в обхванатото от камерите вътрешно пространство
на едно лице. Св. Д. уведомил органите на РУ Полиция – Х. за липсващите вещи и за сведенията от
проучените видеоматериали. По повод сигнала, предприятието било посетено от
свидетеля Я.Ч., който също прегледал записите. Успял да идентифицира заснетите
лица като двете подсъдими, които
служебно познавал отпреди във връзка с
водени срещу тях други наказателни производства и преписки. След като
подсъдимите били установени, с тях била проведена оперативна беседа, в която те
не отрекли влизането в района на предприятието, като подсъдимата Д.А. казала,
че взела предмети от неръждавейка, а Г.А. – бормашина, която по-късно продала.
Тези факти се установяват от обясненията на
подсъдимите, разпитите на свидетелите М. В. Д., А. Х. А., Ю. С. Ю., А. С. М., Я.С.Ч. депозирани в хода на съдебното следствие, както и дадените
на ДП, прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК за св. Ч.; видеотехническа и лицево идентификационна и допълнителната оценъчна експертизи; възпроизведените видеофайлове, снети
от охранителни камери на ощетеното юридическо лице – „Аркус 99“ ООД, както и
преразпита на св. Ч. и Д. пред въззивната инстанция.
Съобразно указанията на Апелативен съд –
Пловдив, доказателственият дефицит по отношение на приобщените видеозаписи бе
отстранен, след като същите бяха възпроизведени в съдебно заседание.
Действително от осемте видеозаписа бяха възпроизведени само три, като
останалите поради софтуерни проблеми не бяха изгледани. При разпита си пред
въззивната инстанция вещото лице К. сочи, че безуспешно опитал да възпроизведе
останалите 5 видеозаписа преди и по време на съдебното заседание, но при
изготвянето на заключението по експертизата възпроизвел всички, в резултат на
което е отпечатал и снимковия материал.
Достоверността
на показанията на св. Д., Ю.
и А. относно
притежаваните от дружество и намиращи се в предприятието вещи, в края на 2016
г. не е разколебана, поради което и въззивната инстанция ги кредитира като
еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран доказателствен
материал. Конкретният момент, в който е било констатирана липсата на вещите,
както и относно тяхното точно местонахождение, се изясняват посредством
пространните показания на св. Д., дадени при повторното разглеждане на делото
пред въззивния съд – обект с територия от 9,5 дка – бивша база, оградена с
плътна масивна ограда с височина 2 – 2,5 м., без паднали или рухнали участъци,
като към инкриминираните моменти сградите в обекта са били в ремонт
/понастоящем обектът функционира като мандра/ и са били монтирани 8 камери за
видеонаблюдение. В две складови помещения са били съхранявани машини и
материали. Конкретни от друга страна са показанията на посочените трима
свидетели относно част от вещите, за които спомените им за мястото, на което са
били оставени, са ясни – крановете за вани се намирали в единия склад,
бормашината в склада-трафопост, горелката – на покрива на трафопоста, където
вероятно се намирали и двата удължителя, доколкото с тях се работило при
ремонта на покривното пространство. Категорични са сведенията посочените трима
свидетели относно момента, в който са установили липсата на вещите –
непосредствено след празничните дни – забелязали, че бормашината я няма и
започнали да „оглеждат“, за да проверяват наличието на останалите вещи, които
използвали при необходимост в извършваните ремонтни дейности. Изложените дотук
факти подкрепят обвинителната теза за авторството на деянието от двете
подсъдими – безспорно двете на 24.12.2016г. са били в дворното място на
ощетеното дружество, а и самите те в своите обяснения не отричат този факт.
Подкрепа в тази насока е заключението на експерта по изготвената
видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, която внася допълнителни
детайли досежно извършеното – приблизителния час на влизане в обекта /системно
време на видеозаписа, което е възможно да не е синхронизирано с
астрономическото такова/, носената стълба и чувал, часа и механизма на
напускане на обекта.
Признанието
на подсъдимите за присъствието им в търговския обект и сведенията на св. Д. за
прегледани всички видеозаписи от камерите за периода от 23.12.2016г. до първите
дни на м. януари 2017г., от които не се установява да други лица да попадат в
обсега на камерите, който на практика обхваща цялата масивна ограда, макар и
косвено, обосновават авторството на инкриминираното като извършено в съучастие
деяние. Следва да бъде отбелязано и посоченото в показанията на св. Ч., че
двете подсъдими при проведена беседа са признали извършеното, което признание
макар и да не е събрано посредством допустимите по НПК доказателствени
средства, следва да бъде ценено в контекста на изложеното.
Настоящият
състав приема, че заключението по видеотехническата експертиза установява
всички елементи от механизма на отнемане на вещите, макар и експертът да е
категоричен, че предмет на извършеното изследване са били всички файлове от
предоставената му флаш-памет, чието съдържание е описал, а след съответната
софтуерна обработка за подобряване на резолюцията, онагледил и на хартиен
носител при представянето на заключението си. От друга страна липсват основания
за съмнения относно годността на видеоматериала за анализ, нито пък за
извършена манипулация на записите, върху които експертът е работил. Съдът
кредитира още и показания на св. Ч., дадени пред настоящата инстанция, че именно
той е получил от св. Д. флаш-паметта, на която били записани видеозаписите,
макар по делото да липсва протокол за това. Установена е връзката между
предадената на св. Ч. флаш-памет и видеозапизи, послужили на експерта при
изготвянето на видеотехническата и лицево-идентификационна експертиз и записите
върху NVR-a, който служи за
видеонаблюдението на обекта. Изследваните видеоматериали, а и трите от тях
възпроизведени в съдебно заседание пред въззивния съд, представят влизането на
двете подсъдими в обекта и мястото, към което са се отправили непосредствено
след това, а именно една от сградите, които св. Д. посочва като склад, в който
се съхранявали липсващите кранове за вани, както и кабелите. Заключението на
вещото лице онагледява посредством снимков материал на хартиен носител
отдалечаването на подсъдимите от тази сграда с носени от тях наподобяващ чувал
предмет и стълба. Макар в експертизата да липсват кадри, изобразяващи
пребиваването на подсъдимите до сградата-трафопост, използвано за съхранение на
вещи, в това число и инкриминираните такива, тъй като както споделя св. Д. -
към тази сграда не е била насочена охранителна камера, което обстоятелство
обяснява липсата на заснет видеоматериал, но не изключва авторството на
отнемането. Както вече се посочи, прегледът на записите от камерите, монтирани
на обекта, за посочения период не показва пребиваване на други лица в този
период. Изложените обстоятелства, преценени самостоятелно и в съвкупност, сочат
именно двете подсъдими като извършители на процесната кражба.
Отчасти
могат да се споделят доводите на защитата за противопоставимост на извода на
районния съд на установеното от експерта по назначената в хода на
първоинстанционното производство допълнителна оценъчна експертиза, съгласно от
която теглото на вещите предмет на престъплението възлиза общо на 74,320 кг. От
тази величина, настоящият състав намира, че следва да се извадят 45 кг. на
рулото италианска изолация за покрив, тип „саджита“, за което ще се говори
по-надолу в изложението, т.е. теглото на вещите, предмет на деянието от
24.12.2016г. възлиза на 29,32 кг. Житейски логично, оправдано и напълно
възможно е всяка една от двете подсъдими да носи чувал около 30 кг. и да успее
да го прехвърли през оградата по твърдения от обвинението механизъм. Следва да
бъдат отчетени няколко нюанса – посочената от експерта величина е
приблизителна, като липсата на видеозапис не може да изключи пренасянето през
оградата на предмета на престъплението. Още повече, че в настоящия случай не се
касае за една вещ с подобно тегло, а за отделни вещи, поради което съдът не
може да се съгласи с довода на защитата, че не е възможно някоя от двете
подсъдими да е пренесла чувала с вещите, предмет на престъплението.
Твърденията
на подсъдимите, че са влезли в обекта да събират дърва за огрев са оправдани,
доколкото деятелността им е в разгара на зимния сезон, но защитната им теза не
намира опора в събраните по делото доказателства. Макар да са извършвани
ремонтни дейности в обекта, няма данни да е имало дървен материал, годен за
отопление, нито от останалите доказателства има индиции за отнет дървен
материал от обекта. Напротив – констатирана е липсата на вещите, предмет на
престъплението, вменено на двете подсъдими от обвинението. Събрани са
достатъчно доказателства, които да водят до категоричен извод за посещението в
складовото помещение от двете подсъдими на 24.12.2016г. и напускането му с
чувал и стълба, използвана за прехвърляне през оградата, която стълба
впоследствие е била захвърлена. Безспорно е, че подс. Г.А. при влизането си в
обекта на 31.12.2016г. е взела единствено процесната бормашина, т.е. същата не
се е върна за дървен материал в обекта, а от друга страна е индиция, че предмет
на деянието от 24.12.2016г. са описаните от прокурора вещи.
Обясненията
на подсъдимите, че част от оградата е била разрушена и позволяваща свободно
влизане, а пък елементите от неръждавейка и бормашината са били изхвърлени в
боклук се оборват категорично от показанията както на св. Д., така и от тези на
св. М., тъй като именно
на последния бормашината е била продадена от подс. Г.А. за сумата от 20 лв. и
иззета от него, което обуславя безспорността на деянието от 31.12.2016г. Не
може да бъде споделена и защитната теза, че подсъдимите не са били в състояние
да отнемат поставената върху покрива на трафопоста горелка. Напротив,
установено е, че същите са намерили стълба, която са използвали са прескачане
на оградата на обекта, което индикира за възможността за отнемане на вещи,
поставени на височина, подобна на тази, където е била поставена горелката.
Всички
гореизложени обстоятелства, установени посредством анализ на събраните по
делото преки и косвени доказателства, по отделно и в съпоставени в съвкупност,
подкрепят и не разколебават обвинителната теза за постановяване на осъдителен
акт, при спазване на принципа разкриване на обективната истина, която в
настоящия случай несъмнено уличава подсъдимите във вмененото им обвинение.
Относно 1
бр. руло изолационна хартия, въззивният съд прие обвинението недоказано. От
показанията на свидетелите се установява, че тази хартия е била съхранявана в
един от двата склада, но теглото на същата е приблизително 45 кг. Известно е,
че рулото е с обем, който няма как да се помести в чувала, с който двете
подсъдими са напуснали обекта на 24.12.2016г., заедно с останалите вещи,
предмет на престъплението, т.е. тези коментирани обстоятелства в сериозна
степен разколебават извода, че рулото с изолационна хартия е било предмет на
престъпната деятелност на подсъдимите. Поради изложеното, подсъдимите следва да
бъдат оправдани в частта от повдигнатото им обвинение за отнемането на
обсъжданата вещ, тъй като доказателствата по делото не водят до несъмнения
извод до който е достигнал първоинстанционният съд.
Установената от
двете съдебни инстанции фактология, посредством събрания по делото
доказателствен материал, безусловно субсумира състава на престъплението, за
което Д.А.А. и Г.А.А. са предадени на съд. Настоящата инстанция
споделя крайните изводи на първоинстанционния съд, че от обективна и субективна
страна подсъдимите са осъществили състава на престъплението, в чието извършване
са обвинени. Своите изводи районният съд направил въз основа на пълен, обстоен,
обоснован и правилен анализ на събраните по делото доказателства, с изключение
на установения и попълнен от въззивната инстанция доказателствен дефицит,
поради което и намерил обвинителната теза за безспорно доказана. Съдът намери
за неправилна атакуваната присъда единствено относно една от вещите, предмет на
престъплението, поради недоказаност на обвинението в тази част, налагащо
присъдата да бъде изменена и подсъдимите да бъдат признати за невинни по
отношение на отнемането на изолационната хартия.
Законосъобразна
е и преценка на районния съд, че са налице предпоставките по чл. 28 от НК,
обуславящи осъществяване на квалифициращия белег по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК
на престъплението, при условията на „повторност“ и за двете подсъдими.
Справката за съдимост сочи, че подсъдимата Г.А. е осъждана за друго такова
престъпление със Споразумение № 15/09.03.2015 година по НОХД № 19/2015 г. на
РС-Харманли, както и със Споразумение № 100/14.11.2016 година по НОХД №
433/2016 г., като съответно за престъпление по чл.194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2
от НК й е наложено наказание „пробация“ за срок от една година и шест месеца“,
а за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК – наказание
„лишаване от свобода за срок от шест месеца“, изпълнението на което е отложено
за срок от три години. Първият акт е влязъл в сила на 09.03.2015 година, а
наложеното наказание е изтърпяно на 19.09.2016 г.. Второто споразумение е от
14.11.2016 година, като определеният изпитателен срок по условното осъждане
изтича на 14.11.2019 година. Двете осъждания не са в условията на съвкупност.
Такава съвкупност е налице за осъжданията на подсъдимата Д.А., за която измежду
одобрените по НОХД № 51/2013 г. и НОХД № 293/2013 година на Районен
съд-Харманли споразумения, с които тя е била призната за виновна за
престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, е определено общо наказание „пробация за
срок от 12 месеца“. Коментираните осъждания субсумират
съставите на престъпления по чл. 194 и сл. от НК, а именно кражби. Безспорно са
налице предпоставките на чл. 28 от НК, а същевременно отсъстват и пречките по
чл. 30 от НК. Не може да се приеме, че е налице маловажен случай, предвид стойността на
предмета на престъплението към момента на извършване на деянията и личността на
двете подсъдими, които се отличават с висока обществена опасност, поради което
липсват данни, които да квалифицират деятелността като „маловажен случай“ по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК
Правилно
районният съд е приел, че извършеното от Г.А. престъпление следва да се
квалифицира като такова от категорията на продължаваните по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, тъй като
обхваща 2 деяния, извършени през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината.
От
субективна страна, подсъдимите са действали
при пряк умисъл като форма на вината. Съзнавали са, че с деянията си
лишават от власт собственика на отнетите чужди движими вещи – ощетеното
юридическо лице, като са установил власт върху същите, с цел разпореждане с
вещите. Налице е и съвместен умисъл по отношение на извършеното в съучастие
деяние, като всяка от подсъдимите е съзнавала и искала участието на другата в
извършване на деянието от 24.12.2016г.
Наложените
на подсъдимите наказания са справедливи. В случая съдът е отчел степента на обществена опасност, смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства и индивидуализирал наказанието на
подсъдимите, като взел предвид всички възможни и установени по делото
преимуществено смекчаващи вината обстоятелства – затруднено материално
положение, полагане на грижи към непълнолетни деца, липсващ образователен ценз
и свързаната с това трудност за социална реализация и намиране на работа. Наложеното на подсъдимата
Г.А. наказание е определено при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, а това на Д.А. - при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Въпреки извода за недоказаност на обвинение за кражба на изолационната
хартия, наказанията на Г. и Д. Антонови не следва да се редуцират. Така
наложените на подсъдимите наказания са годни за постигане на целите на личната
и генералната превенция, предвидени в чл. 36, ал. 1 от НК.
Законосъобразно,
на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, съдът е определил
наказанията на Г.А. – наложеното в настоящото производство за инкриминираното
деяние и приведеното в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК, да се
изтърпят при първоначален "общ" режим на изтърпяване на наказанията.
Предвид признаването на подсъдимите за виновни, правилно
разноските са възложени в тяхна тежест, съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК.
С оглед гореизложеното, въззивната инстанция намира, че
следва да измени атакуваната присъда в наказателно-осъдителната й част, като
оправдае подсъдимите за кражбата на 1 брой руло италианска изолация за
покрив тип „саджита“ на стойност 60 лева и съответно тази стойност да се
приспадне от общата стойност на отнетите вещи, предмет на първоначално
предявеното обвинение. В останалата си част – като правилна и законосъобразна присъдата следва да бъде потвърдена.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Присъда № 23/25.06.2018г., постановена от РС – Харманли по НОХД № 361/2017г. в
наказателно-осъдителната и́ част, като ПРИЗНАВА подсъдимите Д.А.А. и
Г.А.А. за невинни в това да са отнели 1 брой руло италианска изолация за покрив
тип „саджита“ на стойност 60 лева от владението на „Аркус 99 ООД“,
представлявано от М.В.Д., поради което и на основание чл. 304 от НПК ги
оправдава за разликата над 1 035 лева до пълния предявен с обвинителния
акт размер за стойността на вещите от 1 095 лева.
Потвърждава
присъдата в останалата й част.
Решението е
окончателно.
Председател: Членове: