№ 6313
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Л. Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Л. Василев Въззивно гражданско дело №
20231100506140 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2297/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на М. А. С. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20071932 от 19.12.2022 г постановено по гр.д.
№75370/19 г на СРС , 36 състав , поправено с решение №20087981 от 20.04.2023 г в частта ,
с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.240
ал.1,2 ЗЗД на „Банка ДСК“ АД ЕИК ******* гр.София срещу С. , че същият дължи сумата
от 12 538,46 лева главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.05.2014 г ,
ведно със законната лихва от 20.07.2018 г до окончателното заплащане на главницата ; и
сумата от 498,83 лева възнаградителна лихва за периода 26.02.2018 г – 05.06.2018 г , за които
вземания е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 06.08.2018 г по
ч.гр.д.№48007/2018 г по описа на СРС , 36 състав и вземанията са прехвърлени на „ОТП
Ф.Б.“ ЕАД ЕИК ******* с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 12.12.2019 г
; както и М. А. С. е осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД сумата от 309,57 лева разноски в
заповедното производство и 1803,72 лева разноски пред СРС и в заповедното производство .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част. Към
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем /05.04.2018 г / не са заплатени само
три вноски , което не е значително и трайно неизпълнение съгласно решение от 14.03.2013 г
по дело С-415/11 г на СЕС предвид размера и срока за връщане на кредита. Чл.60 ал.2 ЗКИ
трябва да се прилага като се съобразява решението на СЕС . Въззивникът е продължил
1
плащанията си с плащане от 29.05.2018 г . Уведомлението за предсрочната изискуемост не е
връчено надлежно на въззивника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение . Възнаградителна лихва може да се претендира само след датата на обявяване
на предсрочната изискуемост . Клаузите на чл.8 и чл.15 от договора за кредит и на чл.5 и
чл.2 от допълнителното споразумение са заблуждаващи и нищожни . Много дребен е
шрифта на договора за кредит и допълнителното споразумение , което ги прави нищожни .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Плащанията по кредита са преустановени на 05.03.2018 г и след тази дата няма повече
плащания . До 05.06.2019 г не са били платени четири вноски . Забавата е повече от 90 дни
съгласно чл.18 ал.2 във вр.чл.19 ал.1 от ОУ към допълнителното споразумение от 15.06.2017
г . Уведомлението за предсрочната изискуемост е връчено на длъжника на 10.05.2018 г .
Просрочените три вноски са достатъчно голямо неизпълнение на договора за кредит .
Правилно СРС е присъдил възнаградителна лихва преди датата на предсрочната
изискуемост . Не са налице неравноправни и нищожни клаузи в договора за кредит и в
допълнителното споразумение .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на
20.01.2023 г и е обжалвано в срок на 26.01.2023 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд
дава служебно правната квалификация на иска . Въззивният съд следи служебно за наличие
на неравноправни клаузи в договор с потребител / решение №23 от 07.07.2016 г по т.д.
№3686/14 г на ВКС , I ТО , рeшение №237 от 20.01.2017 г по т.д.№2927/15 г на ВКС , I ТО ,
решение №188 от 15.12.2017 г по т.д.№2613/16 г на ВКС , II ТО и др/.
За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че е сключен договор за кредит за
текущо потребление от 20.05.2014 г между ответника и „Банка ДСК„ ЕАД АД .
Предоставени са 15 000 лева със срок за издължаване 120 месеца /10 години/ при начален
преференциален годишен лихвен процент от 11,45 % . При нарушаване на условията за
преференция банката може да увеличи лихвения процент до този по стандартните
потребителски кредити . ГПР е 13,72 %.
Според чл.7.1 , 7.2 и 7.3 от ОУ към договора за кредит , кредитът се олихвява с променлив
лихвен процент , зависим от базов лихвен процент и методология .
2
Според чл.19.1 от ОУ към договора за кредит при забава на плащане на месечната вноска ,
от деня следващ падежната дата частта от вноската представляваща главница се олихвява с
допълнителна надбавка от 10 % .
Според чл.19.2 от ОУ към договора за кредит при забава в плащанията на главница и/или на
лихва повече от 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем .
Според допълнително споразумение от 15.06.2017 г , към датата на споразумението
главницата е в размер на 12 676,12 лева , редовната лихва е 961,96 лева , а наказателната
лихва е 15,29 лева . Ответникът е внесъл 218,08 лева , а ищецът се отказва от 15,29 лева
лихви за забава .
Съгласно т.5 от допълнително споразумение от 15.06.2017 кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент от 12,450 % , формиран от 6-месечния SOFIBOR от 0,326 % и
фиксирана стандартна надбавка от 12,124 %. Максималният лихвен процент е стандартният
лихвен процент приложим за стандартни потребителски кредити формиран от 6-месечния
SOFIBOR и фиксирана стандартна надбавка от 12,124 %.
Според изслушаната пред СРС ССЕ ответникът е усвоил процесния кредит , но е погасявал
вноските си по него със закъснения . Вноската от 05.01.2018 г е платена на 29.05.2018 г .
Към 04.07.2018 г са просрочени 4 вноски с падежи до 05.06.2018 г с общ размер от 848
лева .
Според СРС предсрочната изискуемост е настъпила при спазване на чл.19.2 от ОУ към
договора за кредит и чл.60 ал.2 ЗКИ - при забава в плащанията на главница и/или на лихва
повече от 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем . Ответникът е
преустановил плащанията считано от м.03.2018 г , а уведомлението за предсрочната
изискуемост е връчено на ответника на 10.05.2018 г . Искът за главница е изцяло
основателен . Възнаградителна лихва се дължи за периода 26.02.2018 г – 05.06.2018 г ,
определена от СРС по реда на чл.162 ГПК на 498,83 лева .
Според СРС неоснователно е възражението , че чл.8 от договора за кредит дава възможност
на банката да увеличава без методика лихвата по кредита . Променливия лихвен процент е
зависим от индекса SOFIBOR. Уговорената наказателна лихва противоречи на чл.33 ал.1
ЗПК и не се дължи . Не се дължи и заемна такса за предсрочна изискуемост .
Решението на СРС е частично неправилно в обжалваната част .
Преди всичко дадената от първоинстанционния съд правна квалификация по чл.422 ал.1
ГПК във вр.чл.240 ал.1,2 ЗЗД е неправилна . Налице е договор за банков кредит уреден в
специалната норма на чл.430 ал.1,2 ТЗ , а не договор за заем .
Неоснователно е позоваването от въззивника на шрифта по чл.10 ал.1 ЗПК , според който
размерът на шрифта на договора за потребителски кредит трябва да е поне 12 . В случая
процесният договор за кредит е сключен на 20.05.2014 г т.е. преди изменението на нормата
в ДВ бр.35 от 2014 г , в сила от 23.07.2014 г . По отношение на допълнителното
споразумение от 15.06.2017 г , приетата пред настоящия съд съдебно-графологична
експертиза на вещото лице Л. Г. установява , че същото е с размер на шрифта 12 т.е.спазен е
3
чл.10 ал.1 ЗПК по отношение на шрифта .
Според изслушаната и приета пред настоящия съд съдебно-счетоводна експертиза на
вещото лице Д. Г. , за периода от сключване на договора за кредит /20.05.2014 г/ до
12.07.2015 г лихвеният процент е бил в размер на първоначално уговорените
преференциални 11,45 % . Считано от 13.07.2015 г лихвеният процент е увеличен на 12,45
% поради неизпълнение на условията за ползване на преференицален лихвен процент
съгласно т.7.9 от ОУ . Базовият лихвен процент /БЛП/ на банката не се основава на
математическа формула , а на оценка на влиянието на обективни фактори . За периода до
14.06.2017 г лихвения процент е увеличен от страна на банката не поради увеличение на
БЛП , а поради неспазване от ответника на условията за ползване на преференциален лихвен
процент . След подписване на допълнителното споразумение от 15.06.2017 г договорната
лихва е определена и е прилагана като спор от индекса Софибор и надбавка от 12,124 % .
Към 10.05.2018 г непогасените от ответника суми по счетоводни данни са били в размер на
12 856,43 лева , от които 743,88 лева капитализирани към главницата договорни лихви . Към
датата на връчване на исковата молба на ответника на 01.11.2021 г задълженията му по
счетоводни данни са били общо в размер на 17 193,60 лева , от които 12 538,46 лева
главница .
В о.с.з на 06.11.2023 г вещото лице Г. уточнява , че към настоящия момент дължимата
главница е 12 313,47 лева , колкото е била и към 19.07.2018 г , тъй като няма данни за
плащания . Последното плащане на ответника е на 29.05.2017 г – сумата от 720 лева , след
което няма други плащания .
Според изслушаната и приета пред настоящия съд допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза на вещото лице Д. Г., ако се вземе предвид вариант на задължения на ответника
при увеличение на лихвения процент и без капитализация на лихви в главница , към
10.05.2018 г има падежирали 11 броя месечни вноски и общо 2251,49 лева непогасени
задължения . Във вариант с увеличение на възнаградителната лихва и без без
капитализация на лихви в главница към 10.05.2018 г има падежирали 11 броя месечни
вноски и общо 2443,29 лева непогасени в срок задължения . Във вариант на увеличение на
лихвения процент поради неизпълнение на условията за ползване на преференциална лихва
и без да се взема предвид извършената капитализация дължимата от ответника главница е в
размер на 11 677,20 лева и 409,98 лева възнаградителна лихва за периода 26.02.2018 г –
05.06.2018 г /другите посочени от вещото задължения не са предмет на делото/.
При така наличните доказателства настоящият съд счита за неоснователен доводът на
въззивника , че към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем не са заплатени
само три вноски и с оглед решение от 14.03.2013 г по дело С-415/11 г на СЕС трябвало да се
приеме , че неизпълнението на задълженията на ответника не е значително и трайно .
Според изслушаната и приета пред настоящия съд допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза на вещото лице Д. Г., ако се вземе предвид вариант на задължения на ответника
увеличение на лихвения процент и без капитализация на лихви в главница , към 10.05.2018
г има падежирали 11 броя месечни вноски и общо 2251,49 лева непогасени в срок
4
задължения . Подобно неизпълнение /неплатени вноски за почти една година / е трайно и
значително с оглед интереса на банката и е легитимно основание задълженията по кредита
да се обявят за предсрочно изискуеми . Дори да се счете , че клаузата на чл.18 ал.2 във
вр.чл.19 ал.1 от ОУ за настъпване на предсрочна изискуемост при 90 дни забава е
неравноправна и нищожна , то при съобразяване на общата норма на чл.60 ал.2 ЗКИ трябва
да се приеме , че е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията на ответника .
Ищецът е представил доказателства за надлежно връчване на уведомлението за
предсрочната изискуемост на ответника . Последното плащане на ответника е на 29.05.2017
г . Платена е само сумата от 720 лева - след което няма други плащания и ответникът е
натрупал множество други задължения , включително и законна лихва .
Според настоящия съд по отношение на размера на претендираните суми следва да се
кредитира допълнителната ССЕ на вещото лице Г. , във вариант на увеличение на лихвения
процент поради неизпълнение на условията за ползване на преференциална лихва и без да се
взема предвид извършената капитализация на дължими от ответника лихви . Според този
вариант дължимата главница е в размер на 11 677,20 лева , а дължимата възнаградителна
лихва за периода 26.02.2018 г – 05.06.2018 г е 409,98 лева . От друга страна според т.2 от
Тълкувателно решение №3/2017 г от 27.03.2019 г по тълк.дело №3/17 г на ОСГТК на ВКС
след датата на настъпване на предсрочна изискуемост не се дължи възнаградителна лихва , а
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. Ищецът е претендирал възнаградителна лихва общо за 99 дни през 2018 г , от
които 26 дни са след датата на предсрочната изискуемост. С оглед посоченото в
тълкувателното решение му се дължи възнаградителна лихва за 73 дни или в пропорция
73/99 х 409,98 лева = 302,31 лева . Не следва да се присъжда законна лихва вместо
възнаградителна лихва , както претендира ищецът в отговора на въззивната жалба . От
правна гл.т. това са различни фактически състави и представляват различни искове . Иск за
законна лихва по настоящото дело не е предявен и не може да се разглежда .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени частично и да се отхвърли
искът за главница за разликата над 11 677,20 лева до предявения размер от 12 538,46 лева , а
искът за възнаградителна лихва трябва да се отхвърли за разликата над 302,31 лева до
размера от 498,83 лева . Следва да се отмени частично и решението на СРС в частта за
разноските като на ищеца да се присъдят по-малко разноски пред СРС и в заповедното
производство . В останалата обжалвана част решението на СРС трябва да се потвърди .
Пред СГС въззивникът дължи разноски на въззиваемата страна съобразно отхвърлената част
от жалбата . Тъй като въззивната жалба е подадена от особен представител и не е заплатена
държавна такса за въззивно обжалване , въззивникът дължи и част от тази такса съобразно
отхвърлената част от жалбата .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20071932 от 19.12.2022 г постановено по гр.д.№75370/19 г на СРС ,
36 състав , поправено с решение №20087981 от 20.04.2023 г в частта , с която е признато за
установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.240 ал.1,2 ЗЗД на „Банка
ДСК“ АД ЕИК ******* гр.София срещу М. А. С. ЕГН ********** от гр.София , че същият
дължи разликата над 11 677,20 лева до предявения размер от 12 538,46 лева главница по
договор за кредит за текущо потребление от 20.05.2014 г , ведно със законната лихва от
20.07.2018 г до окончателното заплащане на главницата ; и разликата над 302,31 лева до
размера от 498,83 лева възнаградителна лихва за периода 26.02.2018 г – 05.06.2018 г , за
които вземания е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 06.08.2018 г
по ч.гр.д.№48007/2018 г по описа на СРС , 36 състав ; и вземанията са прехвърлени на „ОТП
Ф.Б.“ ЕАД ЕИК ******* с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 12.12.2019 г
; както и в частта , в която М. А. С. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на
„Банка ДСК“ АД ЕИК ******* гр.София разликата над 284,43 лева до 309,57 лева разноски
в заповедното производство и разликата над 1657,26 лева до 1803,72 лева разноски пред
СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Банка ДСК“ АД ЕИК ******* гр.София срещу М. А. С. ЕГН
********** от гр.София , които искове са с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.430
ал.1,2 ТЗ ; да се признае за установено , че С. дължи разликата над 11 677,20 лева до
предявения размер от 12 538,46 лева главница по договор за кредит за текущо потребление
от 20.05.2014 г , ведно със законната лихва от 20.07.2018 г до окончателното заплащане на
главницата ; и разликата над 302,31 лева до размера от 498,83 лева възнаградителна лихва за
периода 10.05.2018 г – 05.06.2018 г , за които вземания е издадена /частично/ заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК от 06.08.2018 г по ч.гр.д.№48007/2018 г по описа на СРС , 36
състав и вземанията са прехвърлени на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД ЕИК ******* с договор за покупко-
продажба на вземания /цесия/ от 12.12.2019 г .
ПОТВЪРЖДАВА решение №20071932 от 19.12.2022 г постановено по гр.д.№75370/19 г на
СРС , 36 състав , поправено с решение №20087981 от 20.04.2023 г в частта , в която е
признато за установено , че М. А. С. ЕГН ********** от гр.София дължи на „Банка ДСК“
АД ЕИК ******* гр.София 11 677,20 лева главница по договор за кредит за текущо
потребление от 20.05.2014 г , ведно със законната лихва от 20.07.2018 г до окончателното
заплащане на главницата ; и 302,31 лева възнаградителна лихва за периода 26.02.2018 г –
09.05.2018 г , за които вземания е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
от 06.08.2018 г по ч.гр.д.№48007/2018 г по описа на СРС , 36 състав ; и вземанията са
прехвърлени на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД ЕИК ******* с договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ от 12.12.2019 г ; като правната квалификация на исковете да се счита по чл.422
ГПК във вр.чл.430 ал.1,2 ТЗ ; както и в частта , в която М. А. С. ЕГН ********** от
гр.София е осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД ЕИК ******* гр.София 284,43 разноски в
заповедното производство и 1657,26 лева разноски пред СРС.
Дружеството „ОТП Ф.Б.“ ЕАД към настоящия момент е заличено от търговския регистър
6
след вливане в „Банка ДСК“ АД .
ОСЪЖДА М. А. С. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Банка ДСК“ АД ЕИК
******* гр.София сумата от 2552,76 лева разноски пред СГС.
ОСЪЖДА М. А. С. ЕГН ********** от гр.София да заплати по сметка на СГС сумата от
253,38 лева държавна такса .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7