РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Б. , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., XLVII СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120201979 по описа за 2021 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на П. Ж. К. с ЕГН: **********,
адрес: гр. Б., ж.к. „И.***-, офис, против Наказателно постановление № 131 от
30.09.2013г., издадено от ръководителя на РУ „Социално осигуряване“ гр. Б., ТП на
НОИ, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 57, ал. 1 от КСО, на основание чл.
349, ал. 1 от КСО е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
като се представлява от адв. Мечкова, която поддържа, че е изтекла давността за
преследване и моли за присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – ТП на НОИ- Б., надлежно призован, се
явява юрк. Вълкова, която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, видно от разписката на л. 6. Същата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира
за установено следното:
На 16.09.2013 г. св. П. Н. К.- старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-
гр. Б. съставил АУАН № 136 срещу жалбоподателя П.К. за това, че същата не
1
декларирала в законоустановения срок трудова злополука, станала на 12.08.2013 г. в
магазин „Б.“ в гр. Ч.
Въз основа на АУАН на 30.09.2013г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение на чл.
57, ал. 1 от КСО, на основание чл. 349, ал. 1 от КСО е наложено наказание „глоба” в
размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в
хода на съдебното производство.
От тази фактическа обстановка съдът прие следното:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а
АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство
е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок.
Налице е обаче допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН в наказателното постановление следва да се
съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършването му и описание
на обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са
били нарушени виновно. Иначе казано, изискване към този правораздавателен акт е,
нарушението да бъде очертано както от фактическа, така и от правна страна.
Очертаването от фактическа страна означава да се опишат именно конкретни факти-
какво точно е извършено като действие или бездействие, от кого и по какъв начин и
кога.
В АУАН и НП изобщо не става ясно на коя дата се твърди да е извършено
нарушението. Записано е, че трудовата злополука не е била декларирана в законовия
тридневен срок. Посочена е датата на злополуката- 12.08.2013 г., датата, на която
болничния лист е бил представен на лице, представило се за заместник управител-
13.08.2013 г., датата, на която е била назначена комисия за разследване на злополуката
от управителя- 23.08.2013 г. и датата, на която е била декларирана злополуката-
29.08.2013 г. Деянието се осъществява чрез бездействие в определен срок и се явява
довършено в деня, следващ деня, в който е следвало да бъде извършено правно
дължимото действие. Не става ясно на коя дата АНО приема, че управителят е узнал за
злополуката, респ. откога е започнал да тече тридневния срок за деклариране. Това е от
значение както за преценката за наличие на съставомерност на вмененото нарушение,
така и за преценка за спазването на сроковете за образуване на
административнонаказателното производство и за спазване на давностните срокове за
приключването му. Жалбоподателят се поставя в невъзможност да организира
защитата си, тъй като на практика не са очертани всички релевантни факти, а и за
самия съд не е ясен предметът на доказване. Безспорно допуснатото нарушение
ограничава правото на защита на жалбоподателя и е достатъчно основание за отмяна
на постановлението.
Независимо от горното е налице и изтичане на давността за преследване.
Съгласно Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. постановено по т.д. №
1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от
време, определен от закона, с изтичането на който, титулярът на едно право губи
предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага
служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и
2
да изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява наказателната отговорност
и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на
същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл.11 от Закона за
административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно
погасяване на наказателното преследване по давност в НК.
Давностният срок се изчислява от момента на извършване на деянието и зависи
от предвиденото за нарушението наказание. За извършване на визираното в
електронния фиш нарушение, както към момента на довършването му, така и към
настоящия момент, законодателят предвижда налагане на административно наказание
"глоба". Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на чл. 80, ал.1, т.5
от НК, наказателното преследване се изключва по давност ако е изминал срок по-
голям от три години, а според чл. 81, ал.3 от същия нормативен акт, независимо от
спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако
е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.
Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от
разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с
всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е
насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните норми, за изтичането
на предвидената от законодателя абсолютна погасителна се следи само когато се
установи, че не е изтекла давността по съответният текст на чл. 80, ал. 1 от НК (т. нар.
обикновена давност).
Макар това да не е изрично посочено в горецитираното тълкувателно
постановление, в административнонаказателното производство следва да се прилагат и
правилата на обикновената давност. В този смисъл е и Решение № 1664 от 08.10.2018
г. по к. адм. н. д. № 1573 / 2018 г. на XIII състав на Административен съд – Б..
Освен това, чл. 34 ЗАНН предвижда срокове, но те не могат да се приемат за
обикновена давност, тъй като давността за налагане на наказание тече до момента на
влизане в сила на акта, с който се налага наказание. Нито АУАН, нито НП са
окончателни актове, поради което следва да се приеме, че сроковете по чл. 34 ЗАНН
предвиждат срокове за междинни етапи на производството, без да изключват
приложението на институтите на обикновената и абсолютната давност съгласно НК.
По делото са налице доказателства, че давността е била прекъсната последно на
28.08.2015 г. (л. 11), когато за последен път жалбоподателката е търсена за връчване на
постановлението, като след този момент започва да тече нова тригодишна давност.
След този момент обаче липсват каквито и да е било данни тази давност да е била
прекъсната, преди връчването на 06.04.2021 г., поради което съдът намира, че
обикновената давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК е изтекла на 29.08.2018 г. Отделно от
това, вече е изтекла и абсолютната давност за преследване. В случая, както стана ясно,
не е посочена датата, на която АНО приема, че е извършено нарушението, но то
евентуално е осъществено през август месец 2013 г. (доколкото се твърди, че
подаването на декларацията на 29.08.2013 г. е извън срока), като от този момент е
започнал да тече срокът на абсолютната погасителна давност, който срок безспорно е
изтекъл през 2018 г.
Изтичането на погасителната давност за преследване по НК в
административнонаказателния процес по принцип означава, че не следва да бъде
издавано наказателно постановление, а ако такова е издадено, същото следва да бъде
отменено при съдебния контрол без необходимост от обсъждане на делото по
същество.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно
се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 82),
в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 100
лв. Тъй като не бе направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от
ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., предвижда, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то следва да бъде
заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 100 лв. В случая
възнаграждението следва да бъде заплатено от НОИ, който съгласно чл. 2 от
Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт е
юридическо лице със седалище в гр. София.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Б.кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 131 от 30.09.2013г., издадено от
ръководителя на РУ „Социално осигуряване“ гр. Б., ТП на НОИ, с което на П. Ж. К. с
ЕГН: **********, адрес: гр. Б., ж.к. „И.***-, офис, за нарушение на чл. 57, ал. 1 от
КСО, на основание чл. 349, ал. 1 от КСО е наложено наказание „глоба” в размер на 200
лева.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт- гр. София да заплати на П. Ж. К. с
ЕГН: **********, адрес: гр. Б., ж.к. „И.***-, офис, съдебно-деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси.
Вярно с оригинала!
АР
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4