№ 6423
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100510462 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „С.Н.Е.“ ЕООД срещу решение №
12074/07.07.2023 г. по гр.д. № 42689/2022 г. по описа на СРС, 174 състав, с което
жалбоподателят е осъден да заплати в полза на М. А. Д. сумата в размер на 4000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.08.2022 г., до
погасяването, представляваща обезщетение за неизпълнение на част от задълженията
на ответника по сключен между страните договор за изработка на корпусна мебел и
интериорни врати от 04.10.2021 г.
Жалбоподателят – „С.Н.Е.“ ЕООД, твърди, че решението е неправилно. Счита,
че не са били налице предпоставките за ангажиране на договорната му отговорност за
неизпълнение на сключения между страните договор за изработка, тъй като
задължението му за извършване на монтажни дейности в обекта на възложителя не е
било изискуемо, предвид липсата на междинно плащане по договора и плащане на
допълнително възложените дейности, както и поради липсата на съдействие от страна
на възложителя. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да
бъде отхвърлен. Претендира разноските.
1
Ответникът по жалбата – М. А. Д., оспорва жалбата, като моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. А. Д. с осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД за осъждането на
ответника „С.Н.Е.“ ЕООД да заплати в негова полза сумата в размер на 4000 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.08.2022 г., до
погасяването, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на
неизпълнение на договор от 04.10.2021 г. за изработка на корпусна мебел и интериорни
врати, сключен между страните.
Ищецът - М. А. Д., твърди, че на 04.10.2021 г. между страните е сключен
договор, по силата на който ответникът „С.Н.Е.“ ЕООД се е задължило срещу
възнаграждение в общ размер на 32400 лв. да изработи, достави и монтира корпусна
мебел по спецификация, съгласно договора, включително и механизмите, необходими
за правилното функциониране на мебелите, както и да изработи, достави и монтира
интериорни врати по спецификация, съгласно договора. Сочи, че при подписване на
договора е заплатил в полза на изпълнителя сумата в размер на 22500 лв., а
впослествие допълнително сумата в размер на 6000 лв. Крайният срок за изпълнение е
бил до 10.12.2021 г., като ответникът не е изпълнил възложеното в цялост и към
момента на подаване на исковата молба. Твърди, че не са изработени и доставени
островен аспиратор, трапезна маса с метални профилни крака, плот 12 мм матирано
стъкло бронзе, холна маса матирано стъкло бронзе, метални профилни крака, бойлер,
смесител за кухня, сиво огледало в метална профилна рамка от прахово боядисан
метал. Твърди, че има право на обезщетение за неизпълнение в размер на 7900 лв., а
след приспадането на дължимата от него сума по договора в размер на 3900 лв.
претендира обезщетение в размер на 4000 лв.
С обжалваното решение искът е уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО.
За основателност на иска в тежест на ищеца М. А. Д. при условията на пълно и
главно доказване е да докаже: възникването на облигационно отношение между
страните, породено от сключен договор за изработка от 04.10.2021 г., по силата на
който ответникът „С.Н.Е.“ ЕООД се е задължило да изпълни възложените дейности
срещу възнаграждение, което ищецът се е задължил да изплати на ответника, че
ищецът е изправна страна по договора, както и че е претърпял твърдените
2
имуществени вреди, които са в резултат на неизпълнение от страна на ответника.
На основание чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да
заплати възнаграждение. Договорът за изработка по своята правна същност
представлява двустранен, консенсуален и неформален договор. От посоченото следва,
че за сключването му е необходимо единствено съгласие между страните, без да се
изисква особена форма. Основното задължение на изпълнителя е да изработи
възложената му работа със свои средства и труд срещу възнаграждение, което следва
да бъде заплатено от страна на възложителя.
От събраните по делото пред първата инстанция писмени доказателства и по
конкретно, видно от договор от 04.10.2021 г., сключен между страните, М. А. Д., в
качеството на възложител, е възложил на „С.Н.Е.“ ЕООД, в качеството на изпълнител,
да изработи, достави и монтира корпусна мебел по спецификация, съгласно договора,
включително и механизмите, необходими за правилното функциониране на мебелите,
както и да изработи, достави и монтира интериорни врати по спецификация, съгласно
договора, срещу възнаграждение в размер на 32400 лв. Страните са уговорили, че
сумата следва да бъде платена по следния начин – 22500 лв. – авансово, 6500 лв. –
междинно плащане (преди монтаж), 3400 лв. (след монтаж) – крайно плащане, като за
всяко плащане се подписва разписка, неразделна част от договора. Авансовото
плащане е условие за стартиране на изпълнението на договора. Срокът на изпълнение
на договора е 20.01.2022 г., като същият може да бъде продължен при неизпълнение от
страна на възложителя с времето на просрочване (чл. 6, ал. 2 от договора).
Страните не спорят относно факта, че възложителят е заплатил сумата в размер
на 22500 лв., явяваща се първо плащане по договора за изработка, поради което следва
да се приеме, че изпълнението на същия е стартирало. Посоченото обстоятелство се
установява и от приложената към исковата молба квитанция, подписана от
представител на изпълнителя.
Ищецът твърди, че е заплатил в брой и сумата в размер на 6000 лв.,
представляваща междинно плащане по договора, което обстоятелство се оспорва от
страна на ответника. Както беше посочено, в самия договор страните са уговорили
начин на удостоверяване на плащанията на дължимото възнаграждение, а именно –
плащанията се извършват по банков път или в брой, като за всяко едно плащане се
подписва разписка. По делото обаче не са представени никакви доказателства, от които
да се установява, че възложителят е заплатил в брой на изпълнителя посочената сума, а
освен това твърдяното от изпълнителя плащане (6000 лв.) не е в размера, предвиден в
договора (6500 лв.) и условие за извършване на монтаж на поръчаните мебели и врати.
Въпреки посоченото, не се спори между страните, а и от показанията на
разпитаните по делото свидетели и от заключението на приетата по делото съдебно-
3
техническа експертиза се установява, че изпълнителят е пристъпил към монтаж на
поръчаните мебели в имота на възложителя.
Съгласно показанията на свидетеля Г.Т.Х., същата е изготвила чертежите на
мебелите за апартамента на ищеца, като след сключване на договора последният е
поискал изменения в проекта, което е наложило изготвянето на промени в проект и
поръчването на допълнителни материали, включително – повишила се е и цената на
възложеното. Въпреки че възложителят е заплатил само аванса по договора, монтажът
е бил стартиран, но в процеса на извършване на монтажа са възникнали конфликтни
ситуации между ищеца и работници на ответника, предизвикани от ищеца, в резултат
на което ищецът е отнел достъпа на имота, съответно – монтажът на мебелите не е бил
довършен.
От показанията на свидетеля И.И.К. – работник при ответното дружество,
участвал в монтажа на поръчаните от ищеца мебели, се установява, че е извършен
монтаж на кухня, холни модули, гардероби, интериорни врати. След извършването на
монтажа на гардероба ищецът е имал възражения, в резултат на което същият е бил
демонтиран, за да бъде преработен. Извършвани са и последващи дейности по монтаж
на поръчани мебели, но, предвид възникнали конфликтни ситуации, ищецът е отказал
достъп до имота.
От показанията на свидетеля Б.А.М. – собственик на съседен имот, която е била
в идентично договорни отношения с ответното дружество, се установява, че в имота на
ищеца не е бил монтиран четирикрилен, а двукрилен гардероб, като изпълнителят е
поел задължение да отстрани посочената неточност. Освен това е имало забавяне при
изпълнение на възложеното.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, обзавеждането в
имота на ищеца е незавършено, като липсват някои детайли от корпусната мебел и
някои мебели и уреди не са доставени. В процеса на монтаж са правени промени от
договорените условия, за които не са подписани анекси. Спецификациите по договора
не описват точно мебелите, а дават само габаритни размери.
На базата на установените по делото факти във връзка с цитираните писмени,
гласни доказателства и съдебно-техническа експертиза, настоящият съдебен състав
приема, че не се установява да е налице виновно неизпълнение по процесния договор,
за което ответникът, в качеството на изпълнител, да носи отговорност.
Действително, установява се, че към настоящия момент изпълнителят не е
изпълнител целия предмет на договора, но посоченото се дължи на неизпълнение от
страна на възложителя на задълженията му да заплати договорения размер на
възнаграждение, както и да оказва съдействие на изпълнителя във връзка с
изпълнението на поръчката. Както беше посочено, няма данни възложителят да е
заплатил пълния размер на дължимото по договора междинно плащане, поради което
4
не е възникнало задължение за изпълнителя да извършва монтаж на изработените
мебели и врати, тъй като извършването на междинно плащане е условие за извършване
на монтаж съобразно договора. Освен това, срокът за изпълнение не е изтекъл,
доколкото срокът на същия се удължава за периода на неизпълнение на задълженията
на възложителя (чл. 6, ал. 2 от договора). На следващо място, установява се, че
възложителят не е изпълнил и задължението си по чл. 5, ал. 3 от договора, като не е
предоставил възможност за монтаж на мебелите, включително и за извършване на
последващи поправки, наложени при монтажа, доколкото е отказал достъп до имота на
изпълнителя, съдейки от показанията на свидетелите Г.Т.Х. и И.И.К..
За пълнота следва да се посочи, че, противно на изложеното от районния съд, не
се установява при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е претърпял
твърдените вреди. Същият сочи, че не са изработени и доставени островен аспиратор,
трапезна маса с метални профилни крака, плот 12 мм матирано стъкло бронзе, холна
маса матирано стъкло бронзе, метални профилни крака, бойлер, смесител за кухня,
сиво огледало в метална профилна рамка от прахово боядисан метал, като стойността
им възлиза на 7900 лв. Доколкото обаче липсват доказателства, че възложителят е
заплатил пълната цена по договора и с оглед извода, че срокът за изпълнение не е
изтекъл и договорът не е развален от възложителя, то задължението за доставка и
монтаж на посочените мебели не е изискуемо, поради което и възложителят няма право
на исканото обезщетение за неизпълнение.
Във връзка с изложеното съдът счита, че първоинстанционното решение се явява
неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, като предявеният иск бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора ответникът по жалбата следва да бъде осъден да
заплатят в полза на въззивника сумата в размер на 830 лв. – разноски за въззивното
производство, както и сумата в размер на 950 лв. – разноски за първоинстанционното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 12074/07.07.2023 г. по гр.д. № 42689/2022 г. по описа на
СРС, 174 състав, с което „С.Н.Е.“ ЕООД, ЕИК **** е осъдено да заплати в полза на М.
А. Д. сумата в размер на 4000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 05.08.2022 г., до погасяването, представляваща обезщетение за
5
неизпълнение на част от задълженията на ответника по сключен между страните
договор за изработка на корпусна мебел и интериорни врати от 04.10.2021 г., както и в
частта, с която „С.Н.Е.“ ЕООД е осъдено да заплати в полза на М. А. Д. сумата в
размер на 460 лв. – разноски за първоинстанционното производство, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, вр. чл. 258 и
сл. ЗЗД, предявен от М. А. Д., ЕГН ********** срещу „С.Н.Е.“ ЕООД, ЕИК ****, за
осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 4000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.08.2022 г., до
погасяването, представляваща обезщетение за неизпълнение на част от задълженията
на ответника по сключен между страните договор за изработка на корпусна мебел и
интериорни врати от 04.10.2021 г.
ОСЪЖДА М. А. Д., ЕГН ********** да заплати на „С.Н.Е.“ ЕООД, ЕИК ****,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 830 лв. – разноски за въззивното
производство, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 950 лв. –
допълнителни разноски за първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6