РЕШЕНИЕ
гр. Сливен, 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Х-ти гр. състав, в публично заседание на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 3652 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Постъпила е искова молба, подадена от З.С.Д., ЕГН: ********** ***, против „Топлофикация -Сливен” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, с която са предявени отрицателни установителни иска с правно основание чл. 439 ГПК, с които се претендира да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество, суми от 723,36 лв., съставляваща главница от неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2006 г. до 31.05.2007 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.10.2007 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 141,95 лв., съставляваща мораторна лихва до 21.09.2007 г., както и сумата от 17,67 лв., съставляваща разноски по ч.гр.д. № 4400/2007 г. на СлРС, като погасени по давност.
Ищцата твърди,
че ответникът на 10.07.2020 г. в качеството си на взискател бил образувал изп.д.
№ 20208370400724 при ЧСИ Павел Георгиев
въз основа на изпълнителен лист от 11.10.2007 г. по ч.гр.д. № 4400/2007 г. на
СлРС. Първоначално въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изп.д.
№ 20077680400500 при ЧСИ Миглена Минкова, което било прекратено на 28.02.2020
г. с постановление по молба на взискателя. Изпълнителното дело било
неправомерно висящо, тъй като реалното му прекратяване по закон било станало
поради настъпила по-рано перемция на 13.12.2009 г., когато били изминали
Моли съдът да признае за установено, че не дължи на ответното дружество претендираните от него суми по изпълнителния лист от 11.10.2007 г. по ч.гр.д. № 4400/2007 г. на СлРС- сума от 723,36 лв., съставляваща главница от неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2006 г. до 31.05.2007 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.10.2007 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 141,95 лв., съставляваща мораторна лихва до 21.09.2007 г., както и сумата от 17,67 лв., съставляваща разноски по ч.гр.д. № 4400/2007 г. на СлРС, тъй като същите били погасени с изтичането на петгодишната давност. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран. Ответното дружество твърди, че предявеният иск е допустим, но не е основателен, тъй като не била изтекла претендираната от ищеца петгодишна давност. Посочва, че изп.д. № 20077680400500 при ЧСИ Миглена Минкова, е било прекратено на 28.02.2020 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и след това въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 20208370400724 при ЧСИ Павел Георгиев. На основание чл. 116 ЗЗД след образуване на изпълнителното производство давността била прекъсната до неговото прекратяване. Позовава се на чл. 115, ал. 1, б. „ж” от ЗЗД и на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в този смисъл. Посочва, че на 19.08.2010 г. било влязло в сила Решение № 467/16.07.2010 г. по гр.д .№ 4408/2009 г. на СлРС и преди изтичане на 5-годишния срок на 14.05.2015 г. били изпратени запорни съобщения за налагане на запори върху банкови сметки на ищцата и преди изтичането на следващия 5 годишен срок на 28.02.2020 г. било прекратено изпълнителното производство. Новата погасителна давност била започнала да тече от прекратяването на изп.д. № 20077680400500 при ЧСИ Миглена Минкова и до образуването на настоящото дело не бил изтекъл давностния срок.
Моли съдът да
отхвърли исковете като неоснователни и недоказани и да им присъди сторените по
делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства,намира следното от фактическа страна:
Установява се, че въз основа на влязло в сила определение № 4411 от 11.10.2007 г. по ч.гр.д. № 4400/2007 г. по описа на СлРС, бил издаден изпълнителен лист от 11.10.2007 г. на основание чл. 237 ГПК /отм./ била осъдена ищцата да заплати на ответното дружество сумата от 2884,17 лева, представляваща цената на ползваната и незаплатената топлинна енергия за периода от 30.12.2000 г. до 31.05.2007 г. заедно с мораторната лихва за забава върху тази сума, изтекла към 21.09.2007 г. в размер на 714,67 лв. заедно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба-04.10.2007 г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски в размер на 73,50 лв. С Решение № 467 от 16.07.2010 г. по гр.д. № 4408/2009 г. на СлРС, влязло в сила на 19.08.2010 г. е признато за установено, че ищцата дължи на ответното дружество общо сумата от 2733,53 лв., съставляваща незаплатени главници и мораторни лихви.
Въз основа на процесния изпълнителен лист било образувано ИД № 20077680400500 при ЧСИ Миглена Минкова по молба на ответника от 18.10.2007 г На 13.12.2007 г. били получени от ищцата изпратени й запорни съобщения. На 03.09.2009 г. ищцата била получила покана за доброволно изпълнение, с която й е бил наложен запор върху банковите сметки. На 31.08.2010 г. ЧСИ Минкова е насрочила опис на движими веши и недвижим имот. На 12.05.2015 г. ответникът е поискал да бъдат наложени запори на всички банкови сметки на ищцата. ЧСИ Минкова е изпратила на 14.05.2015 г. запорни съобщения до всички банки и ищцата е била уведомена за наложените запори на 15.05.2015 г.
С Постановление на ЧСИ Миглена Минкова от 28.02.2020 г. било прекратено изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 10.07.2020 г. е била подадена молба от ответника до ЧСИ Павел Георгиев за образуване на ново изпълнително дело, с която е поискано да бъдат извършени конкретни изпълнителни действия срещу длъжника. Въз основа на тази молба било образувано изп.д. № 20208370400724 при ЧСИ Павел Георгиев. На 25.08.2020 г. били изпратени запорни съобщения до банките. Ищцата била получила поканата за доброволно изпълнение на 02.09.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Ищецът е предявил иск по чл.439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства /след осъществено производство въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237 ГПК /отм./ и влязло в сила съдебно решение/, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност. С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като, ищецът се позовава на новонастъпили, след влизане в сила на изпълнителното основание, факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК. Предявеният иск е допустим, защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп.д. № ИД № 724 /2020 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, с район на действие Окръжен съд-гр.Сливен, като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо, тъй като не е събрано цялото вземане на взискателя за главница, лихви и разноски. Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита. В разглеждания случай, в който е установено, че изпълнителният процес е висящ, въпросите има ли и какъв е размерът на събраните суми по висящото изпълнително дело, и намира ли приложение разпоредбата на чл.118 ЗЗД, са без правно значение с оглед предмета на делото, като тези въпроси не съставляват и обстоятелства, влияещи на правния интерес за предявяване на иска. Това е така, тъй като предмет на иска по чл.439 ГПК е само установяването на факти, изключващи изпълняемото право. Частичното удовлетворяване на взискателя въз основа на изпълнителния лист не е факт по смисъла на чл. 439 ГПК, изключващ изпълняемото право и не влияе на допустимостта на иска. Ищецът по този иск има правен интерес да установи, че изпълняемото право не съществува, докато срещу него като длъжник е предприето принудително изпълнение, какъвто е разглежданият случай. Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищцата, че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД. Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането на вземането и неговия размер, а претендира погасяване по давност, то значимо съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото, се явява обстоятелството дали по образувано изпълнително производство са предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на давностния срок.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за доставка на топлинна енергия, представляват по своя характер периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност. В настоящия случай обаче, доколкото вземанията са установени с влязло в сила решение приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая изпълнителния лист, въз основа на който са образувани процесните изпълнителни дела е издаден въз основа на влязло в сила извънсъдебно изпълнително основание, след успешно проведен от кредитора иск по чл. 124 от ГПК. Съдебния акт, който се ползва със сила на пресъдено нещо за тези вземания е съдебното решение по иска. Следователно вземанията, за които е налице влязло в сила съдебно решение, както е и в настоящия случай, с което е уважен иск по реда на чл. 124 ГПК, са вземания, установени със съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Ето защо, приложим за тях е винаги 5-годишният давностен срок, доколкото чл. 117, ал. 2 ЗЗД изключва приложението на чл. 111 ЗЗД.
При преценката дали е изтекъл давностният срок,
следва да се вземе предвид дали са налице обстоятелства, които да прекъснат
течението на срока. В Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2 по описа за
По смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
принудителното изпълнение се счита за прекратено по силата на закона, когато в
продължение на две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. От събраните по делото доказателства не се
установява в период от пет години след извършване на последното изпълнително
действие, което е от естество да прекъсне давността, а именно насрочване на
опис на движими вещи и недвижим имот от 31.08.2010 г. да са извършени
изпълнителни действия водещи до прекъсване на давността, като следващото такова
действие е било извършено на 12.05.2015 г.-молба от взискателя за налагане на
запор върху банкови сметки на ищцата, поради което изпълнителното дело следва
да се счита за прекратено по право на 31.08.2012 г. Извършените след 31.08.2012
г. действия по посоченото изпълнително дело, включително и действията по
налагането на запор върху банкови сметки на длъжника са незаконосъобразни и не
са годни да породят правни последици, поради което не представляват юридически
факти прекъсваща давността. От събраните по делото доказателства не се
установява наличието на валидни действия по принудително изпълнение или други
юридически факти водещи до прекъсване на давността в период от
Съгласно действащото към момента на образуване на ИД № 500/2007 г. на ЧСИ Миглена Минкова-18.10.2007 г. Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 18.10.2007 г. давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл. 116, б. " В" от ЗЗД. По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство. Действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното производство, което е станало по силата на закона на 31.08.2012 г. От този момент започва да тече и новата давност, която няма данни да е спирана и прекъсвана до образуването на новото ИД № 724/2020 г. на ЧСИ Павел Георгиев на 10.07.2020 г.
По отношение на извършените от взискателя и ЧСИ действия по изп. дело № 500/2007 г. на ЧСИ Миглена Минкова действия след перемирането не са произвели правен ефект. Когато изпълнителното производство е прекратено, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право (с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания). Обезсилването на изпълнителните действия е с обратна сила и те не се считат произвели правно действие.
Предвид на гореизложеното настоящият състав на съда намира, че новата петгодишна давност, е започнала да тече от 31.08.2010 г. и е изтекла на 31.08.2015 г., поради което вземанията на ответника за сумите по изпълнителния лист (главници, лихви и разноски) са погасени по давност, поради което и не се дължат от ищцата.
Относно твърденията на ищеца, че
вземането му е погасено по давност в рамките на образувания срещу нея
изпълнителен процес следва да се съобразят задължителните указания, дадени
с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В същото се прие, че
задължителните указания, дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за
изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в процесуалната
уредба. По задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния
процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа”
(да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да
„не действа” (да не иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на
давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането от взискателя да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и
др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Освен това не е необходимо
предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния
способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това
следва от самата разпоредба на чл. 116, б. „в” ЗЗД, в която законодателят
използва думата „предприемане” на изпълнителни действия, а не „извършени” или
друга подобна формулировка.
Искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само
по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали
действия по реализирането му са предприети от ЧСИ. За нуждите на преценката
дали изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1,
т.8 ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност е
без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен
изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни
изпълнителни действия, както и дали те са били успешни.
Последното изпълнително действие по изп.д. № 500/2007 г. по описа на ЧСИ Миглена Минкова е било извършено на 14.05.2015 г., когато са били наложени запори върху банковите сметки на ищцата, като ищцата е била уведомена за наложените запори върху банковите й сметки. Изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 31.08.2012 г., тъй като в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, като последното извършено изпълнително действия от естество да прекъсне давността е насрочването на опис на движими вещи и недвижим имот от 31.08.2010 г. След тази датата извършените изпълнителни действия са незаконосъобразни и не са от естество да прекъснат течащата погасителна давност, която в случая е петгодишна и е започнала да тече от 31.08.2010 г. и е изтекла на 31.08.2015 г. Ответникът е входирал молба за образуване на ново изпълнително производство на 10.07.2020 г., а поканата за доброволно изпълнение е била изпратена на ищеца на 02.09.2020 г. Предвид липсата на извършени валидни изпълнителни действия не е налице и прекъсване на давността, поради което и с изтичането на петгодишен период от извършване на последното валидно изпълнително действие по ИД № 500/2007 г. на ЧСИ Миглена Минкова претендираното вземане се е погасило по давност на 31.08.2015 г.
Следователно предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК се явяват основателни и следва да се уважат изцяло.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски по производството, в общ размер на 600 лв. По мотивите Сливенският районен съд,
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на правно основание чл. 439 ГПК, че З.С.Д., ЕГН: ********** *** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация -Сливен” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. „Стефан Караджа” № 23 суми по изпълнителния лист от 11.10.2007 г. по ч.гр.д. № 4400/2007 г. на СлРС- сума от 723,36 лв., съставляваща главница от неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2006 г. до 31.05.2007 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.10.2007 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 141,95 лв., съставляваща мораторна лихва до 21.09.2007 г., както и сумата от 17,67 лв., съставляваща разноски по ч.гр.д. № 4400/2007 г. на СлРС, тъй като същите били погасени с изтичането на петгодишната давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация
-Сливен” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,
бул. „Стефан Караджа” № 23 да заплати на З.С.Д., ЕГН: ********** *** сумата от 600 лв., съставляваща сторени по делото
разноски.
Решението може да се обжалва пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните с препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: