Решение по дело №12921/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 165
Дата: 14 януари 2020 г.
Съдия: Тоско Петков Ангелов
Дело: 20185330112921
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  165

14.01.2020  година, град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12921 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът твърди, че е собственик на жилищна сграда с идентификатор 56784.531.1421.2 по КК на основание покупко-продажба, обективирана в нотариален акт от ***. и поправка от ***. Ответницата притежава сграда с идентификатор .1 в същия имот. Още през 80-е години бащата на страните построил в североизточния ъгъл на поземления имот едно допълнително помещения, което представлявало пристроена част към първия етаж на жилищна сграда, сега с идентификатор 56784.531.1421.2 по КК. По предходния план било заснето като самостоятелна сграда, означена с „***“, долепена до двете съществуващи сгради на ищеца и ответницата. Твърди, че помещението (сградата) винаги представлявало пристроена част към сградата негова собственост и в продължение на 30 години се ползвала като съставна и неразделна част именно от тази сграда. Достъпът до помещението се осъществявало само от жилищната сграда, която е момента била негова собственост. След като придобил собствеността върху жилищната сграда с идентификатор 56784.531.1421.2, помещението се ползвало единствено от него. Ищецът направил опит за издаване на удостоверение за търпимост, като сграда на допълнително застрояване- лятна кухня, но продължава да твърди, че всъщност помещението било част от собственото му жилище. Тогава установил, че същото е заснето като част от сградата на ответницата. Било направено заснемане и внесено искане за изменение на КК, но от страна на ответницата постъпило възражение.

С уточняваща молба конкретизира, че твърди, че процесното помещение никога не представлявало самостоятелен обект, а е неразделно свързано със жилищната сграда и представлява стая за живеене. Въпреки това в предходния план е било заснето като отделна сграда.

Иска се ищецът да бъде признат за собственик на проценото помещение като част от собствената му жилищна сграда, неправилно заснето като част от сградата на ответницата. Претендира разноски. 

В срок е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва претенцията. Признава се грешното заснемане на контурите на сградите в ПИ, но не и правата на ищеца върху постройката/стаята. Сочи, че такова е било и становището на самия ищец с друга подадена от него искова молба. Твърди, че процесната сграда е построена като самостоятелна едноетажна постройка през 90-е години от бащата на страните, като е ползвана и се ползва от трети лица. Никога не била функционално свързана с друг обект в поземления имот. Била изградена преди сградите на страните, имала самостоятелен вход и свои външни стени, долепени до стените на сградите на ищеца и ответницата. Преди 4-5 години ищецът запознал незаконно завземане на покривната плоча на постройката, като впоследствие изградил помещение. Излага предположение, че това помещение е възможно да е свързано с втория етаж на неговата сграда, но било незаконно. Оспорва постройката (в първоначалния си вид) да представлява търпим строеж, както и някога да е била владяна от ищеца.  Иска се отхвърляне на претенцията за собственост.  Претендира разноски.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения на лист 89 нотариален акт ***. се установява, че дворното място от 588 кв.м. и построената в него жилищна сграда е продадена от П.Р. на М. П.М.. С констативен нотариален акт от ***г. М. М. е призната за собственик на жилищна сграда изградена в източната част на дворното място. След това с нотариален акт от ***. М. М. и съпругът й продават на И.М. 200/588 ид.ч. от дворното място и право на строеж в югозападната част от имота- лист 91. С нотариален акт от ***. М. и В. М. даряват на дъщеря си Л.Ч. 288/588 ид.ч. от двора и полумасивна жилищна сграда разположена в северозападния край на имота с площ от 78 кв.м. На 22.08.1994г. е издадено разрешение за строеж на Л.Ч. за пристройка и надстройка за жилищни нужди по чл. 148 и чл. 151 ППЗТСУ. Извършеното строителство не засяга процесното помещение, видно от приложение по делото проекти- лист 263-264 и приетата СТЕ. След изграждането на новите сгради е извършена делба между съсобствениците, като съгласно протокол за делба от 1997г. на И.М. се предоставят две жилища в сграда построена на западната регулационна линия на дворното място и един гараж, а на Л. и С.Ч. се предоставя в дял двуетажна жилищна сграда, построена в северната част от имота, представляваща еднофамилна къща от 66.60 кв.м. и западен гараж. С нотариален акт № *** от ***. и нотариален акт за поправка от ***., Л. и С.Ч. продават на сина си П.Ч. 288/588 ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел VIII, имот пл. № 1421, ведно със застроената в северната част на същото двуетажна жилищна сграда с площ от 66 кв.м. и западния гараж от 24 кв.м. от построените до улицата два гаража. С нотариален акт от ***. ответницата е призната за собственик на 100/588 ид.ч. от имота, заедно с двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 69 кв.м., застроена в източната час от имота, източния гараж и покривна тераса, като наред с това с договор за покупко-продажба ищецът й прехвърля още 25/588 ид.ч.  

От събраните гласни доказателствени средства, се установява, че старата жилищна сграда в северната част от имота е била съборена и приблизително на нейното място е изградено нова двуетажна жилищна сграда, предмет на договора от 1997г., на който се позовава ищецът. Самото помещение е изградено преди събарянето на старата сграда като самостоятелна постройка, съществувало е по време на строителството и като новата жилищна сграда е реализираната непосредствено до него. Съществуват известни разминавания в показанията относно състоянието на процесната вещ към момента на изграждането й и в момента, но те се отнасят единствено до покривната конструкция и не засягат изводите за възникването и съществуването на правото на собственост.

През 2017г. е издадено удостоверение за търпимост на процесната вещ като сграда на допълващо застрояване- лятна кухня със застроена площ от 26 кв.м.

От приетата СТЕ се установява, че процесната вещ не е включена в обема на проектите от 1994 и 1997г., относно сградите на страните. За първи път се появява в кадастралния и регулационен план от 1993г., неправилно заснета като част от сградата на ответницата. Вещото лице е установило, че вещта всъщност представлява отделна сграда със самостоятелни зидове, като по този начин била попълнена в кадастралния план след 1994г., при изменение направено след изграждането на новата жилищна сграда в северната част от имота. Поради това вещото лице намира, че вещта е била изградена като самостоятелна сграда в контурите по т. 1,2,3,4,1 на приложение № 4 към СТЕ, със собствен вход към двора, като се състои от едно помещение и тоалетна. Няма отворени входове и функционална връзка с жилищната сграда на ищеца, нито със сградата на ответницата. Връзка е реализирана между сградата на ищеца и второ ниво на тази постройка, като плоският покрив на сградата е заграден и се ползва от ищеца. Заключението е обосновано, не е оспорено от страните и следва да бъде кредитирано.

При така събраните доказателства съдът намира, че предявената претенция е неоснователна.

Инкорпориране, т.е. присъединяване по смисъла на чл. 97 ЗС е налице ако сградата е по такъв начин функционално свързана с новопостроената, че отделянето й не би могло да се извърши без съществено повреждане на новосъздадения обект. Ако е налице само пристрояване, но не и последващо присъединяване на едната сграда към другата, съществувалата постройка си остава отделна.

Безспорно се установява, че процесната постройка е изградена преди построяването на сградата на ищеца, като напълно самостоятелна сграда, с отделни стени, покрив и вход от двора. В тази насока е издадено и удостоверение за търпимост, като сграда на допълващо застрояване- лятна кухня. Предвид горното и доколкото не се установява учредено право на строеж, правото на собственост върху постройката е възникнало съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗС в полза на всички собственици на земята към момента на изграждането. Едва след това, непосредствено до процесната постройката е била изградена жилищната града на ищеца, но не се установява в структурата или функциите на постройката да са били направени промени. Не съществува функционална свързаност и обусловеност между пристройката и основната сграда собственост на ищеца. Пристройката разполага и винаги е имала, самостоятелен вход и е функционално обособена- може да се ползва самостоятелно от всички основни сгради, като няма пряк достъп от тях.

В действителност, постройката не представлява самостоятелен обект за жилищни нужди, но това не обосновава приложението на чл. 97 ЗС. Според тази разпоредба когато чужда вещ е присъединена като част към главна вещ по такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ придобива правото на собственост и върху присъединената част, при задължение да обезщети нейния собственик. След като постройката има самостоятелни зидове, покрив и вход към двора и липсва каквото и да било функционална свързаност и обусловеност между нея и жилищните сгради, не е налице присъединяване и правото на собственост не е възникнало в патримониума на ищеца на това основание. Постройката, макар да не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, принадлежи на собствениците на земята по силата на приращението. Съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако не е установено друго. Оборването на съдържащата се в тази разпоредба презумпция е обусловено от установяване на твърдяното в исковата молба присъединяване на постройката към жилищната сграда на ищеца. В този смисъл Решение № 732 от 09.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2228/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 1081 от 21.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4658/2007 г., II г. о., Решение № 1283 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3168/2007 г., II г. о. Тъй като присъединяването не се доказва, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Относно въведеното евентуално основание на иска:

С молба от 07.03.2019г. ищецът поиска изменение на основанието на предявената претенция, чрез добавянето на ново наред с първоначалното, а именно давностно владение. Изменението бе допуснато в определение от о.с.з. от 12.03.2019г.

При разглеждането на така въведеното изменение, съдът констатира, че същото не е следвало да бъде допускано, защото не са налице предпоставките на чл. 214, ал. 1 ГПК. Разпоредбата предвижда, че е възможно изменение на основанието на претенцията, без да се изменя искането към съда. С молбата от 07.03.2019г. ищецът въвежда ново основание за придобиване на правото на собственост- давностно владение, но отправя и ново искане- за установяване на правото на собственост върху самостоятелен обект-сграда. Предвид добавянето на ново основание и ново искане, е налице напълно отделна претенция, предявяването на която не се допуска от чл. 214, ал. 1 ГПК. Ето защо по отношение на това основание производството по делото следва да бъде прекратено.

Относно разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК в полза на ответницата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски в размер на общо 951.40 лева.  

По изложените съображения, съдът

Р    Е    Ш    И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.С.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, срещу М.С.Г., ЕГН **********, адрес: ***, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.С.Г.че П.С.Ч. е собственик на основание чл. 97 ЗС на помещение с площ от 26 кв.м., разположено в североизточния ъгъл на поземлен имот с идентификатор 56784.531.1421 по КК на гр. Пловдив, между точки 1,2,3,4,5,1 на скица-проект лист 15 от делото, представляващо част от сграда с идентификатор 56784.531.1421.2 по КК на гр. Пловдив одобрена със заповед № РД-18.48 от 03.06.2009г. с площ от 69 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.531.1421, неправилно заснето в кадастралната карта като част от сграда с идентификатор 56784.531.1421.1 по КК.

Скица-проект на лист 15 от делото, подписана от съдията, да се счита неразделна част от настоящото решение.

ОСЪЖДА П.С.Ч., ЕГН **********, да заплати на М.С.Г., ЕГН **********, сумата от 951.40 лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 12921/2018г. по отношение на предявената при условията на евентуалност претенция за собственост на основание давностно владение.

Решението, в част относно прекратяването, има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните.

                            

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:П/

                                                                                           /Тоско Ангелов/

 

Вярно с оригинала!

ДГ