Р Е Ш Е Н И Е
№ 352 , гр. Добрич, 12. 09. 2013г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети септември
две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
Разгледа
докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 434 по описа на Добричкия
окръжен съд за 2011г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Настоящото
произнасяне е по реда на чл. 247 от ГПК, по молба, рег. № 5617/ 20. 08. 2013г.,
подадена от Н.Б.В. ***, с ЕГН **********, за поправка
на очевидна фактическа грешка, допусната в мотивите и в диспозитива на решение
№ 432/ 03. 10. 2011г. по в. гр. д. № 434/ 2011г. по описа на ДОС.
Ответната
по молбата страна не е депозирала писмен отговор по реда на чл. 247 ал. 2 от ГПК.
Видно от
решението, чието поправка се иска, въззивната инстанция е потвърдила
решение № 43/ 21. 04. 2011г. по
гр. д. № 133/ 2010г. по
описа на РС- гр. Г.Т., в частта му, с която са били отхвърлени като неоснователни исковете на ищцата Н.Б.В.
срещу И.Х.П. за разваляне по съдебен ред, считано от началото на стопанската
2010- 2011г. , на договор за аренда на земеделска земя
от 08.03.2006г., вписан в АВп., СВ – гр. Г.Т.
под №193, том III, вх.рег. №***/10.03.2006г.,
за отдаване на аренда на земеделска земя, представляваща имот №*** с
площ от 100. 002 дка, находяща се в землището на гр. Г.Т.,
м-ст „М.” и за заплащане на сумата от 10 500
лева, представляваща стойността на неплатените ренти по същия договор за стопанските 2006г., 2007г.,
2008г., 2009г. и 2010г. Окръжният съд е обезсилил първоинстанционното решение
в частта му, в която е Районният съд
е отхвърлил ищцовата претенция за плащане на сумата от 10 500 лева,
претендирана като размер на неоснователно обогатяване на И.Х.П. за сметка на
обедняване на Н.Б.В. по Договор за
аренда на земеделска земя от 08.03.2006г., вписан в АВп., СВ –гр.Г.Т. под №193,
том III,
вх.рег. №***/10.03.2006г.,
представляваща имот №***, с площ
от 100.002 дка, находяща се в землището на гр.Г.Т., м-ст “М.”, като в тази
част производството е било прекратено. С определение № 835/ 12. 11. 2012г. по
гр. д. № 18/ 2012г. на ВКС, ІІ г. о., въззивното решение не е било допуснато до
касационно обжалване.
С молбата,
инициирала настоящото произнасяне, Н.Б.В. е отправила следните искания: да се
поправят мотивите на въззивния съдебен акт в конкретно посочените от нея части,
както и да се поправи неговия диспозитив, като бъдат заличени абзаците, с които
Окръжният съд е потвърдил първоинстанционното решение в една част и го е
обезсилил в друга, като вместо тях се чете следното: „Осъжда ... /описание на
ответника по делото/ да заплати на Н.Б. В.
сума от .... лв., явяваща се обезщетение за ползване на ... за периода от
2006г. до 2010г. в размер на 10 500лв., формирана с изцяло приспаднат
установен аванс от 10 000лв. и прекратен аренден договор по реда на чл. 87
от ЗЗД и направено и по реда на чл. 29 от ЗАЗ, ведно със законната лихва от
момента на преминаване на благата в имуществото му до окончателното изплащане”,
като съответно ответникът бъде осъден да заплати на ищцата и сторените от нея
разноски по делото.
Молбата, в
частта и, с която се иска поправка на мотивите на въззивното решение, е
процесуално недопустима, тъй като по реда на чл. 247 от ГПК подлежи на поправка
единствено диспозитивната част на съдебения акт, когато противоречи на
мотивната му част, но не и самите мотиви. Това е така, тъй като силата на
пресъдено нещо се формира съобразно диспозитива на решението, не и върху
мотивите му. Следователно в тази и част молбата на Н.В. не подлежи на
разглеждане.
По отношение
частта и, в която молителката настоява да бъде поправена очевидна фактическа
грешка в диспозитива на решение № 432/ 03. 10. 2011г. по в. гр. д. № 434/
2011г. по описа на ДОС, молбата е допустима, но по същество – неоснователна.
Молителката настоява не за поправка на допусната в решението очевидна
фактическа грешка, изразяваща се в противоречие на резолютивната част на
съдебния акт с формираната в мотивите на съда воля, каквато грешка в случая не
е налице, а за промяна на резултата от въззивното производство, приключило с
влязло в сила решение, в нейна полза. След като не е налице допусната очевидна
фактическа грешка, която да се налага да бъде поправяна, то молбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от
горното и на основание чл. 247 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ молба, рег. № 5617/ 20. 08. 2013г., подадена от Н.Б.В. ***,
с ЕГН **********, за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в
мотивите на решение № 432/ 03. 10. 2011г. по в. гр. д. № 434/ 2011г. по описа
на ДОС.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба, рег. № 5617/ 20. 08. 2013г., подадена от Н.Б.В. ***,
с ЕГН **********, за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в
решение № 432/ 03. 10. 2011г. по в. гр. д. № 434/ 2011г. по описа на ДОС, като
бъдат заличени абзаците, с които Окръжният съд е потвърдил първоинстанционното
решение в една част и го е обезсилил в друга, като вместо тях се чете следното:
„Осъжда ... /описание на ответника по делото/ да заплати на Н.Б. В. сума от .... лв., явяваща се обезшетение
за ползване на ... за периода от 2006г. до 2010г. в размер на 10 500лв.,
формирана с изцяло приспаднат установен аванс от 10 000лв. и прекратен
аренден договор по реда на чл. 87 от ЗЗД и направено и по реда на чл. 29 от
ЗАЗ, ведно със законната лихва от момента на преминаване на благата в
имуществото му до окончателното изплащане”, като съответно ответникът бъде
осъден да заплати на ищцата и сторените от нея разноски по делото.
Решението, в
частта му, с която е оставена без разглеждане молбата, е с характер на
определение и подлежи на самостоятелно обжалване с касационна частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ.
В останалата
му част решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал.
1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.