Р
Е Ш Е
Н И Е № 1299
гр. Пловдив, 15.04.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V брачен състав, в открито заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета
година в състав:
Председател: Светлана Неделева
при участието на секретаря Ангелина Димитрова и прокурора
Е.Б., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10363 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба с правно основание основание чл. 132 ал. 1 т. 2 СК, подадена от от К.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***;
съдебен адрес:***, дом “*” - партер,
чрез адвокат Г.И. и адвокат Л.Г.; с р е щ у Г.М.Т., ЕГН: **********, с адрес:
***, адрес за призоваване: Затвора - гр. Пловдив, бул. “Александър
Стамболийски” № 4.
В исковата молба се твърди, че ищцата К.В.Г.
и ответникът Г.М.Т. са родители на малолетното дете А.Г.Т., ЕГН: **********, като с
влязло в сила на 24.05.2014г. решение №
1550/11.04.2014г., постановено по гр. дело № 18568/2013г. по
описа на ПРС, II бр. с-в, упражняването на родителските права по отношение на
детето А.Т. е предоставено на майката К.Г., съответно бащата Г.Т. е осъден да заплаща на
малолетната си дъщеря, чрез нейната майка и законен представител, месечна
издръжка в размер на 90.00 лева, считано от 24.05.2014г., ведно със законна
лихва върху всяка просрочена месечна вноска от падежа до окончателното й
изплащане, и е определен конкретен режим за осъществяване на лични отношения
между бащата и детето - всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа, както и един
месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на майката. След
постановяване на горното решение обаче
ответникът не правел опити да контактува с дъщеря си, а и А. се страхувала от
него, поради негативните си преживявания от периода на съвместното им
съжителство до постановяването на цитирания съдебен акт. Към момента на подаване на исковата молба А.
била ученичка в трети за четвърти клас на НУ “Кирил Нектариев” - гр. Пловдив и
имала специфични потребности, извън обичайните, предвид здравословното си
състояние, но ответникът се дезинтересирал напълно от нуждите на детето, като
се касаело за виновно неизпълнение на родителските му задължения без
основателна причина. Това поведение на бащата спрямо детето създавало риск за
отглеждането и развитието малолетната А., която имала здравословни проблеми,
налагащи консултация и евентуално лечение в чужбина. Налице било цялостно
неизпълнение на родителските задължения на ответника, тъй като той не полагал
никакви грижи за дъщеря си, същевременно нямал какъвто и да е финансов и
материален принос за нейното отглеждане. От влизане в сила на съдебното решение
по гр. д. 18568/2013г. на ПРС, II бр. с-в, ответникът изобщо не изплащал
присъдената за детето месечна издръжка, не се ползвал и от предоставения му режима на лични отношения.
Освен това в периода между 2005г. и 2009г. Г.Т. неколкократно провеждал лечение
в ДПБ - гр. * с диагноза “*”, а през 2010г. бил осъден за престъпления по чл.
194 ал. 1 НК и по чл. 195 НК /кражби/, за което с присъди, постановени по НОХД
3862/2010г. и НОХД 7725/2010г., двете по
описа на ПРС, му били наложени съответно наказания “пробация” за срок от 6
месеца и “лишаване от свобода” за срок от 8 месеца. Според сведенията, с който
разполагала ищцата, и към момента на завеждането на настоящото дело ответникът
пак се намирал в Затвора - гр. Пловдив.
Поради така
изложените обстоятелства ищцата е направила искане за постановяване на съдебно
решение, с което ответникът Г.М.Т. да бъде лишен от родителски
права по отношение на детето А.Г.Т., ведно със законните последици от това;
алтернативно - да бъдат ограничени родителските права на ответника, като му се
отнеме правото да дава съгласие за пътуване на детето в чужбина. Претендирано е
и присъждане на направените от ищцата разноски по делото.
Преписи от исковата молба, ведно с приложенията към
нея, са редовно връчени на ответника, както и на РП - Пловдив.
В едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК не е депозиран от ответника писмен
отговор на исковата молба.
В съдебно
заседание ищцата, явявайки се лично и с пълномощниците си, поддържа исковата молба. Ответникът,
редовно призован, се явява лично, оспорва исковите претенции, не формулира
доказателствени искания.
В хода на устните
състезания пълномощниците на ищцата пледират
за уважаване на иска относно лишаване на ответника от родителски права, като
считат същия за категорично доказан и излагат подробно аргументи в тази насока.
Ответникът заявява, че му е безразлично какво ще реши съдът и дали ще уважи
исковата молба.
Представителят на Районна прокуратура - Пловдив заема становището, че са
налице предпоставките на чл. 132 ал. 1 т. 2 от СК и е в интерес на детето бащата да бъде лишен от
родителски права.
Дирекция
“Социално подпомагане” - Пловдив, уведомена за производството на основание чл. 15 ал. 6 от Закона за закрила на
детето, не изпраща представител в съдебно
заседание; депозирала е социален доклад.
След преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Видно от представеното заверено копие на Удостоверение за
раждане №
*/18.08.2005г. (л. 8 д.), издадено въз основа на Акт за раждане № */17.08.2005г., съставен от длъжностно лице по гражданското
състояние при Община Пловдив, ищцата К.В.Г. и ответникът Г.М.Т. са родители на малолетното
дете А.Г.Т., ЕГН: **********, родена в гр. Пловдив на *
С влязло в сила Решение № 116/12.02.2009г., постановено
по гр. дело № 968/*. по
описа на ПРС, IIІ бр. с-в (л. 12-13 от приложеното в цялост гр. дело № 18568/2013г. на ПРС, II
бр. с-в), упражняването на родителските
права спрямо детето А.Г.Т. е било предоставено на бащата Г.М.Т., а майката К.В.Г. е имала определен режим за осъществяване на лични отношения с детето - всяка първа и трета неделя от месеца, за времето от
09.00 часа до 18.00 часа, също и един
месец през лятото; както и е била осъдена да заплаща на дъщеря си А.Г.Т., чрез нейния баща и законен представител, издръжка в размер на 30.00 лева месечно, считано от влизане в сила на цитираното съдебно решение, до настъпването на законна
причина за изменение или прекратяване на издръжката.
Впоследствие с Решение № 1550/11.04.2014г.,
постановено по гр. дело №
18568/2013г. по описа на ПРС, II бр. с-в (л. 5-7 д.), влязло в сила на 24.05.2014г.,
упражняването на родителските
права спрямо детето А.Г.Т. е предоставено на майката К.В.Г., а на бащата Г.М.Т. е определен режим за осъществяване на лични отношения с детето - всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа, също и един месец през лятото, който да не съвпада
с годишния отпуск на майката; както и е осъден
бащата да
заплаща на дъщеря си А.Г.Т., чрез нейната
майка и законен представител, издръжка в размер на 90.00 лева месечно, считано от влизане в сила на съдебното решение, до настъпването на обстоятелства
от значение за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска от падежа до окончателното й изплащане.
Съгласно приетите като писмени
доказателства Разписка, издадена от РП - Пловдив на 14.08.2015г. (л. 9 д.) и
Справка изх. № 8223/15-10.03.2016г. на РП - Пловдив (л. 71 д.), по
подадена на 14.08.2015г. жалба от К.В.Г.,
като майка и законен представител на малолетната А.Г.Т., срещу Г.М.Т. има
образувана пр. преписка
№ 7559/2015г. на РП - Пловдив, по която е образувано и неприключено до м. март 2015г. ДП № 324/2015г.
по описа на VІ РУП - Пловдив за престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК.
От
представената Справка на Затвора - Пловдив (л. 34 д.) и материалите по
приложеното в цялост гр. дело № 18568/2013г. на ПРС, II бр. с-в (л. 36-54 от
същото), се установява, че ответникът е осъждан с пет съдебни акта за престъпления против собствеността, както
следва:
- Определение от 21.11.2003г. за
одобряване на споразумение по НОХД № 1891/2003г. на ПРС, влязло в сила
на 21.11.2003г., с което е признат за виновен в извършването на престъпление по
чл. 195 от НК /квалифицирана кражба/, за което престъпление му е наложено
наказание 3 месеца “лишаване от свобода”, чието изпълнение е отложено на
основание чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години;
- Определение от 23.04.2010г. за
одобряване на споразумение по НОХД № 2517/2010г. на ПРС, влязло в сила
на 23.04.2010г., с което е признат за виновен в извършването на престъпление по
чл. 195 от НК /квалифицирана кражба/, осъществено на 21.04.2010г., за което
престъпление му е наложено наказание 8 месеца “лишаване от свобода”, чието
изпълнение е отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3
години;
- Определение от 23.09.2010г. за
одобряване на споразумение по НОХД № 3862/2010г. на ПРС, влязло в сила
на 23.09.2010г., с което е признат за виновен в извършването на престъпление по
чл. 194 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК /опит за кражба/, осъществено на 26.03.2010г.,
за което престъпление му е наложено наказание 6 месеца “пробация”;
- Присъда № 8/07.01.2011г. по НОХД №
7725/2010г. на ПРС, с която
е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195 от НК
/квалифицирана кражба/, осъществено в периода 06.04.2010г. - 22.05.2010г., за което престъпление му е наложено
наказание 11 месеца “лишаване от свобода” при първоначален “строг режим” в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като с постановено по същото
дело Определение от
23.02.2011г. на основание чл. 68 ал. 1 от НК е приведено в изпълнение
отложеното наказание в размер на 8 месеца “лишаване от свобода” по НОХД № 2517/2010г. на ПРС при
първоначален “строг режим” на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип, изтърпяно изцяло в периода от 23.07.2010г. до 21.03.2011г., при зачитане
на предварителното задържане по реда на ЗМВР - от 21.04.2010г. до 23.04.2010г.
- Определение от 20.05.2015г. за
одобряване на споразумение по НОХД №
2087/2015г. на ПРС, влязло в сила на 20.05.2015г., с което е признат за виновен
в извършването на престъпление по чл. 196 вр. чл. 195 вр. чл. 29 ал. 1 б. “б”от НК /квалифицирана кражба при
условията на опасен рецидив/, осъществено през м. октомври 2014г., за което
престъпление му е наложено наказание 10 месеца “лишаване от свобода” при
първоначален “строг режим” в затвор или затворническо общежитие от закрит тип,
като изтърпяването на същото е започнало от 29.05.2015г. с дата на приключване
на изпълнението 22.03.2016г.
Видно от Справка изх. № 488/09.03.2016г.
на “Център за психично здраве - Пловдив” ЕООД (л. 77 д.) и материалите по
приложеното в цялост гр. дело
№ 18568/2013г. на ПРС, II бр. с-в (л. 36-54 от същото), в т. ч.
Удостоверение изх. № 606/05.03.2014г. и
четири броя Епикризи, издадени от Държавна психиатрична болница - *, ответникът
Г.М.Т. на 01.05.2010г. е бил прегледан амбулаторно в “ЦПЗ - Пловдив” ЕООД с
диагноза “Разстройство вследствие употреба на опиоиди”, като няма данни да е
лекуван в “ЦПЗ - Пловдив” ЕООД или да е
бил включен в “Метадонова програма”; преди това е бил четири пъти на лечение в
ДПБ - * от 29.10.2005г. до 24.11.2005г., от 08.02.2007г. до 16.04.2007г., от
10.07.2009г. до 15.07.2009г. и от 05.08.2009г. до 17.09.2009г. с диагноза
“Разстройство вследствие употреба на опиоиди. *. Абстинентно състояние”, като и
четирите пъти е бил заведен в лечебното заведение от свои близки и е декларирал
съгласие за доброволно лечение. Според анамнезните в епикризите от ДПБ - *, Г.Т. започнал да употребява хероин от 2003г.,
първоначално на цигара, после на фолио, а от 2007г. започнал да си го инжектира
венозно; работил епизодично в строителството, последната му работа била като
сондьор; имал чести конфликти с майка си, на която оставил своето дете.
Епикризите сочат също, че при престоя си в ДПБ - * ответникът демонстрирал
манипулативно и арогантно поведение, като последното му лечение приключило с
дисциплинарно изписване поради грубо нарушаване режима на болницата.
Съгласно Епикриза ИЗ № */1067, издадена
на 02.208.2013г. от УМБАЛ “Св. Г.”***, клиника по Детска хирургия (л. 7 от
приложеното гр. дело № 18568/2013г. на ПРС, II бр. с-в), А. Г.Т. е постъпила в
клиниката на 29.07.2013г. с диагноза “*”, като по снета от данни на родителите
анамнеза детето от около шест месеца зацапвало бельото и се изхождало по
няколко пъти на ден; А. била изписана на 02.08.2013г. с подобрение и дадени
препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим, наблюдение от ОПЛ.
Видно от изготвения социален доклад по
приложеното гр. дело
№ 18568/2013г. на ПРС, II бр. с-в (л. 23 д.) при извършеното през м.
януари 2014г. социално проучване е констатирано, че към онзи момент:
малолетната А. посещавала *-ри клас при ОУ “Гео Милев” - гр. Пловдив, но не
говорела добре български език; детето се отглеждало от своите баба и дядо по
бащина линия през делничните дни, а през почивните дни гостувало с преспиване
при майка си в дома на бабата и дядото по майчина линия при добри битови
условия; наблюдавана била изградена
силна емоционална връзка между детето и майката; социалният работник не могъл
да проведе среща с бащата, тъй като последният не бил открит на адреса си.
От приложеното с гр. дело № 18568/2013г.
на ПРС, II бр. с-в (л. 55-57 от същото) заверено копие от Ученическа книжка на А.Г.Т.
се установява, че като ученичка във *-ри клас на ОУ “Гео Милев” - гр. Пловдив
за учебната 2013/2014г. А. е имала предимно средни и добри оценки.
Според приетия по настоящото дело социален
доклад (л. 38-39 д.), изготвен от ОЗД при ДСП - Пловдив въз основа на проведени
срещи с майката и детето, по данни на майката
К.Г. тя и бащата Г.Т. са живели на съпружески начала до м. октомври 2005г.,
когато заедно с дъщеря им А., родена на ***г., К.Г. напуска жилището на
партньора си и отива да живее с детето при своите родители – В. и С. Г.. През *.
К.Г. започва връзка с друг мъж, от когото има родени още две деца, момичета,
който към м. март 2016г. са на * и * години. Междувременно през 2009г. бащата
на А. завежда дело за родителските права и със съдебно решение родителските
права са възложени на него. Впоследствие през 2014г. с постановено по заведено
от майката дело за изменение на родителските права, същите са предоставени за
упражняване на нея. Към момента на социалното проучване настоящият партньор на
майката живее с двете им деца извън гр. Пловдив, а К.Г., която от понеделник до
петък отглежда А. в жилището на родителите си в гр. Пловдив, през
почивните дни заедно с детето посещава сегашния си партньор и другите си две
дъщери. По данни на майката, докато е била при баща си, А. често отсъствала от
училище, тъй като нямало кой да я води до там. Социалният работник е
констатирал, че понастоящем основните грижи за отглеждането и възпитанието на
детето се полагат от К.Г. с помощта и подкрепата на нейните родители В. и С. Г., като се посрещат адекватно потребностите на
детето, което има в жилището на бабата и дядото по майчина линия всичко
необходимо, разполага със собствен кът за спане и учене. А. е ученичка в 4-ти
клас при НУ “Кирил Нектариев” - гр. Пловдив, като е записана в това училище от
втория срок на втори клас. Класният ръководител съобщава, че детето редовно
посещава училище, винаги е в добър външен вид, от втори клас до сега А. е
постигнала голям напредък, първоначално не можела да чете, на говорела и не разбирала
български език, докато в момента вече се справя добре с учебния материал,
говори български език, редовно взема да чете книжки от училищната библиотека,
изградила е добри взаимоотношения със съучениците си, бабата и дядото по
майчина линия редовно ходят в училището и се интересуват как се справя детето с учебния материал. По наблюдения на социалния
работник малолетната А. е силно привързана към майка си и нейните родители, а
при споменаване на роднините по бащина линия детето се притеснява и не е
склонно да говори за тях, казва че не желае да ги вижда. Майката споделя, че
бабата и дядото по бащина линия са виждали А. само веднъж през 2014г. и
оттогава не са търсили контакт с нея. К.Г. заявява, че не желае двамата с
бащата да си сътрудничат за отглеждането и възпитанието на детето, дори смята,
че евентуални срещи на А. с баща й ще се отразят неблагоприятно върху
възпитанието на детето. По информация от майката, когато детето е живяло при
баща си, основни грижи за А. е полагала бабата по бащина линия. Пред социалния
работник детето разказва, че докато е било при баща си, той редовно е отсъствал
от дома. А. споделя също, че бабата по бащина линия често я наказвала да стои
вън на студа. Причината за тези наказания била, че детето понякога се изпускало
по малка нужда. След едно такова наказание А. се разболяла и се наложило да я
приемат в болница. Детето заявява, че се чувства добре и спокойно, когато е с
майка си и баба си и дядо си по майчина линия, че не желае да вижда баба си и
дядо си по бащина линия и не иска да поддържа контакт с баща си, тъй като “се страхува от него”. По данни
на К.Г. тя работи в частна фирма за производство на тестени изделия в гр.
Пловдив, като получава месечно възнаграждение около 800-900 лева и сама се
грижи за издръжката на дъщеря си А.. Въз основа на проведените срещи и
разговори ОЗД при ДСП - Пловдив заключава, че: понастоящем за малолетната А. се
грижи нейната майка по подходящ за възрастта на детето начин; майката
задоволява адекватно здравните, образователни и емоционални потребности на
детето; към м. март 2016г. контактът между детето и бащата е прекъснат, по
данни на майката от 2014г. А. не контактува с баща си, който не е търсил детето
дори в периодите, когато е бил извън затвора; детето поддържа контакт с баба си
и дядо си по майчина линия; А. не контактува с баба си и дядо си по бащина
линия, контактът между тях е прекъснат от 2014г.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства, чрез проведени в хода на производството разпити на свидетелите В.
Атанасов Г. и С. Б. Г., родители на ищцата.
Свид. В.Г.
твърди, че ответникът системно употребявал
наркотици и тормозел ищцата, поради което тя го напуснала, установявайки
се заедно с роденото от съвместното им съжителство дете - А.Т., в дома на своите родители.
Впоследствие, докато свидетелят бил в
чужбина, ответникът искал да му бъдат предоставени за упражняване родителските
права спрямо детето и ищцата се съгласила, смятайки, че ще по-добре за детето
да живее при родния си баща, тъй като К.Г.
вече съжителствала с друг мъж. Уговорката й с ответника била, че двамата
ще си помагат за детето, че майката и родителите й редовно ще посещават А., но
нещата не се развили така. Г.Т. продължил да се дрогира, извършвал кражби, за
които бил осъден, нямал никакво отношение към детето. Когато живеела при
ответника, А. не знаела български език, не ходела редовно на училище. Детето се
тормозело и се стресирало от частите скандали между бащата и бабата по бащина
линия. Преди около 2 години майката и нейните родители установили, че детето се
изпуска и се напикава. Самата А. казала на свидетеля, че една вечер роднините
на бащата се ядосали, че се е напикала и я изхвърлили да стои вън на дъжда.
Тогава майката и родителите й решили, че трябва да вземат детето при себе си. К.Г.
завела дело за родителските права и те били предоставени на нея. Оттогава
бащата Г.Т. не търсел и не поддържал никакъв контакт с детето, той нито веднъж
не отишъл да види дъщеря си, не се
обаждал по телефона да се интересува от
нея, не плащал и присъдената издръжка на детето, не давал абсолютно нищо за
детето, не му правел подаръци. Дори в деня на първото открито съдебно заседание
по настоящото дело, виждайки дъщеря си пред съдебната зала, ответникът не й обърнал никакво внимание. Само
бабата по бащина линия ходила няколко пъти в почивните дни да взима А. в
рамките на определения със съдебното решение режим за лични контакти между
детето и бащата. Към м. март 2016г. Г.Т.
изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора - Пловдив. Преди около 5-6 месеца К.Г.
го посетила в затвора с намерението да се
разберат доброволно за доброто на детето и да подпише бащата нужните
документи, за да може майката за заведе А. на лечение във *, което роднините по
майчина линия се постарали да осигурят, понеже се разбрало, че във * лекарите
могат да помогнат за проблема на детето, но Г.Т. отказал да даде съгласие А. да
пътува с майка си в чужбина. Физиологичният проблем на А. се изразявал това, че
детето не можело да се сдържа, изпускало се и се напикавало. Водили А. на лекар, лежала и в болница. Дори в един
момент се съмнявали да няма упражнено сексуално насилие над детето. Лекарите
казали, че няма такова насилие, но А. е преживяла стрес, на който се дължи този
здравословен проблем. В дома на свидетеля детето имало осигурено всичко
необходимо, включително компютър, имало си и телефон. Откакто А. живеела при
баба си и дядо си по бащина линия, състоянието й като цяло се подобрило. Преди детето
се държало агресивно, говорело на висок тон, имало нисък успех в училище. Понастоящем
напредъкът на А. в училище бил сериозен, дори свидетелят й помагал с каквото може
за усвояването на учебния материал. В момента ищцата била при родителите си в
гр. Пловдив, иначе живеела с настоящия си партньор в дома на последния, където
се отглеждали и двете им деца. При последното раждане ищцата получила някакво
заболяване на кръвта, за което провеждала лечение във *, като след направено
проучване осигурила там лечение и за дъщеря си А.. К.Г. неколкократно през 6-7 месеца ходела във *
и се връщала обратно в България. За последен път заминала през м. август или м. септември
2015г. и си дошла през м. февруари 2016г. Във * пребивавала заедно със сегашния
си партньор и двете им деца, като през това време за А. се грижели свидетелят и
съпругата му. В България, както и във * ищцата работела като баничарка, а
партньорът й работел в строителството.
Свид. С.
Г. заявява, че след раждането на внучката си А. научила за наркотичната
зависимост на ответника. Последният постоянно имал проблеми с наркотиците и
ищцата редовно ходела при родителите си със следи от побои. След 47-мия ден от
раждането на А., ищцата заживяла заедно
с детето при своите родители. Когато А. била на 3 годинки, ищцата и
ответникът отново се събрали за известно време и тогава детето имало възможност
да поопознае баща си, но той така и не се разделил с наркотиците, извършвал и
кражби. Г.Т. лежал в болница заради зависимостта си към наркотиците, като от
лечението нямало резултат, освен това се
занимавал с престъпления, заради което лежал
в затвора, през повечето време отсъствал от дома си и не полагал грижи
за детето. Докато се отглеждало при бабата по бащина линия, детето се разболяло.
Там отношенията в семейството не били спокойни, постоянно се крещяло за нещо и А. от
стрес получила възпаление на червата,
започнала да се изпуска. Като изписали детето от болницата, майката и нейните
родители започнали да тичат навсякъде с А., за да се оправи. Сменили и училището
на детето, защото като видела роднините на бащата, А. винаги се напикавала и изхождала
от страх. Редовно водели детето на лекар, също и на психолог, правели всичко
възможно да помогнат на А., но се оказало, че тук физиологичният проблем на
детето не може да бъде решен изцяло. През 2014г. родителските права по
отношение на А. били присъдени на майката К.Г.. Оттогава Г.Т. нито веднъж не
отишъл да види дъщеря си, да говори с учителите или с лекарите й, не се
поинтересувал как е детето, освен това не платил нито лев от присъдената издръжка, поради
което ищцата подала в Районна прокуратура - Пловдив жалба за неплащане на
издръжката от бащата. Откакто живеело в дома на баба си и дядо си по майчина
линия, детето се развивало много добре и много напреднало в училище, с
учителите се разбирало добре, със съучениците си също, било вече много
по-спокойно. Когато взели А., тя била много агресивна, не знаела как да контактува с други деца, дори не
говорела български език, не можела да
чете, а в семейството на свидетелката много държали за учението на децата си. Постоянно
контактували с учителите на А. и с педагогическия съветник, интересували се как
да се развива детето, как да учи, как се държи със съучениците си и А. вече
имала голям напредък в училище. Във връзка със здравословния проблем на А.
ищцата уредила за детето преглед и лечение във *, но не можела да го заведе
там, защото ответникът не давал съгласи за пътуване на детето в чужбина. Свидетелката
посочва, че доколкото й е известно Г.Т. три пъти е влизал в затвора и три или
четири пъти е бил на лечение в *. Виждали го да се разхожда по пътищата дрогиран. Даже и неговите родители
не го допускали вкъщи, защото постоянно бил под въздействие на наркотиците. Категорична
е, че няма момент, в който ищцата да не е искала да гледа дъщеря си, но когато К.Г.
заживяла с настоящия си партньор и Г.Т. завел делото за родителските права, двете
баби – по бащина и по майчина линия, се разбрали А. да остане при семейството
на баща си. Тогава ищцата и свид. Г. смятали, че за А. ще е по-добре да бъде
при семейството на родния си баща. В периода, когато детето се отглеждало в
дома на бащата, майката и нейните родители имали контакт с А.. Всяка седмица свидетелката
ходела да взима детето в дома си, където майката имала контакт с дъщеря си.
Отбелязва, че в първите години след като
родителските права били предоставени за упражняване на бащата, детето се
отглеждало нормално при бабата по бащина линия, но след това започнали
проблемите и детето се разболяло, при което майката и нейните роднини започнали
да тичат с А. по лекари. В жилището на бабата по бащина линия битовите условия
не били добри за детето, бащата и А. разполагали там с една стая, нямали
тоалетна и баня. От три годишна възраст и до първи клас А. живяла при
семейството на баща си. Ищцата в това време живеела в с. * при новия си партньор, от
когато имала родени две деца, но същевременно работела в Пловдив и редовно
контактувала с А. в дома на родителите си. Свидетелката ходела да взима
внучката си от жилището на бащата, за да нямат разправии с майката, и в дома на
родителите си ищцата се виждала с дъщеря
си. Тъй като след третото раждане К.Г. се разболяла и след приключване на
заведеното от нея дело, с решението по
което й било възложено упражняването и родителските права спрямо А., се наложило
през 2014г. ищцата да замине на лечение във * със сегашния си партньор и двете
им деца за няколко месеца. През това време свидетелката и съпругът й се грижели
за внучката си А.. К.Г. се върнала от * през м. февруари 2016г., но трябвало
пак да замине за известно време, за да продължи лечението си, искала да заведе
и А. във *, където била уредила преглед
за детето. През 2015г. ищцата отишла заедно с детето при ответника в затвора и
обяснила на Г.Т., че трябва да заведе детето на преглед, но той не се съгласил да подпише декларация за пътуване на
детето в чужбина с майката, като не дал обяснение за отказа си. Свид. Г.
посочва също, че от 2014г. и родителите на ответника не са проявявали интерес към
внучката си и не са ходили да виждат А..
Съдът
кредитира изцяло показанията на свид. В.Г. и С. Г. като обективни и
добросъвестни, намирайки ги за последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото.
Изслушана в съдебно заседание ищцата К.Г. заявява, че бащата изобщо не е загрижен
за детето. А. била на 47 дни, когато двамата с ответника се разделили и, докато детето навърши три
години, до *., Г.Т. изобщо не се появил да види дъщеря си, не се поинтересувал
от нея. След това ищцата се запознала със сегашния си партньор, от когото има родени 2 деца. После Г.Т. завел срещу нея дело и тя
се съгласила родителските права по отношение на А. да се упражняват от бащата.
От 2010г. детето било при ответника. През това време К.Г. *** и винаги се грижела
за детето, като през първата и трета седмица от месеца, когато съгласно
съдебното решение имала право на лични контакти, редовно се виждала с А.. Сега
искала да се погрижи за лечението на дъщеря си в чужбина, защото детето било болно, разболяло се докато било при бащата. От
2011г. А. започнала да се изпуска, често се напикаваше и нааквала. Това се
дължало на отношението към детето в дома на бабата по бащина линия, която набила
детето и го оставила отвън на студа. Самата А. споделила с майка си, че не иска
да стои повече при родителите на баща си. Детето казало на ищцата: “Искам да
остана при теб”. Майката разбрала за тези проблеми, когато детето влязло в
болница, след като бабата по бащина линия набила А. и в дъждовно време я оставила
да стои на улицата. От този стрес детето получило въпросния проблем. Лекарите
във * казвали, че детето може да се излекува. Ищцата постоянно водела А. на
прегледи в България, но виждала, че тук лечението не дава сериозен резултат,
поради което искала да заведе детето на лечение във *, дори подготвила нужните медицински
документи за тази цел. На 09.08.2015г. заедно с А. отишла при бащата в Затвора,
но Г.Т. без никакви обяснения отказал да подпише пълномощно, позволяващо на
майката да заведе детето на лечение във *. Казал й само: “Излез оттука”, обърнал
гръб на ищцата и преустановил разговора. Ответникът неколкократно пребивавал в затвора - през 2009г., после
през 2010г., през 2015г. пак; имал също дългогодишен проблем с наркотиците. Г.Т. изобщо не давал и издръжка на детето. Освен
това А. не искала да вижда баща си, защото той редовно бил дрогиран и детето се
плашело от това, питало: “Майко, защо моят баща не е нормален като другите
бащи?”. Според ищцата А. не й е споделяла ответникът да е посягал да я бие, но детето
се е плашело от това да го вижда дрогиран, оплаквало се е и от това, че като е
дрогиран, той много викал и се карал с майка си. Детето разказвало на ищцата,
че заради това родителите на Г.Т. са изхвърляли последния от дома си. А. се
страхувала от баща си и неговите родители. Поради тези причини ищцата решила да
заведе настоящото дело и счита, че контактът с бащата е вреден за детето.
Изслушан
по реда на чл. 133 ал. 2 СК ответникът заявява, че не следва да бъде лишаван от
родителски права и трябва да може да вижда дъщеря си. Твърди, че А. го е питала:
“Защо майка ми с други мъже ходи във *, а не стои при мен?”. Той отговарял, че не
знае какво прави майка й там. Детето казвало, че не иска да бъде майка си. Посочва,
че през 2009г. не е бил в затвора, а
влязъл за първи път през 2010г. и 2011г. бил освободен; не било вярно, че три
пъти е лежал в затвора. Настоява, че няма да даде съгласието си детето да
пътува с майката до *, понеже от хората бил чул, че във * ищцата се занимавала
с непристойни неща. Заявява, че от 2014г. и до март 2016г. включително не е плащал
издръжка за дъщеря си, понеже нямал възможност. Твърди, че всяка седмица се е срещал
с детето пред къщата на бабата и дядото по майчина линия, ходил бил и в
училището на А.. Не се бил срещал с детето в дома си, защото майката и бащата
на ищцата го гонели и не му давали да взима детето. Бил виждал А. за последен път
преди влизането си затвора. Заявява, че ако има определен режим на лични
отношения, ще отиде, ще вземе дъщеря си
и ще я заведе вкъщи, стига родителите на майката да не го гонят пак. Декларира,
че след освобождаването си от затвора ще почне да плаща издръжката на детето. Посочва
че преди работел на частно, правел сондажи. За последно бил работил 2009г. В началото на 2010г. влязъл в
затвора и бил там до 2011г. След това ходил по чужбина – бил във *. Работил там
като строител 6-7 месеца. После се върнал за известно време в България и заминал за *. През това време за детето се
грижели бабата и дядото по бащина линия, на които той пращал пари, за да гледат
А.. След като заминал 2011г., се върнал в България през 2013г. и бил тук,
докато съдът предоставил родителските права на майката. Потвърждава че е имал
проблем с наркотиците, но отрича понастоящем да е зависим. Твърди че веднъж е бил
на лечение в *, като не си спомня за колко време. Заявява, че е осъждан за
притежание на наркотици. Отрича да е бил осъждан на пробация. Посочва, че е
съден за кражби. В момента нямал висящи дела. През 2015г. в затвора отишли
дознатели, който го разпитвали за неплащане на издръжката. По това време ищцата
я нямало в страната, понеже получил писмо, че делото за неплащане на издръжката
е спряно, заради отсъствие на К.Г. от страната. Твърди, че като отишла ищцата на
свиждане в затвора, го заплашила, като му казала, че ще го съди заради неплащането на издръжка,
ако не подпише детето да пътува с нея до *, на което той отговорил: “Пускай
жалба, няма да подпиша”. Заявява, че отношенията му с неговите родителите са
много добри те никога не са го гонили от
вкъщи.
Изслушана от съда, съобразно чл. 138 СК при условията на чл. 15 от
Закона за закрила на детето, 10-годишната А.Г.Т., заявява, че понастоящем учи в НУ “Кирил
Нектариев”, а преди това била в друго училище. В новото училище й харесвало
повече. Сега живеела в гр. * с майка си,
баба си С., дядо си В. и леля си. С баща си не се виждала, защото не го обичала.
Твърди, че не й е мъчно за него. От много време не била живяла заедно с него. Повече
й харесвало да живее при майка си. Сега никой не й се карал вкъщи и в училище
се справяла добре, учителките били добри и с децата се разбирала. Категорична е,
че не иска изобщо да вижда баща си. Заявява, че му е много сърдита, защото я удрял
и защото неговата майка много й викала,
оставила я вън на дъжда и после се наложило А. да се лекува в болница. Когато била
при баща си, той й се карал. Миналата година с майката отишли при него в
затвора, да подпише, за да може майката да заведе А. в чужбина да се лекува, но
бащата отказал да подпише. Той казвал, че много обича А., но я удрял и тя не
искала да е при него. Не желаела въобще да го вижда. Твърди, че не е живяла
много при сегашния мъж на майка си, за малко време била при него. Той живеел в *,
където А. прекарвала малко време. При него живели и двете по-малки сестри на А.,
които майката понякога водела в * да си играят, понеже на А. повече и харесвало
тук, предпочитала да живее при родителите на майка си. Те били много добри с А.
и тя много ги обичала, но най-много от
всички обичала майка си, която много се грижела за нея. Посочва, че преди време
забелязала баща й да държи в джоба си игла, но не го била виждала да я ползва.
Той обаче взел обеците на дъщеря си и ги продал, после неговата майка му се
скарала и двамата си казали много лоши думи. А. заявява, че е сърдита също на
баба си по бащина линия е не иска да я вижда, защото преди време тя я оставила
отвън на дъжда. Освен това в дома на бащата неговата сестра също се държала много
лошо с А., ударила я с дистанционното по устата и й счупила зъб. Настоява, че се
чувства много по-добре,
откакто е при майка си, и иска да отиде с нея да се лекува във *. Там живеел
чичото на А., имало кой да ги посрещне и къде да отседнат. Посочва, че откакто
е при роднините си по майчина линия, нито бащата, нито неговите родители са ходили
да я търсят, а и тя не искала да ги вижда изобщо.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Нормата на чл. 132 СК предвижда, че родителят може да бъде лишен от
родителски права в няколко хипотези на особено негативно отношение към детето
или трайно бездействие и липса на интерес и финансов принос към отглеждането
му. Основание за налагането на тази мярка са случаи, в които с поведението си
родителят създава риск за отглеждането и възпитанието на ненавършилото
пълнолетие дете или хипотези, в които е демонстрирано пълно равнодушие и незаинтересованост
за живота и развитието му. Друга предпоставка за лишаване от родителски права, ведно с горното е наличието на субективно отношение на родителя към това негово поведение. То трябва да е осъзнато, а не плод на
обективни пречки, осуетяващи съществуването на обичайните и дължими отношения.
Предвид установените по
делото фактически положения, съдът намира,
че са налице предпоставките за
отнемане родителските права на ответника Г.М.Т.
по
отношение на малолетното му дете А.Г.Т..
Хипотезата на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК визира случаи на демонстрирано отношение на незаинтересованост от страна на
родителя, без наличие на основателна причина за това. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства категорично се установява, че от м.
май 2014г., когато с влязло в сила съдебно решение упражняването на
родителските права спрямо детето А.Т. е предоставено на майката К.Г., до приключване на съдебното следствие по настоящото
дело – м. март 2016г., т.е. в продължение на почти две години, бащата Г.Т. не е проявил интерес както към физическото и интелектуално съзряване на малолетната си дъщеря, така и към отглеждането на детето и свързаната с него необходимост от
осигуряване на финансови средства, неглижирал е напълно здравословните проблеми на
детето и нуждата му от адекватно лечение.
Ответникът трайно и в разрез с установените морални и социални норми на поведение,
които всеки родител следва да съблюдава при грижите за детето, което е създал,
без основателна причина е игнорирал изцяло задълженията си и не е проявил нужната активност. Той напълно е отсъствал от живота на А. в период, когато всяко дете има нужда от грижата, подкрепата и вниманието на
двамата си родители, за да расте спокойно и щастливо. Тук следва да се отбележи
изрично, че доколкото с постановеното решение по гр. д. №
18568/2013г. по описа на ПРС, ІІ бр. с., съдът е
определил конкретен режим на личните отношения между бащата и детето, при отказ на майката или нейните близки да съдействат
за изпълнение на този режим, ответникът е разполагал със законов механизъм, чрез който да осъществи правата си, но по делото нито се
твърд, нито се установява Г.Т. да е предприел действия в
тази насока. Очевидно пренебрегнал родителските си функции, бащата е демонстрирал едно константно отношение на апатия към развитието на дъщеря си, датиращо още от
времето, през което
упражняването на родителските права е било възложено на него – от м. февруари 2009г. до м. февруари
2014г. В тази връзка се изяснява категорично, че през посочения период детето е
живяло в силно дисхармонична среда, поради криминалните прояви и чести
отсъствия на бащата от дома, включително заради изтърпявани от него наказания
лишаване от свобода, задълбочаващата се * на ответника, скандалите между него и
роднините му, грубото отношение на Г.Т., родителите и сестра му към невръстната
А., която се е чувствала подложена на психически и физически тормоз, а преживеният от детето стрес не само е
довел до появата на все още непреодолени физиологични проблеми, наложили през
2013г. и болнично лечение на детето, но освен това е оставил тежък емоционален
отпечатък върху малолетната А., формирайки у нея силно негативно отношение към
бащата и родителите му, от които се чувства засегната и огорчена. Успоредно с
това показателни за липсата на адекватна родителска грижа и надзор са обстоятелствата, че докато е живяло в дома на
бащата, детето несъмнено е имало затруднения
в училище, тъй като не е владеело добре български език, не е можело да чете и не е умеело да общува със
съучениците си, към които се е държало агресивно. Същевременно е безспорен фактът,
че през цялото време от момента, в който упражняването на родителските права е
предоставено на майката, ответникът изобщо не е давал на дъщеря си ежемесечната
издръжка, присъдена с влязлото в сила решение по гр. д. № 18568/2013г. по описа
на ПРС, ІІ бр. с., поради което и срещу Г.Т. има образувано неприключено
досъдебно производство за престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК. Дори да се
приеме, че в периода от м. май 2015г. до м. март 2016г., когато ответникът
изтърпява в затвора наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от
десет месеца, е съществувала обективна пречка Г.Т. да реализира доходи и да
предоставя дължимата на малолетната си дъщеря издръжка, това не променя факта,
че влизането му в затвора е предшествано от едногодишен период на неплащане на
издръжката, т.е. налице е “трайно” по смисъла на съдебната практика
неизпълнение на задължението за издръжка, като в същия период липсват обективни
причини за бездействието на бащата. Обстоятелството, че от м. май 2014г. до м.
май 2015г. Г.Т. е бил безработен, не го освобождава от задължението за
заплащане на издръжка, тъй като ответникът е млад и работоспособен човек, който
обективно е разполагал с възможността да
работи и да осигурява необходимите средства за издръжката на дъщеря си. Несъмнено
грижата за едно дете се
съизмерява и с осигуряването на финансови средства за неговото оцеляване,
докато в настоящия казус се установява, че в продължение на една година преди
привеждането му в затвора ответникът не е заплащал никакви суми за издръжката
на А., респ. липсва проява от негова
страна на каквато и да е загриженост във връзка с
финансовата осигуреност на детето. Едновременно с това в същия период бащата изобщо
не е осъществявал срещи с дъщеря си, не е изявил желание
за комуникация
с нея, не се е ползвала от определения му режим на лични контакти, което
представлява трайна дезинтересираност от съдбата на детето. След изминалия продължителен период от време, през който връзката баща-дъщеря е
прекъсната, проявата на родителски интерес, следва да бъде демонстрирана с
категоричност и настоятелност, с цел изграждане на взаимоотношенията между родителя и детето, но в
случая ответникът не е положил нужните усилия
за общуване с дъщеря си. Видно от кредитираните свидетелски показания и приетия социален доклад, от м. май
2014г. Г.Т. не е търсил детето, не се е
интересувал от него, игнорирал е напълно
съществуването на А., което показва, че той няма формирано
явно и неотклонно намерение за изграждане и поддържане на отношения с детето. Тези факти, наред с
безспорния отказ на Г.Т. да даде съгласие за пътуване на детето с майката до *
с цел провеждане там на осигурено от ищцата лечение за А., еднозначно подкрепят ищцовата
теза за несериозно отношение на ответника към
нуждите на малолетното
му дете. Поради това съдът намира, че е налице виновно поведение от
страна на
ответника, проявено до степен пренебрегване на
родителския дълг в пълнота. Поемането на непосредствените грижи за детето от
единия родител и предоставянето на родителските права на същия не освобождава другия от задължението му по отглеждане и възпитание на детето, а като не е проявил внимание, интерес и участие в отглеждането на дъщеря си през един
продължителен период от време, в който не е предоставял и средства за издръжката на детето, ответникът е демонстрирал
укоримо виновно отношение, чиято законова последица е лишаването от родителски
права. Г.Т. не е показал поведение на грижовен родител, не е направил никакви опити да спечели доверието и привързаността на детето си, трайно не е давал издръжка
на дъщеря си и по никакъв начин не се е интересувал от нея, не е предприел мерки за лични контакти,
не е проявявал интерес за ежедневието на детето, за неговото развитие, здраве и
образование. От момента на предоставяне упражняването на
родителските права на майката, средствата за издръжката на детето се осигуряват
изцяло от ищцата. Успоредно с това, както вече
се посочи, по делото не се доказа наличие на обективни
основателни причини, поради които преди привеждането му в затвора ответникът да не е могъл да изпълнява родителските си задължения. Не на последно място отказът на ответника да
даде съгласие за издаване паспорт на детето и пътуване на същото в чужбина с
цел провеждане във * на необходимото за малолетната А. лечение, осигурено от майката,
създава допълнителни пречки за нормалното развитие на детето. В тази връзка следва
да се посочи, че родителят, предявил иска за лишаване от
родителски права на другия родител, цели всички последици от уважаване на
исковата претенция, каквато последица може да бъде и преодоляването на
затруднения във връзка с получаване на разрешение за пътуване на детето в
чужбина /Решение № 406/27.12.2011 г. по гр. д. № 1125/2010 г. на IV г.о. ВКС/. Лишаването от
родителски права не е само санкция за пренебрегналия родителския си дълг,
но й предоставяне възможност на родителя, който е поел грижите за отглеждането
и възпитанието на детето, да
решава сам съществените въпроси, свързани с неговото физическо и нравствено
развитие, с образованието, личните му и имуществени интереси.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че са налице кумулативно изискуемите от нормата
на чл. 132 ал. 1
т. 2 СК предпоставка за лишаване на ответника Г.Т. от
родителски
права спрямо малолетната му дъщеря А.Т.. През
продължителния период на отчуждение, още преди да бъде приведен в затвора бащата е
имал неограничена възможност да поправи поведението си, но въпреки липсата на
обективна пречка е проявил равнодушие и незаинтересованост към живота на детето си, не е
търсил активно лични контакти, не е положил и не полага
дължимата грижа, като не допринася и във финансов аспект за
спокойното развитие на детето. Трайното неполагане на грижи за детето и липсата
на финансов принос за отглеждането му сочи на противоправно поведение на
родителя, създаващо риск за отглеждането и възпитанието на детето. /В този смисъл и Решение № 53/3.02.20009 г. по гр.д. № 1333/08 г. на IV
г.о. ВКС, Решение № 905/25.02.2010 г. по гр.д. № 3111/08 г., II г.о. ВКС/. С оглед демонстрираното от страна на ответника поведение, включително и заявената от него незаинтересованост
от изхода на делото, в случая исканата мярка
се явява адекватна, като понастоящем във висша
степен съответства и на интересите на детето. Освен това е необходимо да се отбележи, че наложеното от съда лишаване от родителски
права не е предвидено от законодателя като перманентно и необратимо състояние,
доколкото нормата на чл. 135 от СК предвижда възможност за възстановяването
на правата при отпадане на основанието, въз основа на което са били отнети.
С оглед уважаването на основната
искова претенция по чл. 132 ал. 1 т. 2 СК, не подлежи на обсъждане алтернативно формулираното искане по чл. 131 от СК.
Тъй като с влязлото в
сила решение по гр.
д. № 18568/2013г. по описа на ПРС, ІІ бр. с., е определена дължимата от бащата издръжка не детето, този въпрос не следва да бъде пререшаван в настоящето производство по
реда на чл.
134 т. 1 СК.
Съгласно чл. 134 т. 2 СК при лишаване от
родителски права съдът определя и мерките за личните отношения между
детето и родителя, който е лишен от родителски права,
като прилага съответно разпоредбата на чл. 59, ал. 8
СК. С оглед
правото на детето да поддържа лични отношения и с двамата си
родители и
предвид обстоятелството, че от дълго време контактът на
непълнолетната А. с бащата е прекъснат, като понастоящем е налице ясно изразен
синдром на родителско отчуждение, заради виновно
поведение на
ответника, съдът намира, че в случая на бащата
следва да бъде предоставена много по-ограничена спрямо регламентираната с
решението по гр. д. №
18568/2013г. на ПРС, ІІ бр. с., възможност за осъществяване на контакти с детето, а именно: всяка първа неделя от
месеца, за времето от 14.00 часа до 16.00 часа, по местоживеене
на детето, в присъствие на майката, бабата или дядото по майчина линия или
друго посочено от майката пълнолетно лице.
Относно разноските:
С
оглед изхода на спора и на основание чл.
78 ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените и
претендирани от нея разноски по делото, възлизащи съгласно представените
доказателства и списък по чл. 80 от ГПК общо на 433.50 лв. (четиристотин
тридесет и три лева и петдесет стотинки), от които 33.50 лв. (тридесет и три
лева и петдесет ст.) внесена държавна такса при завеждане на делото, ведно с
банкова такса, и
400.00 лв. (четиристотин лева) заплатено адвокатско
възнаграждение за
един адвокат.
Предвид основателността на исковата
претенция, в тежест на ответника ще бъде възложено и заплащането на окончателната държавна такса за
настоящото производство, която съдът определя в размер на 50.00 лв. (петдесет лева).
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ЛИШАВА бащата Г.М.Т., ЕГН: **********, ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА по отношение на
детето А.Г.Т., ЕГН: **********, поради това, че без основателна
причина бащата трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
ОПРЕДЕЛЯ мерки на лични отношения
между бащата Г.М.Т., ЕГН: **********, и детето А.Г.Т., ЕГН: **********, както следва: всяка първа неделя от
месеца, за времето от 14.00 часа до 16.00 часа, по местоживеене на детето, в
присъствие на майката, бабата или дядото по майчина линия или друго посочено от
майката пълнолетно лице.
ОСЪЖДА Г.М.Т., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на К.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 433.50
лв. (четиристотин тридесет и три
лева и петдесет ст.), представляваща направени разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Г.М.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС, сумата от 50.00 лв. (петдесет лева), представляваща държавна такса за настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Пловдив,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в
сила на решението, препис от същото да се изпрати на Община Пловдив
за вписване
на лишаването от родителски права,
съобразно чл. 136 от СК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ С.Неделева
Вярно
с оригинала: ЦТ