РЕШЕНИЕ
№
...........
гр. Плевен, 01.02.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и втори януари две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело
№7433 по описа за 2017година и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от ”Ф.И.” ЕАД ***, чрез юрк.
Г. Г., против В.Ц.А., с която се твърди, че между „Провидент
Файненшъл България” ООД-като заемодател, и ответника-
като заемател, е сключен договор за заем №*********/09.05.2015г,
за сумата от 1150лв. Уговорена е фиксирана лихва от 226,82лв. и такси в общ
размер от 957,92лв.- вкл. такса оценка досие-57,50лв. и такса домашно посещение-900,42лв. Посочва
се, че услугата „домашно посещение”, се предоставя по избор на клиента, и
представлява домашна доставка на заетата сума, в брой, и седмично домашно
събиране на вноските по кредита. Твърди се, че вноските по кредита са 60
седмични плащания, които не са заплатени
в уговорения срок. твърди се, че кредита е в просрочие
от дата 10.08.2015г. Твърди се, че крайният срок на договора е настъпил на 04.07.2016г,
с което е станал изискуем целият остатък по кредита. Твърди се, че между
кредитора „Провидент Файненшъл
България” ООД и ищеца Ф.И.” ЕАД ***, е сключен договор за цесия /прехвърляне на
вземането/, на дата 28.07.2016г., неразделна част от което е Приложение №1, в
което е включено и вземането към ответника. Твърди се, че цесионера-
ищец, е изпратил уведомление до длъжника за станала цесия, но пратката се е
върнала в цялост. Твърди се, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
образувано ч.гр.д.№4531/2017г на ПлРС, по което има
издадена заповед за изпълнение, против която е депозирано възражение от
длъжника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо ответника, че дължи сумата от 979,67лв.-главница, сумата от 70,57лв.-договорна
лихва, за периода 11.08.2015-04.07.2016г и сумата от 179,06лв.- лихва за
забава, за периода 11.08.2015-30.05.2017г. и сумата от 179,35лв.- такси, за периода
11.08.2015-04.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й
изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът е възразил по отношение на дължимата
такса“Кредит у дома“, тъй като ответникът не е изпълнил задължението си по тази
клауза.Напревено е възражение и за нищожност на
клаузата.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и
закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз
основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 2982/23.06.2017г.
по ч. гр.д.№ 4531/2017г по описа на ПлРС, за следните
суми: главница в размер на 979.67 лв.;договорна възнаградителна
лихва в размер на 70.57 лв. за периода от 11.08.2015 г. до 04.07.2016 г.;лихва
за забава в размер на 179.06 лв. за
периода от 11.08.2015 г. до 30.05.2017 г.; такси в размер на 179.35 лв. за
периода от 11.08.2015 г. до 04.07.2016 г.ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 22.06.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 28.17 лв. за разноски по
делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв..
съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в редакцията му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.
Вземането произтича
от следните обстоятелства: погасяване на парични задължения
по цедиран Договор за потребителски
кредит с № ********* от
09.05.2015 г., сключен между
„Провидент Файненшъл България“ ООД, като кредитор и В.Ц.А., като длъжник. С договор за цесия от
28.07.2016 г. кредиторът
е прехвърлил вземанията си по горепосоченото
правоотношение на „Ф.И.“ЕАД
като са изпълнени
условията на чл.99 от ЗЗД.
В указаният от съда срок, след възражение от
длъжника, ищецът предявява настоящите искове, поради което същите са допустими.
Безспорно по делото се
установява, че между „Провидент Файненшъл
България” ООД-като заемодател, и ответника- като заемател,
е сключен договор за заем №*********/09.05.2015г, за сумата от 1150лв. От
съдържанието на договора се установява, че ответникът- заемател,
се е договорил от услугата „кредит у дома”, на стойност 900,42лв. ,Уговорено е а
фиксирана лихва 226,82 лв., такса досие 57,50лв. От съдържанието на договора се
установява също, че страните са уговорили, че срокът на договора е 60 седмици,
със седмично плащане от 38,92лв. и последно плащане от 38,46лв; първото плащане
се дължи на 16.05.2015г.
По делото се установява
също,че въз основа на договора за продажба и прехвърляне на вземането в полза на ”Ф.И.” ЕАД ***.
Спорен по делото е въпросът: налице ли е прехвърляне на
валидно задължение от цедента на цесионераи,
изправна страна ли е кредитърът
и какви са дължимите суми.
На първо място, съдът приема, че е не оспорено
успешно валидността на договора, който съдържа всички реквизити и е подписан от
ответника- видно от приложения договор.
Съгласно
чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на
вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато предишния кредитор му
съобщи за станалото прехвърляне.Съдът се позовава на приложените по делото доказателства и на
задължителната съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК-Решение№123/24.06.2009г. по т.д.№12/2009г.Съгласно същата, уведомлението за
цесията в рамките на исковото производство по предявяване иск за прехвърленото
вземане не може да бъде игнорирано.
Съдът намира, че е
основателно възражението относно такса“Кредит у дома“, доколкото същата е
обусловена не от простото договоряне, а от реалното й
изпълнение.Кредиторът не е ангажирал доказателства, че служител е посещавал седмично ответника и е
събирал вноските по кредита.В. с.з. ответника е заявил, че е заплащал вноските
по банков път.Предвид на това ищецът
следва да понесе и неблагоприятните последици от недоказването на това
обстоятелство и се отхвърли иска за
таксата в размер на 121,85лв. като неоснователен, за разликата до 179,35лв.,
следва се да се има предвид заключението на ВЛ, че в тези такси се вклюлва и такса оценка на досие в размер на 57,50лв.
На следващо място доколкото
кредиторът не изпълнил задължението си да посещава ответника и събира вноските,
то съдът приема, че длъжникът не е
изпаднал в забава, за да дължи и лихва за забава, поради и което и този иск
следва да се отхвърли като неоснователен за сумата 179,06лв.
По делото е назначена СИЕ,
като ВЛ посочва, че след направена проверка при кредиторите, е установил, че
ответникът е заплащал суми в размер на 1021,11лв.Заключението е прието от съда,
като обективно, компетентно, и неоспорено от страните.При това положение и
предвид горните изводи за недължимост на такса“Кредит
у дома“ и лихва за забава и предвид разпоредбата на чл.9, ал.2 от Договора , е че
се погасява такса оценка на досие,
договорна лихва и главница.Същите са фиксирани в докоговора-1150лв. главница, 57,50лв.
такса оценка досие и договорна лихва
226,82лв. или общата сума е 1434,32лв. При това положение и следвайки реда на
погасяване е останала дължима главница в размер
на 413,21лв., в какъвто размер следва да се уважи иска за главницата, а
за договорната и лихва и такса досие се отхвърлят исковете като погасени чрез
плащане.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените
услуги и с поведението си е станал
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца, съобразно уважените претенции.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по
Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от
юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив. След съответно изчисление, съобразно частта от вземането, която е
била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена
претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че
дължимият размер на направените в заповедното производство разноски, е
сумата от 61,47лв.
Следва да се присъдят и
разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона
за правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1-или в размер от 100 до
300лв. В случая, съдът намира, че юрк.
възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва да
се осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство общо
331,72лв., съобразно уважените част от исковете.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн. чл.
422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника В.Ц.
А., ЕГН**********, ЧЕ ДЪЛЖИ на кредитора “Ф.И.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
***, сумата
413,21лв. – главница, за която сума е издадена заповед за изпълнение
№2982/23.06.2017г. по ч.гр.д.№4531/2017г. по описа на ПлРС,
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, за следните суми, за разликата до претендираната главница 979,67лв., за сумата 70,57лв.
договорна лихва за периода
11.08.2015г.-04.07.2016г., и сумата 57,50лв./част от сумата 179,35лв./ , като ПОГАСЕНИ
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ, а за лихвата за забава в
размерна 179,06лв. за периода 11.08.2015г.-30.05.2017г. и за таксата
121,85лв./част от сумата 179,35лв./, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, В.Ц. А., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на “Ф.И.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
***, сумата общо 331,72лв., представляваща
деловодни разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА В.Ц. А., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на “Ф.И.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
***, сумата общо 61,47лв. - разноски по ч.гр.д.№4531/2017г.
по описа на ПлРС
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :