Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.07.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3871
по описа на 2021 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3871/2021 г по
описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на С.Р.С. ЕГН ********** от гр.София срещу
решение №20230156
от 20.10.2020 г постановено
по гр.д.№42151/18 г на СРС , 47 състав , в частта , с което на основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е прието за установено спрямо въззивника , че дължи на
„БНП П.П.Ф.“ С.А. от гр.Париж , чрез Клон България ЕИК*********гр.София сумата от
8283,98 лева незаплатена главница по
договор за потребителски кредит №PLUS – 13614464 от 06.07.2017 г , ведно със законната лихва
от 24.11.2017 г до окончателното заплащане на главницата ; за която сума е
издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№83116/17 г
на СРС , 47 състав ;
- и по въззивна жалба на „БНП П.П.Ф.“ С.А.
от гр.Париж , чрез Клон България ЕИК*********гр.София срещу посоченото решение
на СРС , но в частта , в която искът за главница е отхвърлен за разликата над 8283,98 лева до
претендирания размер от 8569,58 лева , ведно със законната лихва от
24.11.2017 г до окончателното заплащане на главницата ; както и са отхвърлени
исковете за сумата от 3992,68 лева
възнаградителна лихва по договора ; и за сумата от 779,13 лева законна лихва за забава за периода 20.12.2016 г –
11.11.2017 г ; за които суми е издадена
/частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№83116/17 г на СРС ,
47 състав.
Решението на СРС се обжалва от
въззивниците и в частта за разноските.
Въззивникът С. излага доводи за
неправилност
на решението на СРС /в
обжалваната от него част/ ,
тъй като ако договорът за кредит е недействителен/нищожен , то на основание
чл.23 ЗПК ищецът трябва да претендира „в отделно производство чистата стойност
на вземането си “. Освен това ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост , а
такава не е доказана . Дори и искът да е основателен за главницата , то от
чистата стойност на предоставения кредит трябва да се извадят платените 800,94
лева .
Въззивникът „БНП П.П.Ф.“ С.А. от гр.Париж
, чрез Клон България излага доводи за неправилност на
решението на СРС /в
обжалваната от него част/ ,
тъй като е спазен чл.11 ал.1 т.11 ЗПК и погасителният план съдържа информация
за размера , броя , периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
. Изискване за отделно посочване на главницата и лихвата в рамките на
погасителната вноска е въведено с чл.11 ал.1 т.12 ЗПК в случай на предсрочно
погасяване , което е видно от чл.11 ал.3 ЗПК .
С. е подал писмен отговор , в който
оспорва въззивната жалба на „БНП П.П.Ф.“ С.А. от гр.Париж.Счита за правилни
мотивите на СРС в тази част .
„БНП П.П.Ф.“ С.А. от гр.Париж е подало
писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на С.С. .Чл.23 ЗПК урежда
последиците от недействителен договор за кредит – връщане на чистата стойност
на кредита .Формалистично е да се изисква предявяване на иск на извъндоговорно
основание .
Въззивните
жалби са допустими. Решението на
СРС е връчено на въззивниците на 28.10.2020 г и на 02.11.2020 г е обжалвано в срок
съответно на 09.11.2020 г и на 04.11.2020 г /по пощата/ .
Налице
е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост
на съдебното решение в обжалваната част ,
като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
. Във всички случаи въззивният съд
проверява служебно и правната квалификация на исковете .
За да уважи частично иска за главница и за отхвърли
останалите искове СРС е приел , че ищецът
е предоставил на ответника по договор за потребителски кредит , издаване и
ползване на кредитна карта №PLUS – 13614464
от 06.07.2017 г сумата от 8 500 лева /неправилно е записано в мотивите
на СРС „18 500 лева“ / , лихвен процент от 17,58 % , ГПР 21,017 %, 262,98
лева месечна погасителна вноска и общо 60 вноски дължими на 20-то число на
съответния месец от 20.08.2016 г до 20.05.2021 г . Безспорно сумата по кредита
е предоставена на ответника . След 20.11.2016 г ответникът е преустановил
плащанията .
Според СРС в случая не е налице надлежен погасителен план по чл.11
ал.1 т.11,12 ЗПК , който да съдържа разбивка на всяка от вноските от 262,98 лева
какво съдържа – главница , лихва и допълнителни разходи . Налице е пълна
нищожност на договора и съгласно чл.23 ЗПК потребителят е длъжен да върне само
чистата стойност на кредита – получената главница , но не и лихви и други
разходи по кредита . Като се съобразят извършените плащания ответникът дължи
само 8283,98 лева главница и останалата част от претенциите трябва да се
отхвърлят .
Решението на СРС е неправилно.
На първо място е налице неправилна
правна квалификация на исковете . В
диспозитива на решението първоинстанционният съд е посочил правна квалификация
„чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД“ . Единственото , което може
да се заключи от такава „правна квалификация“ е , че има искове за главница и
лихва за забава след проведено заповедно производство . Чл.79 ал.1 ЗЗД е
норма от общата част на ЗЗД и е относим към всеки вид договор – наем ,
продажба , поръчка , изработка , заем , договор за издръжка и гледане и пр.
Правна квалификация за изрично уреден в ЗЗД договор „по чл.79 ал.1 ЗЗД“ е
равнозначно на липса на правна квалификация . Сгрешена е и правната
квалификация на стр.1 от мотивите на процесното решение на СРС – чл.124 ал.1
във вр.с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 , чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.430
ал.1,2 ТЗ и чл.99 ЗЗД . Очевидно и тази правна квалификация е невярна ,
защото в случая ищецът не е банка и не е налице банков кредит , както и
няма твърдения за цесия . Касае се за искове по договор за потребителски заем и
правната квафикация на исковете е чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.240 ал.1,2 ЗЗД
, чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД . След отмяна на решението на СРС настоящият съд
трябва да се произнесе по основателността на исковете .
Основателни са доводите на въззивника С.
, че първоинстанционният съд е допуснал противоречия и неточности в мотивите
си . Следва да се сподели посоченото
от СРС , че е нарушен чл.11 ал.1 т.12 ЗПК , тъй като в процесния договор за
потребителски кредит липсва
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във
всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата
на погасителен план за извършените и предстоящите плащания /погасителният
план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е
фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно
договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията,
съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент
или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит /.
От друга страна не могат да се приемат
мотивите на СРС , че чл.11 ал.1 т.11 ЗПК изисква в първоначалния погасителен план да се приложи пълна
разбивка на всяка една от погасителните вноски. Според нормата в погасителния
план трябва да се посочи „последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването „ . В случая няма данни да е било предвидено да има
различни неплатени суми олихвявани с различни лихвени проценти за целите на
погасяването т.е. чл.11 ал.1 т.11 ЗПК в случая не е приложим . Отделно , налице
е практика на СЕС , според която не само не е необходимо , но и е забранено
законодателство на държава-членка да съдържа изискване за посочване на пълна
разбивка на отделните погасителни вноски . В този смисъл са РЕШЕНИЕ НА СЪДА
(трети състав) от 09.11.2016 година по
дело C‑42/15 H.C.S. a.s. срещу K.B. и РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав) от
05.09.2019 година по дело C‑331/18 на TE срещу P. s. r. о. , които съдържат тълкуване на член 10,
параграф 2, букви з) и и) от Директива 2008/48 .
Съгласно чл.22 ЗПК неспазването на
изискването на чл.11 ал.1 т.12 ЗПК е достатъчно основание да се приеме , че процесният договор за потребителски кредит
е изцяло нищожен . Действително , в чл.20 - чл.24 ЗПК се използва общият
термин „недействителност“ , но не може да се счете , че става въпрос за друга
недействителност различна от нищожността - унищожаемост , относителна
недействителност и пр. Това е видно от чл.21 ЗПК, визиращ изрично нищожност ,
както и от препращането в чл.24 ЗПК към чл.143-148 ЗЗП , според които
неравноправните клаузи противоречат на закона и са нищожни .
Основателно е оплакването на въззивника С.
, че е налице противоречие в мотивите на СРС – от една страна се приема , че
договорът за потребителски кредит е нищожен , а от друга се присъжда на
договорно основание главницата по кредита . Чл.23 ЗПК не е може да се счете за специална норма , която изключва
приложението на чл.34 ЗЗД и допуска нищожен договор с потребител да породи
правни последици . Директива 2008/48
не урежда въпроси на недействителността на договорите, включително и на
връщането на полученото по тях . Българското потребителско право
разглежда нищожността на неравноправни клаузи в договори с потребители като
частен случай на нищожност поради противоречие със закона /чл.26 ал.1 ЗЗД/ .
Нищожният договор не поражда правни
последици и всяка от страните трябва да върне на другата това , което е
получила . Смисълът на чл.23 ЗПК като защитна норма на потребителското право е
не само да се изключи възможността кредиторът да получи от потребителя лихви ,
такси и комисионни по нищожния договор за кредит , но да защити
потребителя и от други косвени загуби , включително от претенции на
трети свързани с кредитора лица / поръчители , застрахователи , лица
предоставящи съпътстващи към кредита услуги и пр./
В случая след отмяна на решението на СРС
всички предявени на договорно основание искове трябва да се отхвърлят .
Ищецът може да предяви искове срещу ищеца за неоснователно обогатяване , но
такива не са предявени в настоящото производство .
На основание чл.271 ал.2 ГПК настоящият съд принципно трябва да се
произнесе по заявените в исковата молба евентуални осъдителени искове за
процесните суми , но при липса на предсрочна изискуемост. Междувременно с
молба-уточнение от 09.04.2021 г ищецът е заявил , че не поддържа исковете т.е.
производството по тях трябва да се прекрати поради отказ от иска .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №20230156 от 20.10.2020 г постановено
по гр.д.№42151/18 г на СРС , 47 състав; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на „БНП П.П.Ф.“ С.А. от гр.Париж , чрез Клон България ЕИК*********гр.София да
се признае за установено , че С.Р.С. ЕГН ********** от гр.София му дължи на
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.240 ал.1,2 ЗЗД , чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД
сумата от 8569,58 лева незаплатена
главница по договор за потребителски кредит №PLUS – 13614464 от 06.07.2017 г , ведно
със законната лихва от 24.11.2017 г до окончателното заплащане на главницата ,
сумата от 3992,68 лева
възнаградителна лихва по договора и за сумата от 779,13 лева законна лихва за забава за периода 20.12.2016 г –
11.11.2017 г ; за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№83116/17 г на СРС , 47 състав .
ПРЕКРАТЯВА производството
по евентуални осъдителни искове на „БНП П.П.Ф.“ С.А. от гр.Париж , чрез Клон
България ЕИК*********гр.София да се осъди С.Р.С. ЕГН ********** от гр.София да
му заплати на основание чл.240 ал.1,2 ЗЗД , чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД сумата
от 8569,58 лева незаплатена главница
по договор за потребителски кредит №PLUS – 13614464 от 06.07.2017 г , ведно
със законната лихва от 24.11.2017 г до окончателното заплащане на главницата ,
сумата от 3992,68 лева
възнаградителна лихва по договора и за сумата от 779,13 лева законна лихва за забава за периода 20.12.2016 г –
11.11.2017 г .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.