Решение по дело №3871/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264372
Дата: 1 юли 2021 г.
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20211100503871
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                             01.07.2021 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ  

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3871 по описа на 2021 година ,

за да се произнесе взе предвид следното:    

 

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №3871/2021 г по описа на СГС е образувано :

-  по въззивна жалба на С.Р.С. ЕГН ********** от гр.София срещу решение 20230156 от 20.10.2020 г постановено по гр.д.№42151/18 г на СРС , 47 състав , в частта , с което на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е прието за установено спрямо въззивника , че дължи на „БНП П.П.Ф.“ С.А. от гр.Париж , чрез Клон България ЕИК*********гр.София сумата от 8283,98 лева незаплатена главница по договор за потребителски кредит №PLUS – 13614464 от 06.07.2017 г , ведно със законната лихва от 24.11.2017 г до окончателното заплащане на главницата ; за която сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№83116/17 г на СРС , 47 състав ;

- и по въззивна жалба на „БНП П.П.Ф.“ С.А. от гр.Париж , чрез Клон България ЕИК*********гр.София срещу посоченото решение на СРС , но в частта , в която искът за главница е отхвърлен за разликата над 8283,98 лева до претендирания размер от 8569,58 лева , ведно със законната лихва от 24.11.2017 г до окончателното заплащане на главницата ; както и са отхвърлени исковете за сумата от 3992,68 лева възнаградителна лихва по договора ; и за сумата от 779,13 лева законна лихва за забава за периода 20.12.2016 г – 11.11.2017 г  ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№83116/17 г на СРС , 47 състав.

Решението на СРС се обжалва от въззивниците и в частта за разноските.

 Въззивникът С. излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната от него част/ , тъй като ако договорът за кредит е недействителен/нищожен , то на основание чл.23 ЗПК ищецът трябва да претендира „в отделно производство чистата стойност на вземането си “. Освен това ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост , а такава не е доказана . Дори и искът да е основателен за главницата , то от чистата стойност на предоставения кредит трябва да се извадят платените 800,94 лева .

Въззивникът „БНП П.П.Ф.“ С.А. от гр.Париж , чрез Клон България излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната от него част/ , тъй като е спазен чл.11 ал.1 т.11 ЗПК и погасителният план съдържа информация за размера , броя , периодичността и датите на плащане на погасителните вноски . Изискване за отделно посочване на главницата и лихвата в рамките на погасителната вноска е въведено с чл.11 ал.1 т.12 ЗПК в случай на предсрочно погасяване , което е видно от чл.11 ал.3 ЗПК .

С. е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на „БНП П.П.Ф.“ С.А. от гр.Париж.Счита за правилни мотивите на СРС в тази част .

„БНП П.П.Ф.“ С.А. от гр.Париж е подало писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на С.С. .Чл.23 ЗПК урежда последиците от недействителен договор за кредит – връщане на чистата стойност на кредита .Формалистично е да се изисква предявяване на иск на извъндоговорно основание .

  Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 28.10.2020 г и на 02.11.2020 г е обжалвано в срок съответно на 09.11.2020 г и на 04.11.2020 г /по пощата/ .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд проверява служебно и правната квалификация на исковете .

За да уважи частично иска за главница и за отхвърли останалите искове СРС е приел , че ищецът е предоставил на ответника по договор за потребителски кредит , издаване и ползване на кредитна карта №PLUS – 13614464 от 06.07.2017 г сумата от 8 500 лева /неправилно е записано в мотивите на СРС „18 500 лева“ / , лихвен процент от 17,58 % , ГПР 21,017 %, 262,98 лева месечна погасителна вноска и общо 60 вноски дължими на 20-то число на съответния месец от 20.08.2016 г до 20.05.2021 г . Безспорно сумата по кредита е предоставена на ответника . След 20.11.2016 г ответникът е преустановил плащанията .

Според СРС в случая не е налице надлежен погасителен план по чл.11 ал.1 т.11,12 ЗПК , който да съдържа разбивка на всяка от вноските от 262,98 лева какво съдържа – главница , лихва и допълнителни разходи . Налице е пълна нищожност на договора и съгласно чл.23 ЗПК потребителят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита – получената главница , но не и лихви и други разходи по кредита . Като се съобразят извършените плащания ответникът дължи само 8283,98 лева главница и останалата част от претенциите трябва да се отхвърлят .

 

Решението на СРС е неправилно.

На първо място е налице неправилна правна квалификация  на исковете . В диспозитива на решението първоинстанционният съд е посочил правна квалификация „чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД“ . Единственото , което може да се заключи от такава „правна квалификация“ е , че има искове за главница и лихва за забава след проведено заповедно производство . Чл.79 ал.1 ЗЗД е норма от общата част на ЗЗД и е относим към всеки вид договор – наем , продажба , поръчка , изработка , заем , договор за издръжка и гледане и пр. Правна квалификация за изрично уреден в ЗЗД договор „по чл.79 ал.1 ЗЗД“ е равнозначно на липса на правна квалификация . Сгрешена е и правната квалификация на стр.1 от мотивите на процесното решение на СРС – чл.124 ал.1 във вр.с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 , чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.430 ал.1,2 ТЗ и чл.99 ЗЗД . Очевидно и тази правна квалификация е невярна , защото в случая ищецът не е банка и не е налице банков кредит , както и няма твърдения за цесия . Касае се за искове по договор за потребителски заем и правната квафикация на исковете е чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.240 ал.1,2 ЗЗД , чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД . След отмяна на решението на СРС настоящият съд трябва да се произнесе по основателността на исковете .

Основателни са доводите на въззивника С. , че първоинстанционният съд е допуснал противоречия и неточности в мотивите си . Следва да се сподели посоченото от СРС , че е нарушен чл.11 ал.1 т.12 ЗПК , тъй като в процесния договор за потребителски кредит липсва информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания /погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит /.

От друга страна не могат да се приемат мотивите на СРС , че чл.11 ал.1 т.11 ЗПК изисква в първоначалния погасителен план да се приложи пълна разбивка на всяка една от погасителните вноски. Според нормата в погасителния план трябва да се посочи „последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването „ . В случая няма данни да е било предвидено да има различни неплатени суми олихвявани с различни лихвени проценти за целите на погасяването т.е. чл.11 ал.1 т.11 ЗПК в случая не е приложим . Отделно , налице е практика на СЕС , според която не само не е необходимо , но и е забранено законодателство на държава-членка да съдържа изискване за посочване на пълна разбивка на отделните погасителни вноски . В този смисъл са РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) от  09.11.2016 година по дело C‑42/15  H.C.S. a.s. срещу K.B. и РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав) от 05.09.2019 година по дело C‑331/18 на TE срещу P. s. r. о. , които съдържат тълкуване на член 10, параграф 2, букви з) и и) от Директива 2008/48 .

Съгласно чл.22 ЗПК неспазването на изискването на чл.11 ал.1 т.12 ЗПК е достатъчно основание да се приеме , че процесният договор за потребителски кредит е изцяло нищожен . Действително , в чл.20 - чл.24 ЗПК се използва общият термин „недействителност“ , но не може да се счете , че става въпрос за друга недействителност различна от нищожността - унищожаемост , относителна недействителност и пр. Това е видно от чл.21 ЗПК, визиращ изрично нищожност , както и от препращането в чл.24 ЗПК към чл.143-148 ЗЗП , според които неравноправните клаузи противоречат на закона и са нищожни .

Основателно е оплакването на въззивника С. , че е налице противоречие в мотивите на СРС – от една страна се приема , че договорът за потребителски кредит е нищожен , а от друга се присъжда на договорно основание главницата по кредита . Чл.23 ЗПК не е може да се счете за специална норма , която изключва приложението на чл.34 ЗЗД и допуска нищожен договор с потребител да породи правни последици . Директива 2008/48 не урежда въпроси на недействителността на договорите, включително и на връщането на полученото по тях  . Българското потребителско право разглежда нищожността на неравноправни клаузи в договори с потребители като частен случай на нищожност поради противоречие със закона /чл.26 ал.1 ЗЗД/ .

Нищожният договор не поражда правни последици и всяка от страните трябва да върне на другата това , което е получила . Смисълът на чл.23 ЗПК като защитна норма на потребителското право е не само да се изключи възможността кредиторът да получи от потребителя лихви , такси и комисионни по нищожния договор за кредит , но да защити потребителя и от други косвени загуби , включително от претенции на трети свързани с кредитора лица / поръчители , застрахователи , лица предоставящи съпътстващи към кредита услуги и пр./

В случая след отмяна на решението на СРС всички предявени на договорно основание искове трябва да се отхвърлят . Ищецът може да предяви искове срещу ищеца за неоснователно обогатяване , но такива не са предявени в настоящото производство .

На основание чл.271 ал.2  ГПК настоящият съд принципно трябва да се произнесе по заявените в исковата молба евентуални осъдителени искове за процесните суми , но при липса на предсрочна изискуемост. Междувременно с молба-уточнение от 09.04.2021 г ищецът е заявил , че не поддържа исковете т.е. производството по тях трябва да се прекрати поради отказ от иска .

 

Водим от горното , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение 20230156 от 20.10.2020 г постановено по гр.д.№42151/18 г на СРС , 47 състав; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на „БНП П.П.Ф.“ С.А. от гр.Париж , чрез Клон България ЕИК*********гр.София да се признае за установено , че С.Р.С. ЕГН ********** от гр.София му дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.240 ал.1,2 ЗЗД , чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД сумата от 8569,58 лева незаплатена главница по договор за потребителски кредит №PLUS – 13614464 от 06.07.2017 г , ведно със законната лихва от 24.11.2017 г до окончателното заплащане на главницата , сумата от 3992,68 лева възнаградителна лихва по договора и за сумата от 779,13 лева законна лихва за забава за периода 20.12.2016 г – 11.11.2017 г  ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№83116/17 г на СРС , 47 състав .

 

ПРЕКРАТЯВА производството по евентуални осъдителни искове на „БНП П.П.Ф.“ С.А. от гр.Париж , чрез Клон България ЕИК*********гр.София да се осъди С.Р.С. ЕГН ********** от гр.София да му заплати на основание чл.240 ал.1,2 ЗЗД , чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД сумата от 8569,58 лева незаплатена главница по договор за потребителски кредит №PLUS – 13614464 от 06.07.2017 г , ведно със законната лихва от 24.11.2017 г до окончателното заплащане на главницата , сумата от 3992,68 лева възнаградителна лихва по договора и за сумата от 779,13 лева законна лихва за забава за периода 20.12.2016 г – 11.11.2017 г .

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ :                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.