Решение по дело №791/2019 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 105
Дата: 2 юни 2020 г. (в сила от 26 юни 2020 г.)
Съдия: Светозар Любомиров Георгиев
Дело: 20191840100791
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 02.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Цветелина Велева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 791/2019 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е от К.П.Р., чрез адв. В.К. от САК, срещу Ю.Г.А.  иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за: 1) предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето Мария Кирилова Рименова, ЕГН **********, на бащата К.П.Р., ЕГН **********, и определяне на местоживеене на детето на адреса на бащата в гр. Долна Баня, ул. „Димитър Благоев“ №23; 2) определяне на подходящ режим на лични отношения на майката Ю.Г.А., ЕГН **********, с детето Мария Кирилова Рименова, ЕГН **********, всяка първа и трета неделя от месеца от 10,00ч. до 17,00ч. в дома на бащата в гр. Долна Баня; 3) осъждане на  Ю.Г.А., ЕГН **********, да заплаща на детето Мария Кирилова Рименова, ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител К.П.Р., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 140 лв. месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба- 29.07.2019г. до промяна на обстоятелствата, платима до десето число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че от връзката си с ответника имат родено едно малолетно дете. Поддържа, че от есента на 2016г. ответникът не се интересува от детето. Твърди, че единствено ищецът полага грижи за детето, разчита на помощта на своите близки и е осигурил необходимата среда и средства за детето.

В срока по чл. 131 ГПК от назначения на ответника особен представител е постъпил отговор на исковата молба, в който се изразява становище, че искът е допустим и основателен.

В съдебно заседание на 26.05.2020г. на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на размера на иска по отношение на претендираната издръжка от 140лв., като същият се счита за предявен за сумата от 152,50лв.

Представена е и писмена защита от процесуалния представител на ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с  иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.

От удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0077/16.03.2015г., се установява, че детето Мария Кирилова Рименова е родено на ***г. от майка Ю.Г.А. и баща К.П.Р..

От служебна бележка от Детска градина „Юрий Гагарин“, гр. Долна баня, се установява, че детето е записано в първа възрастова група на детската градина за учебната 2018/2019г.

От служебна бележка, издадена от ЕТ „Стани-П-Биляна Спасова- Рименова“, гр. Долна баня, се установява, че ищецът има сключен срочен трудов договор до 28.08.2020г. с възможност същият да се трансформира в безсрочен, като е назначен на длъжност „снабдител доставчик“ с месечно трудово възнаграждение в размер на 667лв..

От служебна  бележка, издадена от ЕТ „Стани-П-Биляна Спасова- Рименова“, гр. Долна баня, се установява, че за периода от м.02.2019г. до м.07.2019г. включително ищецът е получавал в пълен размер брутното си трудово възнаграждение.

От Нотариален акт за покупко- продажба на идеални част от недвижим имот №100, том II, рег. №3826, дело №419/2016г. по описа на нотариус Римен Генев, се установява, че ищецът е придобил през 2016г. ½ ид.ч. от подробно описания поземлен имот ведно със ½ ид. ч. от построените в имота къща, плевня и сайвант.

От два броя заповеди на директора на РДСП София- град се установява, че през 2014г. две от децата на ответница (за които няма доказателства бащата да е ищецът) са вписани в регистъра на деца за пълно осиновяване.

От Социален доклад на ДСП гр. Ихтиман се установява, че от 2016г. детето е отглеждано от бащата в жилището на последния, което представлява къща на два етажа в много добро техническо състояние, като жилищните условия са много добри, детето има самостоятелна стая и хигиената е на много добро ниво. Установява се също така, че детето е в добро здравословно състояние и е добре обгрижено, записано е в предучилищна група за учебната 2019/2020г., потребностите му се задоволяват адекватно и е привързано към своя баща.

От показанията на св. Тунчева се установява, че ответницата е напуснала семейството преди детето да навърши 1 година, като за последно е виждала детето през 2016г.-2017г.. Установява се, че детето живее при бащата, като бащата води детето на детска градина, може да разчита на помощта на бабата на детето по бащина линия в полагането на грижите и е осигурил необходимите жилищни условия, като детето е силно привързано към баща си. Установява се също така, че майката не е изпращала издръжка и не е помагала за отглеждането на детето след напускането на семейството.

В изслушването на бащата по реда на чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 6 от СК същият заявява, че гледа детето си сам от три години, че майката не търси контакт с детето, не се интересува от него и не е плащала издръжка. Заявява, че детето е много привързано към него и може да разчита на бабата на детето по бащина линия в отглеждането му.

При преценката на кого от разделените родители да бъдат предоставени родителските права, определящ е интересът на самото дете, като следва да се съобразят всички обстоятелства, свързани с възпитателските качества на родителите, полаганите от тях до момента грижи, желанията им досежно отглеждането и възпитанието на детето, привързаността на детето към всеки от родителите, полът и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение, материалните възможности на родителите.

Важно е да се подчертае, че в случая се касае само за предоставяне упражняването на родителските права, а не за лишаване от такива. Родителските права (и задължения) се запазват и за родителя, комуто не е предоставено тяхното ежедневно упражняване.

Съобразно изложеното, при съвкупното разглеждане на всички обстоятелства и доказателствената съвкупност, служещи като критерии за определяне интереса на детето съдът намира, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на бащата и местоживеенето на детето следва да бъде при него.

Бащата притежава необходимия родителски капацитет, респ. изискуемите личностни и морални качества, има желанието и е способен да полага адекватни грижи за детето, като в тази насока са всички събрани по делото доказателства

От друга страна се установи, че майката е е дезинтересирала от детето и не изпълнява в родителските си задължения спрямо него.

Следва да се има предвид и установената емоционална връзка на детето с бащата, която се установява от изготвения по делото социален доклад, като в тази връзка следва да бъде посочено, че социалните работници са професионалисти и независими трети лица по отношение на семейството. В подкрепа на този извод са и показанията на св. Тунчева.

Съдът прецени и жилищните условия, като същите са достатъчни и подходящи за отглеждане на детето. Същото посещава редовно училище и се развива добре за възрастта си.

Предвид гореизложеното, във висш интерес на детето е да не се променят обезпечената към момента от бащата спокойна семейна, битова и социална среда, в която детето се развива, чувствайки  се защитено, обичано и  обгрижвано.

При тези аргументи съдът намира, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на бащата.

Упражняването на родителските права от единия родител не означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си задължения. За да участва в живота на детето, на този родител следва да се осигури възможност да поддържа лични отношения. Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Нито законът, нито съдът обаче са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител - дете, поради което и целта на наложения със съдебното решение режим на лични контакти  е ограничена до намаляване на негативните последици за детето.

Отчитайки от една страна това, че не се установява по време на съвместния живот на родителите майката по някакъв начин да е навредила на детето или да го е застрашила, но от друга страна и факта, че от три години детето не е виждало майка си и не се е отделяло от баща си, към когото е емоционално привързано, както и че се събраха доказателства за честа смяна на местопребиваване от страна на майката съчетано с неполагане на грижи и за други две нейни деца (в този смисъл са два броя заповеди на директора на РДСП София- град за вписани в регистъра на деца за пълно осиновяване), съдът счита, че на този етап следва режимът за лични отношения да бъде по-ограничен от обичайния. Регламентирайки режима на лични контакти между детето и родителя, съдът изхожда основно от правата и интересите на детето, без да отчита неудобството за родителя, който ще се ползва от правото си на лични отношения. Затова и с оглед конкретните фактически особености на случая, настоящият съдебен състав намира за най-удачен следния режим за осъществяване на лични контакти – всяка първа и трета неделя от месеца от 10,00ч. до 17,00ч. в дома на бащата в гр. Долна Баня. Този режим на лични отношения в настоящия казус се явява най-подходящ, защото охранява интереса на детето, съобразявайки се както с необходимостта от изграждане и задълбочаване на връзката дете-родител, така и с нуждата от гарантиране в достатъчна степен спокойствието и стабилността в ежедневието на детето. Същевременно следва изрично да се посочи, че полагането от този родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, на грижи над обема, предвиден с решението на съда, е не само желателно, но и силно препоръчително, защото това е начинът да бъдат посрещнати емоционалните нужди на детето от общуване и с двамата му родители, всеки от които е длъжен да допринесе за благоденствието на децата си. Установената с решението времева рамка за контактите на отсъстващия от ежедневието на децата родител цели да гарантира минимално необходимите условия за осъществяване на отношенията родител-дете, като не ограничава родителите по общо съгласие да прилагат и друг, включително по-разширен режим. Същевременно, при необходимост или бъдещо искане на страните, постановеният с настоящото решение режим може да бъде променен, ако е налице последващо изменение на обстоятелствата.

Само за пълнота, предвид установения по делото факт, че родителят, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, не е предоставял средства за издръжката на детето, съдът намира за необходимо да отбележи, че задължението за издръжка на родителя, който не полага непосредствени грижи за детето, е форма на участие при обезпечаване на материалните му потребности. Ето защо и такава се дължи, независимо от обстоятелството дали и съответно в какъв обем осъществява личните си контакти, като изпълнението, респ. неизпълнението на задължението за издръжка, показва отношението на родителя към нуждите на детето и осигуряването на неговото  развитие.

Като последица от предоставяне на упражняването на родителските права на единия родител, другият следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето си. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразно своите възможности и материално състояние те следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и възможностите на неговите родители –  чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК.

Детето е на 5 г..Същевременно по делото е категорично изяснено, че след раздялата на родителите, детето живее при бащата и се отглежда от него, а майката - ответник в настоящото производство не предоставя средства за издръжката на детето си.

Претенцията на бащата в исковата молба е майката да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 140 лв., считано от предявяване на исковата молба. В съдебно заседание на 26.05.2020г. на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на размера на иска по отношение на претендираната издръжка от 140лв., като същият се счита за предявен за сумата от 152,50лв.

По делото има доказателства, че ответника не получава трудови доходи.

Съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към датата на депозиране на исковата молба е била 560лв., а  считано от 01.01.2020 год. е в размер на 610лв.. Съдът намира, че с оглед нуждите на детето издръжката следва да бъде определена в минималния размер към 2020г..

С оглед гореизложеното майката следва да заплаща на детето месечна издръжка в размер на по 152,50лв., считано от датата на депозиране на исковата молба, платима до 10-то число на текущия месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта относно издръжка.

 

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и по аргумент от чл. 78 ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски в размер на 25лв. държавна такса, 200лв. адвокатско възнаграждение и 300лв. възнаграждение за особен представител.

На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Ихтиман сумата от 219,60 лв., представляваща дължима държавна такса върху постановената издръжка.

Така мотивиран, съдът

 

 

РЕШИ:

 

 

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето Мария Кирилова Рименова, ЕГН **********, на бащата К.П.Р., ЕГН **********, и определя на местоживеене на детето на адреса на бащата в гр. Долна Баня, ул. „Димитър Благоев“ №23.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между майката Ю.Г.А., ЕГН **********, и детето Мария Кирилова Рименова, ЕГН **********, всяка първа и трета неделя от месеца от 10,00ч. до 17,00ч. в дома на бащата в гр. Долна Баня.

ОСЪЖДА Ю.Г.А., ЕГН **********, да заплаща на детето Мария Кирилова Рименова, ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител К.П.Р., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 152,50 лв. месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба- 29.07.2019г. до промяна на обстоятелствата, платима до десето число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ДОПУСКА на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ю.Г.А., ЕГН **********, да заплати на К.П.Р., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 25лв. държавна такса, 200лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 300лв. възнаграждение за особен представител.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК Ю.Г.А., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС- Ихтиман сумата от 219,60 лева, представляваща дължима държавна такса върху постановената издръжка.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: