№ 1102
гр. София, 13.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601079 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК.
Образувано е по частна жалба от Б. Б. Д., чрез пълномощника си адв.В. В., която е на
мнение, че осъденият Д. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му
наказание „лишаване от свобода“ и че са налице достатъчно доказателства за неговото
поправяне, поради което моли да бъде отменено обжалваното определение на Софийски
градски съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Д. за условно-предсрочно
освобождаване/УПО/. В жалбата не се прави друго искане, но от обстоятелствата, така както
са изложени в жалбата, се налага извода, че се иска да бъде постановено друго определение,
с което Д. да бъде условно предсрочно освободен от ефективното изтърпяване на остатъка
от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата, взе предвид атакувания
съдебен акт и материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалбата, по която е образувано настоящето въззивно производство, е процесуално
допустима с оглед процесуална легитимация, спазване на срока и съответност.
При преценката по същество, въззивният съд намира, че същата е неоснователна, поради
което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
С протоколно определение № 1072 от 20.09.2021 год. СГС, НО - 22 състав, по чнд №
3280/2021 год., е оставил без уважение молбата на Б. Б. Д. за условно предсрочно
1
освобождаване.
Първоинстанционният съд е съобразил представените по делото доказателства и е взел
становище по наведените доводи.
От една страна, правилно и законосъобразно СГС е констатирал, че е налице първата
предвидена предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК, тъй като към 20.09.2021 год. Д. фактически
е изтърпял 3 години, 1 месеца и 03 дни, а от работа 07 месеца и 17 дни, или всичко 03
години и 9 месеца във връзка с наложеното му наказание от 4 години „лишаване от свобода“
за извършено престъпление по чл. 199 НК, тоест повече от 1/2 от това наказание.
От друга страна, по отношение на втората кумулативна предпоставка - наличие на
достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект върху осъдения Д.,
въззивната инстанция констатира следното:
Обосновано първостепенният съд е приел, че твърдяното от защитата наличие и на
материално-правните предпоставки не е налице, тъй като не се подкрепя от писмените
доказателства по делото. Съдът е съобразил, че действително осъденият Д. полага труд по
време на изтърпяване на наказанието и че е бил награждаван във връзка с тази си дейност,
но същевременно е констатирал както наличието на наложени дисциплинарни наказания по
ЗИНЗС, така и незначително редуциране на риска от вреди от 60 точни на 50 точки. Това е
наложило извода, че оценката за нивото на риска остава средна. Съдът е отчел и редица
проблемни зони в 4 сфери.
С оглед на обстоятелството, че занижението на риска от рецидив е незначително и че към
момента осъденото лице е с дисциплинарно наказание, съдът е стигнал до заключението, че
трудно може да се формулира извод, че осъденото лице се е поправило.
Настоящият състав споделя гореизложените констатации на първоинстанционния съд и
намира за необходимо да посочи, че институтът на условното предсрочно освобождаване от
остатъка на наложено наказание „лишаване от свобода“ се явява изключение от принципа,
че всеки деец следва да изтърпи изцяло наложеното му наказание. Именно в изключителни
случаи, когато освен формалното изтичане на половината от наложеното му наказание,
деецът е дал доказателства за своето поправяне, които да сочат, че целите на наказанието са
изпълнени чрез пребиваването му в пенитенциарното заведение, е възможно същият да бъде
условно предсрочно освободен. В никакъв случай обаче законодателят не е имал предвид,
че следва да се приема като автоматична възможност за приложението му, ако са налице
само някои положителни тенденции в развитието и поправянето на едно изтърпяващо
наказание лице, както е в процесния случай. За да се приеме, че съществуват предпоставките
за такова УПО, лишеният от свобода следва да е доказал не формално, а реално, че е
претърпял толкова сериозен поправителен ефект, който да е довел до безспорен извод за
ресоциализацията му в обществото като личност, зачитаща в бъдеще установените социални
и законови критерии. Така че поведението в местата за лишаване от свобода на съответното
2
лице следва да е надхвърлящо обичайното добро такова и каквото се изисква по ЗИНЗС, за
да може да се приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици, привички и
мислене, каквито следва да има всеки един гражданин. В тази връзка и законодателят строго
е конкретизирал в чл.439а НПК доказателствата за поправяне на осъдения, които от своя
страна се установяват от оценката му, залегнала в чл.155 ЗИНЗС и работата по
индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС.
В случая, първоинстанционният съд е съобразил, че действително е налице положителна
насока в поправянето на личността на дееца, свързана с полагането на труд в част от
периода от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и съответно изпълнение на
трудовите му задължения като общ работник към фирма „Белкаро дизайн“ - ЕООД. Фактът
на трудова ангажираност на осъдения обаче сам по себе си не води до извод, че същият се е
поправил. В тази насока съдът на първо място е съобразил обстоятелството, че Д. е с
наложено дисциплинарно наказание по ЗИНЗС. На второ място, съдът е направил и извод
за незначително редуциране на риска от вреди, означаващо, че оценката за нивото на риска
остава средна. Не на последно място са били съобразени и проблемни зони в няколко
различни сфери.
В този смисъл и базирайки се на оценката на затворническата администрация, предвид
обстоятелство, че съдът не е орган, който може да придобие преки впечатления от
личността, съответно от поведението на осъдения, трудно би могъл да се направи извода, че
целите на наказанието по чл. 36 от НК са постигнати. Видно от писмо рег. № 230/17.08.2021
г. на ИФ Началник на затвора – София, констатираните дефицити по проблемните зони са
немалко и същите не са преодолени, провежданата корекционна работа с осъдения до
момента не установява значителна промяна по отношение на риска от вреди за обществото,
оставащ в средните стойности, към момента лицето е с наложено дисциплинарно наказание
и с оглед утвърждаване на законосъобразно поведение началникът е на мнение, че е
необходимо продължаване и реализиране на корекционния процес в условията на МЛС,
макар и при малкия остатък от изтърпяване на наказанието. В представеното по делото
становище от главен инспектор З. Д., началник сектор ЗО „***“ с рег. № 198/05-08. 2021 г.,
съобразявайки експертния доклад на инспектора по социална дейност и възпитателна
работа, същият е дал заключение, че изтърпяването на наложеното наказание до настоящия
момент все още не е дало своя коригиращ ефект и че процесът на поправяне и
превъзпитаване не е завършил. Идентично е и становището в последния актуален доклад
относно осъденото лице/от 05-08-2021 г./, изразяващо се в заключението, че все още спрямо
него не е осъществен принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието –
режимът на изтърпяване не е заменен на „лек“, че корекционната работа е необходимо да
продължи и че целите на наказанието по чл. 36 НК не са постигнати.
Всичко гореизложено налага извода, че въпреки поведението на осъдения в рамките на
пенитенциарното заведение при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от
свобода“ да е съответно на неговото положение, не може категорично и безусловно да се
3
направи заключение, че Д. се е поправил до степен, която да обезсмисля по нататъшното
продължаване на изпълнението на наказанието. В тази връзка възражението в жалбата, че
същият е награждаван, че е полагал обществено полезен труд и че социалните доклади са
формални не може да бъде споделено от съда, тъй като що се отнася до доброто поведение
на осъдения Д., то е формално спазване режима в пенитенциарното заведение, каквото
всъщност е и законово дължимо поведение на лишения от свобода. Изложеното не се
променя съществено и от факта на награждаването на осъдения, защото спазването на
режимните изисквания и съвестното изпълнение на възложените му задачи са дължими по
закон, като в противен случай възможността му за полагане на труд ще бъде отнета, което
обстоятелство би оказало негативно отражение върху срока на остатъка от търпяното от
осъдения наказание „лишаване от свобода“.
С оглед на всичко изложено настоящият състав намира, че не са налице убедителни
доказателства за поправянето на осъдения, а следователно и за наличието на втората
кумулативно предвидена предпоставка по чл. 70 НК, което налага да се продължат работата
и усилията по нейното достатъчно и необходимо изпълнение.
С оглед на всичко отбелязано частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното протоколно определение потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1072 от 20.09.2021 год. по описа на СГС,
НО-22 състав по чнд № 3280/2021 година.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4