Решение по дело №2491/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1702
Дата: 16 май 2022 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20221110202491
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1702
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АБЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110202491 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №619429-F636168/17.12.2021 г. на началник
на отдел "Оперативни дейности"-София, дирекция "Оперативни дейности" в
ГД "Фискален контрол"-НАП, на „ЯМИ БГ” ЕООД гр.София, с ЕИК ХХХ, на
основание чл.185 ал.2 ЗДДС вр. чл. 185 ал.1 ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 26 ал. 1 т.16 от Наредба №Н-
18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
ЮЛ-жалбоподател в жалбата си излага доводи за незаконосъобразност,
поради допуснати процесуални нарушения – контролните органи са
пропуснали да вземат обяснения от свидетелите, присъствали по време на
проверката, същите нямат съответна компетенция да съставят актове,
жалбоподателят едновременно с това издадено НП е наказан и с наказателно
постановление №619404-F636165/17.12.2021 г. Правят се оплаквания, че не е
изяснена от страна на наказващия орган фактическата обстановка и
нарушението се явява недоказано. В с.з. жалбата се поддържа от адв. Г.,
който предлага на съда да отмени НП, като по негово мнение въвеждането на
QR код е безмислица. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Илиев която предлага на съда да потвърди изцяло НП като
1
правилно и законосъобразно, тъй като нарушението е безспорно доказано.
Претендира разноски.
Жалбата е ДОПУСТИМА като депозирана в законоустановения срок и
от лице, имащо правен интерес.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Мотивите
затова са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Контролните органи на въззиваемата страна, на 23.11.2021 г. в 14:53
часа след извършване на контролна покупка, /2 бр. палачинки на стойност
9,50 лв./, извършили проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т.
41 от ДР на ЗДДС, представляващ заведение за бързо хранене в гр. София, ул.
„Никола Габровски" №14, стопанисван от жалбоподателя-ЮЛ.
При проверката е установено, че в търговския обект е налично,
монтирано и въведено в експлоатация, регистрирано в НАП с peг. №3952733
фискално устройство, модел фискален принтер с ИН на ФУ BN007422 и №
51008085 на фискалната памет.
Констатирили, че в издаден фискален бон с №********** от 22.11.2021
г. в 14:47 часа е налице несъответствие между данни от часовник на ФУ и
астрономическото време от 24 часа – вместо 22.11.2021 г. - 23.11.2021 г. и
фискалният бон не съдържа задължителните реквизити: двумерен баркод /QR
код/.
Съставен бил Протокол за извършена проверка cep. АА №0456370/
23.11.2021 г.
Контролните органи приели, че дружеството е нарушило чл. 26 ал. 1 т.16
от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин.
Свидетелката АНТ. С. Г. на длъжност инспектор по приходите при ЦУ на НАП
съставила и връчила надлежно АУАН №F636168/28.11.2021 г.
Дружеството се възползвало от възможността, предоставена му с
разпоредбата на чл.44 ал.1 ЗАНН и подало възражение с вх. №53-06-
9453/01.12.2021 г. срещу съставения акт с доводи, идентични с тези в
жалбата.
Наказващият орган приел изцяло фактическата обстановка установена от
контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.
2
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни -
показанията на свидетелите АНТ. С. Г. и ВЛ. ЯНК. Н.. В тази връзка са и
писмените доказателства – Протокол за извършена проверка cep. АА
№0456370/23.11.2021 г. и фискален бон с №**********/22.11.2021 г.
Съдът изцяло кредитира събраните по делото доказателства - същите са
логични, еднопосочни, последователни и кореспондират помежду си, като не
се установиха основания за дискредитиране на нито едно налично по делото
доказателство. Свидетелите Г. и Н. са очевидци на наушението, като същите
са извършили проверката в обекта и пред съдебния състав възпроизвеждат
обстоятелствата на извършената проверка и констатациите от същата.
Заявеното от тях изцяло се подкрепя от наличните по делото писмени
доказателства и предвид безпротиворечивата доказателствена съвкупност по
арг. на чл. 305 ал. 3 НПК, съдът намира, че по-подробен анализ не се налага.

Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:

При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по
чл. 34 ЗАНН от компетентни лица. Неоснователни са възраженията за липса
на компетентност на контролните органи. Видно от представените по делото
заповед №44/21.01.2019 г. и длъжностна характеристика, актосъставителят
АНТ. С. Г. притежава юридическо образование в съотвествие с изискванията
на Устройствения правилник на НАП.
Съдът не констатира при издаване на АУАН и НП да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. И АУАН, и НП, са
съставени в съответствие с изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, съдържат
всички необходими реквизити и в тях в достатъчна степен се съдържа
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие пред
настоящата инстанция доказателства съдът намери, че е безспорно доказано
извършването на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател.
Съдът намира, че от обективна страна безспорно се установи по делото,
че в обекта на проверка от страна на контролните органи - Заведение за бързо
хранене, находящо се в гр. София, ул. „Никола Габровски" №14,
стопанисвано от жалбоподателя-ЮЛ е било налично, монтирано и въведено в
3
експлоатация, регистрирано в НАП с peг. №3952733 фискално устройство,
модел фискален принтер с ИН на ФУ BN007422 и № на фискалната памет
51008085. Процесното ФУ обаче не отговоря на едно от функционалните
изисквания, съгласно Приложение № 1 към чл. 8 ал. 1 т. 1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. Издаваните фискални бонове за регистриране на извършените
продажби не са съдържали двумерен баркод (QR код). Съгласно част III
"Изисквания за изобразяване и отпечатване на информацията при работа с
фискално устройство", т. 4 от функционалните изисквания по Приложение
№1 към чл. 8 ал. 1 т. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. фискалната касова
бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа реквизитите по чл. 26 ал. 1 и
ал. 2 от Наредбата.
В чл. 26 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. в 17 точки са
регламентирани конкретни задължителни реквизити на съдържанието на
фискалната касова бележка, като сред тях е т.16 е и изискването фискалната
касова бележка да съдържа двумерен баркод (QR код). Спазването на тези
задължителни реквизити на съдържанието на фискалната касова бележка е
задължителено изискване към фискалното устройство относно изобразяването
и отпечатването на информация при работа с него. По делото се доказа по
категоричен начин, че издаваните от процесното фискално устройство
фискални касови бележки не са отговаряли на това изискване поради липсата
на задължителния реквизит по чл. 26 ал. 1 т. 16 от Наредба №Н-18/13.12.2006
г. В тази насока е приложения по делото фискален бон №********** от
22.11.2021 г., от който е видно, че не съдържа изискуемия от Наредбата
двумерен баркод (QR код), като в конкретния случай не е налице и
изключението по чл. 26 ал. 1 т. 16 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. по
издаване на фискална касова бележка, която се издава и визуализира само на
дисплей на ФУВАС, без да се издава хартиен документ.
В процесния случай, въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид
обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае
неизпълнени задължения към държавата по арг. на чл. 83 ЗАНН.
Не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. В хода на
производството не се събраха доказателства, които да сочат, че нарушението
е отстранено, макар и не веднага.
В настоящия случай наказващият орган е определил санкцията на
дружеството в минималния размер от 500 лв., което съответства на целите
по чл. 12 ЗАНН.

По възраженията на жалбоподателя, че е нарушен принципът „non
bis in idem”, тъй като е наказан за същото нарушение с наказателно
постановление №619404-F636165/17.12.2021 г.:
4

В тази връзка, съдът е изискал от наказващия орган посоченото по-горе
наказателно постановление, /л.45,46 по делото/, от което е видно, че при
напълно идентична фактическа обстановка с тази по настоящото дело,
дружеството е наказано за нарушение на чл. 8 ал.2 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, като на основание чл.185 ал.2 ЗДДС му е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 лв.
Видно от отразеното в писмо, /л.44 от делото/, това наказателно
постановление не е обжалвано и е влязло в законна сила на дата 11.02.2022 г.
Съдът с оглед направеното възражение, дължи следното уточнение:
Посочената като нарушена в наказателно постановление
№619404-F636165/17.12.2021 г. разпоредба на чл. 8 ал.2 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, всъщност не е съдържа състав на административно
нарушение, а посочва единствено на какви функционални изисквания следва
да отговарят фискалните устройства. Това е видно и от чисто граматическия
прочит на същата: „Фискално устройство от одобрен тип е устройство,
което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал.
1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл.
10 ал. 9.”. Посочената в това наказателно постановление като санкционна
норма на чл.185 ал.2 ЗДДС - също не съдържа правило на поведение и не
само това – същата е некоректна, тъй като следва да е обвързана с ал.1,
защото няма каквито и да било данни нарушението да е довело до
неотразяване на приходи, за да бъде дружеството принципно санкционирано
с по-тежката санкция.
Въз основа на тези изводи и с оглед влязлото вече в сила НП
№619404-F636165/17.12.2021 г., съдът намира, че за жалбоподателя е налице
възможност да се възползва правилата, посочени в Раздел 8, Глава III ЗАНН.
При този изход на делото основателна е претенцията на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
същото следва да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата
делегация по чл. 37 от ЗПП размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът

5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №619429-
F636168/17.12.2021 г. на началник на отдел "Оперативни дейности"-София,
дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол"-НАП, на „ЯМИ
БГ” ЕООД гр.София, с ЕИК ХХХ, на основание чл.185 ал.2 ЗДДС вр. чл. 185
ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение
на чл. 26 ал. 1 т.16 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин.
ОСЪЖДА „ЯМИ БГ” ЕООД гр.София, с ЕИК ХХХ, да заплати на
Национална агенция за приходите сума в размер на 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение за една инстанция
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6