№ 286
гр. Карнобат, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело №
20212130100827 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод подадена искова
молба от ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир
Вазов № 2, представлявано от инж. Г.Т., чрез процесуален представител Гл.
юрисконсулт Д. Б. З., с която са предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД против ответниците А. Р. А. ЕГН **********, с
адрес: гр. ******* и Х. Р. С. ЕГН **********, адрес: гр. *******, в качеството
им на наследници на К. А. С.а, с които моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на: 1.Ответника А. Р. А. ЕГН
**********, с адрес: гр. *******, че дължи на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД ЕИК ********* сумата от 427, 62 лв. дължима по
издадени фактури за периода от 25. 05. 2018 г. до 27. 07. 2020 г., които
произтичат от потребени В и К услуги- доставена, отведена и пречистена вода
през отчетния период по фактури от 04. 10. 2017 г. до 02. 07. 2020 г., както и
обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 67, 70 лв.,
дължимо за периода от 25. 06. 2018 г. до 22. 02. 2021 г., както и лихвата от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението; 2. Ответника Х. Р. С. ЕГН **********, адрес: гр. *******, че
дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата 427, 62 лв. дължима
по издадени фактури за периода от 25. 05. 2018 г. до 27. 07. 2020 г., които
произтичат от потребени В и К услуги - доставена, отведена и пречистена
вода през отчетния период по фактури от 04. 10. 2017 г. до 02. 07. 2020 г.,
1
както и обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 67, 70
лв., дължимо за периода от 25. 06. 2018 г. до 22. 02. 2021 г., както и лихвата
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Ищцовото дружество моли да му се присъди сумата представляваща
направените от него съдебни разноски по заповедното производство, както и
ответниците да бъдат осъдени да му заплатят направените разноски в
исковото производство.
Към исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, като
моли съда да допусне, изиска и приложи и други такива.
Съдът е проверил настоящата искова молба и е намерил, че същата е
редовна и допустима за разглеждане, съобразно разпоредбите на чл. 129 и чл.
130 от ГПК за което е изпратил препис от нея ведно с приложенията на
назначените особени представители на ответниците по реда на чл. 131 и сл.
от ГПК, на която е указал да даде писмен отговор в едномесечен срок, като е
указал задължителното съдържание на отговора по чл. 131, ал. 2 от ГПК и
последиците от неподаването на отговора по чл. 133 от ГПК, както и за
възможността да ползва правна помощ ако има необходимост и право на това.
В същия едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответника Х. Р. С.,
чрез своя процесуален представител е подал писмен отговор по така
предявения иск, като е оспорили изцяло исковите претенции, като считат
същите за неоснователни. Сочи, че не са представени доказателства, че за
посоченият административен адрес: гр. ******* има издаден абонатен номер
702324 към ВиК Бургас, както и че липсват доказателства, че наследодателя
на ответника К. А. С.а е собственик на въпросния имот и е имала сключен
договор с В и К Бургас, както и че същата е починала и ответника е неин
наследник. Оспорват се представените счетоводни записи от ищеца. Твърди
се, че е налице изтекла погасителната давност, за част от вземанията
посочени в исковата молба, тези за периода от 04. 10. 2017 г. до 31. 12. 2019
г., както и за претендираната лихва.
В същия едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответника А. Р. А.,
чрез своя процесуален представител е подала писмен отговор по така
предявения иск, като посочва, че не са представени доказателства за
пасивната легитимация на ответника. Посочва, че не е установено кой от
двамата ответниците е ползвал отчетеното количество вода, доколкото
доверителката би имала възможността да се възползва от правото да предяви
обратен иск срещу другия собственик.
Преди първото по делото заседание представител на ответното
дружество е представил доказателства и е направил искания.
В съдебно заседание не се явява представител на ищцовото дружество.
Не се явява и ответника А. Р. А. и назначеният и особен представител.
В съдебно заседание се явява особения представител на ответника Х. Р.
2
С., който пледира иска да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот извършен
чрез ОбНС Сунгурларе по реда на глава втора от ЗСГ № 194, том I, дело 478 /
1988г. Р.Х. С. и К. А. С.а са закупили незастроено дворно място от 690 кв. м.
образуващо парцел V в квартал 32 по Плана на града.
Видно от представеното Заявление за проучване на нов абонат /за
откриване на партида от 27. 04. 2015 г. до изпълнителният директор на
„ВиК“ЕАД Бургас от К. А. С.а ЕГН ********** същата е поискала да бъде
открита партида от ищцовото дружество, като е посочено, че е монтиран
водомер 08334, но никъде не е посочен номера на откритата партида.
От представеното удостоверение за наследници № 478 / 27. 07. 2022 г.
на Община Сунгурларе се установява, че К. А. С.а ЕГН ********** е
починала на 19. 08. 2018 г., за което е съставен акт за смърт № 0756 / 19. 08.
2018 г. в гр. Ямбол и същата е оставила наследници, ответниците по
настоящото дело А. Р. А.- дъщеря и Х. Р. С.- син.
На 26. 02. 2021 г. в РС- Карнобат е постъпило Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв.
Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 2, представлявано от инж. Г.Т., чрез
процесуален представител Гл. юрисконсулт Д. Б. З. срещу А. Р. А. ЕГН
********** и Х. Р. С. ЕГН **********, в качеството им на наследници на К.
А. С.а, която е била потребител за посочения обект, за заплащане на
неизплатени в срок задължения за доставена, отведена и пречистена вода в
размер на 855, 24 лева и лихва за забава от 135, 40 лева. По подаденото
заявление е образувано ч. гр. д. № 330 / 2021 г. по описа на КРС и издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №260240 от
01. 03. 2021 г., по която длъжника А. Р. А. e осъдена да заплати на кредитора
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Бургас, БУЛСТАТ *********, кв.
Победа, ул. Ген. Владимир Вазов, № 3, сграда „Метални панели и
конструкции” представляван от изпълнителния директор Г.Й.Т., чрез
пълномощника Д. Б. З. сумите от: 427, 62 лева /четиристотин двадесет и
седем лева и 62 ст./ по неизплатени фактури за ползвани ВиК услуги; 67, 70
лева /шестдесет и седем лева и 70 ст./ лихва за периода от 25. 06. 2018 г. до
22. 02. 2021 г., с изключение за периода на действие на извънредно
положение от 13. 03. 2020 г. до 13. 05. 2020 г. , за който не се претендира
лихва, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 26. 02. 2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направените разноски по делото в размер на 37,50 лева /тридесет и
седем лева и 50 ст./, представляващи заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
3
Ответника Х. Р. С. е бил осъден да заплати на кредитора
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр. Бургас, БУЛСТАТ *********, кв.
Победа, ул. Ген. Владимир Вазов, № 3, сграда „Метални панели и
конструкции” представляван от изпълнителния директор Г.Й.Т., чрез
пълномощника Д. Б. З. сумите от: 427, 62 лева /четиристотин двадесет и
седем лева и 62 ст./ по неизплатени фактури за ползвани ВиК услуги; 67, 70
лева /шестдесет и седем лева и 70 ст./ лихва за периода от 25. 06. 2018 г. до
22. 02. 2021 г., с изключение за периода на действие на извънредно
положение от 13. 03. 2020 г. до 13. 05. 2020 г. , за който не се претендира
лихва, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 26. 02. 2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направените разноски по делото в размер на 37,50 лева /тридесет и
седем лева и 50 ст./, представляващи заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците А. и С. не са били открити на посочените адреси за да им
бъде връчена заповедта за изпълнение. Предвид това заповедния съд е приел,
че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 47, ал. 5 от
ГПК, и е дал указания на ищцовото дружество да предяви иск за установяване
на вземането по издадената заповед за изпълнение. От това произтича
правният интерес за дружеството-ищец да предяви иск за установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение, който има своето правно
основание в разпоредбата на чл. 415 във връзка с чл. 422 и чл. 124 от ГПК.
По делото е представена справка извлечение за потребителски номер
702324, с титуляр на партидата –наследници на К. А. С.а, Решения на КЕВР,
копия на фактури за клиент 702324- Наследници на К. А. С.а.
По направено искане на особения представител на ответника С., съдът е
извършил служебно справка в деловодната система САС Деловодство, ЕИСС
и описната книга за откази и приемане на наследство по чл. 49 от ЗН, водена в
деловодството на РС- Карнобат, от където се установява, че в КбРС е било
образувано ч. гр. д. № 597 / 2019 г. по описа на съда по молба на „Банка ДСК“
ЕАД, с която е направено искане да се призоват наследниците на К. А. С.а- А.
Р. А. и Х. Р. С. и да им се определи срок, за да заявят приемат или се отказват
от наследството на своя наследодател. Същите са били редовно призовани и
въпреки указанията на съда не са взели становище дали приемат или се
отказват от наследството оставено от техния наследодател К. А. С.а. С
Решение № 204 / 10. 10. 2019 г. , в сила от същата дата, съдът е решил да се
впише в особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН, водена в РС Карнобат, че
съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗН, А. Р. А. и Х. Р. С. са загубили правото да приемат
наследството от К. А. С.а.
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от В
и К оператор „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД - гр.Бургас са
публично известни и се намират на страницата в интернет на водния
оператор.
4
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното
ч. гр. дело № 330 / 2021 г. по описа на КРС, че издадената заповед за
изпълнение № 260240 от 01. 03. 2021 г. на парично задължение по чл. 410
ГПК, която е връчена при условията на чл. 47 ГПК, като в рамките на
дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради
което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на
съответните процесуални предпоставки.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на
чл.198о, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите
срещу заплащане.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4 / 14. 09. 2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в
конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К
услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между
субектите не се изисква, като в случая е представено и Заявление за
проучване на нов абонат /за откриване на партида от 27. 04. 2015 г. до
изпълнителният директор на „ВиК“ЕАД Бургас от К. А. С.а, което е
доказателство за наличието на договорни отношения с ищцовото дружество.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1
точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Разпоредбата регламентира
няколко основни групи потребители - собственици, носители на ограничено
вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след
обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
От постъпилите по делото писмени доказателства – удостоверение за
наследници се установява безспорно, че ответниците А. Р. А. и Х. Р. С. са
деца на К. А. С.а, и като такива имат право да я наследят. Безспорно също
така е, че наследяването е преминаването на имуществото на наследодателя
към наследниците като съвкупност от права и задължения, които
наследодателя е имал и не са се погасили с настъпването на факта на неговата
смърт.
Според разпоредбата на чл. 60, ал.1 от ЗН, за да се ангажира
отговорността на наследниците на починалото лице за негови задължения, е
необходимо те да са приели наследството. Съгласно чл. 48 от ЗН,
наследството се придобива с приемането му, което може да стане по реда на
чл. 49 от ЗН изрично – по реда на ал. 1 от този член – с писмено заявление до
5
районния съдия, в района на който е открито наследството, което приемане се
вписва в особена за това книга, както и мълчаливо приемане по реда на ал. 2
от чл. 49 от ЗН, чрез извършване на действие, което несъмнено предполага
намерението на наследника да приеме наследството. Според ППВС № 4 / 64
г., мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се
разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството.
Доказателства в тази насока не са представени от ищцовото дружество.
В настоящият случай, не само не е налице приемане на наследството на
починалата К. А. С.а било то изрично или мълчаливо, а точно обратното-
налице е вписване в особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН, че ответниците А.
и С. са загубили правото да приемат наследството от К. А. С.а. При това
положение, отговорността на ответниците не може да бъде ангажирана само
на основание, че същите са загубили правото да приемат наследството на К.
А. С.а. Поради това, като недоказани още в своето основание, предявените от
ищеца искове по чл. 422, ал. 1 ГПК по делото за признаване за установено по
отношение на А. Р. А. ЕГН **********, с адрес: гр. ******* и Х. Р. С. ЕГН
**********, адрес: гр. *******, че дължат в качеството им на наследници на
К. А. С.а, на ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД
ЕИК ********* суми по издадени фактури за периода от 25. 05. 2018 г. до 27.
07. 2020 г., които произтичат от потребени В и К услуги- доставена, отведена
и пречистена вода през отчетния период по фактури от 04. 10. 2017 г. до 02.
07. 2020 г., както и обезщетение за забавено плащане върху главницата,
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на задължението, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни,
без да бъдат обсъждани останалите предпоставки за уважаването или
отхвърлянето на исковете, както по основание, така и по размер, понеже това
обсъждане е безпредметно.
От ищеца са претендирани направените по делото разноски. При този
изход на делото разноските следва да останат в тежест на ищеца, както тези
по исковото производство, така и тези от заповедното производство.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа,
ул. Ген. Владимир Вазов № 2, представлявано от инж. Г.Т., чрез процесуален
представител Гл. юрисконсулт Д. Б. З., искове с правно основание чл. 422
ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
против ответниците А. Р. А. ЕГН **********, с адрес: гр. ******* и Х. Р. С.
ЕГН **********, адрес: гр. *******, в качеството им на наследници на К. А.
С.а, да признае за установено по отношение на: 1.Ответника А. Р. А. ЕГН
6
**********, с адрес: гр. *******, че дължи на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД ЕИК ********* сумата от 427, 62 лв. дължима по
издадени фактури за периода от 25. 05. 2018 г. до 27. 07. 2020 г., които
произтичат от потребени В и К услуги- доставена, отведена и пречистена вода
през отчетния период по фактури от 04. 10. 2017 г. до 02. 07. 2020 г., както и
обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 67, 70 лв.,
дължимо за периода от 25. 06. 2018 г. до 22. 02. 2021 г., както и лихвата от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението; 2. Ответника Х. Р. С. ЕГН **********, адрес: гр. *******, че
дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата от 427, 62 лв.
дължима по издадени фактури за периода от 25. 05. 2018 г. до 27. 07. 2020 г.,
които произтичат от потребени В и К услуги - доставена, отведена и
пречистена вода през отчетния период по фактури от 04. 10. 2017 г. до 02. 07.
2020 г., както и обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер
на 67, 70 лв., дължимо за периода от 25. 06. 2018 г. до 22. 02. 2021 г., както и
лихвата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на направените от
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 2,
представлявано от инж. Г.Т., чрез процесуален представител Гл. юрисконсулт
Д. Б. З., разноски както в настоящото исково производство, така и в
заповедното производство по ч. гр. дело № 330 / 2021 година по описа на
КБРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд Бургас.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
7