№ 803
гр. ..........., 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110118764 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на „............., срещу М. Г. Д., ЕГН **********, с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца следните суми във връзка с топлоснабден имот с абонатен № ...................: 1./ сумата 1
096,78 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за
битови нужди за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. .............., 2./ сумата 54,88 лева – главница, представляваща неплатена цена на
предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 23.06.2022 г., до
окончателното плащане, 3./ сумата 129,73 лева – мораторна лихва върху първата главница
за периода 16.10.2020 г. – 10.06.2022 г., и 4./ сумата 10,99 лева – мораторна лихва върху
втората главница за периода 01.07.2019 г. – 10.06.2022 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.07.2022 г. по ч. гр. д. № 34011/2022 г. по описа на СРС,
29 състав.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответницата, в качеството на собственик
на процесния топлоснабден имот, е потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при Общи
условия /ОУ/, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за
процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите за
плащане са определени в съответните приложими през този период ОУ. Поддържа се, че
съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни
месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово
разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по
местонахождение на имота. Посочва се, че ответницата не е изпълнила задълженията си за
заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово разпределение през исковия
период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след
изтичане на установения в ОУ падеж.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата
М. Г. Д.. Изразява се становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
1
Твърди се, че ищецът не е ангажирал доказателства за предявяване на исковите си
претенции в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Оспорва се наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по делото с предмет доставката на ТЕ. Твърди се, че
ответницата не е имала качеството собственик или вещен ползвател на процесния имот в
периода м.05.2019 г. –10.06.2022 г. Оспорва се реалното доставяне на ТЕ до процесния имот
на стойност съответна на претендираните суми. Твърди се, че „......... ООД не притежава
необходимия лиценз за извършване на услугата дялово разпределение. Прави се възражение
за погасяване на вземанията поради изтекла погасителна давност. Оспорва се изискуемостта
на претендираните главници, поради липса на отправена до ответницата покана за
плащането им. Оспорва се наличието на идентичност между сочения за топлоснабден имот
и апартамент № 5, находящ се в гр. ...............
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 34011/2022 г. на СРС, 29 състав, от което
се установява, че на 23.06.2022 г. „............“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Г. Д. за следните суми: 1./ 1
096,78 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за
битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. .............., 2./ 54,88 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена
услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 23.06.2022 г., до окончателното плащане, 3./ 129,73 лева – мораторна лихва върху
първата главница за периода 16.10.2020 г. – 10.06.2022 г., и 4./ 10,99 лева – мораторна лихва
върху втората главница за периода 01.07.2019 г. – 10.06.2022 г. В т. 12 от заявлението е
пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия през периода
м.05.2019 г. – м.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. .............. Претендират се
разноски в заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК.
С разпореждане от 22.07.2022 г. по ч. гр. д. № 34011/2022 г. на СРС, 29 състав, съдът
е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и
сторените в заповедното производство разноски, както следва: 25,85 лева – държавна такса,
и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу
постановената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
С определение от 06.10.2023 г., като трето лице – помагач на страната на ищеца е
конституирано дружеството „......... ООД.
По делото е приет като писмено доказателство Нотариален акт за замяна на
недвижими имоти № 74, том I, рег. № 3160, дело № 59/2008 г. по описа на нотариус
Д............ Д.........., рег. № ............ на НК, видно от който на 20.06.2008 г. трето, неучастващо
по делото лице – Олег К. Д., е прехвърлило в полза на ответницата М. Г. Д. правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. ...............
северозападна част на жилищната сграда /подробно индивидуализиран/, като в замяна на
това М. Г. Д. му е прехвърлила притежаваната от нея ½ идеална част от правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 22, с адрес: гр.
...................... Съгласно пункт 1, абзац втори от нотариалния акт, върху имота, находящ се в
гр. ............... има запазено право на пожизнено ползване от лицето ..........................
съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 31, том XXII, дело №
3582/1987 г. на Ленински РС.
Видно от представения по делото протокол от проведеното на 25.10.2001 г. Общо
събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. ................
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „......... ООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на
етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение.
2
На 25.10.2001 г. е сключен договор между „......... ООД и етажната собственост с
адрес: в гр. ..........., ул. „Денкоглу“ № 11, по силата на който дружеството се е задължило
да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на
топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и
индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни
след предоставяне на информация от "............" ЕАД за показанията на топломера за отчетния
период.
По делото е ангажиран Договор № Д-0-72/09.06.2020 г., сключен между „............“
ЕАД – възложител и ............ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на
този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. ..........., при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Съгласно Раздел II, т. 1 от договора същият се сключва за срок от 3 години и влиза в сила от
01.05.2020 г.
По делото са представени и приети Съобщение към фактура №
**********/31.08.2020 г. и Съобщение към фактура № **********/31.07.2021 г., с
посочени доставчик „............“ ЕАД и получател – М. Г. Д., гр. ................ вх. 1, апартамент 5,
договорна сметка **********, номер на инсталация ..............., абонатен № ....................
С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото
дружество за абонат ............... със задължения за периода м.05.2019 г. – 30.07.2021 г. в общ
размер на 1 292,38 лева, от които 1 151,66 лева – главница, и 140,72 лева – лихви.
От третото лице – помагач, с писмена молба от 01.11.2023 г., са представени и приети
като доказателства по делото 2 броя индивидуални справки за използвана топлинна
енергия, съставени от топлинния счетоводител относно топлоснабден имот с абонатен №
..................., за периодите 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.
За установяване факта на предоставяне на ТЕ в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице Т. К. по допуснатата
съдебно–техническата експертиза (СТЕ). Експертното заключение е изготвено въз основа
на приложените по делото, а и на допълнително представени от фирмата за топлинно
счетоводство документи, с оглед на които вещото лице е дало заключение относно реално
потребената в процесния имот ТЕ през исковия период в съответствие с разпоредбите на
раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Експертното заключение е прието в проведеното на 01.11.2023 г.
открито заседание без възражения от страните в производството. Настоящият състав
кредитира изцяло същото като обективно и компетентно изготвено от специалист в
съответната област.
По делото е представен и приет като писмено доказателство документ, наименуван
„Констативен протокол № 113/03.02.2015 г.“, чиято доказателствена стойност е оспорена
от ответната страна с доводи, че същият е едностранно изготвен от ищеца и съдържа
изгодни за него факти. Съгласно посочения протокол съществува идентичност между
апартамент, находящ се в гр. ................ ет. 1 – северозападна част на жилищната сграда, и
имот с абонатен № ................... на ул. „...............
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално
да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
3
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По доводите на ответната страна за недопустимост на исковите претенции:
В писмения отговор на исковата молба се навеждат доводи за недопустимост на
исковите претенция, като предявени извън срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, които съдът намира
за неоснователни. Видно от материалите по приложеното ч. гр. д. № 34011/2022 г. на СРС,
29 състав, е, че с разпореждане от 06.03.2023., връчено на заявителя на 07.03.2023 г., съдът
е указал на последния възможността да предяви установителни искове по реда на чл. 422 и
сл. ГПК за вземанията по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в едномесечен
срок от съобщението на съда, както и да представи доказателства за това в същия срок. Със
същото разпореждане заявителят е изрично предупреден, че при непредставяне на
доказателства за предявяване на исковете в указания му срок, съдът ще обезсили заповедта
за изпълнение. В изпълнение на дадените му указания, с писмена молба вх. №
97971/07.04.2023 г. – т. е. в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, заявителят е ангажирал пред
заповедния съд доказателства за депозиране на искова молба с предмет установяване на
вземанията по издадената по ч. гр. д. № 34011/2022 г. на СРС, 29 състав, заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. С оглед така установеното и доколкото исковият съд следи
служебно за спазване на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, настоящият състав намира предявените
искове за допустими и своевременно предявени. Що се касае до доводите на ответната
страна, касаещи представителната власт на пълномощника на ищеца, във връзка с която
съдът следи служебно по аргумент от нормата на чл. 128 ГПК, същите са изцяло
неоснователни, доколкото на л. 10 от делото е приложено пълномощно за юрисконсулт
Ралица Петракиева, чрез която е депозирана исковата молба.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело
4
№ 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Спорни между страните са въпросите относно това възникнало ли е и съществува ли
помежду им облигационно правоотношение с предмет доставката на топлинна енергия до
индивидуализирания в исковата молба недвижим имот с абонатен № ..................., както и
налице ли е идентичност между този имот и апартамент № 5, находящ се на процесния
адрес в гр. ................ ет. 1.
След съвкупен анализ на събраните по делото писмени доказателства и като съобрази
констатациите на вещото лице по неоспорената СТЕ съдът приема за установена
идентичността между топлоснабдения имот – апартамент, находящ се в гр. ............... с
абонатен № ..................., и апартамент № 5, находящ се на същия адрес. За да формира този
извод, съдът съобрази приетия по делото като писмено доказателство Нотариален акт за
замяна на недвижими имоти № 74, том I, рег. № 3160, дело № 59/2008 г. по описа на
нотариус ............ с рег. № ............ на НК, в който прехвърленият в полза на М. Г. Д.
недвижим имот е индивидуализиран без номерация – по начин, изцяло идентичен на
посочения в констативен протокол от 03.02.2015 г., а именно като апартамент, находящ се в
гр. ............... северозападна част на жилищната сграда, със застроена площ от 50 кв. м. От
друга страна, видно от представените от топлинния счетоводител индивидуални справки за
използвана ТЕ е, че същите са изготвени за топлоснабден имот с абонатен № ................... –
при конкретно посочване в графата за получател, че това е апартамент № 5, находящ се в гр.
................ вх. 1. Същевременно от представения по делото с исковата молба списък на
живущи в процесната жилищна сграда от 1989 г. се установява, че апартамент № 5 е с
отопляема кубатура от 123,54 куб. м., които данни кореспондират на констатираните от
вещото лице такива досежно имота с абонатен № .................... При всички тези
обстоятелства за съда не съществува съмнение относно имота, за който заявените искови
претенции се отнасят.
По отношение на доводите на ответната страна за липса на облигационно
правоотношение между нея и ищцовото дружество, респ. за липса на притежавано от нея
качество на собственик или вещен ползвател на имота, съдът намира следното:
От приетия по делото като писмено доказателство Нотариален акт за замяна на
недвижими имоти № 74, том I, рег. № 3160, дело № 59/2008 г. по описа на нотариус
.................. на НК, се установява, че на 20.06.2008 г. трето, неучастващо по делото лице –
Олег К. Д., е прехвърлило в полза на ответницата М. Г. Д. правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. ............... северозападна част
на жилищната сграда, като в замяна на това М. Г. Д. му е прехвърлила притежаваната от нея
½ идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент
№ 22, с адрес: гр. ...................... С оглед това и предвид вече формирания извод на съда за
идентичност на индивидуализирания в исковата молба жилищен имот и този в нотариалния
акт за замяна, съдът приема за установено по делото, че ответницата е придобила правото на
собственост върху процесния имот с абонатен № ................... с горепосочената
прехвърлителна сделка. По делото не се твърди и не се установява М. Г. Д. да се е
разпоредила с правото на собственост върху имота след 2008 г. и преди исковия период.
При липсата на доказателства за осъществяването на последващи юридически факти, които
да са довели до промяна в правата върху процесния имот, съдът приема, че считано от
придобиването му на 20.06.2008 г., негов единствен собственик е именно ответницата.
Същевременно обаче, видно от пункт 1, абзац втори от Нотариален акт за замяна на
недвижими имоти № 74, том I, рег. № 3160, дело № 59/2008 г. по описа на нотариус
.................. на НК, е че върху имота, находящ се в гр. ............... има запазено право на
пожизнено ползване за лицето .......................... съгласно Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 31, том XXII, дело № 3582/1987 г. на Ленински РС. С оглед тези данни за
учредено пожизнено вещно право на ползване върху имота в полза на трето за настоящото
дело физическо лице, съдът приема, че ответницата не е пасивно материално легитимирана
да отговаря за претендираните суми за доставена ТЕ до имота. Както се посочи, законовата
регламентация, съдържаща се в Закона за енергетиката, свързва качеството потребител с
5
правото на собственост или учредено вещно право на ползване, като от значение е реалното
ползване на съответния вид енергия. Този извод се налага от изричното разграничаване на
хипотезата на учредено вещно право на ползване в законовата дефиниция и определянето на
титуляря на същото като потребител на доставяната в имота ТЕ. Възприетото в специалния
закон разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на
ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с
ползването на вещта. Ето защо, когато за един имот има и учредено вещно право на
ползване, потребител на ТЕ не е голият собственик на имота, а титулярят на вещното право,
който го упражнява. По делото не се твърди и не се установява осъществяването на
последващи юридически факти, които да са довели до прекратяване на учреденото с
нотариалния акт от 1987 г. ограничено вещно право на ползване в полза на ..........................,
поради което съдът приема, че последната е била негов носител, включително и в рамките
на исковия период – м.05.2019 г. – м.04.2021 г., респ. тя, а не ответницата, е материално
легитимираното лице да отговаря за разноските, свързани с неговото ползване в посочения
период. При така установеното и с оглед наличието на изрично направено с писмения
отговор на исковата молба оспорване в тази насока, в тежест на ищеца е било ангажирането
на годни доказателства относно релевантните обстоятелства, обуславящи съществуването на
облигационно отношение между него и М. Г. Д., за което съдът изрично му е възложил
доказателствена тежест с доклада по делото, приет за окончателен в проведеното на
01/11.2023 г. Ищцовото дружество не е сторило това, поради което следва да понесе
процесуалните последици от това – арг. чл. 154 ГПК.
Недоказването качеството потребител на ТЕ обуславя извод, че ответницата М. Г. Д.
не е материалноправно легитимирана да отговаря по предявените срещу нея искове за цена
на ТЕ и цена на услуга за дялово разпределение, поради което същите са неоснователни и
подлежат на отхвърляне само на това основание.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и
акцесорните претенции за обезщетение за забава върху всяка от главниците.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат ответницата. В случая, последната
претендира разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 550,00 лева, платен в брой
съгласно представен с отговора на исковата молба договор за правна защита и съдействие от
10.08.2023 г. Искането за присъждането на така сторените разноски е основателно и
доказано, поради което следва да се уважи в цялост. Релевираното от ищцовата страна
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е
неоснователно предвид броя на разгледаните искови претенции и техния материален
интерес.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „............., със седалище и адрес на управление: гр.
..........., ул. ..............., срещу М. Г. Д., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване
дължимостта на сумата от 1 096,78 лева – главница, представляваща незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ..............; на сумата от 54,88 лева – главница,
представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
23.06.2022 г., до окончателното плащане; на сумата 129,73 лева – мораторна лихва върху
първата главница за периода 16.10.2020 г. – 10.06.2022 г., както и на сумата от 10,99 лева –
мораторна лихва върху втората главница за периода 01.07.2019 г. – 10.06.2022 г., за които
суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.07.2022 г. по ч. гр. д. №
34011/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „............., със седалище и адрес на управление: гр. ..........., ул. ......... да
6
заплати на М. Г. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 550,00 лева
– разноски в производството пред Софийски районен съд за платен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
„............“ ЕАД – „......... ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7