Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260061
гр.Свищов,
16.12.2020 год.
Свищовският районен съд в публично
заседание на 09.11.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕНКА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Таня Луканова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 545 по описа за 2020 год., за да се произнесе,
взема предвид:
Искове с
правно основание чл. чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 231
ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 274 ал. 1 т. 1 от КЗ /отм./ и чл. 422 ал. 1 от ГПК
вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът З. „Л.И.“АД, чрез
процесуалният си представител твърди, че
на 21.11.2015г. около 14,30 часа , в гр. Свищов, на кръстовището на ул. Цар
Освободител и ул. Еленка и К.Д. Аврамов, ответинкът, като водач на лек
автомобил марка „****“, модел „****“ С РЕГ. № ****, при извършване на маневра
като завива надясно, влиза в кръстовището с несъобразена с пътните условия
скорост и удря странично лек автомобил марка „****“, модел ***, с рег. № ****,
собственост на С.К.А., като реализира ПТП с материални щети. Посочва, че в
съставения ротокол за ПТП № ***2171/21.11.2015г. било отразено, че Й.Л.Ц. е
управлявал лек автомобил марка „****“, модел ****, с рег. № **** с концентрация
на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Сочи, че към датата на
събитието, отговорността на водача на лек автомобил марка ****, модел ****, с
рег. № **** била з****хована по з****ховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в З. „Л.И.“АД, з****хователна полица № 22115002175081, със срок
на валидност от 24.08.2015г. до 23.08.2016г.. Заявява, че в резултат на
реализиране механизма на ПТП бил увредев лек автомобил ****, модел ***, рег. № ****,
собственост на С.К.А., а във връзка с причинените щети по автомобила в
дружеството била образувана ликвидационна преписка по щета №
004-5060-15-305764. В съответствие с установените по вид и степен щети, по
силата на сключнеия договор за з****ховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите – з****хователна полица № 22115002175081, със срок на валидност
от 24.08.2015г. до 23.08.2016г. , ищецът изплатил на собственика на увреденото
МПС з****хователно обезщетение в размер на 317,20 лева. Във връзка с това
изплатено з****хователно обезщетение по задължителната з****ховка, на основание
чл. 274 ал. 1 т. 1 от КЗ /отм/, З****хователната компания придобила право на
регрес срещу виновния водач – ответникът, до размера на изплатеното з****хователно
обезщетение от 317,20 лева. По силата на чл. 213 ал. 1 изр. 1 от КЗ /отм/ с
плащането на з****хователното обезщетение по з****ховка „Гражданска
отговорност“ на МПС , ищецът встъпил в правата на з****хования против
причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. В случая ликвидационните разноски
били в размер на 10,00 лева. За ищецът
възникнало и правото да претендира от длъжника лихва за забава в размер на
39,90 лева за периода от 17.10.2018г. до 19.10.2019г.. Предявили претенцията си
по реда на заповедното производство, като ответникът възразил срещу издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 46/2020г. на РС Свищов.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 363,29 лева , като бъде потвърдена издадената
заповед за изпълнение , ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
до окончателното плащане. Претендира разноски за заповедното и исково
производство. В хода на устните състезания не взема становище.
Ответникът
Й.Л.Ц., чрез пълномощника адв. Л. в законоустановения срок е подал отговор на
исковата молба, с който взема становище
за неоснователност на иска. Оспорва твърденитео, че при настъпване на ПТП
е управлявал лек автомобил марка ****, модел ****, с рег. № **** с концентрация
на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма като невярно, поради липса
на доказателства за управление на МПС след употреба на алкохол. Посочва, че ДП
522/2015г. на РУ Свищов е приключил ос постановление от 31.03.2016г. за
прекратяване на досъдебното производство срещу Ц., поради това, че не било
установено по надлежен ред към момента на управление на лекия автомобил водачът
да е бил под въздействие на алкохол над допустимата по закон норма. Счита, че поради това, че не е установено при
настъпване на ПТП ответникът да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма, отговорността му не можела да бъде
ангажирана и предявения иск по чл. 274 ал. 1 т. 1 предл. 1 от КЗ следвало да
бъде отхвърлен като неоснователен. В хода на устните състезания не взема
становище.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери
за установено следното:
В Протокол за ПТП № ***2171
от 21.11.2015г. , изготвен от М.Б. – мл.инспектор при РУ МВР Свищов е
отразено, че на 21.11.2015г. в 14,30 часа в гр. Свищов, на ул. Еленка и
К.Д.Аврамов e реализирано
ПТП с участник 1 – ППС с рег. № ***** ,
марка **** ****, собственост на Р.Д.П., с водач Й.Л.Ц., със з****ховка на
автомобила в З. „Л.И.“АД, полица№ BG/22/115002175081 , валидна от
24.08.2015г. до 23.08.2016г.. и участник 2 – ППС , марка **** ***, собственост
и управляван от С.К.А., със з****ховка при ДЗИ – Общо з****ховане ЕАД, полица №
06114002908314. Описано е, че участник 1 предприема маневра като завива на
дясно, влиза в кръстовището с несъобразена скорост с пътните условия, блъска
странично участник 2 спрял на пътен знак Б2 и претърпява ПТП с материални щети
и по двата автомобила. Описани са видими щети и по двата автомобила, съответно
по автомобул **** – охлузена редна лява врата, задна лява врата, заден ляв
калник, задна броня. Описано е, че участник 1 е употребил алкохол, повече от
1,2 , както и, че е напуснал ПТП. Съставителят е изготвил Схема на ПТП, како в
картата за регистрация на ПТП отбелязал, че мястото е посетено. Посочено е, че
протоколът е съставен на 21.11.2015г. в 13,00 часа.
Приложена по делото е з****хователната полица,
посочена в протокола за ПТП – BG/22/ 115002175081 на ЗК Лев ИнсАД,
видно от която автомобил с рег. № ****, ****
****, има задължителна з****ховка
Гражданска отговорност, валидна от
24.08.2015г. до 23.08.2016г.. ,
В
уведомление за настъпило з****хователно събитие по полица BG/22/ 115002175081, С.К.А. уведомила З.Л.и.
в качеството си на собственик на лек автомобил
****, рег. № ****, за ПТП с протокол от КАТ, настъпило на 21.11.2015г. в
13,00 часа, в гр. Свищов, ул. Еленка и К.Д. Аврамови. Описала, че била спряла
на знак Стоп, когато другият автомобил навлязъл в нейното платно и я ударил.
Като увреждания на автомобила посочила две леви врати, заден ляв калник и задна
броня. В опис на необходимите документи за приключване на щета № 004-5060-15
при ищеца, са описани протокол за ПТП № ***2171 от 23.11.2015г. , свидетелство
за регистрация на МПС, талон за годишен техническ преглед, свидетелство за
управление на МПС, контролен талон, банкова сметка, ***, че са представени на
23.11.2015г., които са приложени по делото.
В
приложения опис на щетите от 23.11.2015г. са описани щетите по лек автомобил ****
*** , рег. № ****, а именно врата предна лява, врата задна лява, заден ляв
панел и обшивка задна броня.
В
експертиза по щета № 0004-5060-15-305764
от 24.11.2015г. е направена рекапитулация и е определено обезщетение 317,20 лева.
Същата сума фигурира и в сравнителна експертиза по щета № 0004-5060-15-305764.
В доклад по щета № 004-5060-15-305764 от 24.11.2015г. е посочено з****хователно
обезщетение в размер на 317,20 лева, о в графата регресна претенция срещу Й.Л.Ц.
освен сумата 317,20 лева изплатено з****хователно обезщетение фигурира и сумата
10,00 лева – общо ликвидационни разходи, общ 327,20 лева.
С
приложеното преводно нареждане от 26.11.2015г.
ищецът превел по банковата сметка на С.К.А. сумата 317,20 лева с посочено основание за
превода – платена щета 15-305764 за **** ***, ****.
С покана
за доброволно изпълнение ищецът уведомил
ответника,че е изплатил на собственика на пострадалия автомобил **** – С.А.
сумата 317,20 лева , стойност на причинената от Ц. щета. Посочил е в поканата,
че според протокола водачът е управлявал МПС след употреба на алкохол над
допустимата норма по закона. Предоставен на ответника е срок от десет дни от
получаване на поканата да заплати сумата 327,20 лева – з****хователно
обезщетение и ликвидационни разходи, като му е узаконо, че при неплащане дължи
и лихва. Поканата е получена от ответника на 19.10.2018г..
Видно от
Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 31.03.2016г. на
прокурор от РП Свищов, на основание чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК е прекратено ДП №
522/2015г. на РУ Свищов, преписка № 1107/2015г. на РП Свищов, водено срещу Й.Л.Ц.
за това, че на 21.11.2015г. в гр. Свищов, управлява лек автомобил **** **** с
рег. № ****, собственост на Р.Д.П. от гр. Свищов, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,85 на хиляда, установено по надлежния
ред с техническо средство „Дрегер 7410“ с фабр. № 0072 – престъпление по чл.
343б ал. 1 от НК. В мотивите на същото е
прието, че не било доказано по безспорен начин, че Ц. е управлявал МПС с
алкохол в кръвта 2,85 промила към момента на извършване на деянието.
Вложена
в делото е преписка 1107/2015г. на РП Свищов, в която се съдържа разпечатка от
техническо средство Дрегер, като на датата 21.11.2015г. фигурира запис в 13,29
часа и показание на техническо средство 2,85 промила. В преписката се съдържа и Наказателно
постановление № 15-0352-000650 от 14.12.2015г. на Началника на РУ Свищов, с
което на Й.Л.Ц. са наложени административни наказания, съответно на основание
чл. 179 ал. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева ,з анарушение по чл. 20 ал.
2 ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение по чл.
123 ал. 1 т. 1 ЗДвП, като за посоченото в наказателното постановление нарушение
по чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП – управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда установено по надлежния ред не е наложено административно
наказание. В обстоятелствената част на НП е посочено, че Ц. на 21.11.2015г.
около 13,00 часа в гр. Свищов, на ул. Цар Освободител , като водач на лек
автомобил **** **** с рег. № ****, в посока кръстовище на ул. Еленка и
К.Д.Аврамови, управлява лек автомобил **** **** с рег. № ****, собственост на Р.П.
от гр. Свищов, предприема маневра като завива надясно, влиза в кръстовището с с
несъобразена скорост с пътните условия, блъска странично спрелия на знак Стоп
лек автомобил **** *** с рег. –№ **** с водач С.А., в резултат на което претърпява
ПТП с материални щети, Ц. не изпълнява задължението си да спре и установи
последиците от произшествието, същият управлява под въздействието на алкохол
2,85 промила, установено в количеството издишан въздух с техническо средство
Дрегер Алкотест 7410 + с фабр. № 0072. Същата фактическа обстановка е описана и
АУАН серия Г, бл. № 011668 от 21.11.2015г..
В преписката се съдържа и заключение на съдебно-медицинска експертиза,
според която ако за времето от 12,47 часа до 13,29 часа на 21.11.2015г. Ц. е
бил консумирал 200 мл. домашна ракия, в издишания въздух би имало окол 1,33 –
1,40 промила етилов алкохол, както и вероятното промилно съдържание на етилов
алкохол в кръвта на Ц. в 12,47 часа би
било около това, установено с техническо средство в издишания въздух или с по
голяма вероятност по-високо от него. Това заключение в настоящото производство
може да се цени като писмен документ, не и като заключение на вещо лице.
Вложено
в делото е ч.гр. № 46/2020г., като със Заповед № 7 от 20.01.2020г. ответникът Й.Л.Ц. е
разпоредено да заплати на З.Л.И. АД сумата 327,20 лева – главница, 36,09 лева –
лихва за забава за периода от 19.10.2018г. до 19.10.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата от 17.01.2020г. до изплащане на вземането както и сумата
75,00 лева разноски по делото ,от които 25,00 лева ДТ и 50,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Видно от заключението на авто-техническата и оценъчна експертиза,
установените повреди на частите на л.а. ****, с рег. № ****, вследствие на
настъпилото ПТП на 21.11.2015г. , като степен и вид на увреждане са поправимо
увредени със стойности за ремонта. Вещото лице е заключило, че настъпилите повреди по лекия
автомобил **** са във възможна причинно-следствена връзка с механизма на
настъпилото ПТП на 21.11.2015г.. Вещото лице е определило пазарна стойност на
причинените имуществени щети в размер на 314 лева. В съдебно заседание вещото
лице С. заяви, че е определил вероятния механизъм за настъпване на ПТП в две възможности, но механизма на ПТП и
настъпилите щети по лекия автомобил **** са във възможно причинно-следствена
връзка.
Разпитана по делото беше св. С.А. . Същата заяви, че си
спомня случая, когато изчаквала на знак Стоп и видяла вляво как връхлита кола в
нейна лява половина, минала рез цялата част на колата и продължила. Потърсила съдействие от ЕЕН
112, дошли полицейски служители, като след около 20 минути докарали водача на автомобила,
взели им проба за алкохол, която се оказала доста над допустимото. Според
показанията й, водачът на другия автомобил изглеждал видимо употребил алкохол,
дори лъхал на алкохол. Заяви, че бил направен оглед на автомобила й, а в кракът
срок и били възстановени средствата за щетите.
С оглед на установената
фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.213 ал. 1 от КЗ /отм/ с плащането на
з****хователното обезщетение по з****ховка „Гражданска отговорност“ на МПС, з****хователят
встъпва в правата на з****хования увреден срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайни разноски, направени за определянето
му.
Съгласно чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отменен понастоящем, но приложим в
случая на основание §22 от ДР на КЗ – нов/, з****хователят по задължителната з****ховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ има право да получи платеното
обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство след употреба на алкохол
с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма
или
без свидетелство за управление. Видно от посочените разпоредби, предпоставките
за предвиденото право на регрес срещу з****хования са 1)да е бил сключен
договор за задължителна з****ховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
в изпълнение на който 2) з****хователят да е изплатил на увреденото трето лице
з****хователно обезщетение, и 3) з****хованият водач да е управлявал МПС след употреба на алкохол
с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или без
свидетелство за управление. Съгласно разпоредбата на чл. 5 ал. 3 т. 1 пр. 1 и чл. 171 т. 1 б.
„б“ от Закона за движение по пътищата, водачът на
ППС е длъжен да не управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на
упойващо вещество. Следователно,
съгласно приложимите норми на чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ/отм./ и чл. 5 ал. 3 т. 1 и чл. 171 т. 1 б.
„б“ ЗДвП, действали към датата на произшествието и
изплащането на з****хователното обезщетение, ответникът е следвало да не е
управлявал з****хования автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда. От изложеното по-горе следва, че правото на з****хователя на регрес, ще
възникне само доколкото се установи, че към момента на осъществяване на з****хователното
събитие ответника е нарушил разпоредбите на Закона за движение по пътищата,
управлявайки автомобила си с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила.
От представените и приети по делото доказателства е видно, че на ответника е
съставен АУАН серия Г, бл. № 011668 от 21.11.2015г.. , в който е отразено, че при направен тест с
техническо средство Дрегер Алкотест 7410 + с фабр. № 0072 е отчетено , че същия
е имал наличие на 2,85 промила алкохол в
изидашания въздух. Видно от разпечатката от техническото средство, пробата с
техническото средство е извършена на 21.11.2015г. в 13,29 часа. В протокол за ПТП № ***2171 от 21.11.2015г.
е отразено ,че участник 1 – Й. Цветокв
управлява с алкохол повече от 1,2 промила, като ответникът не оспорва
съдържанието на документа, а в отговора на исковата молба взема становище, че в
протокола липсвало отразяване той да е управлявал МПС след употреба на алкохол.
С оглед разпечатката от техническото
средство, съдържащо се в цитираната преписка на РП Свищов, както и заключението
на съдебно-медицинската експертиза по същата преписка, ценена като писмено
доказателство в настоящото производство, протокола за ПТП от 21.11.2015г. ,
показанията на св. А., съдът приема за установено, че з****хованият водач е
управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма –
над 0,5 на хиляда.
С оглед на събраните доказателства съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, а именно - изплатено е з****хователно обезщетение във
връзка с настъпването на определено з****хователно събитие, причинено от
ответника при управление на МПС след употреба на алкохол, и з****хователят има регресен иск срещу лицето, причинило вредата.
Предявеният
иск по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 213 ал. 1 от КЗ/отм/
вр. чл. 274 ал. 1 т. 1 от КЗ /отм/ се явява
частично основателен. Изплатеното з****хователно обезщетение във връзка
с настъпването на з****хователното събитие е в размер на 317,20 лева. Вещото
лице е определило, че пазарна стойност на причинените имуществени щети
е в размер на 314 лева. Именно в този
размер искът за платеното з****хователно обезщетение се явява основателен и следва да бъде уважен.
Във връзка със з****хователното правоотношение са
реализирани и обичайни разноски, направени за определяне на з****хователното
обезщетение - изготвени са описи по щета. Тези разходи са обичайни, свързани с
определяне на з****хователното обезщетение, като същите са изрично включени в
регресната претенция по чл.213, ал.1 КЗ (отм.). Не се установяват по размер, но
с оглед правилото на чл.162 ГПК няма пречка същият да бъде определен по
преценка на съда, във връзка с което съдът намира, че вземането следва да се
определи в размер на посочената сума от 10 лв..
Ето защо предявеният иск следва да бъде частично
уважен, като бъде прието за установено по отношение на ответника, че същият дължи
на ищеца сумата 324,00 лева – платено з****хователно обезщетение и ликвидационни
разноски, като за разликата до претендирания размер от 327,20 лева, искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Този претендирана
размер съдът извлича от обстоятелствената част на исковата молба, където е
направена описание на претендираната главница и лихва, въпреки общото посочване
на сумата в петитума на исковата молба. Следва да се уважи и искането за
присъждане на законна лихва върху уважения размер от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното плащане на вземането.
По
отношение на претенцията по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване вземане за обезщетение за забава, съдът намира, че
ответната страна е изпаднала в забава спрямо з****хователя, считано от изтичане
на дадения 10-дневен срок за доброволно изпълнение, считано от 19.10.2018г.,
когато ответникът е получил поканата за доброволно изпълнение. Ищецът
претендира установяване на вземане за обезщетение за забавено плащане върху
главницата за периода от 19.10.2018г. до 19.10.2019г. в размер на 36,09 лева, /с оглед общо посочената цена на
иска -363,29 лева, както и посочването в петитума на исковата молба,
че се претендира потвърждаване на вече издадена заповед за изпълнение за сумите
в заповедта/. Използвайки електронен калкулатор за изчисляване на законна
лихва, съдът изчисли, че лихвата за забава върху главницата 324 лева за периода
30.10.2018г. до 19.10.2019г. е в размер от 31,95 лева. Поради това и следва да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 31,95
лихва за периода от 30.10.2018г. /датата на изтичане на срока за
доброволно плащане, считано от връчване на поканата/ до 19.10.2019г., като за
разликата до претендилания размер от 36,09 лева и за разликата за периода от
19.10.2018г. до 30.10.2018г., искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Съдът, който разглежда предявен иск по
чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство
разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното
производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В
този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Събразно изхода на
исковото производство и уважаване частично на предявения установителен иск за
вземането за главница и лихва, дължимите
разноски в заповедното производство следва да бъдат редуцирани на 73,48 лева и в този размер следва да се присъдят на
ищеца.
Ищецът претендира разноски за исковото
производство за
внесена ДТ, възнаграждение на вещо лице, депозит за свидетел и юрисконсултско
възнаграждение, или общо 475 лева/при
включено в сумата минимално юрисконсултско възнаграждение от 100 лева,
определено на основани ечл. 78 ал. 8 от ГПК , вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл. 25 ал. 1 от Нрадебтата за заплащане на правната помощ/ . Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК,
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част
от иска. Искът на ищеца за главницата и лихва е
частично уважен. Предвид това и
разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 465 лева
– направени съдебни разноски в хода на производството, съобразно уважената част
от иска.
Въз основа на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Л.Ц. с ЕГН ********** ***, че
дължи на З. „Л.И.“АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***,
представляван от изпълнителните директори
М.С.М.– Г. и П.В.Д. сумата
324,00 лева /триста двадесет и четири лева/ главница – изплатено з****хователно
обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 17 .01.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 7 от 20.01.2020г. по ч.гр.дело № 46/2020 г. по описа на Районен съд Свищов, като до пълната
претендирина сума в размер на 327,20 лева искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415
ал. 1 от ГПК вр. чл. 213 ал. 1 от КЗ /отм/ вр. чл. 274 ал. 1 т. 1 от КЗ /отм/
от ЗЗД ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Л.Ц. с ЕГН ********** ***, че
дължи на З. „Л.И.“АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, представляван
от изпълнителните директори М.С.М.– Г. и
П.В.Д. сумата 31,95 лева /тридесет и един лева
и деветдесет и пет стотинки/ - лихва за забава за периода 30.10.2018г. до
19.10.2019г. е в размер от
31,95 лева, като
до пълната претендирина сума в размер на 36,09 лева и
за разликата за периода от 19.10.2018г. до 30.10.2018г. , искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл.
86 от ЗЗД ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Й.Л.Ц.
с ЕГН ********** *** да заплати на З. „Л.И.“АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, представляван
от изпълнителните директори М.С.М.– Г. и
П.В.Д. сумата 73,48 лева –
направени разноски в хода на заповедното
производство, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Й.Л.Ц.
с ЕГН ********** *** да заплати на З. „Л.И.“АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, представляван
от изпълнителните директори М.С.М.– Г. и
П.В.Д. сумата 465 лева – направени разноски в хода
на производството, съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението след влизането
му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 46/2020
г. по описа на РС Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: