№ 23211
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.А А.
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А А. Гражданско дело №
20241110117972 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от И. П. И.
против “С.Г” АД, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ за сумата от 7603,70 лева и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 727,38 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.07.2023 год. до
28.03.2024 год..
Ищецът-И. П. И. твърди, че е работил в ответното дружество по силата на
сключен трудов договор от 17.01.2022 год. на длъжност „Инженер, Констуктор“.
Поддържа, че поради системно забавяне на плащането на дължимото му се трудово
възнаграждение, на 14.07.2023 год., е подал заявление за прекратяване на трудовото
правотношение на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ. Излага, че на 14.07.2023 год. е
издадена Заповед №001/14.07.2023 год., с което правоотношението е прекратено. Сочи,
че съгласно чл. 221, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие от работника или служителя работодателят му дължи обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Твърди, че в
раздел VIII, т.8.2 от трудовия договор страните са уговорили, че трудовото
правоотношение се прекратява с 90 дневно предизвестие от страна на служителя или
работодателя. Сочи, че ответникът му е платил обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ в
размер на едно брутно трудово възнаграждение, вместо три брутни възнаграждения.
Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да
му заплати сумата от 7603,70 лева, представляваща остатък от дължимото обезщетение
по чл. 221, ал.1 от КТ и сумата от 727,38 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.07.2023 год. до 28.03.2024 год.. Претендира разноски.
1
Ответникът-„С.Г” АД, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва исковете. Твърди, че ищецът е депозирал заявление за
прекратяване на трудовото правоотношение с вх. №5/14.07.2023 год., в 16,55 часа и
правоотношението действително е прекратено на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ.
Поддържа, че към момента на прекратяване на договора не е било налице основанието
той да се прекрати поради неплащане на трудовото възнаграждение, тъй като то е било
платено в 11 часа на 14.07.2023 год., поради което работодателят е отказал да заплати
обезщетението.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 17.01.2022 г. между “С.Г” АД и И. П. И. е сключен трудов договор, по
силата на който ищецът е заемал длъжността “Инженер, Конструктор”. Видно от
договора страните са уговорили размер на трудовото възнаграждение-3746,73 лева,
платимо до 10-то число на месеца, следващ този, за който възнаграждението се дължи.
Видно от чл. 8.1 трудовият договор има действие за неопределено време. В чл. 8.2
страните са уговорили начини за прекратяване на договора: 1. по взаимно съгласие; 2.
с 90 дневно предизвестие от страна на служителя съгласно условията на чл. 326 и от
страна на работодателя, съгласно условията на чл. 328 от КТ; 3. без предизвестие от
страна на служителя, съгласно условията на чл. 327 и от страна на работодателя,
съгласно условията на чл. 330 от КТ; 4. без предизвестие от страна на работодателя
срещу обезщетение, съгласно условията на чл. 331 от КТ и 5. с 15 дневно предизвестие
от страна на служителя или работодателя, съгласно условията на чл. 334 от КТ.
Прието като доказателство по делото е Заявление с вх. №АJK01/14.07.2023 год.
от И. П. И. до „С.Г“ АД, с което ищецът е уведомил ответника, че прекратява
едностранно трудовия договор, считано от момента на получаването му, на основание
чл. 327, ал.1, т.2 от КТ, поради неплащане на трудовото възнаграждение за месец юни
2023 год.
Със Заповед №001/14.07.2023 год. и на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ
трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, като е отбелязано, че на И. П. И.
следва да се изплатят обезщетения по чл. 221, ал.1 от КТ в размер на 3801,85 лева и
обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 1216,93 лева. Заповедта е връчена на ищеца
на 18.07.2023 год.
Прието като доказателство е второ Заявление с вх. №5 от 14.07.2023 год. И. П.
И. до „С.Г“ АД, с което ищецът е уведомил ответника, че прекратява едностранно
трудовия договор, считано от момента на получаването му, на основание чл. 327, ал.1,
т.2 от КТ, поради неплащане на трудовото възнаграждение за месец юни 2023 год.
От платежно нареждане от 14.07.2023 год. е видно, че трудовото
2
възнаграждение на ищеца за месец 06.2023 год. е платено.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор от
17.01.2022 год., по силата на който ищецът е заемал длъжността “Инженер,
Конструктор”. За безспорно в производството е обявено обстоятелството, че
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ.
При прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя
без предизвестие в случаите по чл. 327, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието. В разпоредбата на чл. 326, ал. 2 от КТ е предвидено, че срокът на
предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото
страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Именно тримесечен
е срокът на предизвестието, който страните са уговорили в чл. 8.2 от договора. От
събраните по делото доказателства се установява, а и това обстоятелство е обявено за
безспорно, че ищецът е упражнил правото си едностранно да прекрати трудовото
правоотношение на основание чл. 327, т. 2 от КТ, поради което работодателят дължи
да му заплати и обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ. При изложените съображения
всички възражения на ответника относно дължимостта на обезщетението са
ирелевантни, още повече и че в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение ответникът е посочил, че на ищеца следва да се плати обезщетение
по чл. 221, ал.1 от КТ, което представлява извънсъдебно признание за неговата
дължимост. Ответникът не ангажира доказателства за плащане на претендираната
сума. Следователно предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД
С исковата молба ищецът е предявил иск за заплащане на обезщетение за
забавено плащане на обезщетението по чл. 221, ал.1 от КТ. Съгласно разпоредбата на
чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Задълженията за заплащане на обезщетения за оставане без работа и за неспазен срок
на предизвестието не са такива с определен срок за изпълнение, следователно
работодателят дължи плащането им след покана. По делото не са ангажирани
доказателства, че ищецът е поканил ответника да плати дължимите суми, поради
което и предявения иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД се явява неоснователен.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
3
на СРС сумата от 304,15 лева.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 1160,94 лева, представляваща сторените в производството
разноски, съразмерно уважената част от претенциите.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 104,77лева, представляваща сторените в производството разноски,
съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.Г” АД, ЕИК //////, с адрес: гр. ///// да заплати на И. П. И., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. //////, на правно основание чл. 221, ал. 1 от Кодекса
на труда сумата от 7603,70 лева (седем хиляди шестстотин и три лева и седемдесет
стотинки), представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, т.2 от КТ, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба –
29.03.2024 г. до окончателното плащане и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
1160,94 лева (хиляда сто и шестдесет лева и деветдесет и четири стотинки),
представляваща сторените в производството разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. И., ЕГН ********** срещу „С.Г” АД, ЕИК
//////, иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 727,38 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.07.2023 год. до 28.03.2024 год., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „С.Г” АД, ЕИК ////// да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата от 304,15 лева (триста и четири лева и
петнадесет стотинки), представляващи дължима държавна такса.
ОСЪЖДА И. П. И., ЕГН ********** да заплати на „С.Г” АД, ЕИК //////, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 104,77 лева (сто и четири лева и седемдесет и
седем стотинки), предтавляваща сторените в производството разноски съразмерно с
отхвърлената част от претенцията.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски градски съд
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4