РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 04.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ИВАНОВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	КАЛИНА АНАСТАСОВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Вяра Баева,

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 13246 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу Решение № 36900/03.07.2018 г. по гр. дело № 65234/2016 г. на Софийския районен съд, 58. състав, в частта, с която са отхвърлени предявените срещу „П.К.“ ЕООД искове за установяване, че последното дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на разликата между 46, 90 лева и 358, 47 лева – законна лихва за забава за плащане в периода от 27.07.2016 г. – 08.05.2016 г. на сумата от 2 006, 11 лева – обезщетение за неоснователно обогатяване, равняващо се на потребена от въззиваемото дружество  топлинна енергия.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала на основание чл. 150 ЗЕ при предварително одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на топлофикационното дружество. Излагат се доводи, че в тези общи условия бил установен срок за заплащане на задължението за топлинна енергия, а първоинстанционният съд не бил взел предвид установения падеж на вземането. Поради това се твърди, че въззиваемото дружество – „П.К.“ ЕООД, било изпаднало в забава за плащане и дължало законна лихва. Иска се присъждането ѝ и отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията за лихва. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество – „П.К.“ ЕООД, в който са изложени възражения, че първоинстанционният съд е разгледал иск за неоснователно обогатяване, при който липсва договорна връзка между страните, и следователно не се прилагат общи условия. Освен това не е установено въззиваемото дружество да е било уведомено за задължението си, което да го е поставило в забава. Претендират се разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД, не е изразило становище.

В съдебното заседание се е явил представител единствено на въззиваемото дружество, който поддържа отговора на въззивната жалба и претенцията си за разноски. В представени бележки се поддържа, че дружеството не ползва топлинна енергия за битови нужди.

Първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията за лихва за забава за периода до 09.05.2016 г., тъй като е приел, че между страните по делото преди тази дата не са установени договорни отношения, нито изпращане на покана до въззиваемото дружество за заплащане на задълженията му. Поради това съдът е приел, че не са налице хипотезите на забава по чл. 84, ал. 1 и 2 ЗЗД и лихва за забава не се дължи. За периода след 09.05.2016 г. е присъдена лихва за забава, тъй като въззиваемото дружество било получило на тази дата покана да плати.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен и допустим иск, поради което същото е допустимо в обжалваната част.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

Между страните не е спорно и не се твърди, че въззивникът – „Т.С.“ ЕАД, е канил въззиваемото дружество – „П.К.“ ЕООД, да му заплати стойността на доставена топлинна енергия преди 09.05.2016 г.

За да се уважи искова претенция за заплащане на законна лихва за забавено плащане на парично задължение, е необходимо да се установи хипотеза на забава за плащане. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД забава съществува, ако страните са уговорили срок за изпълнение на едно задължение (падеж), а според алинея 2 на същата разпоредба при липса на уговорен падеж забавата настъпва след покана.

„Т.С.“ ЕАД твърди, че въззиваемото дружество – „П.К.“ ЕООД е било обвързано от общите условия на въззивника на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, а в тях се предвиждал падеж на задължение. Настоящият съд намира, че разпоредбата изрично предвижда, че одобряването и публикуването на общи условия на топлопреносно дружество ги прави обвързващи единствено за потребителите, ползващи топлинна енергия за битови нужди (според изричния текст на закона). Въззиваемото дружество е организирано като еднолично дружество с ограничена отговорност, което е вид търговско дружество. Търговските дружества са юридически лица (чл. 63, ал. 3 ТЗ), а юридическите лица са идеални образувания, които нямат физическа телесност. Поради това същите не могат да имат и битови нужди. Следователно за тях не е приложима разпоредбата на чл. 150 ЗЕ и те не са обвързани от общите условия на топлоснабдителните дружества, освен ако не са ги приели.

Съгласно чл. 298, ал. 1 ТЗ търговските дружества могат да ползват общи условия за сключваните от тях сделки, т.е. търговските условия се прилагат единствено при сделките като източници на облигационни задължения, но не и при извъндоговорните източници. В случая въззивникът – „Т.С.“ ЕАД, твърди, че не е имал договорно правоотношение с въззиваемото дружество, а му е доставял топлинна енергия без такова и така е възникнало неоснователно обогатяване. Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД иск за неоснователно обогатяване не се уважава при наличие на друго правоотношение между страните. Следователно позициите на „Т.С.“ ЕАД относно характера на отношенията му с въззиваемото дружество (неоснователно обогатяване) и приложимостта на общите условия (които се прилагат само при наличие на сделка, която изключва неоснователното обогатяване) си противоречат. Доколкото искът за обезщетение за неоснователно обогатяване е бил уважен от първоинстанционния съд, то правилно същият не е взел предвид общите условия на въззивника като уреждащи правоотношението между страните по делото. Въззивникът не е оспорил този извод на първоинстанционния съд. Следователно правилно Софийският районен съд  е приел, че между страните не съществува договорно правоотношение, което да уреди падежа на задълженията на въззиваемото дружество – „П.К.“ ЕООД. Оттук следва и че е неприложима хипотезата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД за изпадане на въззиваемото дружество в забава.

Както беше посочено, никоя от страните не твърди и реализирането на хипотезата на изпадане в забава по чл. 84, ал. 2 ЗЗД – чрез получаване на покана, за разгледания от първоинстанционния съд период преди 09.05.2016 г., като не са представени и доказателства.

Следователно първоинстанционния съд правилно е отхвърлил претенцията за лихва за забава преди тази дата и решението му следва да се потвърди в обжалваната част.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има само въззиваемото дружество – „П.К.“ ЕООД, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Дружеството е доказало разноски в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение по договор от 04.04.2019 г. (на лист 24 от делото), който съдържа и разписка за получаване на сумата в брой. Следователно на въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски в този размер.

Тъй като цената на всеки от предявените искове е под 5 000 лева, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА № 36900/03.07.2018 г. по гр. дело № 65234/2016 г. на Софийския районен съд, 58. състав, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес на управление:***, да плати на „П.К.“ ЕООД, с ЕИК:********, с адрес на управление:***, сумата от 300 лева (триста лева) – адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Т.с.“ ЕООД.

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                              2.