Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 08.09.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, 5 състав, в открито
заседание на шести август, през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при участието
на секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдията адм.д. № 329 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.186, ал.4
от ЗДДС.
Образувано е по жалба на ЕТ „Д.В.“***,
против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 96-ФК/09.03.2020г.,
издадена от Б.С.Г. - началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект“ – „автомивка“, находящ се в гр.Русе, ул.“Доростол“,
Механотехникума, стопанисван от жалбоподателя и е забранен достъпът до обекта
за срок от 14 дни. В жалбата и хода на устните състезания се развиват подробни
оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради неправилно
приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед.
Претендира присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – началникът на
отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата
и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
За да наложи ПАМ с посочената заповед,
административният орган е приел, че на 29.02.2020 г. при извършена проверка в
търговски обект – „автомивка“, находящ се в гр.Русе,
ул.“Доростол“, Механотехникума, стопанисван от ЕТ
„Д.В.“***, посоченият търговец в качеството си на субект по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. на МФ е
извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства, а именно не е издал фискална
касова бележка /ФКБ/ от наличния в обекта работещ ЕКФП за извършена услуга –
вътрешно и външно измиване на автомобил на клиент на стойност 15 лв., платени в
брой.
Констатираните при проверката фактически обстоятелства
са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0387334/29.02.2020г. В
него е посочено, че при извършена контролна покупка на комплексно измиване на автомобил
на стойност 15 лв. е издаден фискален касов бон. На стр.3 от протокола е
отразено, че „В присъствие на органи по приходите е извършена продажба на
услуга вътрешно и външно измиване на автомобил на клиент, за която клиентът
заплати 15.00 лв в брой на място в обекта в 10.15ч. на 29.02.2020г., за което
не се издаде фискален касов бон от наличното в обекта ФУ с изградена
дистанционна връзка с НАП“. Отразено е, също така, че е налице разлика в
касовата наличност – 8.00лв. /стр.2 от протокола/.
За
нарушението впоследствие е съставен и АУАН № F 544728 от 29.04.2020г. В него
е посочено, че при извършена проверка на 29.02.2020г., в 11ч. в търговски обект
автомивка, се установи, че търговецът не е издал фискален касов бон на клиент в
присъствието на органи по приходите – А.В. и Жанета Анчева, за извършена услуга
комплексно измиване на автомобил на стойност 15 лв., сума заплатена в брой на
място в обекта 10.15 часа.
В съдебно заседание е разпитан като свидетел А.В.,
извършил проверката в търговския обект. Свидетелят заявява, че на посочения в протокол
за извършена проверка сер. АА № 0387334/29.02.2020г. и заповед
за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 96-ФК/09.03.2020г.
ден бил оставил личния си автомобил за измиване в автомивката, като част от
контролните действия. Докато чакал извършването на услугата забелязал, че три
автомобила били измити, услугите заплатени, но за тях не били издадени фискални
касови бонове. Свидетелят не знае кои са лицата, заплатили услугите, нито е
записал някакви данни на измитите автомобили; бил сам. След като приключило
измиването на неговия автомобил, той заплатил услугата, за което му бил издаден
фискален бон и си тръгнал. Двадесет минути по-късно се върнал с колежката си М.В.
и двамата извършили проверка в обекта.
Жалбата
е процесуално допустима.
Подадена e от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена лично от
представляващия дружеството на 24.06.2020 г., видно от собственоръчно попълнена
и подписана от него разписка (л. 5 от преписката). Жалба до съда е подадена на
29.06.2020г., с което е спазен законоустановения
14-дневен срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. чл. 186, ал. 4 ЗДДС.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г.
на изпълнителния директор на НАП, с т.1 от която началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване
на обект“ по чл.186 от ЗДДС. Актът е издаден в предвидената от закона писмена
форма.
Като мотиви относно продължителността на срока, АО е
посочил, че определеният от законодателя размер на срока за запечатване на
търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение.
Според административния орган, като не спазва задължението за издаване на
фискална касова бележка за всяка извършена продажба, търговецът накърнява
съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като
препятства възможността за отчитане на търговските си обороти. Това води до
неправилно определяне на реализираните му доходи и отклонение от данъчното
облагане. От друга страна, по този начин търговецът получава предимство пред
другите стопански субекти, които отчитат в пълен обем приходите си. За нарушението впоследствие е съставен и АУАН № F 544728 от 29.04.2020г. С оглед на установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваната
заповед е издадена в противоречие на
материалноправните разпоредби.
Оспорената заповед е издадена на основание чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване
на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В заповедта, като доказателство за извършеното
нарушение, е посочен съставеният на осн. чл.110, ал.4 вр. с чл.50 от ДОПК
протокол за извършена проверка сер. АА № 0387334/29.02.2020г. Съгласно чл.50 от ДОПК, протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или
служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и
пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. В
конкретния случай с протокол сер. АА № 0387334/29.02.2020г. са констатирани две
групи факти – такива, установени при извършена на 29.02.2020г. в 11.00ч. проверка
на документи в търговския обект от органите на приходите А.М.В. и М.М.В. и
такива, установени на 29.02.2020г. в 10. 15ч. в автомивката от А.М.В.. Втората
група всъщност съставляват фактическото основание за издаване на оспорената
заповед. В тази част протоколът съдържа установявания, различни от гласните
доказателства – в протокола е посочено, че неиздаване на фискален бон е в
присъствие на органи по приходи, докато в свидетелските си показания В. сочи,
че е бил сам; налице е и противоречие между протокола и АУАН досежно имената на
втория орган по приходите – М.В. в протокола и Ж.А. в акта. Второто
противоречие има отношение към законосъобразността на АУАН и по него следва да
се произнесе компетентния районен съд, но първото е от значение за настоящето
производство. Това е така, тъй като единственото доказателство за извършеното
нарушение, заради което е наложена ПАМ, е протоколът за проверка. С използване на
множествено число на „органи по приходите“ се внушава безспорност на
извършеното нарушение /доколкото е установено от повече от един орган/, докато
останалите факти по делото сочат на друго – органът по приходите е бил сам, не
е в състояние да посочи каквито и да било индивидуализиращи данни за
извършените услуги – от кого са заплатени, за кои МПС са предоставени, а
установената разлика в касовата наличност от 8 лв. не сочи непременно на три
неиздадени фискални бона за три бр. измивания, всяко на цена 15лв. – както
твърди В. или на един неиздаден фискален бон за едно плащане – както е посочено
в протокола, вероятно защото осем лева по-логично се съотнасят към неиздаден
бон за 15лв, отколкото към три за общо 45 лв. Въпреки твърденията на свидетеля,
че е установил неиздаването на фискалните бонове в хода на контролна покупка,
съдът намира, че извършените от В. действия – наблюдение на плащане от страна
на клиенти на автомивката на извършени услуги и съответно неиздаване на касови
бележки за тези плащания, не съставляват „контролна покупка“ по смисъла на §1,
т.6 от НАРЕДБА № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Съгласно легалната дефиниция, „контролна покупка“ е тази, която се извършва от
или под контрола и наблюдението на органите на НАП и се документира с протокол
за проверка; чрез контролната покупка се констатира спазването от лицата по чл.
3 изискванията по
тази наредба за регистриране на продажби на
стоки или услуги с изискуемия документ за конкретния случай. Т.е., следва да е
налице една от двете хипотези – покупка, извършена от орган на НАП или покупка,
извършена при кумулативното наличие на две предпоставки – под контрол и под
наблюдение на приходен орган. В конкретни случай „контролна покупка“ ще е покупката
на услугата, която В. е извършил за собствения си автомобил и за която му е
издаден документ за извършеното плащане. Извършените и заплатени от трети лица
услуги не биха могли да съставляват контролни покупки, доколкото те нито са
извършени от органа по приходите, нито под негов контрол и наблюдение. Следователно, простото наблюдение на извършване на
евентуално нарушение не е контролно действие, респективно „контролна покупка“.
Предвид
изложеното съдът намира, че презумптивната доказателствена сила на протокол за
извършена проверка сер. АА № 0387334/29.02.2020г.в частта, в която е прието за
установено, че „В присъствие на органи по приходите е извършена продажба на
услуга вътрешно и външно измиване на автомобил на клиент, за която клиентът
заплати 15.00 лв в брой на място в обекта в 10.15ч. на 29.02.2020г., за което
не се издаде фискален касов бон от наличното в обекта ФУ с изградена
дистанционна връзка с НАП“ е оборена. Липсват безспорни доказателства за
извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г.
на МФ. Следва да се посочи, че по делото са налице данните за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискването към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, за каквото също се прилага ПАМ по
чл.186 от ЗДДС, но такова нарушение не е посочено в оспорената заповед.
При това положение съдът намира, че
административният орган е допуснал нарушение на един от основните принципи на
административния процес – принципът на истинност по чл.7, ал.1 от АПК, който
изисква административните актове да се основават на действителните факти от
значение за случая, поради което оспорената заповед е материално
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените деловодни разноски за заплатената държавна такса в размер на 50
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, или общо деловодни
разноски в размер на 200 лева. Същите, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест
на НАП, която агенция притежава правосубектност като юридическо лице съгласно
чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Д.В.“***, против заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № 96-ФК/09.03.2020г., издадена от Бойка Славчева
Генова - началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски
обект“ – „автомивка“, находящ се в гр.Русе, ул.“Доростол“, Механотехникума,
стопанисван от жалбоподателя, както и забрана за достъп до него за срок от 14
дни.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите, представлявана от изпълнителния
директор, да заплати на ЕТ „Д.В.“***, ЕИК *********, представлявано от Д.К.В.,
сумата от 200 лева – деловодни
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: