№ 236
гр. Силистра, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Костадинов
при участието на секретаря Хрисиела Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно
наказателно дело № 20223420200179 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят – „ЛЪКИ СИС“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление- гр.Силистра, ул.“Хараламби Джамджиев“ № 1, представлявано от управителя
С.И.С., ЕГН ********** чрез процесуален представител обжалва Наказателно
постановление № СС-29- ДНСК-19/ 01.03.2022г. на началника на Дирекция за национален
строителен контрол (ДНСК)– София, с което на дружеството е било наложено
административно наказание- имуществена санкция в размер на 5 000 / пет хиляди / лева за
извършено нарушение по чл.178, ал.1 във вр.с чл.177, ал.2 от ЗУТ. Жалбоподателят твърди,
че атакуваното наказателно постановление е издадено в нарушение на процесуалните и
материални изисквания на закона. Оспорва изцяло АУАН и НП и моли съда да отмени
изцяло обжалваното от него НП. В условията на алтернативност моли съда да намали
наложеното наказание до неговия минимален размер. При редовност на призоваването не се
явява представляващият дружеството, вместо него- проц.представител адв.К. М. от САК.
Ответникът (Административнонаказващият орган –АНО) – ДНСК– София, надлежно
уведомен, не се явява представител, вместо тях гл.експерт Ц. С., упълномощена и приета от
съда. Моли съда да потвърди изцяло обжалваното НП и излага доводи в тази насока.
Депозира писмена защита по настоящето административнонаказателно производство.
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не
депозира становище по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
Намира, че на съдебен контрол пред въззивната инстанция е подложен санкционния
1
акт на Началника на ДНСК- София, НП с № СС-29-ДНСК-19/ 01.03.2022г., независимо от
грешките при изписването му в жалбата.
Жалбоподателя „ЛЪКИ СИС“ ЕООД е собственик на едноетажна промишлена сграда
№ 66425.514.502.15- склад, намиращ се в гр.Силистра, ул.“Хараламби Джамджиев“ № 1,
Индустриална зона „Запад“, община Силистра, област Силистра, касае се за обект част от
„Стоково тържище“, ПИ с идентификатор №66425.514.502 по кадастралната карта и
кадастралните регистри (КККР) на гр.Силистра, съгласно Постановление от 15.02.2016г. на
частен съдебен изпълнител, вписан под № 1092/ 02.03.2016г., Акт № 54, том 3 в Служба по
вписванията гр.Силистра.
Същият обект представлява и строеж: „Основен ремонт и реконструкция на
съществуваща едноетажна промишлена сграда № 66425.514.502.15- склад, намиращ се в
гр.Силистра, ул.“Хараламби Джамджиев“ № 1, Индустриална зона „Запад“, община
Силистра, област Силистра, ПИ с идентификатор №66425.514.502 по КККР на гр.Силистра.
Касае се за строеж трета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗУТ, чл.6, ал.3,
т.4 от Наредба № 1/ 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи и
Решение № 8839/ 11.06.2019г. на Върховен Административен съд.
Началника на РДНСК-Силистра със Заповед № ДК-19-СС-3/27.03.2020г., влязла в
сила на 30.08.2021г. е забранил достъпа и ползването на строежа.
На 29.09.2021г. от органи на РДНСК-Силистра е извършена проверка по спазването
на влязлата в сила заповед. Констатирано е, че строежът се ползва без да е въведен в
експлоатация от компетентните органи. В склада са съхранявани стоки от хранителен и
нехранителен характер и се извършвали товарно разтоварна дейност. При установяване на
контролните органи и започнало освобождаването на склада, което не било приключило в
края на работния ден, тоест към 17,30 часа. Съставен е констативен протокол №
67/29.09.2021г., като е изготвен и снимков материал.Горните обстоятелства се доказват от
писмените доказателствени средства и показанията на свидетелите К. К. и И. К.,
изпълняващи различни длъжности в РДНСК-Силистра.
При тези факти свид.К. на 24.11.2021г. съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № СС-29, като приел, че дружеството е нарушило
разпоредбите на чл.178, ал.1 във вр.с чл.177, ал.2 от ЗУТ, тъй като е ползвал строеж с
посочената по-горе идентификация и наименование без да е въведен в експлоатация от
контролните органи.
Описаните в акта обстоятелства в съдебното следствие се възпроизвеждат и от
показанията на свидетелите при съставянето му.
Срещу акта в РДНСК-Силистра е постъпило възражение от управителя на „ЛЪКИ
СИС“ ЕООД, което Началника на ДНСК счел за неоснователно. Въз основа на акта на
01.03.2022г. АНО издал обжалваното НП, като възприел всички фактически и правни изводи
направени от актосъставителя и за извършеното нарушение наложил на основание чл.237,
ал.1, т.4 от ЗУТ административно наказание- имуществена санкция в размер на 5 000 ( пет
2
хиляди) лева.
Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на
свидетелските показания и приложените писмени доказателства и доказателствени средства
приобщените на основание чл. 283 от НПК.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване от
процесуално легитимна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Извършвайки служебна проверка за процесуалната законосъобразност на НП и
предпоставилия го АУАН, съобразно правомощията си в настоящото контролно
производство, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в
производството по издаването му, нито такива разкриващи недостатъци във формата и
съдържанието, които да налагат неговата отмяна.
Същото е издадено от компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила на
ЗАНН, въз основа на законосъобразен АУАН, спазена е и установената за това форма и ред,
както и изискуеми реквизити, съгласно разпоредбите на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗАНН.
При съставяне на Акта са спазени предвидените от разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН
срокове.
Принципа е, че административнонаказателно производство се образува със съставяне
на акт за установяване на извършеното административно нарушение- чл.36, ал.1 от ЗАНН.
Отношение към административнонаказателно производство имат онези нароми на АПК,
Глава дванадесета, касаещи оспорване пред касационната инстанция на решенията на
районния съд, както и тези, които въведат ред за присъждане на разноски в съдебното
производство. Ето защо, съда намери онези множество възражения за нарушения на
нормите на АПК за неосноватгелни. В административнонаказателно производство
субсидсиарно в предвидените случаи се прилага НПК- чл.84 ЗАНН. В случая при
проверката установила нарушението е съставен констативен протокол № 67/29.09.2021г..
Дейността на контролната администрация в тази дейност не е регулиран от норми на ЗУТ
или др. нормативни актове. В случая следва да се има предвид, че констативния протокол
обективира резултати от извършена проверка на място, но той няма белезите на
индивидуален административен акт, поради което и за длъжностните лица не възниква
задължението да го връчват на нарушителя. Действията по принудително изпълнение на
Заповед № ДК-19-СС-3/27.03.2020г., влязла в сила на 30.08.2021г., контролната
адвминистрация извършила на следващият ден за което е оформен Констативен протокол
№68/30.09.2021г., като същите не попадат в предмета на доказване по настоящото съдебно
производство. Предвид изложеното съда намери възраженията на защитата относно вида и
характера на извършената проверка от служителите на РДНСК-Силистра за неоснователни.
Видно от събраните доказателства Заповед № ДК-19-СС-3/27.03.2020г. на началника
на РДНСК-Силистра е влязла в сила на 30.08.2021г., след постановяване на Решение №9337
3
по адм.д. №11442/2020г. на Върховен административен съд на Р.България , Второ
отделение, с което е оставено в сила Решение №78/18.08.2020г. на Административен съд –
Силистра по адм.д. №116/2020г., с което е потвърден индивидуалния административен акт
забраняващ достъпа и ползването на строежа. Проверката на место от органи на РДНСК-
Силистра е извършена на 29.09.2021г.. Въпросът за вида на строежа не стой пред
настоящата съдебна инстанция, тъй като по същият са се произнесли други инстанции,
включително и ВАС. Безспорно независимо от наименованието на строежа за него се
изисква да бъде въведен в експлоатация по определение от закона ред. Явно е, че след
постановяване решение на ВАС, което е окончателно, Заповед № ДК-19-СС-3/27.03.2020г.
на началника на РДНСК-Силистра е влязла в сила, поради което тя се явява безспорно
изпълнително основание, съгласно разпоредбата на чл.268, т.1 от АПК. Съгласно Вътрешни
правила за документооборота на ВАС, раздел XI „Приключване на делата“, т.60.4 „Преписи
от окончателни (неподлежащи на обжалване) съдебни актове се изпращат на страните само
когато същите пораждат права или вменяват задължения, обвързани със срокове, въз основа
на разпореждане на съда“. Ето защо възражението на жалбоподателя, че не е уведомен за
Решение №9337 по адм.д. №11442/2020г. на Върховен административен съд на Р.България ,
Второ отделение, съда намери за неоснователно.
Относно материалната законосъобразност на санкционния акт, следва да се направи
извод, че безспорно е установено строежът да се ползвал от „ЛЪКИ СИС“ ЕООД, без да е
въведен в експлоатация от органите по чл.177, ал.2 от ЗУТ, в нарушение на чл.178, ал.1 от
ЗУТ. В случая се касае за продължено административно нарушение и момента на
проверката е момента на неговото установяване.
Отговорността на юридическото лице е обективна, безвиновна поради което въпросът
за вината не би следвало да се обсъжда, тоест дали „ЛЪКИ-СИС’ ЕООД е извършило от
субективна страна нарушението, посочено в НП, не е въпрос на настоящото производство.
Същия извод е относим и по отношение на онези обстоятелства изсключващи отговорността
за деяния осъществени от физически лица. Възраженията в тази насока са абсолютно
неоснователни.
Съдът намира, че в случая е неприложим института на "маловажен случай" по
смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание
за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на
понятието "маловажен случай" се съдържа в § 1, т.4 (Нова – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
4
задължение от съответния вид“, който по съдържание припокрива предишното му извеждане
от нормата на чл.93, т.9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат
субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е
този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А
според чл.28, ал.1 от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя писмено, че
при извършване на друго нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишния срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на
извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на обществена опасност,
моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на
административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки
фактическите данни по конкретния казус- административно наказателната отговорност на
въззивника е обективна (безвиновна), а по делото не са събрани доказателства, които да
сочат по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид. Нещо повече, налице е административно обвинение
за друго също такова деяние и наложена санкция с НП № СС-23 ДНСК-17/10.03.2020г.,
което все още не е влязло в сила. Горното обстоятелство е коректно описано от АНО и е
безспорно, че не се касае за повторно нарушение по смисъла на ЗАНН, на същото е от
значение за преценка на обществената опасност. Поради всичко гореизложено съдът приема,
че преценката на наказващия орган е правилна и не са налице основания за приложение на
чл.28 от ЗАНН.
Правилно от АНО е приложена и санкционната норма, като на дружеството е
наложена "имуществена санкция". По отношение на размера съда преценява, че не е налице
разминаване с изискванията на чл.27 и чл.12 от ЗАНН, пък макар и да се касае за
обективната безвиновна отговорност на дружеството. Определена санкция от минималния
към средния размер, като преценката за друг съставен акт на дружеството за също такова
нарушение и продължителността в осъществяване използването на строежа без да е въведен
в експлоатация от компетентните органи е достатъчно основание за завишаване на
санкцията.
Мотивиран от всичко гореизложено съда намира, че наказателното постановление се
явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Според чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния съд страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата
оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на
разноски. С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата
5
страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като взе предвид
фактическата и правната сложност на случая, съдът прецени, че жалбоподателят следва да
бъде осъден на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК да заплати на
ДНСК- София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определено
съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Искането на проц.представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско
възнаграждение се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено като такова по
аналогия на изложеното по-горе, поради което и съда не дължи произнасяне по
възражението за прекомерност, направено от страна проц.представител на АНО, относно
посочените от жалбоподателя разноски, касателно заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във вр.с чл.63, ал.9 от
ЗАНН Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СС-29- ДНСК-19/ 01.03.2022г. на
началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК)– София, с което на
„ЛЪКИ СИС“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление- гр.Силистра,
ул.“Хараламби Джамджиев“ № 1, представлявано от управителя С.И.С., ЕГН ********** е
било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 5 000 / пет
хиляди / лева за извършено нарушение по чл.178, ал.1 във вр.с чл.177, ал.2 от ЗУТ.
ОСЪЖДА „ЛЪКИ СИС“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление- гр.Силистра, ул.“Хараламби Джамджиев“ № 1, представлявано от управителя
С.И.С., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ
на Дирекция за национален Строителен контрол гр.София, сумата от 100,00 /сто/ лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ без уважение искането на адв.К. М. при АК-София за присъждане на
адвокатско възнаграждение, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
страните чрез Силистренският РС пред Силистренският административен съд.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6