Р Е Ш Е Н И Е
№ 654
гр. Русе, 05.06.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на първи юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А. Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4523 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл.79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Енерго - Про Продажби” АД срещу С.Й.Х. и Д.Й.Х., в която се твърди, че двамата ответници са
законни наследници на починалата М.Г.Ц., на името на която се водела партида за
потребление на електрическа енергия за адрес в гр. Русе ул. ****№ **, с
абонатен № ****. Твърди се, че за този имот има консумирана и отчетена
електрическа енергия, която не е заплатена по фактури от 21.01.2019г. до
20.05.2019г. на обща стойност 1222,98лв., върху която сума било дължимо и
начислено и обезщетение за забава в размер на 30,65лв. Ищцовото дружество
счита, че двамата ответници като законни наследници на абоната на ищцовото дружество
следва да заплатят по ½ от дължимите суми, с оглед на което се моли С.Й.Х.
и Д.Й.Х. да бъдат осъдени да заплатят на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата от
1253,63лв. за обект на потребление с абонатен № ****, в която сума са включени
сумите в размер на 1222.98лв., представляваща главница за консумирана
ел.енергия и такси възстановяване по фактури, издадени в периода 21.01.2019г. –
20.05.2019г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на
30.65лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за
ел.енергия от падежа й до 21.06.2019г., както и законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, ведно с
направените съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на двамата ответници, назначен по реда на чл. 47 ал.
6 от ГПК изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Оспорва наличието на
облигационни отношения между ищцовото дружество и ответниците, поради което
същите не се явявали пасивно легитимирани по предявеният иск. Ищецът не сочел
доказателства за правото на собственост на процесният имот и по делото
качеството на двамата ответници като потребители на електрическа енергия за
конкретния имот се явявало недоказано.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
За потребена електрическа
енергия и такси за възстановяване за имота посочен в исковата молба - гр. Русе
ул. ****№ **, с абонатен № ****, ищцовото дружество е издало за периода
21.01.2019г. до 20.05.2019г. седем броя фактури на обща стойност 1228,25лв. В
счетоводството на ищцовото дружество, партидата за посочения имот се води на
името на М.Г.Ц.. Последната на 19.02.2013г. е депозирала саморъчно изготвена
писмена молба в дружеството (искане), в което изрично е посочила, че е
потребител, абонат за консумираната електрическа енергия за имота на ул. *** №**.
На 01.03.2013г. тя лично е присъствала и подписала протокол за монтаж
(демонтаж) на електромера измерващ потреблението на електрическа енергия на
посочения адрес.
М.Г.Ц. е починала
на 19.11.2014г. и е оставила за свои законни наследници двете си деца – С.Й.Х.
и Д.Й.Х. – ответниците по делото.
Според заключението
на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, в счетоводството на
ищцовото дружество абонатен №**** и клиентски №****е с титуляр наследодателката
на ответниците М.Г.Ц.. За периода 21.01.2019г. за посочения абонатен номер са
издадени общо седем фактури за заплащане на реално отчетена и консумирана
електрическа енергия и такси за възстановяване на обща стойност 1228,25лв,
които не са заплатени. Вещото лице е изчислило мораторната лихва върху
неплатените главници по всяка фактура от датата на падежа й до 21.06.2019г. в
размер на 30,65лв.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Представените по
делото писмени доказателства установяват, че между наследодателката на двама
ответници М.Ц. и ищцовото дружество са възникнали облигационни отношения във
връзка с потреблението на електрическа енергия за посочения в исковата молба
имот, т.е. тя е имала качеството на клиент (абонат) на дружеството. Няма спор
по делото, а и се установява от заключението на вещото лице, че след смъртта на
М.Ц., цената на потребените количества електрическа енергия и свързаните с нея
такси е продължила да се начислява на нейно име, т.е. липсва уведомяване на
ищцовото дружество за промяна на титуляра на партидата за процесния имот. Няма
спор по делото и относно количеството и стойността на потребената
електроенергия за процесния период, както и че същата не е заплатена.
Спорен по делото е
въпросът дали след смъртта на М.Ц., нейните законни наследници се явяват
клиенти на ищцовото дружество за процесния имот, съответно дали са материално
легитимиране да отговарят по предявения от дружеството иск за заплащане на
консумираната електроенергия от имота.
Действително по
делото не са ангажирани доказателства за собствеността на процесния имот в
периода за който са издадени претендираните за плащане фактури. Качеството на
потребител на електрическа енергия, „краен битов клиент“ на ищцовото дружество,
съответно и задължено лице за заплащане на стойността й, не е обосновано
задължително от правото на собственост върху електроснабдения имот. Това
качество би могло да има и лице, което не е собственик на имота, а негов
ползвател на едно или друго основание, изрично регламентирано в чл. 4 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия (ОУДПЕЕ) на ищцовото
дружество. По тази причина правноирелевантно за настоящия спор е дали
наследодателката на двамата ответници е била собственик на процесния имот или
пък дали те двамата са негови собственици за периода за който са издадени
процесните фактури. След като М.Ц. е починала, за нейните законни наследници е
възникнало задължението да уведомят ищцовото дружество за това обстоятелство и
да поискат промяна на титуляра на съответната партида или нейното закриване,
което изрично е регламентирано в чл. 17 от ОУДПЕЕ. Не би могло да бъде вменено
задължение за ищцовото дружество ежемесечно да извършва справки за настъпила
смърт на негови клиенти, съответно да инициира промяна на титулярите по
съответните партиди. Договорът за доставка на електрическа енергия не е договор
сключен с оглед личността на потребителя, поради което тези облигационни
отношения са наследими. Очевидно е, че след смъртта на М.Ц., включително и за
процесния период е налице потребление на електрическа енергия за описания в
исковата молба имот. След като
наследниците й (или друго правоимащо лице отговарящо на изискванията на чл. 4
от ОУДПЕЕ) не са изпълнили задължението си да променят или закрият партидата
водена на нейно име в ищцовото дружество, то те се явяват задължени пред
последното да заплатят потребената електрическа енергия, без значение дали те
са реалните й потребители.
Допълнителен
аргумент за връзката на ответника Д.Й.Х. с процесния имот е и факта, че
постоянния и настоящия му адрес съвпадат с този имот.
По изложените
съображения предявените субективно съединени искове следва да бъдат изцяло
уважени като основателни.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, в тежест на ответниците следва да се възложат по ½ от
направените от ищеца разноски за настоящото производство или по 377,5лв.
Така мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Й.Х. ЕГН********** *** да
заплати на „Енерго Про Продажби” АД с ЕИК103533691, седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, сумата от 611,49лв. представляваща ½ от
главницата по издадени фактури за периода 21.01.2019г. – 20.05.2019г. за
потребена електрическа енергия и начислени такси за възстановяване по кл. №****с
адрес на потребления гр. Русе, ул. *** №***,
сумата от 15,32лв. представляващи
½ от мораторната лихва върху главницата за периода от падежа на всяка
фактура до 21.06.2019г., законна лихва върху
главницата считано от 23.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 377,50лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.Й.Х. ЕГН********** *** да
заплати на „Енерго Про Продажби” АД с ЕИК103533691, седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, сумата от 611,49лв. представляваща ½ от
главницата по издадени фактури за периода 21.01.2019г. – 20.05.2019г. за
потребена електрическа енергия и начислени такси за възстановяване по кл. №****с
адрес на потребления гр. Русе, ул. *** №***, сумата от 15,32лв. представляващи ½ от мораторната лихва върху
главницата за периода от падежа на всяка фактура до 21.06.2019г., законна лихва върху главницата считано
от 23.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 377,50лв. разноски по делото.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните
Районен
съдия: