№ 32486
гр. София, 09.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110166604 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Във въззивна жалба, подадена от името на ищеца Д. Т. О., ЕГН
********** срещу решение № 8064/01.05.2024 г., постановено по гр.д. №
66604/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, е обективирано искане за
изменение на решение № 8064/01.05.2024 г., постановено по гр.д. №
66604/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, в частта за разноските, като са
изложени съображения, че същото многократно надвишава минималния
размер на адвокатското възнаграждение, за съответния вид работа, съгласно
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Насрещната страна в производството, /..../ АД, ЕИК /..../, изразява
становище по направеното искане като счита същото за неоснователно.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по
разпределение на отговорността за разноски в производството по гр.д. №
66604/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, настоящият съдебен състав
1
намира, че е сезиран с искане за изменение на решението в частта за
разноските.
Искането е направено в законоустановения срок, от легитимирана страна
и се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, същото се явява неоснователно.
В мотивите на решение № 8064/01.05.2024 г., постановено по гр.д. №
66604/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, съдът е изложил съображения
относно разпределението на отговорността за разноски в производството,
съобразно изхода на спора. Същевременно, съдът не намира, че са налице
основания за ревизиране на обективираното в горепосоченото решение
произнасяне.
Във въззивна жалба, подадена от името на ищеца Д. Т. О., ЕГН
********** срещу решение № 8064/01.05.2024 г., постановено по гр.д. №
66604/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, в която е обективирано искане за
изменение на решение № 8064/01.05.2024 г., постановено по гр.д. №
66604/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, в частта за разноските, като са
изложени съображения, че същото многократно надвишава минималния
размер на адвокатското възнаграждение, за съответния вид работа, съгласно
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В мотивите на решение № 8064/01.05.2024 г., постановено по гр.д. №
66604/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, съдът изрично се е мотивирал, че
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, доколкото размерът на
претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение в
производството е на минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиден за
съответния вид работа с включен ДДС, като са представени и доказателства за
регистрация по ЗДДС на адвокатското дружество, чиито представители са
процесуалните представители на ответното дружество. С оглед на
обстоятелството, че релевирането на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК,
направено от името на ищеца, ГПК е обосновано единствено с твърдения, че
претендираното възнаграждение е много завишено и няколко пъти над
минималния предвиден размер, съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и при спазване на
принципа на диспозитивното начало, заложен в разпоредбата на чл. 6, ал. 2
ГПК, съдът е обвързан от така обоснованото и релевирано искане,
респективно, като е съобразил, че претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение в производството е на минимума, предвиден в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвиден за съответния вид работа с включен ДДС, е формирал извод, че така
релевирано възражение е неоснователно, доколкото претендирания размер на
възнаграждението е на минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиден за
2
съответния вид работа с включен ДДС. Тук следва да се посочи, че в
представения по делото договор за правна защита и съдействие /виж л. 156 от
делото на СРС/ изрично е уговорен размер на дължимото възнаграждение по
всеки един от предявените искове, като нито един от тези размери не
надвишава минималния предвиден такъв, за съответния вид работа /с включен
ДДС/, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в какъвто смисъл е възражението на
ответника/. Ноторно известно е, че предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размери на
дължимите възнаграждения за съответния вид работа, са без включен ДДС,
като в зависимост от това, дали адвокатът е регистриран или не по ЗДДС,
възнагражденията се присъждат с включен ДДС и/или без. В случая /както е
посочено и в мотивите на решение № 8064/01.05.2024 г., постановено по гр.д.
№ 66604/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, по делото са представени
доказателства за регистрация по ЗДДС на адвокатското дружество, чиито
представители са процесуалните представители на ответното дружество,
поради което и адвокатското възнаграждение е присъдено с включен ДДС.
Предвид гореизложеното, доколкото претендираното от ответното
дружество адвокатско възнаграждение в производството пред СРС е на
минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, предвиден за съответния вид работа с включен
ДДС и при спазване принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът намира, че искането
с правно основание чл. 248 ГПК, инкорпорирано във въззивна жалба, подадена
от името на ищеца Д. Т. О., ЕГН ********** срещу решение №
8064/01.05.2024 г., постановено по гр.д. № 66604/2023 г. по описа на СРС, ГО,
160 с-в, в частта за разноските, се явява неоснователно и следва да се
отхвърли.
Воден от горното, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за изменение на решение №
8064/01.05.2024 г., постановено по гр.д. № 66604/2023 г. по описа на СРС, ГО,
160 с-в, в частта за разноските, инкорпорирано във въззивна жалба, подадена
от името на ищеца Д. Т. О., ЕГН ********** срещу решение №
8064/01.05.2024 г., постановено по гр.д. № 66604/2023 г. по описа на СРС, ГО,
160 с-в.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Настоящото определение е неразделна част от решение №
8064/01.05.2024 г., постановено по гр.д. № 66604/2023 г. по описа на СРС,
3
ГО, 160 с-в.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4