Решение по дело №730/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Г.Т.К. – П., чрез адв. Д.А. ***, против Решение № 124/04.05.2023 г., постановено по АНД № 270 по описа за 2023 година на Районен съд - Хасково, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия *, № ******, издаден от ОДМВР - Хасково.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Най-напред се твърди, че районният съд не обсъдил всичките твърдения, възражения и доводи в жалбата и писменото допълнение към нея и не изложил подробни и обосновани съображения защо не ги приема, а посочил напълно бланкетно, че оплакванията били неоснователни. Освен това съдът дължал пълна служебна проверка на обжалвания ЕФ за неговата правилност, обоснованост и съответствие с процесуалните правила, която не бил извършил. Поддържа се и че обжалваното решение противоречало на доказателствата по делото и на установеното от тях действително положение. В тази връзка се сочи, че представеният протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи (Наредбата) не бил попълнен изцяло и съобразно императивно предвидения образец, което го лишавало от доказателствена стойност. В същия не били вписани № на първо статично изображение и № на последно такова, име на служителя, къде и в коя структура е съхранява информацията и в коя компютърна конфигурация, името на приелия и на проверилия протокола. От снимковия материал не се установявало къде бил поставен АТСС, респ. че бил поставен на посоченото в протокола място. В ЕФ не били описани пълно, точно и ясно обстоятелствата, свързани с извършване и констатиране на нарушението, а и не бил посочен негов конкретен издател. В приложеното към ЕФ веществено доказателствено средство - снимка от система за видео контрол, били вписани координати, от които не се установявало по общодостъпен начин, къде точно било мястото на констатиране на процесното деяние. Същата била без дата и без уникален идентификационен номер, а и имало дописване, че била към посочения ЕФ. Излагат се доводи и че деянието било установено с помощта на мобилно автоматизирано техническо средство, което можело да бъде поставено навсякъде и да заснема от разстояние, и което можело да се манипулира от неговия оператор, респ. да доведе до некоректно измерване на скоростта. Доколкото по делото не било установено, че скоростта на МПС, управлявано от жалбоподателката, била измерена с технически изправно АТСС и отговарящо на изискванията на Закона за измерванията, не би могъл да се направи безспорен извод, че отразената при работата на АТСС скорост на движение на процесния автомобил в момента на заснемането била вярна, а оттам и не можело да се приеме, че вмененото й административно нарушение било безспорно установено и доказано. Счита се и че била налице неправилна квалификация на нарушението. Накрая се твърди и че решението било постановено в противоречие с конкретно посочена практика на касационната инстанция.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 124/04.05.2023 г., постановено по АНД № 270 по описа за 2023 година на Районен съд - Хасково, и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени обжалвания ЕФ, като се претендира и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - ОДМВР – Хасково, не изразява становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като правилно да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 124/04.05.2023 г. по АНД № 270/2023 г. Районен съд – Хасково е потвърдил ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия *, № ******, издаден от ОДМВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на Г.Т.К. – П. е наложена глоба в размер на 50,00 лв. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

За да постанови този резултат, районният съд е приел най-напред, че ЕФ съдържал всички предвидени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити и съответствал на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец. Видно от представените в административната преписка протоколи за проверка на използваното в конкретния случай техническо средство, то било калибровано и преминало последваща проверка за техническа годност. От представената фотоснимка се установявало спазването на чл. 8, ал. 1 от Наредбата, а от протокола за използване на техническо средство или система било видно, че били изпълнени изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата. Протоколът бил по утвърдения образец, съдържащ се в Приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредбата, и в него били посочени вида и номера на АТСС, датата на ползване, местоположението му, посоката на движение, общото ограничение на скоростта, началото и края на работа. Прието е и че жалбоподателката била нарушила задължението си по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като се движела в населено място, при максимална допустима скорост от 50 км/ч, със 65 км/ч, като за това нарушение нормата на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП предвиждала наказание глоба в твърд размер от 50 лв. По отношение на описанието на нарушението в ЕФ е посочено, че то било кратко, но точно и съдържало всички негови съставомерни признаци. Другите оплаквания в жалбата са счетени за бланкетни, без опора в доказателствата, поради което било безсмислено да бъдат обсъждани.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими, относими и необходими доказателства, обсъдил е същите, както и наведените от страните доводи и възражения, макар и пестеливо, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни.

На първо място, решението на въззивната инстанция действително се отличава с лаконичен и схематичен стил на изложение, без да са аргументирани в пълнота съображенията й. Въпреки това тя е успяла да покрие, макар и на минимума, изискването на чл. 339, ал. 2 НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН, доколкото от мотивите на проверявания акт могат да се извлекат отговори, било то и доста кратки, на всички съществени доводи в подкрепа на жалбата. Видно е, че са обсъдени представените по делото протоколи за проверка на използваното в конкретния случай техническо средство, фотоснимките, протокола за използване на техническо средство, съдържанието на ЕФ, както и дадената правна квалификация на нарушението. В тази връзка следва да се отбележи и че напълно голословно се явява твърдението, че контролираният съд не бил извършил дължимата пълна служебна проверка на обжалвания ЕФ за неговата правилност, обоснованост и съответствие с процесуалните правила. Касационната жалба в тази й част е абсолютно бланкетна, тъй като не съдържа каквото и да е било конкретно оплакване, което да бъде разгледано. Само за пълнота би могло да се посочи, че в жалбата до районния съд не се съдържат искания за ангажиране на допълнителни доказателства, а по делото, вкл. и с оглед релевираните в нея отменителни основания, не се установява необходимост от служебното събиране на други такива за разкриване на обективната истина.

По отношение на твърденията за допуснати нарушения на закона съдът намира следното:

На първо място, оспореният пред Районен съд – Хасково ЕФ действително съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец. Същият се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на него. Относно формата на ЕФ следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е сторено в случая. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС. Освен това, в случая са посочени достатъчно пълно, точно и ясно обстоятелствата, свързани с извършване и констатиране на нарушението, като са описани всички относими признаци от обективната му страна – мястото, датата, точния час на извършване, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано, посоката на движение, разрешената скорост, превишената скорост (след приспаднат толеранс), наказуемото превишение и конкретното АТСС, с което е установено.

Противно на възраженията в касационната жалба, по делото е установено по категоричен начин, че към датата на нарушението използваното АТСС е от одобрен тип, със срок на валидност 07.09.2027 г. и е преминало задължителна техническа проверка, видно от приложените в преписката и неоспорени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г. и Протокол за проверка № 83-СГ-ИСИС/29.06.2022 г. на БИМ. Следователно, процесната преносима система за контрол на скоростта на движение на моторни превозни средства е била годна за експлоатация, респ. нарушението е заснето с годно и технически изправно средство за измерване, поради което изразеното съмнение относно отчетената скорост на движение на процесния автомобил е необосновано.

Не може да бъде споделено и възражението на касационната жалбоподателка, че от снимковия материал не се установявало къде бил поставен АТСС, респ. че бил поставен на посоченото в протокола място, тъй като изображението на приложената снимка дава ясна представа за мястото на неговото разположение, като при съпоставката му с изображението на снимката от АТСС и с отбелязването в Протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата се установява пълно съответствие.

Ето защо и доводите, че деянието било установено с помощта на мобилно автоматизирано техническо средство, което можело да бъде поставено навсякъде и да заснема от разстояние, и което можело да се манипулира от неговия оператор, респ. да доведе до некоректно измерване на скоростта, са изцяло хипотетични, а и напълно голословни.

Вярно е, че представеният протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата не е попълнен изцяло, като не са вписани № на първо статично изображение и на последно такова. Макар и това да представлява процесуално нарушение, то не е от категорията на съществените, тъй като в протокола са посочени вида и номера на използваното АТСС, мястото за контрол, датата и часовете за начало и край на работа на АТСС, а тези данни съвпадат изцяло със съдържанието на снимката на автомобила на жалбоподателка. Ето защо следва да се приеме, че последната е направена именно във времевия интервал при извършения контрол за скорост, за който е съставен представеният протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, респ. категорично може да бъде съотнесена към установеното с процесния ЕФ нарушение. Липсата пък на отбелязване в коя компютърна конфигурация и в коя структура се съхранява информацията също не е съществено процесуално нарушение, тъй като не внася никакви съмнения относно съставомерните елементи на нарушението, респ. не се отразява пряко върху съдържанието на санкционния акт, а и не ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото липсват конкретни възражения и доказателствени искания в тази връзка. Видно от съдържанието на представения протокол, в него са посочени име на служителя, името на приелия и на проверилия протокола (макар и не на съответно място – в горния ляв ъгъл на листа, вместо в долния ляв), т.е. твърдението за непопълването на тези реквизити не отговаря на действителното фактическо положение.

Невярно е и възражението, че приложената снимка от АТСС била без дата и без уникален идентификационен номер и че били заснети два автомобила. От същата е видно, че датата на записа е 25.01.2023 г., че нейният № е 120CCEF/0108045, че на нея се намира само един лек автомобил – марка и модел „Тойота Авенсис 1.8“ с рег. № Х****КА, както и че липсва твърдяното дописване. Явно несъстоятелно е оплакването, че от посочените координати в снимката не се установявало къде точно било мястото на констатиране на процесното деяние. Това е така, защото то е индивидуализирано в нея освен с географски координати, така и със словесно описание по общодостъпен начин - в гр. Х., на бул. „Р.“ до Завод „М.“.

На следващо място, след като установи спазването на изискванията за законосъобразно използване на АТСС, съдът намира и че правилно е приложен материалния закон в конкретния случай. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че Г.Т.К. – П. е нарушила общото ограничение на скоростта в населено място, с което е реализирала състава на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Приложена е и коректната санкционна разпоредба - чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, доколкото констатираното превишение на скоростта за движение от 15 км/ч в градски условия попада именно в приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер.

Относно оплакването на касационната жалбоподателка за необоснованост на атакувания съдебен акт, следва да се има предвид, че необосноваността не е предвидена като касационно основание в чл. 348, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, а доколкото би могло да се приеме, че то имплицитно включва твърдение за допуснати нарушения в процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция поради неспазване на правилата за проверка и оценка на доказателствата, по-горе съдът даде отговор на същото.

Накрая и за изчерпателност на изложението е необходимо да се отбележи, че позоваването на цитираната от жалбоподателката практика на касационната инстанция е некоректно. С Решение № 340 от 20.05.2022 г. по АНД(К) № 102/2022 г. и Решение № 504 от 21.07.2022 г. по АНД(К) № 406/2022 г. ЕФ са били отменени поради непосочване в приложения снимков материал на размера на установената скорост на заснетия автомобил и на географските координати на пътния участък, с Решение № 139 от 02.03.2022 г. по АНД(К) № 1238/2021 г. – поради липсата на ясно и точно словесно описание на нарушението, с Решение № 716 от 31.10.2022 г. по АНД(К) № 800/2022 г. – поради неустановеност на рег. номер на заснетия автомобил и непосочване на установената му според ЕФ скорост, а с Решение от 12.10.2020 г. по АНД(К) № 524/2020 г. – поради несъответствие на вписаните в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата номера на изображения с номера на снимката, послужила за издаването на ЕФ. Следователно, тази практика на Административен съд - Хасково е постановена при различна фактическа обстановка, поради което е и неотносима към настоящия спор.

По тези съображения съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора само касационният ответник има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 124/04.05.2023 г., постановено по АНД № 270 по описа за 2023 година на Районен съд - Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: