Р
Е Ш Е
Н И Е
№............
гр. Плевен, 23.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, Х граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина
Цветанова, като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр. д. № 1959 по описа
за 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР с цена на иска 3231,63
лв., и чл.86, ал.1 ЗЗД с цена на иска 407,82 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от Р.И.Й., ЕГН**********,***
против ***, гр.Плевен, ***, в която се твърди, че ищецът в процесния период от
време е работил на длъжност „***“ в ОДМВР-гр.Плевен. Твърди, че за последните
три години не е променяна длъжността му.
Твърди, че трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и
графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00-06.00 часа и с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. Излага съображения, че на основание
чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. От
м.04.2016год. до настоящия момент са издавани протоколи от ***на ОДМВР-Плевен и
графици от ***01 РУ-Плевен за дежурствата и отчитане на положения труд при
работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време,
времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно
време. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на ***на вътрешните работи. Твърди, че в
процесния период от 01.04.2016г.до 31.03.2019г. е действала Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г), като
в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба№8121 3-407 от 11.08.2014г.
,но в размер от 0.143/ чл.31 ал.2 от Наредбата/.Съгласно цитираната разпоредба
на Наредба № 8121 з-407 от 11.08.2014г. при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа за отчетния
период се умножава по 0,143. Тази Наредба е отменена с приемане на Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015г. на ***на вътрешните работи, която от своя страна е
отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №5450 / 2016г. Едва
на 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-776 / 29.07.2016г., поради което
следва да се приеме, че до този момент е действала Наредба №8121 з-407 от
11.08.2014г. Също така следва да се отбележи, че в Наредба №8121з-776 /
29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредба
№8121з-407 от 11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд.
Липсата на такава норма не следва да се възприема като законова забрана за
преизчисляване на положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен.
Твърди, че е налице празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи. Счита,
че в случая при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР ,следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата / обн ДВ от 26.01.2007г./. В съответствие с
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/ - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че за
процесния период - 01.04.2016г. до 31.03.2019г. е положил нощен труд , както
следва: За 2016г.: Месец април -56 часа Месец май — 64 часа Месец юни- 56 часа
Месец юли — 32 часа Месец август - 58 часа Месец септември - 54 часа Месец октомври
- 64 часа Месец ноември - 58 часа Месец декември - 94 часа-за 2016г. - 536 часа
нощен труд, който преобразуван към дневен е 612,648 часа. За 2017г.: Месец
януари - 72 часа Месец февруари -112 часа Месец март - 112 часа Месец април -
106 часа, Месец май - 126 часа Месец юни- 122 часа Месец юли - 88 часа Месец
август - 126 часа Месец септември - 122 часа Месец октомври - 120 часа Месец
ноември - 94 часа Месец декември - 82 часа- общо з 2017г. - общо 1282 часа
нощен труд, който преобразуван към дневен е 1465,326 часа. За 2018г.: Месец
януари - 86 часа Месец февруари -112 часа Месец март - 128 часа Месец април
-114 часа Месец май — 70 часа Месец юни- 106 часа Месец юли - 46 часа Месец
август - 126 часа Месец септември - 120 часа Месец октомври - 128 часа Месец
ноември - 114 часа Месец декември - 118 часа или общо за 2018г. - общо 1162часа
нощен труд, който преобразуван към дневен е 1328,166 часа. За 2019г.:Месец
януари- 120 часа Месец февруари - 106 часа, Месец март — 72 часа общо за 2019г.
298 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е е 340,614 часа. Твърди, че
в съответствие е чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/ - при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни е коефициент 1.143, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Заплащането
на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, но
както е указано по-горе, за преобразуването на нощния в дневен труд няма
нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези
установени за работно време. В конкретния случай, периода 01.04.2016г. до
31.03.2019г. е положил общо 3278 часа нощен труд, който следва да се преизчисли
с коефициент 1.143 и възлиза на 3746,754 часа, което води до извънреден труд от
468,754 часа, който следвало да му бъде платен допълнително. Съобразно
заплатата му, часовата ставка е в размер на 7,00лв.или за 468,754 часа труд
счита, че му се дължи сумата от 3281,28лв.
Моли, на основание
чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ответника да бъде осъден да плати на ищеца,
след допуснатото изменение в размера на предявените искове сумата в размер на 3231,63 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.04.2016-31.03.2019год., ведно със законната лихва
върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането. Моли на основание чл.86 от ЗЗД ответника да бъде осъден
да плати на ищеца сумата в размер на 408,82 лв.,
представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден
труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 01.04.2016г. - 31.03.2019г. Претендира направените
деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът,
ангажира становище, че исковете са
неоснователни. Твърди, че през исковия период ищецът е бил служител на
МВР по чл.142, ал1, т.1 от ЗМВР, а съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което
счита че в този случай не са приложими разпоредбите на Закона за държавния
служител и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Излага съображения, че в чл. 187, ал.3 от ЗМВР е предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява
сумарно. Счита, че от ал.3 на същия член е видно, че работата извън редовното
работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на
отчетен период. Твърди, че е ноторно известен, че извънреден труд е налице само
ако работникът или служителят действително е работил извън установеното за тях
работно време, което не е налице в конкретния случай. Заявява, че не е спорно
между страните, че ищецът е служител на ОД на МВР - Плевен и през периода
01.04.2016г.до 31.03.2019г. е заемал длъжността „командир на отделение в Първо
РУ. Не е спорно, че в посоченият по-горе период ищецът осъществява трудовата си
дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени, при
сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Твърди, че в процесния период от 01.04.2016г. до 31.03.2019г. по отношение
на регламентацията на редът за организация и разпределение на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители са действали следните наредби: 1. Наредба №8121з-592/25.05.2015г./ влязла
в сила от 01.04.2015г./ обн. в бр.40/02.06.2015г„ отменена с решение
№8585/11.07.2016г. на ВАС по АД №545 п ; влязло в сила от датата на
постановяването му. В тази наредба липсва изрична нор.-ш. съответстваща на
чл.31, ал.2 от Наредба №81213-407/2014г.на ***на вътрешните работи, 2. Наредба №8121з-776/29.07.2016г., обнародвана
в ДВ бр.60/02.08.2016г.. влязла в сила от деня на обнародването й. В тази
наредба липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от наредба №8121
з-407/l 1.08.2014г. Счита, че неправилно ищецът е посочил, че за процесния
период следва да се приложи субсидиарно Наредба за структурата и организацията
на работната заплата, в която съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2 при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, като
никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно от къде ищецът е
получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Твърди, че ограничението
на наредба №81213-592/2015г. и наредба №8121з—776/2016г. е служителите да не
полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на
коефициент 1.143. Счита, че напълно необосновано е препращането по аналогия към
чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
съгласно която при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни е коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работни за съответното
място, тъй като нормалната продължителност на работното време е 8 часа, а в наредбите посочени по-горе нормалната
продължителност на нощния груд часа / 8:8 равно на 1/. Счита, че в случая не е
налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по
аналогия, тъй като в процесния период са действали последователно подзаконови
нормативни актове - наредби, издадени от ***на вътрешните работи, в които
изрично съществуват разпоредбата , че за всеки отработен час през нощта / между
22-6 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв..
т.е налице е специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане
на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред. Счита,
че при разглеждане на казуса следва да се вземе предвид и писмо изх.№94-НН-198
от 29.08.2011г. на МТСП относно: увеличеното заплащане на нощния труд при
сумарно изчисляване на работното време се извършва ежемесечно, което
представяме и м приемете като доказателство по делото. В посоченото писмо,
публикувано в „Сиела“ е записано, че получените часове в повече при
преизчисляване на дневния и дневния и нощния труд създават неточно разбиране за
наличието на извънреден труд. Съгласно МТСП извънреден труд би бил налице само
ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях
работно време, което не е налице в конкретния случай. Отново според тълкуването
на МТСП превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличеното
заплащане на нощния труд / в конкретния случай с 0.25 лв. на час допълнително
възнаграждение/, а не за генерирането и заплащането на извънреден труд. Твърди,
че ОД на МВР е заплащала ежемесечно на ищеца допълнително възнаграждение за
положен нощен труд, което се доказва по безспорен начин от представените
платежни бележки за процесния период. Твърди, че не е ясно и откъде ищецът е
стигнал до извода, че часовата му ставка е 7.00 лв. за целия процесен период,
което прави исковата молба неуточнена. По отношение на исковата претенция на
основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР, счита че искът е
неоснователен и недоказан и го оспорва изцяло. От исковата молба не става ясно
дали се твърди, че нощният труд положен от ищеца въобще не е бил отчетен и не е
бил заплащан с допълнително възнаграждение. Твърди, че на ищеца редовно е плащано в процесния
период както извънреден, така и нощен труд, за което представя платежни бележки
по месеци. Счита, че за положения от ищеца нощен труд същият е получил
допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, следователно не следва де се прави
преизчисление и прехвърляне нощен труд в дневен, тъй като ще се получи
дублиране на заплащането. Счита, че труда положен между 22.00-6.00ч. следва да
бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не да се
трансформира в дневен. Ищецът не може да избира едновременно да иска
допълнителни часове /извънреден труд/ поради трансформиране на нощния труд като
дневен и след това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен.
Предвид изложеното становище счита, че не се дължи на ищеца и претендираната сума
на осн.чл.86 от ЗЗД, представляваща мораторна лихва.Моли претенцията да бъде
отхвърлена. Претендира направените деловодни разноски. Прави възражение
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Прието е за безспорно по делото,
че за процесния период страните са били
в служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност
12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на
чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Признава се от ответника по делото, че ищеца е служител на ОД на МВР - Плевен и през периода
01.04.2016г.до 31.03.2019г. е заемал длъжността „командир на отделение в Първо
РУ.
Установява се от приетата по делото съдебно-
икономическа експертиза, която съдът кредитира като обоснована, безпристрастна
и компетентна, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесният
период, ищеца е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно. Съобразно задачата, поставена от ищеца,
експертизата извършва преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент
1.143 съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Начин на формиране на коефициента 1.143 -
съгласно КТ нощните смени при 5 дневна работна седмица не могат да надвишават 7
часа, а нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5
дневна работна седмица. Поради различната нормална продължителност на дневното
и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се
заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Ето защо, когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната
продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 ч :7 ч, т.е.
коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. За
периода от 01.04.2016 г. до 31.03.2019 г. ищеца
е положил общо 3378 часа нощен труд. Положеният
нощен труд в размер на 3378 часа не е бил
преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд.
Същият е заплащан своевременно по 0.25 лв./час. Нощният труд, приравнен в
дневен с коефициент 1.143 се равнява на 3861.05
часа, като за разликата 483.05 часа се изчислява
брутно възнаграждение в общ размер на 3231.63
лв., изчислено със средна ставка 6.69 лв.,
формирана от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените
работни дни за всеки отработен месец. Изчислението е съобразно поставената от
ищеца задача - с увеличение 50% за извънреден труд. За целият процесен период,
видно от платежните ведомости на ответника ищеца е получил допълнително
заплащане по 0.25 лв. на час за положен нощен труд съобразно Заповед
№8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017 г., издадени от ***на
Вътрешните работи, с които е определен размера на това допълнително
възнаграждение. В случай, че не бъде преизчисляван положения нощен труд към
дневен такъв при коефициент 1,143, а се приложи коефициент 1 при допустим нощен
труд 8 часа, не би се формирал положен от ищеца извънреден труд. Ако такъв
извънреден труд е полаган от ищеца, то той е платен. Положен нощен труд в
часове за процесният период — 3378 часа. Нощен
труд приравнен с коефициент 1.143 съобразно задачата от ищеца - 3861.05 часа. Разлика от приравнените часове нощен
труд - неплатени от ответника - 483.05 часа
Ставка за изчисляване на изв.труд - 6.69 лв. Неизплатена
сума за извънреден труд /съгласно твърденията на ищеца в ИМ/ - 3231.63 лв. за периода от 01.04.2016
г. до 31.03.2019 г. Лихва за забава върху изчислените суми за всяко
тримесечие за периода от изискуемостта до ИМ - 407.82
лв.
По искът с
правно чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР с цена на иска 3231,63 лв.:
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.
178, ал.1, т.3 ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР "Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на ***на вътрешните работи". В процесния
период са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от ***на
вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал.3 и в
трите наредби са идентични, че "При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22: 00 и 6: 00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период". В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31, ал.2 от Наредбата). Същата е
отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на ***на вътрешните
работи, но тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че до този момент
действаща е Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща
на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче не
да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.),
в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. По тези съображения исковата
претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца
нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът
1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време през деня
-8 часа (установена в чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната
продължителност на работното време през нощта -7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент -1,143,
но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0. 143 и полученото число
да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в
посочената наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на
труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в
МВР, тъй като Конституцията на РБългария утвърждава като основно достижение на
социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на
лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението,
в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това
включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде
приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен
реално положеният от него труд за исковия период. Определения максимален брой
часове нощен труд -8 часа съгласно Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална продължителност на
нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за
полагане от служителите по ЗМВР.
Както се посочи по-горе
основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143
е нормата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а след отпадане действието ѝ,
при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за
преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях
Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал.2 .
постановеното решение по адм. д. № 5450/ 2016 г. ВАС до приемането на
новата наредба. Но този ред на преизчисляване е неприложим за времето след
отмяна на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за периода от 02.08.2016 г. до
31.12.2017 г., поради празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането
и компенсацията на полагания труд, извън редовното работно време, за държавните
служители в Министерството на вътрешните работи.
Липсата на изрична норма
обаче не следва да се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и
заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и
противоконституционна, а представлява празнота в уредбата относно реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се
касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ бр. ( от 26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Във връзка с възражението
на ответника, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. за
всеки час /съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на
нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано
изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не
се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от
него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25
лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е възражението на ответника, че коефициентът в случая е
неприложим, поради представеното писмо от Министерство на труда и социалната
политика, в което се твърди, че целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8
часа през нощта, т. е. няма какво да се "приравнява". Ако изводът в
писмото е верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще
бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него
"приравняване" няма да е налице, което е недопустимо. От друга
страна, липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.
По делото е извършена
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, се
установи, че ищеца през процесния период е положил нощен труд в часове за
процесният период — 3378 часа. Нощен труд приравнен с
коефициент 1.143 съобразно задачата от ищеца - 3861.05 часа. Разлика от
приравнените часове нощен труд - неплатени от ответника - 483.05 часа Ставка за
изчисляване на изв.труд - 6.69 лв. Неизплатена сума за извънреден труд /съгласно
твърденията на ищеца в ИМ/ - 3231.63 лв. за периода от 01.04.2016 г. до
31.03.2019 г. Лихва за забава върху изчислените суми за всяко тримесечие за
периода от изискуемостта до ИМ - 407.82 лв.
Ответникът не твърди, нито
е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в установения от
експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата
претенция за заплащане на нощен труд за периода 01.04.2016
г. – 31.03.2019 г., получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да
се уважи в предявения след допуснатото изменение размер от 3231,63 лева.
По искът с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД с цена на иска 407,82
лв.:
Възнаграждението за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок
/месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл
ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да
заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на заключението на вещото
лице съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху неизплатеното
възнаграждение за извънреден труд от 3231,63 лв.
за периода от 01.04.2016 год. до 31.03.2019 год.
възлиза общо на сумата от 407,82 лв. Предвид
изложеното искът се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде
уважен в предявения си размер след изменението.
При този
изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице съразмерно уважената част от исковите
претенции. В срок до края на съдебното дирене в първата
инстанция, ищеца е направил възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. С подадената искова молба са
предявени 2 обективно кумулативно съединени искове. Съгласно чл.2, ал.5 от
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. Съобразявайки горното, както и цената на всеки един от предявените
искове, съдът намира, че минималния
размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, като изчислен по този ред минималния
размер адвокатското възнаграждение за предявените срещу ответника обективно
кумулативно съединени искове е в размер на 756,21 лв. /456,21+300лева/. Видно е че направеното възражение за
прекомерност на претендираното и заплатено от ответника адвокатско
възнаграждение, което е 350 лв. е неоснователно
и следва на ищеца да бъде присъден целия размер на претендираните по делото
разноски за депозит за ВЛ и адвокатско възнаграждение от 490,00 лв./140 лв.+350 лв./
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в
размер на 179,27 лв./129,27лв+50лв./,
По тези
съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР, ***, гр.Плевен, *** да заплати на Р.И.Й., ЕГН**********,*** сумата 3231,63
лв., представляваща неизплатено възнаграждение за 345,49
часа/след превръщането на нощните часове към дневни/ извънреден труд през
периода от 01.04.2016 год. до 31.03.2019 год., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на делото/01.04.2019 год./ до
окончателното ѝ плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД, ***, гр.Плевен, *** да заплати на Р.И.Й., ЕГН**********,*** сумата от
407,82 лв., представляваща лихва за забава
върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 3231,63 лв. за периода
от 01.04.2016 год. до 31.03.2019 год.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ***, гр.Плевен, ***
да заплати на Р.И.Й., ЕГН**********,*** сумата 490,00 лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и
депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 ГПК ***, гр.Плевен, *** да заплати по сметка на Плевенския
районен съд държавна такса в размер на 179,27
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: