Решение по дело №16907/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1790
Дата: 20 март 2017 г. (в сила от 27 май 2017 г.)
Съдия: Кристина Райкова Филипова
Дело: 20151100116907
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 20.03.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на девети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА  ФИЛИПОВА

 

при секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16 907 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.).

Ищцата А.И.С. твърди, че била собственик на л.а. „Мерцедес МЛ ЦДИ 4 Матик“, рег. № СА *****, който бил застрахован при ответника по застраховка „Каско +“ от 23.08.2013 г. за застрахователна сума от 50 000 лв., и който на 24.03.2014 г. бил увреден при ПТП, причинено по вина на водача на л.а. „Санг Йонг Муссо 602 Л“, рег. № *****, М.П.С.. Застрахователят бил уведомен и били извършени три огледа на щетите. Автомобилът бил възстановен с ремонт. С писмо № 3689 от 1.06.2014 г. обаче ответникът отказал плащане по застраховката. Ищецът претендира за извършените ремонтни дейности да се изплати сумата от 35 000 лв., ведно със законната лихва от исковата молба (29.12.2015 г.) и разноски.

Ответникът „ДЗИ – О.З.“ ЕАД оспорва настъпването на застрахователно събитие, механизма на ПТП, причинно–следствената връзка между инцидента и твърдените уврежданията по автомобила. Твърди, че са налице основания да се изключи отговорността на застрахователя – т.8.9. от ОУ, тъй като застрахования се опитал да представи невярна и неточна информация (опит за измама). Оспорва размера като завишен и недоказан. В допълнителния писмен отговор прави възражение за прихващане със сумата от 671, 92 лв. – последна вноска по полицата. Претендира разноски.

Третото лице помагач ЗД  ЕИГ Ре“ АД не взема становище по съществото на спора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В свидетелство за регистрация Част І, л.а. „Мерцедес МЛ ЦДИ 4 Матик“, рег. № СА *****, ищцата А.И.С. е посочена като собственик на сочения автомобил. Няма спор, че за същия е била налице валидна застраховка „Каско +“, както и че последната вноска на стойност 671, 93 лв. по застрахователния договор не е внесена.

Представени са общите условия към договора, където в Раздел І, т. 8.9, е посочено, че застрахователя не покрива щетите, когато са в резултат на действия на застрахования, които представляват опит за измама или измама на застрахователя. В Раздел ІІ, т. 2.1.3.1 (към която препраща т. 2.3) е посочено, че застрахователно събитие е сблъсък с или удар от МПС, вкл. при ПТП.

За процесния инцидент е разпитан водача на процесния автомобил, към момента на удара – св. В.А.М.. Същият разказва, че управлявал колата на А., тъй като му трябвала. Ударът настъпил преди ляв завой за него, на пътя към Пирдоп. Насрещния автомобил, за да избегне голям камък излезнал от платното си за движение и навлезнал в това на свидетеля, където той се движел успоредно на непрекъснатата линия. Така настъпил удар с лявата страна под ъгъл, странично и челно, в зоната на левия фар и левия преден калник. При това л.а. „Мерцедес“ бил повлечен и ударен втори път в лявата предна врата (на шофьора) и колата тръгнала надясно, напуснала платното и спряла на около 10-15 м. като се ударила в храсти и камъни. Така се ударил и прага на дясната страна. Свидетелят сочи, че предишния ден било увредено предното стъкло на пасажерската седалка.

По делото е разпитан Р.И.К., който разказва, че е служител на „ДЗИ“, Дирекция „Сигурност“ и в това му качество извършва огледи в случаи, които са с по-голямо обезщетение или съмнителни. За конкретния случай помни, че бил извикан и отишъл да види процесния л.а. „Мерцедес“ в една морга, където установили, че автомобилът е ударен отпред (ляв фар, решетка, брони, климатици, радиатори, еърбеци) и отзад. Решили да направят по-задълбочено проучване и шофьорът (представител на собственика) ги завел на мястото на инцидента на пътя между София и Пирдоп. Това било няколко дни след събитието. Свидетелят сочи, че не открили обичайните оставащи след катастрофи разпилени части (вкл. и към банкета). На мястото намерили циментов бетонен блок, което не се вписвало в обстановката, тъй като там не било скала. Била извършена съпоставка със снимки на другият автомобил „Санг Йонг Мусо“ и според свидетеля пораженията на л.а. „Мерцедес“ не съответствали на тези по „Мусо“. Св. К. е посочил, че някои от болтовете били разхлабени в предната част, където има греда над радиатора, там имало следи от завиване. От опита, който свидетелят имал (вкл. и като полицай) според него това било правено допълнително. От практиката си той прави извода, че автомобилът преди това е ударен, след това се възстановява, ударените части се оставят някъде, след това се монтират пак върху колата и като ходели експертите на оглед описвали именно тях.

Приетата по делото САТЕ на в.л. Е. е дала мнение, че 24.03.2014 г. л.а. „Санг Йонг Мусо“, рег. № *****, се е движил по път І-6, като в район с изкачване при заобикаляне на препятствие на пътя и при движение с висока скорост на хлъзгав път, навлезнал в лентата за насрещно движение и реализирал челен удар с лек автомобил „Мерцедес“ 320 ML 320, CDI 4 matic, рег. № СА *****. Посочено е, че от наличните материали не може да се изчисли силата на удара. Изтъкнато е, че щетите по л.а. „Санг Йонг Мусо“ са по-малки и преобладаващо в ляво, като такива са и тези по л.а. „Мерцедес“. Експертът е уточнил, че силата на удара при двата автомобила следва да бъде равна. В случая е посочено, че няма еквивалентност на уврежданията по двата автомобила – не всички щети по л.а. „Мерцедес“ могат да бъдат получени от процесното ПТП. Разяснено е, че за този извод вещото лице е взело предвид факта, че височините на броните са на сравнително едно и също ниво, но ударът върху бронята на л.а. „Санг Йонг“ е бил сравнително по-лек и не е настъпило разрушаване на целостта на облицовката на бронята, а само откъртване, докато при л.а. „Мерцедес“ е отчупена дясната горна част на предната броня с хлътване над нея. Посочено е още, че основата на бронята е в цялост и без деформация, а при такъв удар би следвало основата й да е изкривена. Изтъкнато е, че е необяснимо дълбокото хлътване под левия фар на л.а. „Мерцедес“, тъй като няма насрещен елемент от л.а. „Санг Йонг“, който да причини тази деформация. Отделно е заявено, че няма обяснение за счупването на предното стъкло и за следите по дясна част на предна броня от протриване. Установените вреди по л.а. „Мерцедес“ са в областта на предна лява част – броня, ляв фар, греда над радиатор, преден капак и др. Те са получени от директния удар между двата автомобила. В дясната част уврежданията са следствие на деформацията на лявата страна – получени по индиректен път. Драскотините по лявата врата са посочени като стара щета. Що се касае до свързващ болт между детайл греда над радиатора и рамка на радиатора, е отразено, че същият може да бъде или да не бъде увреден без възможност за преценка в конкретния случай. Експертизата е изчислила, че общия размер на причинените щети на застрахования л.а. „Мерцедес“ към датата на ПТП по средни пазарни цени, възлиза на 37 327, 51 лв. Уточнено като забележка е, че цените на новите части са по цени на алтернативен вносител, а тези които не се предлагат от алтернативен вносител са по цени на официален. Вещото лице е посочило, че размерът на дължимото обезщетение е стойността на ремонта, намалена със стойността на щетите, констатирани при застраховането (на стойност 774, 24 лв.). Обобщено е, че размерът на обезщетението по средни пазарни цени към датата на ПТП е 36 553, 27 лв.

При разпита в о.з. експертът е посочил, че неправилно е приел, че трябва да се подмени цялата врата, а в описа на застрахователя е посочено само, че е предвидена за боя. Разяснено е още, че еднаквата височина на броните е по технически параметри, а не към момента на удара. В момент на спиране автомобилът осъществява наклон с предната си част надолу („кляка“) и така може да се получи  при равна брони ударът да е малко по-нагоре или по-надолу.

В САТЕ на в.л. Д. е дадено становището, че уврежданията по двете превозни средства се намират в пълно несъответствие като вид, характер и геометрично разположение. Същите не са получени при механизма, отразен в протокола за ПТП и приложената към него скица. Изтъкнато е, че уврежданията по лек автомобил „Мерцедес“ не са получени при удара в лека автомобил „Санг Йонг Мусо“. Допълнително е изтъкнато, че уврежданията в дясната част на лека автомобил „Мерцедес“ като вид и характер не съответстват и не са получени при удар в лек автомобил „Санг Йонг Мусо“, тъй като предна лява врата е увредена по външния ръб от съприкосновение с твърд и грапав предмет. По отношение на уврежданията по вратата в нейната предна част е посочено, че могат да се получат при отваряне и контакт с изместен назад преден ляв калник, както и че те не са получени при директен удар с другия автомобил. Изтъкнато е, че след удара между двете превозни средства би настъпило завъртане на всяко от тях по посока обратна на часовниковата стрелка, с последващо отдалечаване на контактните зони и масовите центрове на превозните средства (схеми на л. 219 от делото). Тази експертиза е дала становище, че стойността необходима за възстановяване на л.а. „Мерцедес“, изчислена на база средни пазарни цени, е 28 409, 23 лв. Стойността на дължимото обезщетение за уврежданията на автомобила след приспадане на увредите, констатирани при сключването на застрахователния договор е 28 112, 76 лв. 

Допълнителната САТЕ, изготвена от в.л. Е. е предложила скица, изготвена въз основа на показанията на св. М. – л. 225. От същата е видно, че след удара л.а. „Мерцедес“ е напуснал платното в зоната на завоя, а другият автомобил след завъртане в обратна посока и го е последвал, като се е установил до него, така че и двата автомобила са били обърнати в посоката на движение на л.а. „Мерцедес“. Отново е посочено, че деформациите на л.а. „Санг Йонг“ са необяснимо малки, в сравнение с тези по л.а. „Мерцедес“, както и че те би следвало да са приблизително еднакви, поради данните, че колите са се движели с близки по стойност скорости – 50 км/ч и 60 км/ч. Вещото лице отново е изтъкнало, че детайлите по двете превозни средства е следвало да бъдат увредени на една и съща височина спрямо нивото на пътното платно. След приспадане на стойността на челното стъкло е изчислено, че общия размер на щетите по л.а. „Мерцедес“ са в размер на 35 937, 46 лв.

Установява се, че на водача М.П.С. е съставен акт № 089 от 24.03.2014 г., за това, че на 24.03.2014 г. е блъснал челно движещия се автомобил с рег. № СА *****. На 17.04.2014 г. е издадено и наказателно постановление (влязло в сила на 30.06.2014 г.), с което му е наложена глоба на Станишев.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

За да получи застрахователно обезщетение, ищцата А.И.С. следва да установи, че е настъпило застрахователно събитие, предвидено в договора за застраховка и общите условия към същия, от което като пряка последица са настъпили конкретни щети на застрахованото МПС. Видът и характерът на тези щети следва да бъде установен по пътя на пълното и главно доказване. В разглеждания казус се установява, че на 24.03.2014 г. между застрахования при ответника лек автомобил и друго превозно средство е настъпило ПТП. Административно-наказателната отговорност на другия водач (управлявал л.а. „Санг Йонг Мусо“) е била ангажирана, видно от влязло в сила наказателно постановление. За да бъде приета за основателна претенцията на ищцата следва да се установи, че застрахования автомобил е понесъл от конкретното ПТП именно тези вреди, които ищцата (собственик на автомобила към момента на инцидента) твърди, че са получени. Настоящият състав, вземайки предвид заключенията на двете САТЕ (първоначална с допълнителни задача и повторна), приема, че посочената по-горе предпоставка не се доказа.  От експертните мнения може да се направи извода, че с оглед съблюдаване на основни физически закони при сблъсъка на две превозни средства, движещи се със близка по стойност скорост, следва да настъпят сравнително идентични увреждания по всяко от тях. Такова сходство (макар и в относителна степен) не е било установено. И двете вещи лица са изразили мнение, че уврежданията нямат еквивалентност, относно техния вид, характер и геометрично разположение. Един от доводите е свързан с факта, че  броните са на сравнително една и съща височина, но вместо да е идентичен с увредата на л.а. Мерцедес, ударът върху бронята на л.а. Санг Йонг е бил сравнително по-лек и не е настъпило разрушаване на целостта на облицовката на бронята, а само откъртване. Друга опорна точка за горния извод е, че основата на бронята е останала в цялост и без деформация, а при такъв удар би следвало основата й да е изкривена. На следващо място не се констатира причина за дълбокото хлътване под левия фар на л.а. Мерцедес, тъй като няма насрещен елемент от л.а. Санг Йонг, който да причини тази деформация. В допълнение повторната експертиза е посочила още, че предната лява врата на л.а. Мерцедес е увредена по външния ръб от съприкосновение с твърд и грапав предмет, а това води до извода, че не се касае до увреда, причинени от ПТП с л.а. Санг Йонг. На последно място за да приеме, че с процесно ПТП не са причинени щетите, заявени за обезщетяване пред застрахователя, съдът отчете дадените от двете вещи лица схеми, отразяващи удара между превозните средства и движението им след това. В експертизата на в.л. Д. e изчертана посоката на движение на двата автомобила, която същите следва да имат след настъпването на челният удар между тях, като в текстовата част е пояснено, че контактните зони се отдалечават. Този механизъм не съответства на показанията на св. М., който твърди, че щетите са настъпили, тъй като след първия удар е последвал втори в лявата врата. Съобразявайки тези показания в.л. Е. е изчертал схема, при която траекторията на автомобилите след удара е напълно различна от тази, която те биха следвали при инициален челен удар в лявата част на всеки от тях.

Предвид казаното съдът приема, че от процесното ПТП не са настъпили щетите, твърдени в исковата молба. В този смисъл не се доказва пряката причинно следствена връзка между застрахователното събитие и увредата на застрахования автомобил, в претендирания обем. Доколкото липсват каквито и да било данни, въз основа които да бъде установено какви са уврежданията, които действително са получени върху застрахованото имущество при процесното ПТП, то искът не може да бъде уважен и при условията на чл. 162 ГПК. Ето защо същият следва да бъде отхвърлен.

Следва да се изтъкне само за пълнота, че в случая не се касае до изключен риск, по смисъла на Раздел І, т. 8.9 от Общите условия. За да откаже плащане на застрахователно обезщетение на това основание, застрахователя следва да установи, че щетите са резултат на действия на застрахования, които представляват опит за измама или измама на застрахователя. В разглеждания казус не се доказа извършване на действие, което да бъде характеризирано като измама (респ. опит за такава), от което действие да са произтекли вреди по автомобила. Ако при тълкуването на тази клауза от общите условия се приеме, че в случая е визирана хипотеза на застрахователна измама, то приложение следва да намери разрешението дадено в задължителната съдебна практика - решение № 4 от 21.03.2012 г. по т. д. № 81/2011 г., ІІ т. о. на ВКС). В същото е прието, че застрахователна измама, насочена към получаване на договореното застрахователно обезщетение, е налице когато умишлено е увредено или унищожено застраховано имущество от застрахования – лично или чрез друго лице. Застрахователят ще се освободи от отговорност с възражение за умишлено причиняване на застрахователното събитие, само когато то е установено по надлежния ред с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК.

Следва да се изтъкне, че за формиране на крайните си изводи съдът не взе предвид показанията на св. К., тъй като същите съставляват лично мнение, макар и основано на професионален опит. Отделно от това изводите на свидетеля са заключения, които в голяма степен са предположения, макар и базирани на житейски обосновки и логически връзки.

Предвид изложените аргументи и поради недоказаност на иска по чл. 208 КЗ (отм.), същият следва да бъде изцяло отхвърлен. При този изход на спора на ищцовата страна не се следват разноски. Такива се дължат на ответника – 775 лв. като разходи по делото и 450 лв. за юрисконсултска защита.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) предявен от А.И.С., ЕГН **********, срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК № *****, за заплащане на застрахователно обезщетение на стойност 35 000 лв., като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА А.И.С. да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД разноски в размер на 1225 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението е постановено при участие в производството на ЗД  „ЕИГ Р.“ АД като третото лице помагач на страната на ответника.

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.    

 

 

ГРАДСКИ  СЪДИЯ: