Решение по дело №3966/2020 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                             №               260602/17.5.2021г.

                                            гр.Варна

 

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

       ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД – ХХХVІІ-и  наказателен състав в публичното съдебно заседание тридесет и първи март година две хиляди двадесет и първа в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

Секретар Петранка  Петрова,

 като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3966 по описа на ВРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

     Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

      Образувано е по жалба И.Б.Б., ЕГН ********** против НП № 20-0460-000689/09.09.2020 год. на Началник Група към ОД на МВР- Варна, Пето РУ – „Златни пясъци“, с което  на въззивника Б. е  наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 /сто/лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца, на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП , за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

        Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е приета от съда за разглеждане.

         Със същата се изразява становище, че не е извършено посоченото в НП нарушение.

         В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител – адв.Г., ВАК поддържа  жалбата на посочените в нея основание.   В пренията си по съществото на делото, пледира за отмяна на НП на изложените в жалбата основания. Излага и допълнителни аргументи, че обвинението е недоказано.

        Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. В депозирани писмени бележки процесуалния представител на ОД МВР - Варна- ю.к. Л. изразява становище, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

        След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

        На  23.08.2020 год., св.Я. и св.Т. – полицейски служители в Пето РУ при ОД МВР - Варна били позиционирани на ГП І – 9, спирка „Майстор Манол“, посока К.К. „Златни пясъци“. Двамата полицейски служители на 23.08.2020 год. около 11.09 часа забелязали лек автомобил „Шевролет Каптива“ с рег № В 02-53 НС да се движи в посока К.К. „Златни пясъци“ . Поради това св.Т. подал сигнал със стоп палка на водача на автомобила и му посочил къде да спре. При преминаването на автомобила управляван от въззивника покрай спрения служебен автомобил и двамата полицейски служители, му бил подаден ясен, видим и разбираем сигнал със „стоп“ палка, посочвайки му да спре в дясно по посока на движението. Подалият сигнал служител св.Т. бил с униформено облекло и до служебен обозначен автомобил и въпреки, че сигналът бил подаден ясно, въззивника И.Б. не се съобразил с подаденият сигнал и продължил движението си с управлявания от него автомобил.

     Поради това свидетелите със служебния  автомобил потеглили след автомобила на въззивника. След навлизане в КК „Златни пясъци“, на светофар намиращ се срещу Пето РУ нарушителят бил установен и му бил съставен АУАН, серия GA № 294462/23.08.2020 год. от св. И.Я., в който описал нарушението, квалифицирал по чл.103 от ЗДвП.

   След запознаване със съдържанието на акта въззивникът И.Б.Б. го подписал без възражения.

   В законоустановения срок не са били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН.

   Въз основа на материалите по преписката  АНО издал НП № 20-0460-000689/09.09.2020 год., предмет на настоящата въззивна проверка.

   Съдът изцяло кредитира показанията на св. Я. и св.Т., дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви. И двамата свидетели при разпита си пред съда са категорични, че ясно са видели водача на автомобила, които е възприел подаването на сигнала със „Стоп“ палка. Двамата свидетели сочат, че са изпълнявали задълженията си на ГП І – 9, спирка „Майстор Манол“, посока К.К. „Златни пясъци“. Свидетелите си спомнят за процесната ситуация, като възпроизвеждат обстоятелства, съотносими към извършената проверка. Оценката на свидетелските показания, основана на събрания и проверен в процеса доказателствен материал, тяхната последователност и вътрешна непротиворечивост са в състояние да обосноват у съда извод, че нещата са се развили по начина, съобщен от свидетелите. Ето защо, настоящият състав, дава вяра на показанията на горепосочените свидетели, като следва да се отбележи и фактът, че няма индиция за тяхната заинтересованост. Не съществува съмнение, че дават необективни и тенденциозни показания. Това, което твърдят в показанията си, същите са възприели лично при процесната ситуация при изпълнение на служебните си задължения.

  Служебната функция на двамата свидетели не може -    а priori да обоснове извод за заинтересованост и необективност, тъй като посочените свидетели възпроизвеждат личните си възприятия, последователно и изчерпателно, за факти и обстоятелства, свързани с поведението на въззивника при извършената му проверка.

   Въззивникът оспорва фактическата обстановка, като по негово искане съда допусна до разпит един свидетел.

   Допуснатият до разпит свидетел е А.З., живееща на семейни начала с въззивника. Тази свидетелка сочи, че се е намирала в автомобила с който са тръгнали на плаж в с. Кранево, област Добрич. Не е забелязала  дали полицейските служители са подали сигнал със „стоп“ палка. След известно време  автомобила им бил спрян на светофар на КК „Златни пясъци“ от полицейски служители, където им била извършена проверка . Съдът кредитира показанията на тази свидетелка на първо място през призмата на личните им отношение и безспорната заинтересованост на тази свидетелка.

   Гореописаното се установява от приобщените материали по делото - показанията на свидетели, дадени в съдебно заседание, НП, АУАН, заповед и др.

   Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр с чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на ВРС,  достигна до следните правни изводи:

  Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, на издалото НП лице е компетентно. Видно от същата заповеди, АУАН също е съставен от компетентен служител, съдържа всички необходими реквизити и е надлежно връчен на нарушителя. Спазени са сроковете по смисъла на чл.34 от ЗАНН.

Неоснователни са възраженията в жалбата, касаещи нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на НП, в същата са посочени дата и място на извършване на нарушението, посочени са обстоятелствата, при които тези нарушения са извършени, посочени са всички съставомерни факти, посочен е и АУАН, въз основа на който е издадено НП, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя.

 Мястото на извършване на нарушението е посочено достатъчно ясно и точно, поради което и в тази насока не се констатират съществени процесуални нарушения. Ясно е, както по кой път точно се е движил възззивника и в каква посока, точно къде е бил подаден сигнала със „стоп“ палка.

 Констатациите в АУАН се подкрепят изцяло и от гласните доказателства, събрани в с.з. Изрично в НП се сочи, че въззивникът е управлявал лек автомобил, посочен е неговият модел и регистрационен номер, поради което и в тази насока не се констатират съществени процесуални нарушения.

Безспорен факт е, че управлявания от въззивника автомобил не е спрял на подадения сигнал със „стоп“ палка от страна на  служители на Пето РУ при ОД МВР - Варна. Разпитани по делото те са категорични, че не е имало обективни причини поради, който автомобила управляван от въззивника да не е можел да изпълни разпореждане за спиране. Категорично е, че въззивника ги е възприел, категорично е видял подаването на „стоп“ сигнала с палката,  но въпреки това не е било предприето спиране или дори намаляване скоростта на автомобила.            

Правилно АНО е приел, че  въз. Б. е извършил нарушение и на чл. 103 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата, въззивникът, при подаден ясен сигнал за спиране със „стоп“  палка от униформен служител с посочване и на мястото, на което въззивникът е следвало да спре,  не  е спрял. Както ЗДвП, така и ЗМВР дават право на служители да дават разпореждания и чрез действия и знаци. В конкретният случай, на пътното платно не е имало други автомобили, сигналът е бил ясен и видим за въззивника.

Правилно АНО е наложил наказания на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за извършеното нарушение. Наказанието наложено  на основание чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП е определено в неговия минимум, като това е съобразено с характера на  извършеното нарушение. Наложено наказание „Глоба“ в размер на 100.00 /сто/ лева и лишаване от правоуправление за срок от 1 /един/ месец е съответно на извършеното нарушение.

Съгласно специалната разпоредба на  чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН.

След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 год. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 63, ал. 3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80.00 до 120.00 лв., съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю. к. - по поддържане на обвинителната теза на АНО, ограничило се до вземане на писмено становище, че НП е правилно и законосъобразно. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер — 80.00 /осемдесет/ лв..

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, съдът

 

 

 

 

Р  Е Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА  НП № 20 – 0460 - 000689/09.09.2020 г. на Началник Група към ОД на МВР - Варна, Пето РУ „Златни пясъци“ с което  на И.Б.Б., ЕГН **********, е наложено адм. наказание: „глоба” в размер на 100.00 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/  месец на основание чл. 175, ал.1, т.4 от  ЗДвП, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

  ОСЪЖДА  И.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ОД МВР - Варна сумата от 80.00 / осемдесет / лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд - Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ :