№ 361
гр. Разград, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
в присъствието на прокурора Г. Г. Т.
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско
дело № 20253330100031 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Депозирана е искова молба от Ф. Д. М., чрез пълномощника адв. К. от
АК Разград, против Прокуратура на Република България, за осъждане на
ответника да й заплати 20 000 лева обезщетение за неимущественни вреди от
незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с
чл. 308 ал. 2 от НК, за което било образувано наказателно производство – ДП
№ 275-3M-83/2018 г. на РУ Исперих, НОХД № 284/2019 г. по описа на
Районен съд Исперих и ВНОХД № 70/2022 г. по описа на Окръжен съд
Разград, по което била оправдана и 400 лева обезщетение за имущественни
вреди – за платен адвокатски хонорар по воденото досъдебно производство,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 06.07.2022 г. – датата
на влизане в сила на решението, с което била оправдана, до пълното
изплащане на сумите. Претендира разноски.
Твърди, че след завършване на гимназия започнала работа в кметство
*******, общ. Самуил на 4 часов работен ден, като специалист „ГРАО“.
Изпълнявала тази длъжност 3 години 7 месеца и 20 дни, като през този период
от време била уважавана както от кмета на селото, така и от колегите, нямала
никакви порицания, забележки или наказания.
След напускането й започнала работа на пълен работен ден в
„ПОЛИГРАФ“ ООД Разград, където работела и към момента, заедно със
сестра си Х. Д. М.. На 15.10.2011 г. сключила граждански брак с М.М.М. и още
докато работела в кметство *******, на 19.03.2013 г., се родило първото им
дете Д.. Съпругът й работел от много години в *************************,
заедно със съпруга на сестра й.
Водела съвсем нормален живот в разбирателство със съпруга си,
1
роднините и приятелите, до 27.03.2018 г., когато се наложило да дава писмени
обяснения, както и образци от почерка и подписа пред разследващ полицай в
РУ на МВР Исперих. Причината за това била подадена жалба във връзка с
издадено от нея, като специалист ГРАО в кметство *********, Удостоверение
за наследници изх. № 49/09.10.2012 г., в което не посочила, че една от
наследниците на бивши жители на селото, била покойница.
На 13.08.2018 г. отново дала образци за сравнение във връзка с
назначената графическа експертиза, въпреки че не била оспорвала подписа си
върху процесното удостоверение за наследници. Разследването по
образуваното ДП 275-3M-83/2018 г. на РУ Исперих й било предявявано
няколко пъти – на 09.04.2019 г., на 03.05.2019 г. и на 20.06.2019 г. Същото било
формално, търсели се само изобличаващи доказателства, но не и оневиняващи
я такива, като само част от исканията й били уважени от прокуратурата.
На 05.04.2019 г. РП й повдигнала обвинение по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл.
308, ал. 2 от НК, след което била разпитана като обвиняема в присъствието на
адвокат. На 03.05.2019 г. й било предявено разследването, като във връзка с
допълнителни действия още 6 пъти се наложило да се явява в Исперих, за да й
предявяват отново обвинения, да я разпитват като обвиняема и за предявяване
на материалите.
Въз основа на обвинителен акт от 27.08.2019 г. от РП Исперих срещу
ищцата и сестра й, която я замествала, докато била в отпуск по майчинство,
относно издадени от нея удостоверения за наследници на същите бивши
жители на *******, било образувано НОХД № 284/2019 г. по описа на PC
Исперих. Явявала се 5 пъти на открити съдебни заседания с адвоката си, като
последното било на 21.12.2021 г. и завършило с оправдаването й.
Прокуратурата протестирала оправдателната присъда, което наложило да се
явява и пред Окръжен съд Разград, който на 06.07.2022 г. потвърдил
присъдата.
От 27.03.2018 г. до 06.07.2022 г. изживяла повече от 4 години
изключителен постоянен стрес. Дългото развитие на процеса, свързано с
пътуване до друго населено място, отсъствия от работа по едно и също време
със сестра й, която също била подсъдима, постоянното обсъждане на казуса с
нея, адвоката и представители на различни съдебни и общински органи,
опитите да си спомни неща, станали 6 години преди повдигане на
обвинението, разстроили нормалния й живот. Била напрегната, сънувала
кошмари, преди датите на разпитите и явяване в съда не можела да спи,
престанала да излиза с приятели и избягвала обществени места. Напълняла
без наличие на други причини още преди да забременее с второто си дете,
което се родило 3 месеца след приключване на делото пред ОС Разград.
Със сестра й не могли да скрият от работодателя си причините за
честите и едновременни отсъствия. Двете сестри били изключително близки,
но повдигнатото обвинение и срещу сестрата, повече пречело на ищцата,
отколкото да й помага, защото тя преживявала също толкова тежко
разследването. Освен това ищцата първа издала процесното удостоверение, а
сестра й, докато я замествала, издала още две такива относно същите лица.
Тъй като била титуляр на длъжността, изживявала допълнителен стрес.
Макар работодателят изрично да не им казвал нищо, те усещали
известна промяна в отношението му към тях и се притеснявали изключително
много, че при най-дребната грешка в работния процес или при някакво
2
съкращение те ще бъдат първите, които ще останат без работа. Докато траял
процесът, дъщеря й Д. тръгнала на училище и макар че се опитвали да не
говорят пред нея за обвинението, тя разбрала, че нещо лошо се случва и е
свързано със съд.
До Исперих пътували със сестра й и адвоката, като шофьор бил
съпругът й и макар че той дълго време опитвал да скрие причините за
отсъствията си, най-накрая немалка част от неговите колеги и работодателят
му също разбрали, че съпругата му и сестра й са обвиняеми/подсъдими. В
Исперих срещали общи познати, като понякога премълчавали какво правят
там, но друг път се чувствала толкова зле, че се разплаквала и казвала за какво
е там.
Много тежко преживявала съдебните заседания, особено когато
разпитвали бившите й колеги и началници, които за да не обвинят себе си, не
винаги точно и вярно обяснявали нещата. Видно от мотивите към присъдата и
от мотивите към решението на РзОС, кметствата през този период от време
нямали електронна база данни, като ищцата дори не познавала лично
госпожата, която поискала да се снабди с удостоверение за наследници на
бившите жители на селото. Липсвали мотиви за издаване на удостоверение за
наследници, в което да не е посочен наследник на починал такъв, такава била
практиката с оглед липсата на електронна връзка между кметството и
Националната база данни на ЕСГРАОН. Лицето жалбоподатател не
претърпяло никакви щети от издадените удостоверения за наследници, а
когато започнало разследването срещу ищцата, били минали 6 години от
издаването им.
Чувствала се много унизително, когато вещото лице по
графологическата експертиза пред PC Исперих сбъркало първоначално при
определяне на почерците им, които наистина си приличали, а целта на
исканата задача била съдът да се убеди, че не са знаели, че посоченото като
живо лице в удостоверението за наследници, вече е починало.
Последният етап от развитието на делото съвпаднал с втората
бременност, която протекла неспокойно, а според лекарите не трябвало да е
стресирана, тъй като това се отразявало на развитието на плода.
Макар че били окончателно оправдани и от ОС Разград, което в някаква
степен било частична компенсация за преживяното, ищцата счита, че не била
компенсирана морално изцяло за претърпените болки и страдания.
Досъдебното производство и наказателното дело се проточили в един
неразумен срок – повече от 4 години, доказателствата, които били от значение,
били събрани от съда, а не от Прокуратурата, били накърнени честта,
достойноството и доброто й име. Обвинението, макар че не било за тежко
престъпление, но с оглед възможните последици при осъждане, оказало
сериозно и продължително психо-травмено въздействие върху личността й.
Тежкият стрес и високата степен на тревожност спомогнали за напълняването
й преди втората бременност, за което нямало никакви физически причини.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който взема становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Твърди, че ищцата не е ангажирала никакви
доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение, вкл. относно влиянието на
наказателното производство в личен и социален план. По-конкретно, не била
3
представила доказателства за твърдените вреди от незаконното обвинение,
настъпили в емоционален план, изразяващи се в накърняване на доброто й име
и авторитет, честта и достойнството, както и за наличието на пряка причинна
връзка между тях и дейността на ответника. Не ангажирала никакви
доказателства и за това, че влошеното й здравословно състояние също било
пряк резултат от повдигнатото обвинение.
Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер, като счита
същата за изключително завишена и несъответстваща на принципа за
справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД и социално-икономическите условия в
страната. Позовава се на константна съдебна практика по въпроса за
определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за
неимуществени вреди. Твърдяната продължителност от 4 години не била
извън разумния срок – делото минало през две съдебни инстанции,
повдигнатото обвинение не било тежко, липсвали данни за взета мярка за
неотклонение, за трайни вреди върху физическото и психично здраве, като
делото не било и медийно известно.
По отношение на претенциите за имуществени вреди от 400 лева,
представляващи заплатен адвокатски хонорар, оспорва претенцията по
основание и размер, като счита, че не са приложени доказателства за
договорен и заплатен такъв.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Въвежда възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложено като доказателство НОХД № 284/2019 г. по
описа на РС Исперих, видно от материалите на което срещу Ф. Д. М. било
образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл. 311,
ал. 1 във вр. с чл. 308, ал. 2 от НК. С постановление от 05.04.2019 г., предявено
на 09.04.2019 г., ищцата била привлечена като обвиняема за това, че на
09.10.2012 г. в кметството на *******, обл. Разград, в качеството си на
длъжностно лице – специалист „ГРАО“, в кръга на службата си съставила
официален документ – удостоверение за наследници с изх. № 49/09.10.2012 г.,
в което удостоверила неверни обстоятелства, че наследници на бившите
жители на селото Р.Г.Й. и Ц.Н.Й. са дъщерите им Р.Ц.Р. от гр. Варна и Й.Ц.Й.
от *******, като по време на издаването им Р.Ц.Р. била покойница, а неин
наследник била дъщеря й Р.Р.С. от гр. Варна, която не била вписана в
удостоверенията, с цел да бъдат използвани тези документи като
доказателство за тия обстоятелства – престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК. На
09.04.2019 г. след предявяване на обвинението е извършен разпит в
процесуалното качество на обвиняема, като същата дала обяснения. По
досъдебното производство е изготвена биографична справка и е изискана
справка за съдимост, от която се установява, че ищцата не е осъждана.
Впоследствие, на 27.08.2019 г. в РС Исперих е внесен обвинителен акт, с който
Ф. Д. М. е предадена на съд за престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 308,
ал. 2 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до пет
години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т.
6. По делото са проведени четири съдебни заседания на 26.11.2019 г.,
14.07.2020 г., 08.10.2021 г. и 21.12.2021 г., в които ищцата се явявала лично,
заедно със защитника си. С присъда № 260018 от 21.12.2021 г. Ф. М. била
4
призната за невиновна и оправдана по повдигнатото и поддържано обвинение
с мотиви, че същото не е доказано.
Срещу оправдателната присъда е подаден протест, поради което било
образувано ВНОХД № 70/2022 г. по описа на ОС Разград. По делото е
проведено едно съдебно заседание на 09.05.2022 г., на което ищцата се явила
лично заедно със защитника си. С решение № 50/06.07.2022 г. въззивният съд
потвърдил присъдата, постановена по НОХД № 284/2019 г. на РС Исперих.
Решението влязло в законна сила на 06.07.2022 г., като неподлежащо на
обжалване.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
Д.К.М. – майка на ищцата и С.Р.К.. Св. М. изнася данни за страховете и
тревогите, които ищцата е изживяла по време на наказателното производство.
Твърди, че докато работела в кметство *******, дъщеря й издавала
наследнически удостоверения. Около три години работила в кметството и през
това време нямало оплаквания от нея, всички я уважавали и обичали. Сега Ф.
работела в ********** в гр. Разград. Викали я в полицията в гр. Разград да я
разпитват за тези удостоверения, след това и в гр. Исперих я викали – било
преди ковида. Четири години се влачило делото. Много тревожно било за
цялото им семейство, били много притеснени какво ще стане. Първо криели
от хората, но започнали да ги викат често в гр. Исперих и съседите разбрали,
както и на работното й място, тъй като се налагало да отсъства от работа.
Постепенно се разчуло навсякъде за това дело, дори и кмета на селото викали
за разпит, всеки питал какво става и Ф. много се притеснявала, тя по принцип
си била притеснителна. Много тревожна била, затова ходили да й леят
куршум. Свила се в себе си, много не обсъждала, станала странна, вземала
валериан, напълняла, отбягвала да се събира със съседите. Много се
притеснявала и да не остане без работа, макар че работодателят не й създавал
проблеми. Ф. не знаела, че е издала грешен документ. Детето на Ф. – Д., също
разбрала за това дело и все питала кога ще свърши. Когато делото свършило,
Ф. първо се зарадвала, че не са виновни със сестра й, но като разбрали, че
прокурора ще обжалва, спокойствие нямало. През този период Ф. се виждала
с психолог в гр. Разград. Притесненията за това дело били, че ще има
наказание. Ф. нямала наложена мярка за неотклонение, но нямала и намерение
да излиза извън страната, защото постоянно ги викали в гр. Исперих за
обяснения. По делото имало нещо, свързано с подписите на сестрите,
приличали си, което допълнително ги притеснило. Много време не можел да
мине стреса, все говорели за делото. Този стрес се отразил и върху втората й
бременност – ходела често при доктора си, който й казвал, че трябва да бъде
спокойна, лежала за задържане, започнала да вдига кръвно по време на
бременността и по време на делото. Ищцата много се притеснявала, че ще
получат някакво наказание, а не са виновни. Разбирали, че престъплението е
сериозно и знаели, че ще има наказание, но не и какво ще бъде то.
Св. К. по време на КОВИД 19 била част от група психолози, наети от
КБППМН, имената и телефоните им били обявени там за помощ на всякакви
хора, давали консултации. Контактите с Ф. били по вайбър през 2020 г., тя се
обърнала към нея, насочена от общ познат, но не споделила, че е свързано с
прокуратурата. Казала какво чувства и какво й е, а в процеса на разговорите
им станало ясно, че нуждата от психологическа помощ е в резултат на
фрустрация – силна тревожност, при което всички негативни емоции правят
едно състояние, в което си объркан, несигурен, уплашен. Две неща, извън
5
обичайната практика, направили силно впечатление на свидетелката –
чувството на срам и на вина, които не преодоляли напълно по време на
контактите. Много силно чувство за вина имала към сестра си, защото заради
нея сестра й била обект на досъдебно дирене. Свидетелката си спомня, че
имало байрам по това време и трябвало да ходят при родителите на съпруга й,
а ищцата отказвала да отиде, тъй като се срамувала. За свидетелката било
предизвикателство да стигнат до решение, че не се е случило нещо, заради
което да бяга от семейството си.
За изясняване на спорните по делото въпроси е прието заключение по
назначената съдебно-психологическа експертиза, вещото лице по която дава
становище, че ищцата е преживяла ситуация на силно безпокойство,
несигурност, обида и уронване на престижа и личното достойнство най-вече
сред близкото обкръжение и общността, в която функционира, от създалата се
ситуация, свързана с повдигнатото обвинение и дългогодишните съдебни
дела. Естеството на обвинението, създаващо съмнения за невежество и
безпринципност, било в противовес с водещите принципи и ценности на
личността. Категориите личен и обществен морал, като социално-
психологични характеристики, били водещи в ценностната й система.
Чувството на срам и вина се преживявали по-интензивно и формирали
поредица от негативни преживявания, докосващи вътрешно-значими
ценности за личността. Била налице емоционална ситуация за психичен срив,
особено що се касаело до социалното ниво на функциониране на личността й.
Злепоставящите факти я поставяли в силна стресова ситуация с дълга
продължителност във времето, водеща до хроничен стрес, заплашващ да срине
перспективата за развитие, личното и професионалното й достойнство. Тази
стресова ситуация водела до оттегляне от общуване, тревожност, нарушение
на дейността, тъга, нервност, наличие на страх (в случая се касаело за т. нар.
„социален страх“).
Воденото наказателно дело спрямо ищцата се отразило на нейното
психично състояние, съобразно личностовите й характеристики и повлияло
негативно на емоционалната реактивност, нанасяйки морални страдания, а
стреса оказал влияние на психологическото й състояние като създал
физически и психически дисбаланс, нарушаващ обичайния ритъм на живот за
периода от март 2018 г. до юли 2022 г. В резултат на това възниквали промени
на поведенческо ниво, като прекомерна затвореност, социално отдръпване,
спрямо обичайното й поведение от преди процеса, наличие на тревожно-
депресивни оплаквания, а оправдателната присъда довела до снижаване на
нервното напрежение. Тези състояния не нарушавали базисните психични
годности на ищцата и възниквали най-вече като отговор към стресогенното
събитие. Преодоляването им зависело от индивидуалната поносимост и
капацитет за справяне със стреса, които предвид профила на личността,
характеризиращи я като високочувствителна, нестабилна и тревожна личност,
създавали предпоставки за по-дълго и по-силно преживяване на емоционално
негативните събития.
Към момента ищцата в голяма степен стабилизирала емоционалния
дисбаланс, но все още се наблюдавали симптоми на несигурност и загуба на
доверие, които обаче не нарушавали обичайното й социално функциониране.
В личностов аспект се наблюдавала изградена устойчива ценностна система и
морални критерии, добра социална адаптация, ищцата работела през цялото
време, получавала подкрепа от семейната и приятелска общност. Състоянието
6
й по време на наказателното производство можело да се определи като
хронично стресово, нарушаващо емоционалния баланс, т.нар. жизнена криза,
която променяла социалното функциониране, наред с вегетативни проявления
в етапа на обвиненията и съдебните процеси спрямо нея, изразяващи се във
високо кръвно налягане, разстроен сън, наддаване на тегло, чувство за тежест
в гърдите, но нямало характеристиките на патологично, болестно състояние и
не покривало критериите за наличие на тревожно-депресивно или друг вид
личностово разстройство. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че
диагноза за такова разстройство се поставя от психиатър, но при наличие на
симптоми по време на психологичното изследване методиката разполагала с
такива скали, които да изведат съответните характеристики. За да има
диагноза трябвало да има нарушено функциониране на поне една от
основните сфери на живот или в социалната сфера, т.е. лицето да си е
загубило работата, да не може да се справя в ежедневието, проблеми в
семейната сфера, здравословното състояние. Ищцата функционирала
сравнително добре във всички сфери, нямало нарушена функция, която да
изведе наличие на такова разстройство.
Настоящият състав намира, че показанията на свидетелите по
отношение на обстоятелствата, подлежащи на доказване, са преки,
непосредствени и обективни, като тези на първата свидетелка преценява по
смисъла на чл. 172 от ГПК и кредитира същите, като последователни и
непротиворечиви, доколкото възпроизвеждат сведения за психичното и
емоционално състояние на ищцата по време на воденото срещу нея
наказателно производство, с изключение на изнесените данни за вдигане на
кръвното налягане, за което липсват други относими доказателства. За
пълнота на изложеното следва да се отбележи, че останалите сведения,
получени от разпита на тази свидетелка, кореспондират както с твърденията
на ищцата, така и със събраната доказателствена съвкупност – разпита на
втората свидетелка и заключението на вещото лице.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
същите в тяхната съвкупност, намира от правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 1 от ЗОДОВ, като уважаването им е обусловено от установяването на
следните обстоятелства: повдигнато обвинение в извършване на
престъпление, приключило с влязла в сила опрaвдателна присъда и
претърпени имуществени и неимуществени вреди, чийто размер на
обезщетение се претендира с исковата молба, както и причинна връзка между
незаконното обвинение и претърпените вреди. В чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ е
предвидена отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, в конкретно изброени
хипотези. Във връзка с ангажиране отговорността на държавата са дадени
задължителни разяснения с тълк. решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело
№ 3/2004 г. на ВКС. Отговорността по ЗОДОВ е безвиновна, тъй като по
смисъла на чл. 4 от същия закон обезщетение за претърпени вреди се дължи
независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице. При
наличие на предвидените в закона предпоставки се отговаря за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Основанията за
освобождаване от отговорност или за нейното редуциране са предвидени в чл.
5, съгласно който обезщетение не се дължи, ако увреждането е причинено
поради изключителна вина на пострадалия, а ако с поведението си виновно е
7
допринесъл за същото обезщетението се намалява, като в този случай се
изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно-следствена връзка
с вредоносния резултат.
От събраните в настоящото производство доказателства се установява,
че е налице първата предпоставка за уважаване на предявените искови
претенции. На ищцата е повдигнато обвинение за извършване на
престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 308, ал. 2 от НК и срещу нея е било
образувано наказателно дело от общ характер, по което е поставена влязла в
сила оправдателна присъда. От материалите по приобщеното НОХД №
286/2019 г. по описа на РС Исперих е видно, че тя е привлечена към
наказателна отговорност на 09.04.2019 г., когато й е предявено
постановлението за привличане като обвиняема. В съдебната практика
безпротиворечиво се приема, че именно от този момент за лицето възниква
основателен страх, че може да бъде осъдено за престъплението, за което е
обвинено. В този момент се конституира и процесуалната фигура на
обвиняемия и от този момент върху него може да бъде въздействано със
средствата на държавната принуда. Ето защо, при наличие на данни за
развитието на наказателно производство срещу ищцата, от привличането й
като обвиняема, повдигането на обвинение и постановяването на
оправдателна присъда, без съмнение за нея са произтекли морални вреди.
Като обичайни неимуществени вреди се квалифицират нравствените,
емоционалните и психическите терзания на личността, накърнената чест,
достойнство и доброто име в обществото.
Негативните емоции и страдания на лицето при повдигане и
поддържане на обвинение за деяние, което не е извършило, не се нуждаят от
конкретни доказателства по отношение на своя размер. Фактът на незаконното
обвинение е достатъчен да подскаже, че подсъдимата е претърпяла вреди,
рефлектиращи върху нейната чест и достойнство. Безспорно за периода на
наказателното преследване ищцата има отрицателни изживявания от
незаконното обвинение – то ограничава възможността й да води обичайния си
начин на живот и се отразява емоционално и негативно.
Безспорно установена е и причинната връзка между воденото
наказателно производство и вредите, изразяващи се в преживения от ищцата
емоционален стрес. В тази насока съдът черпи доводи от заключението на
вещото лице, според което ищцата продължително време е била в силно
стресова ситуация, водеща до така наречения хроничен стрес, който води до
редица психологични отговори, като оттегляне от общуване, тревожност,
нарушение на дейността, тъга, нервност.
По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди,
съгласно т. 11 на тълк. решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г.
на ВКС то се определя глобално по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Според разясненията в ПП № 4/1968 г. на ВС, справедливостта не е
абстрактно понятие, а винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни,
обективно настъпили и установени по делото факти и обстоятелства, които
носят обективни характеристики за реално причинените морални вреди, в
каква степен и с каква продължителност са засегнати чувствата на конкретния
индивид. Съдът е длъжен да обсъди всички доказателства, имащи отношение
към приложението на чл. 52 от ЗЗД, като изложи съображения какво приема за
установено и въз основа на кои доказателства, да извърши преценка на
установените релевантни обстоятелства и да посочи какво е тяхното значение
8
за определяне на обезщетението по справедливост. Такива обстоятелства са
продължителността и интензитета на наказателното производство,
извършените процесуални действия с участието на пострадалия, наложените
мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и
професионалния живот, разгласа и публичност на обвинението, постановени
осъдителни присъди, стигнало ли се е до разстройство на здравето и ако то е
трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването.
Съдебното минало и наличието на предишни осъждания също следва да бъдат
отчетени, които ведно с начина на живот, интереси, средата, трудовата
биография имат отношение към личността на пострадалия.
При съобразяване на изложените съображения относно претърпените
вреди и причинната връзка с незаконното обвинение в престъпление, във
връзка с което е образувано НОХД № 284/2019 г. по описа на РС Исперих,
съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД, е 4 000 лв. Съображенията за
това са следните: престъплението, за което ищцата е била привлечена като
обвиняема, не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Наказателното
производство се е развило и приключило в разумен срок, тъй като е
продължило от 09.04.2019 г. до 06.07.2022 г., т. е. период от 3 години и 3
месеца. По отношение на ищцата не са вземани мерки за процесуална принуда
нито в досъдебното, нито в съдебното производство, които да ограничават
правото на свободно придвижване и местоживеене. При определяне
справедливия размер на обезщетението е отчетено и обстоятелството, че
оправдателната присъда на първоинстанционния съд е била протестирана
пред въззивния съд от Прокуратурата. В пределите на наказателния процес по
повдигнатото обвинение са проведени общо 5 на брой заседания – 4 пред
Районен съд Исперих и 1 пред Окръжен съд Разград, в които ищцата е
присъствала лично. Наред с това, личната й сфера не е засегната от мерки за
процесуална принуда, няма данни и други нейни лични права да са засегнати
– въпреки сочените притеснения, че можело да остане без работа,
работодателят не е предприел действия в тази насока. Освен заплахата от
евентуално осъждане за деяние, което е останало недоказано, друга негативна
последица от незаконното обвинение няма и не се доказа.
За преценката по чл. 52 от ЗЗД относно размера на обезщетението,
съществено е и съдебното минало на ищцата, като от представената справка за
съдимост се установява, че лицето е неосъждано. Неимуществените вреди от
незаконно обвинение в престъпление се изразяват в засягане на доброто име,
честта и достойнството на лицето. Именно моралните норми стоят в основата
на засегнатото нематериално благо на ищцата, която е била незаконно
обвинена. Преценката за спазването на добрите нрави е предоставена на съда,
който определя по справедливост обезщетението за неимуществени вреди,
като съобразява цялостния облик на лицето и дадената от обществото морална
оценка за поведението. Поради това съдът приема, че ищцата е изпитала
чувство за срам и вина, както сочи и вещото лице. В допълнение с възрастта –
29 години към датата на привличане като обвиняема, следва да се приеме, че
тези факти предполагат по-нисък праг на способност за справяне с
психологическите последици от незаконно обвинение. В тази връзка, от
показанията на разпитаните свидетели се установи, че ищцата е предприела
действия за намаляване на стреса като е провеждала он-лайн консултации с
психолог, поради установената фрустрация в резултат на воденото
наказателно производство. Въпреки предприетите действия, чувството за срам
9
от повдигнатото обвинение и чувството за вина, че заради нея и сестра й е с
повдигнато обвинение, не са преодоляни напълно по време на психологичните
консултации, по данни от показанията на св. К..
Не могат да бъдат възприети обаче твърденията, поддържани от ищцата,
че по време на втората бременност, която съвпада с наказателното
производство, е започнала да вдига кръвно, каквито данни изнася и св. М.. В
тази им част, съдът не ги кредитира, като неподкрепящи се от останалите
доказателства и ги цени като евентуално заинтересовани от изхода на делото.
Липсва, каквато и да било медицинска документация в тази насока.
Житейски логично е по време на наказателното производство всяко
незаконно обвинено лице да изпитва типичните при подобна ситуация
неудобство, страх, срам, притеснение и несигурност. За негативни последици,
по-големи от обичайните, трябва да бъдат ангажирани конкретни и
категорични доказателства. От събраните такива не се установява ищцата да е
изпитала такива нетрадиционни страдания, поради което настоящият състав
оценява, че конкретният психически и емоционален дискомфорт, който е
изживяла, не се отличава с интензитет, който е по-голям от обичайния за
такива хипотези. Няма данни и за тежки емоционални, професионални,
социални, семейни и здравословни последици, които са по-големи от
обичайните. От заключението на вещото лице се установява, че базисите
психични годности на ищцата не са нарушени, подкрепата на семейството й в
голяма степен е стабилизирало емоционалния дисбаланс, макар и все още да
се наблюдават симптоми на несигурност и загуба на доверие, които обаче не
нарушават обичайното й социално функциониране. Състоянието й по време
на наказателното производство се определя като хронично стресово,
нарушаващо емоционалния баланс, но няма характеристиките на
патологично, болестно състояние и не покрива критериите за наличие на
тревожно-депресивно или друг вид личностово разстройство. Ищцата
функционира сравнително добре във всички сфери, няма нарушена функция,
която да изведе наличие на такова разстройство.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че определеното по
реда на чл. 52 от ЗЗД обезщетение от 4 000 лв. се явява достатъчно да
репарира претърпените неимуществени вреди.
С оглед частичната основателност на исковата претенция за обезвреда,
основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законна
лихва. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за
извършено престъпление и от този момент държавните органи изпадат в
забава. В това отношение, законната лихва по исковата претенция за
обезщетение на неимуществените вреди, вследствие незаконно обвинение в
извършване на престъпление, за което е налице влязла в сила оправдателна
присъда по НОХД № 284/2019 г. на РС Исперих, следва да се присъди от
06.07.2022 г. до окончателното плащане на сумата.
По иска за имуществени вреди, претенцията се отнася до разноските за
адвокатско възнаграждение в наказателното производтво, претендирани в
размер на 400 лв. Съдебната практика е трайна в становището си, че разходите
за адвокатска защита са непосредствени вреди, претърпени от ищеца по повод
неправомерно повдигнатото обвинение и необходимостта от защита срещу
него. Освен това не съществува процесуална възможност сумите за
10
адвокатски хонорар да бъдат присъдени в наказателното производство.
Разноските за процесуално представителство, които е направила ищцата с
оглед защитата си, представляват непосредствена вреда от неправомерното
обвинение, които на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ подлежат на
възстановяване от прокуратурата. Доколкото не се установява това
възнаграждение да е прекомерно с оглед необходимата на ищцата защита,
претенцията за имуществените вреди е основателна и доказана в пълен
размер, видно от договора за правна защита и съдействие, приложен на л. 140
от делото, съгласно който ищцата е заплатила за защитник 400 лв., които са
документирани и извършени от нея. Затова ответникът следва да бъде осъден
да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лв.
При този изход на спора съобразно чл. 78 от ГПК право на разноски
имат и двете страни. Ответникът обаче не е сторил и не е претендирал такива,
поради което разноски не му се дължат.
Ищцата е сторила разноски за държавна такса в размер на 10 лв., които
следва да й бъдат присъдени изцяло на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от
ЗОДОВ. Предвид крайния изход на делото, ответникът дължи и пълния размер
на заплатените от ищцата разноски за възнаграждение на вещото лице, а
именно 400,00 лв. От приложения по делото договор за правна защита и
съдействие е видно, че в настоящето производство на ищцата е предоставена
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. За определянето
на размера следва да се съобрази, че исковото производство не се
характеризира с фактическа и правна сложност, обемът на извършените
процесуални действия от страна на защитника включва депозирането на
исковата молба и участие в две открити съдебни заседания, а обжалваемият
интерес възлиза на 4 400 лв. Предвид изложените съображения, настоящият
състав намира, че се дължи възнаграждение в размер на 740 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с ЕИК ********* да
заплати на Ф. Д. М. с ЕГН **********, с адрес:
********************************************, на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 4 000,00 лв. (четири хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди във връзка с незаконно обвинение в
извършване на престъпление, за което е оправдана с влязла в сила присъда по
НОХД № 284/2019 г. по описа на РС Исперих, ведно със законната лихва от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда 06.07.2022 г. до
окончателното изплащане на присъденото обезщетение, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 4 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000
лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с ЕИК ********* да
заплати на Ф. Д. М. с ЕГН **********, с адрес:
********************************************, на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева), представляваща
обезщетение за имуществени вреди във връзка с незаконно обвинение в
извършване на престъпление, за което е оправдана с влязла в сила присъда по
НОХД № 284/2019 г. по описа на РС Исперих, ведно със законната лихва от
11
датата на влизане в сила на оправдателната присъда 06.07.2022 г. до
окончателното изплащане на присъденото обезщетение.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с ЕИК ********* да
заплати на Ф. Д. М. с ЕГН **********, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
сумата в общ размер от 410,00 лв. (четиристотин и десет лева) разноски по
делото.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с ЕИК ********* да
заплати на адв. Й. К. със съдебен адрес:
******************************************, на основание чл. 38, ал. 2 от
ГПК, сумата от 740,00 лв. (седемстотин и четиридесет лева) адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Разград с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
12