Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 71 Година 2016, 02.03
Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
.……………...…..… граждански състав ………………………
На десети
февруари …..………………........... Година две хиляди и шестнадесета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ………………………………
Съдебни
заседатели: ………………………………
Секретар
……..……………………… Жана Кметска......…………………………………
Прокурор
……….....…………………………………........…… ........………………………
като разгледа
докладваното от ………...……… Р.Калиманова …………..…………
търговско дело
номер ………… 108…… по описа за ……. 2015.….. година.
Производството по настоящото дело е образувано по повод
исковите претенции на „Голдън бъг“ЕООД със седалище град Несебър и адрес на
управление ж.к. кв.“Младост“, бл.29, ет.3, представлявано от Стела Михайлова
Александрова чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град Бургас,
ул.“Македония“№61-63, офис №1 против Община Несебър с адрес за призоваване град
Несебър, ул. “Еделвайс“№10, представлявана от Кмета на същата Николай Кирилов Димитров
за осъждане на последната да му заплати сумата от 30000 лева, заявена като
частичен иск от такъв в общ размер на 1327000 лева, представляваща обезщетение
за извършени подобрения съгласно чл.13 от сключения между тях договор за
концесия от 13.04.1999 година, както и сумата от 2581.21 лева, представляваща
мораторна лихва върху заявения частичен размер главница в настоящия процес за
периода от датата на поканата -
23.04.2014 година до датата на депозиране на исковата молба, ведно със
законната лихва върху претендирания по делото размер главница от датата на
депозиране на исковата молба до нейното окончателно заплащане, както и
направените съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания
представя и ангажира доказателства.
Твърди се в исковата
молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че на 13.04.1999
година между Община Несебър в качеството и на концедент и „Голдън Бъг“ЕООД в
качеството му концесионер е бил сключен договор за отдаване на концесия във
връзка с дейността по третиране на битови отпадъци на територията на Община
Несебър. По силата на същия на ищеца е било предоставено особено право на
ползване върху имот, индивидуализиран в него като имот публична общинска
собственост, представляващ терен, отреден за сметище, с площ от 95856.50 кв.м.,
съгласно акт за публична общинска собственост №499 от 08.01.1999 година.
Съгласно чл.2, срокът на договора е 15 години от датата на сключването му, т.е.
до 13.04.2014 година. Сключването му е по изрично решение №254 от протокол №38/1998
година на Общински съвет - град Несебър и на основание чл.70, §9 ал.2 от Закона
за общинската собственост и чл.2 от Наредбата за предоставяне на общински
концесии в Община Несебър. Съобразно неговите клаузи, ищецът е поел задължение
да използва имота, обект на концесията и извършва дейност по третиране на
отпадъци срещу заплащането на определена цена на концесията, дължима на
концедента Община Несебър. Той има, съгласно чл.13, право да извършва
подобрения, отнасящи се до строителни и други работи на терена, предмет на
концесията, като след прекратяване или изтичане на срока на договора
подобренията се предоставят на собственика на имота Община Несебър. В
последната цитирана разпоредба изрично е предвидено, че концесионерът - ищецът
по делото има право на обезщетение от концедента - ответника за стойността на
предоставените след прекратяване на договора подобрения върху имота, предмет на
концесията.
С протокол от
10.04.1994 година имотът, предмет на договора за концесия е бил предаден от
концедента Община Несебър на „Голдън Бъг“ЕООД. Към този момент той е бил празен
и незастроен, с изключение на едноетажна тухлена полусрутена сграда, която
впоследствие е била премахната по съображения за сигурност, без цялостна
ограда, без електрификация, без водоснабдителна мрежа и без каквато и да било
техника за извършване на дейност в него. След този момент в изпълнение на
договорните си задължения и за нуждите на извършваната от него дейност по
третиране на отпадъци, ищецът предприел строителни дейности и извършил множество
други подобрения върху процесния имот. Същият изградил административна
двуетажна сграда със застроена площ от 108.81 кв.м., метално хале №1 - склад за
рециклиране на пластмаса с метална конструкция, метално хале №2 - склад за
рециклиране на хартия с метална конструкция, метално хале №3 - склад за
рециклиране на метали с метална конструкция, едноетажна битова сграда с баня
със застроена площ от 160 кв.м., работилница - склад със застроена площ от 85
кв.м. и контролно-пропускателен пункт - павилион със застроена площ от 15 кв.м.
Тези сгради са били въведени в експлоатация през 2001 година. Изграждането им е
станало в пълно съответствие с одобрената и издадена от главния архитект на
община Несебър виза за проектиране и скица за изграждане на стопански и
административни сгради в имота, предмет на договора за концесия с дата
15.03.1999 година. В съответствие със законовите изисквания за строежа е бил
издаден акт образец 14, с който е била приета конструкцията на извършените
строежи в процесния поземлен имот. Извършените от ищеца строежи са били също
така надлежно декларирани в община Несебър като новопридобит /новопостроен/
имот по чл.17 от Закона за местните данъци и такси.
Освен
горепосочените строителни дейности, ищецът е извършил в имота, предмет на договора
за концесия, също така и множество подобрения, подробно и изчерпателно описани
от него в обстоятелствената част на исковата молба. Всички те са надлежно
осчетоводени като него активи, съгласно приложимото счетоводно законодателство,
като тяхната обща стойност, изчислена на база направените от него разходи и за
които разходи Община Несебър му дължи обезщетение възлиза на сумата от 1327000
лева.
С решение №8192
от 02.12.2009 година Общински съвет - Несебър взел решение да прекрати договора
за концесия на основание чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА във връзка с чл.87 ал.2 от ЗЗД, като възложил на Кмета на община Несебър да уведоми ищеца и извърши
необходимите действия по изземване на имота.
През 2012 година Община Несебър предприела действия за уведомяване на ищеца
за прекратяване на договора за концесия. С писмо с изх.№ 92-00-906 от
05.10.2012 година тя го уведомила за решението и отправила покана до него в
10-дневен срок от получаване на уведомлението да и предаде владението на депото
за битови отпадъци. Същото е било редовно връчено на ищеца, той уведомен чрез
него за решението на общинския съвет и от 05.10.2012 година съответно е
настъпило и предсрочното прекратяване на договора за концесия.
Предвид
предсрочното прекратяване на договора, ищецът отправил изрична покана до
ответника за заплащане на обезщетение за направените в имота подобрения на
основание чл.13 от същия и чл.80 ал.3 т.1 от Закона за концесиите /в редакцията
му към датата на прекратяване на облигационната връзка, а именно 05.10.2012
година/. Въпреки същата, до настоящия момент ответникът не е платил на ищеца
стойността на направените от него съгласно договора за концесия подобрения в
поземлен имот с идентификатор 61056.86.21 по КККР на село Равда, община
Несебър, област Бургас. Това именно обуславя и правния интерес на ищцовото
дружество от предявяване на настоящите осъдителни претенции за заплащане
стойността на направените подобрения, ведно със законна лихва за забава.
С оглед
разпоредбата на чл.367 от ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата към нея на ответната по делото страна, като същевременно и е
указал, че следва да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или
неупражняването на права. В посочения по-горе и определен от закона срок
ответната страна е депозирала писмен отговор, с който е изразила становище по
така предявените против нея претенции, направила е възражения, както и е
представила писмени доказателства. Изтъква се в него, че ищецът е извършвал
дейността по депониране на битовите отпадъци от 11.04.1994 година, съгласно
договор за стопанисване и експлоатация на градско сметище от 01.03.1994 година
и протокол за предаване владението на депото от 10.04.1994 година, който
договор на основание §9 ал.2 от Закона за общинската собственост е бил
преобразуван в договор за концесия от 13.04.1999 година. Съобразно чл.8 от
договора от 1994 година, съответно чл.10 от този от 1999 година, концесионерът
има задължение да изготви цялостен проект за депото. Това означава промяна на
предназначението на земята, одобряване на проекта и съответно строителство на
сгради и съоръжения съобразно така одобреният проект.
При
експлоатацията на депото за битови отпадъци ищецът не е изпълнил нито едно от
тези изисквания. Нещо повече, именно поради тази причина с решение №
212-НО-ИО-А0/2008 година на Министъра на МОСВ е било разпоредено прекратяване
експлоатацията на депото до 16.07.2009 година. Това решение е било прогласено
за нищожно с решение №9839/20.07.2009 година, постановено по административно
дело №9579/2008 година по описа на ВАС, оставено в сила с решение №
15930/22.12.2009 година, постановено по административно дело №11228/2009 година
по описа на ВАС. За да прогласи нищожността на същото, съдът е приел, че са
допуснати съществени процесуални нарушения, а не, че са изпълнени законовите
изисквания при изграждането, респективно експлоатацията на депото. Това е била
и една от причините договорът за концесия да бъде прекратен от Общински съвет -
Несебър.
За това, че
депото и съпътстващата го инфраструктура са изградени без спазване на
изискванията за строителството им свидетелстват и множество съдебни решения,
постановени от ВАС, които ответникът изчерпателно и подробно е описал в
отговора на исковата молба.
Препис от така постъпилия от ответника отговор е бил
изпратен на ищеца. Наред с това на последния е било указано, че в двуседмичен
срок от получаването може да депозира допълнителна искова молба, както и да
упражни правата си по чл.372 ал.2 от ГПК. В указания от закона и съда срок
ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която е взел становище по
твърденията на ответната страна. Твърди се в него, че той надлежно е изпълнил
задължението си по чл.10 от договора за концесия от 13.04.1999 година за изготвяне
на цялостен проект за процесното сметище и по-специално той е изготвил одобрен
технически проект за сградите в процесния имот от 10.05.1999 година, проект
„Техническа и биологична рекултивация на регионално депо за ТБО на общините
Несебър и Поморие“, надлежно одобрен и приет от ответника с протокол №
5/28.03.2001 година на Архитектурно-градоустройствената комисия при същия,
други проекти относно подобренията в процесното сметище, в това число проект за
инженерногеоложко и хидрогеоложко проучване, работен проект „Почвен проект“,
работен проект „Устойчивост на депото“, работен проект - „Технология и ХТС“,
трасировъчен план и пътища, проект - Инструкция за експлоатация на обекта -
фаза работен проект, работен проект „В и К площадкови съоръжения“, предпроектни
проучвания, част „Технологична“, проект за мачтов трафопост, цялостен проект -
административно битова сграда, кантари, портиерна, проект „БХТПБ“, фирмена
програма за управление на отпадъците, утвърдена с решение по протокол №
77/15.06.2006 година на Консултативния съвет на РИОСВ - Бургас.
Сочи се, че
ищецът никога не е поемал задължения за промяна на предназначението на земята,
на която се намира процесното сметище, нито такива за одобряване на проекти
относно изградените в нея подобрения. Даденото от ответника тълкуване на чл.10
от договора за концесия от 13.04.1999 година противоречи на изричния текст на
разпоредбата, както и на волята на страните. Промяната на предназначението на
поземлен имот и одобряването на инвестиционни проекти по смисъла на ЗУТ е
правомощие на съответните публични органи, а не на частни дружества, каквото е
ищецът, поради което то не може да търпи неблагоприятни последици от
неизпълнение на същите.
Соченото решение
№212-H0-H0-A0/200B година на Министъра на околната среда и водите е
административен акт, който никога не е влязъл в сила и е отменен като
незаконосъобразен, поради което всички черпени от него възражения също са
неоснователни. Решенията по административните дела, на които се позовава
ответникът във връзка с този акт не третират по никакъв начин гражданското
субективно право на обезщетение на ищеца, основано на чл.10 от договора за
концесия от 13.04.1999 година. Нещо повече, по силата на чл.302 от ГПК
решенията на административен съд са задължителни за гражданския съд единствено
и само относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен.
Валидността и законосъобразността на въпросното решение на Министъра на
околната среда и водите е неотносимо към настоящия гражданско-правен спор и към
предмета на делото, поради което и всякакви доводи в тази насока следва не
следва да бъдат взети предвид.
Неоснователно е
твърдението на ответника за неспазване на строителните изисквания при
изграждане на подобренията /сградите/ в процесния имот. За последния има
надлежно издадено и влязло в сила удостоверение за търпимост № 233 от
18.07.2005 година от главния архитект на община Несебър. Посоченото
удостоверение е издадено на основание §16 от ЗУТ, като то удостоверява, че
извършеното строителство „не противоречи на предвижданията на устройствения
план, както и на правилата и нормите действали по време на реализирането му“.
Цитираните от ответника решения на Административен съд - Бургас и на Върховния
административен съд се отнасят до конкретни административни актове на Кмета на
община Несебър, а не до претендираното по настоящото дело право на обезщетение
по чл.10 от договора за концесия от 13.04.1999 година, което е уредено като
безусловно и независимо от статута на изградените в процесния имот подобрения.
На ответника, съобразно разпореждането на съда, е бил
изпратен препис от депозираната допълнителна искова молба с указания за
възможността в двуседмичен срок да упражни правата си по чл.373 ал.2 от ГПК.
Последният, в предоставения му с цитираната правна норма срок, е депозирал
допълнителен отговор. В него се изтъква отново, че по силата на чл.10 от
договора за концесия ищецът е следвало да изработи цялостен проект за депото
съобразен с всички нормативни изисквания за функционирането му като такова.
Първата предпоставка е отреждането на терена за депо, тъй като това е основата
за преминаване към следващата фаза на проектиране и реализиране на предвиденото
строителство. Нещо повече, дори и при одобрен проект и издадено разрешение за
строеж, реализираното строителство пак би могло да бъде незаконно, ако при
изпълнението на строежа строителят се е отклонил от проекта.
Представеното
удостоверение за търпимост изх.№ 233/18.07.2005 година не касае извършеното
строителство, а фактическото депониране на битови отпадъци на терена. Този извод
следва от текста на §16 ал.1 от ЗУТ, според които търпими са строежите,
изградени до 07.04.1987 година. Дори и като първа възможна дата да се приеме
датата 10.04.1994 година, когато е било предадено владението въз основа на
първия договор - този от 01.03.1994 година, то тя е 7 години след крайната
такава, посочена в §16 ал.1 от ЗУТ. Освен това, същото това удостоверение не се
ползва със сила на присъдено нещо и по никакъв начин не обвързва съда. Нещо
повече, дори и изрично да е посочено, че касае и сградите или е само за
сградите, в съдебно производство, като настоящото, съдът е длъжен да се
произнесе по въпроса търпим ли е строежа без да е обвързан от становището на
административният орган.
Бургаският окръжен съд прецени представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, исканията и доводите на
страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа страна следното:
При съобразяване на изложените от страните становища и
по-специално твърденията на ищеца по искова и допълнителна искова молба и
съответно направените и поддържани от ответника оспорвания и възражения, съдът
намира, че по делото не е спорно сключването между страните по него на договор
за стопанисване и експлоатация на градското сметище от 01.03.1994 година, който
договор на основание §9 ал.2 от ЗОС е бил преобразуван в договор за отдаване на
концесия от 13.09.1999 година и който е прекратен предсрочно и по-специално от
05.10.2012 година. Не е спорно също така, че по силата на чл.10 от втория
договор ищецът е бил длъжен да изработи за своя сметка цялостен проект за
терена на сметището, съобразен с екологичните изисквания и стандарти на ОВОС и
други нормативни изисквания относно третиране на битовите отпадъци. Спорно е
какво точно се включва в обема на така поетото от ищеца задължение, както и
дали същото е било изпълнено от него съобразно уговореното. Не е спорно на
следващо място, че е налице постигната в чл.13 договореност за правото на ищеца
като концесионер да извършва подобрения, отнасящи се до строителни и други
работи на терена на концесионния обект, които след прекратяване или изтичане
срока на договора се предоставят на концедента - ответника по делото, като
концесионерът има право на обезщетение за тяхната стойност. Не е спорно също
така, че ищецът е извършил строителство в имота по времето на действие на
процесния концесионен договор. Спорно е дали за него се следва обезщетение или
не се следва такова, включително поради начина на неговото изграждане - ищецът
твърди, че то е осъществено при спазване на всички нормативни изисквания в тази
насока, а и отделно от това законността или незаконността му е без значение за
ползата от него, която остава за ответника, докато последният твърди, че за
него по силата на цитираната по-горе разпоредба съществува задължение да
заплати само това, което е било законно изградено от ищеца.
Както бе посочено по-горе, от събраните по делото писмени
доказателства е видно, че страните са в договорни отношения от 01.03.1994
година, когато е подписан договорът между Община Несебър и ЕФ„Голдън бъг“,
представлявана от Михаил Костадинов Радев. Измежду кориците на настоящото дело
липсват представени доказателства за причините и начина поради които
впоследствие едноличният търговец е бил заместен в договора от „Голдън бъг“ООД,
представлявано от Михаил Костадинов Радев, но с оглед позициите на страните в
процеса следва да се приеме, че този факт не е спорен. Нещо повече, след
извършена служебна справка съдът констатира, че с влязло в сила на 12.07.2006
година решение №286 от 20.01.2005 година, постановено по търговско дело №117/2004 година
по описа на Бургаския окръжен съд е прието, че процесният договор е
действителен, сключен именно в съответствие със специалния ред, предвиден в
Закона за общинската собственост и Наредбата за предоставяне на общински
концесии в Община Несебър, поради което и именно искът на Община Несебър за
обявяването му за нищожен е бил отхвърлен. Съдът не е обявил на страните по
делото, че посоченото от него по-горе решение му е известно, тъй като за тях то
е напълно познат факт - те са страни и в предходния процес, като единствената
разлика от настоящия е в процесуалните им качества. С позоваването си на него
съдът безспорно не нарушава техните права по горните доводи, а и отделно от
това същите са обвързани от присъщата му сила на пресъдено нещо. От всичко така
казано следва, че до влизането в сила на Закона за
общинската собственост /ДВ, бр. 44/21.05.1996 година/ ответното дружество
правомерно е придобило и осъществявало права върху дейностите по
сметообработване и сметосъбиране, визирани в чл.70 от същия. Поради това
обстоятелство, както и наличието на предпоставките на §9 ал.2 и 4 от ПЗР на ЗОС
/предмет на обсъждане в мотивите на цитираното по-горе съдебно решение, от
което страните и в тази им част са обвързани/ и тъй като дейностите по чл.70 от ЗОС, които включват и поддържането на чистотата на населените места и
третирането на битовите отпадъци се предоставят съгласно последния чрез договор
за концесия, на основание именно посочените по-горе и цитирани и в самия
процесен договор от 13.04.1999 година и решение № 254 от 18.12.1998 година
на Общински съвет - Несебър норми е
подписан и договорът за концесия от 13.04.1999 година между Кмета на Община
Несебър и „Голдън бъг“ООД.
Към датата на сключване на концесионния договор е
съществувало нормативното изискване на чл.25 от Правилника за прилагане на
Закона за общинската собственост /отм./, която материалноправна норма е
приложима на основание препращащата норма на чл.73 ал.2 от Закона за общинската
собственост в редакцията на същата към ДВ бр.96/1999 година, /отм./. Съгласно
цитираната разпоредба от подзаконовия нормативен акт, договорът е следвало да
съдържа уредба включително и досежно правото на концесионера на обезщетение във
връзка с подобренията и приращенията. В конкретния случай, с клаузата на чл.13
от договора страните са уговорили правото на концесионера да получи обезщетение
при предсрочно прекратяване на концесионния договор, което право възниква за
него както в хипотезата на безвиновно, така и на виновно негово прекратяване.
Този извод се налага при съобразяване формулировката на цитираната разпоредба и
при нейното тълкуване, съобразно установените в тази насока законови правила.
При това положение приложение при уреждане правата на страните във връзка с
извършеното в имота строителство следва да намери сочената от ищеца разпоредба
на чл.13 от процесния договор за концесия, като в тази насока е без значение
дали същият е прекратен по вина на концесионера или по друга причина.
Цитираната клауза, свързана с правото на концесионера да
получи обезщетение за извършените от него подобрения по сключения договор за
концесия при неговото предсрочно прекратяване, не поставя условието
концесионерът да е изправна страна, т.е. субективното му право да претендира
такова обезщетение се поражда единствено от възникването на юридическия факт -
прекратяване на договора за концесия. Именно в този смисъл е и даденото
законодателно разрешение в чл.80 от Закона за концесиите. Законодателят е
изходил от спецификата на облигационните отношения, регулирани с договора за
концесия. Именно поради тази специфика, свързана с процеса на експлоатация на
обекта и/или услугата за продължителен период от време и регламентираното право
на собственост на концедента /чл.15 ал.3 от закона в редакцията на правната
норма преди последното изменение с ДВ бр.45/2012 година, в сила от
01.09.2012 година и чл.13 от процесния договор/ предсрочното прекратяване на
концесионния договор преди да настъпи амортизацията на подобренията и
приращенията, би имало за резултат неоснователното обогатяване на концедента с
тях. В този смисъл следва да се тълкува и отмяната на ал.2 на чл.80 от Закона
за концесиите /ДВ бр.67/2008 година/, ограничаваща несправедливо правото на концесионера
да получи обезщетение при едностранно прекратяване на договора, включително и
по негова вина. При това положение е необходимо в настоящото производство да
бъде установено дали за извършеното от ищеца в процесния имот и по силата на
прекратения договор за концесия строителство следва да му бъде заплатено
търсеното от него обезщетение предвид неговия характер, т.е. достатъчен ли е
единствено и само факта на извършване на строителство или е необходимо и това
същото строителство да е законно в какъвто смисъл са твърденията на ответника в
отговора на исковата молба. Този въпрос безспорно е от съществено значение
именно с оглед изложеното по-горе относно недопускане облагодетелстване на една
от страните по вече прекратената облигационна връзка - безспорно собственикът
на предмета на концесията след нейното прекратяване би се ползвал от
извършените от концесионера подобрения, но само и единствено в случай, че
самите подобрения и съответно законът, уреждащ техния статут позволяват това и
обратно - ако подобренията не позволяват това последващо експлоатиране по една
или друга законова пречка в тази насока, то очевидно няма да настъпи
неоснователно разместване на блага. В конкретния случай се установява от по
несъмнен начин от доказателствения материал, че изградените от ищеца в
процесния поземлен имот сгради са незаконни, тъй като няма издадени строителни
книжа. Някои от тях /обект №3 по скица приложение към констативен акт №8 от
07.03.2013 година, обект №5 към същия, с описание от вещото лице на стр.9 под №4.4.2.3,
съответно стр.10 под №4.4.2.4 от заключението му/ са разрушени към датата на
техническите огледи, съответно полуразрушени /обект №4 към цитирания по-горе
констативен акт под №4.4.2.5 от заключението/. Експертът е посочил, че обекти
№№1, 3, 4, 5 и 6, описани в исковата молба съответстват на обектите, цитирани в
представените по делото влезли в сила съдебни решения по административни дела
№№1506/2013 година, 1507/2013 година, 1508/2013 година, 1509/2013 година и
1510/2013 година, всички по описа на Административен съд - Бургас. Предмет на
тези съдебни производства са издадени от Кмета на Община Несебър и атакувани от
ищеца заповеди за премахване на незаконен строеж, които заповеди като
законосъобразни са оставени в сила, а жалбите против тях отхвърлени. Експертът
е посочил, че обект №2 - метално хале №1-склад попада в поземлен имот с
идентификатор 61056.86.10, 61056.86.11, 61056.86.18 и 61056.86.21 по
кадастралната карта на с.Равда, община Несебър, одобрена със Заповед №РД-18-58
от 16.04.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК; КПП като самостоятелна
сграда не съществува към датата на техническите прегледи; автокран се намира в
поземлен имот с идентификатор 61056.35.100 по кадастралната карта на с.Равда,
община Несебър; мачтовия трафопост не е заснет; автомивка с циклони се намира в
поземлен имот с идентификатор 61056.86.21 по кадастралната карта на с.Равда;
площадкови В и К колектори са подземно съоръжение; вътрешни /обслужващи пътища/
са имот с идентификатор 61056.86.21, както и е налична ограда по контура на
депото. Всички тези обекти, изброени в т.5.7.1 от заключението представляват
строежи по смисъла на т.38, §5 от ДР на ЗУТ. В съдебно заседание вещото лице
отново изрично е заявило в отговор на зададените му в тази насока въпроси, че
всички извършени в процесния имот подобрения са незаконно построени, тъй като
няма строителни книжа.
В т.II.7. на ППВС №6 от 27.12.1974 година е прието, че
подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат като подобрения,
освен ако собственикът на имота желае да ги запази. При определяне на
стойността им в такъв случай се държи сметка за евентуалното им премахване
/така и в решение №308 от 30.10.2012 година на ВКС по гражд. дело №271/2012 година, I
г. о., решение №315 от 25.10.2012 година на ВКС по гражд. дело №1189/2011
година, I г. о., определение № 463 от 17.12.2014 година на ВКС по гражд. дело
№6798/2014 година, II г. о., определение
№1206 от 3.12.2013 година на ВКС по гражд. дело №4437/2013 година, III г. о./. Това разрешение следва да се приложи и в настоящия случай. Извършени са
строежи, за които е установено, че няма издадени строителни книжа и поради тази
причина подлежат на премахване. След като съобразно влезлите в сила заповеди
същите тези строежи подлежат на премахване, то безспорно те не представляват
подобрения, след като е налице предписание за премахването им. С оглед
наличието на предписание за премахване на строежите и отказът същите да бъдат
узаконени не би могло да се приеме, че сградите увеличават стойността на имота.
Поради тази причина собственикът на същия, който очевидно следва да се приеме,
че е възразил против тяхното запазване не дължи на извършилия строежа
стойността им. В конкретния случай незаконността на всичко извършено не дава
възможност за подобрения да бъде прието каквато и да е част от него, поради
което и именно да бъде присъдена неговата стойност. Действително, за една част
от построеното в имота е налице само констатация за това, че същото
представлява незаконно строителство /без строителни книжа/, но няма издадени и
влезли в сила заповеди за събаряне. Независимо от това обстоятелство, за него
напълно важи изложеното по-горе относно обектите, за които има влезли в сила
заповеди за тяхното премахване. Това е така, тъй като се касае за такива
инфраструктурни обекти, които по своя характер и предназначение са неразривно
свързани с експлоатацията на самите подлежащи на премахване сгради, както и
основно и най-вече с тази на процесния имот, върху който са изградени в
съответствие с предмета на концесионния договор, т.е. като сметище. С оглед
изложеното по-горе относно вложената от законодателя идея при регламентиране
правото на концесионера да получи обезщетение дори при прекратяване на договора
по негова вина, очевидно и напълно безспорно е, че запазването на тези
инфраструктурни обекти не е желано от ответната страна - Община Несебър, върху
чийто имот са построени, а и с оглед тяхното основно и единствено
предназначение не биха могли да се ползват от нея, по който начин именно да се
стигне до неоснователно разместване на имуществени права в нейна полза и
съответно във вреда на ищеца. Това е така, включително и поради
обстоятелството, че от 25.05.2015 година функционира депо за неопасни отпадъци
„Братово-запад“, изградено на територията на с.Полски извор, област Бургаска и
в експлоатация от тази дата, обслужващо и ответната община. Същото е изградено
в съответствие с Националната програма за управление на дейностите по
отпадъците за периода 2003-2007 година, предвиждаща изграждането на такова
регионално депо и закриването на депото в Община Несебър след въвеждане в
експлоатация на новото регионално такова или най-късно до 16.07.2007 година. В
община Несебър е изградена претоварна станция за отпадъци, която станция е
третия компонент от регионалната система за управление на отпадъците в регион
Бургас и е предвидена за обслужване на общините Несебър и Поморие. Информация
за тези обстоятелства е достъпна без ограничения в няколко електронни сайта в
интернет, включително в оповестената пак там Програма за управление на
отпадъците на територията на Община Несебър за периода 2015-2020 година, а и се
съдържа в изготвеното и прието заключение на вещото лице /стр.6 от същото, лист
№199 от кориците на делото/. При съобразяване на така казаното следва, че
всички тези инфраструктурни обекти, свързани с експлоатацията на имота
съобразно записаното в прекратения концесионен договор са на практика
безполезни и невъзможни за използване - сметище в процесния имот няма да
съществува повече предвид решаването на въпроса по горния начин, а и същият все
още е със статут на земеделска земя поради това, че ПУП-ПР не е влязъл в сила.
Не на последно по важност място следва да се отбележи и това, че поземленият
имот, в който попадат строежите, както е посочило вещото лице, е отреден за
сметище, съгласно одобрен ТУП /одобрения такъв през 1997 година на Община
Несебър, включващ и процесното сметище е такъв за извънселищна територия и е
основание за изготвяне на градоустройствено планиране, за устройството на
извънселищните територии и за изграждане на обекти на капиталовото
строителство/, но е със статут на земеделска земя по горната причини - ПУП-ПР
не е влязъл в сила. Липсата на подробен устройствен план - план за застрояване
/ПУП-ПЗ/ не позволява да се установи дали процесните строежи съответстват на
нормативните изисквания за застрояване на имота съгласно ЗУТ към днешна дата
като предвиждане за застрояване на същия, плътност, интензивност, отстояние и
други нормативни изисквания. Липсата на конкретни предвиждания по плана за
имота, преценено в съвкупност с всичко останало по-горе, налага извода, че за
евентуална полза от инфраструктурните обекти би могло да се говори едва след
настъпването на няколко условия - промяна статута на земята, одобряване на
ПУП-ПЗ с отразени предвиждания за имота, т.е. бъдещи събития. Те очевидно няма
как и не следва именно поради условността им /може да настъпят, но може и това
да не се случи – например да не се промени статута на земята, може да е скоро,
но може и да е след дълъг период от време/ да се съобразят и вземат предвид при
определяне размера на обезщетението за тези инфраструктурни обекти, които
представляват незаконни строежи във връзка и на плоскостта на изтъкнатото
по-горе относно необходимостта да се държи сметка за евентуалното тяхно
премахване при отчитане на факта, че липсва нарочна издадена от компетентния за
това административен орган заповед в тази насока. Факт е, обаче, че същите са
незаконни, няма данни да се предвижда тяхното запазване, а и те не могат да се
приемат за търпим строеж по смисъла на §16, съответно §184 и §127 от ПЗР на
ЗУТ, за да приеме, че поради предвиденото в тях изключение не подлежат на
премахване или забрана за ползване. Същите не могат да се приемат за търпим
строеж, тъй като една от предпоставките във всички цитирани норми за това е
строежът да е допустим по действащия подробен градоустройствен план към момента
на извършването му или по съответния закон, с който тези норми са приети. Както
бе посочено по-горе, такъв план не е одобряван нито към момента на извършването
на строежите, нито сега. Имотът все още е със статут на земеделска земя,
изградени са в територия, за която няма одобрен подробен устройствен план,
който единствен регламентира вида на строителството, което може да се извършва
и само въз основа на който може да се приеме, че строежът е търпим или не по
разпоредбите, действали към момента на извършването му и по тези на всеки един
от законите, с които са приети цитираните по-горе правни норми - иначе казано
без промяна на предназначението на земята и без одобрен подробен устройствен план
строителството не може да е допустимо по действащите към момента на
извършването му или към актуалния момент строителни правила и норми. Следва да
се отбележи, че представеното по делото удостоверение №233 от 18.07.2005 година
няма доказателствено значение за този факт в настоящото производство, съобразно
изрично предвиденото в §16 от ПЗР на ЗУТ - то важи и се издава само при
извършване на прехвърлителна сделка с такъв имот. Всичко така казано налага
несъмнения извод, че процесните обсъдени по-горе инфраструктурни обекти,
изградени от ищеца в процесния имот също не могат да се разглеждат като
подобрения, поради което и на същия не следва да бъде присъждано обезщетение в
размер на тяхната стойност.
По така изложените съображения, съдът намира предявения иск за заплащане на
главница за неоснователен, поради което и като такъв същият следва да бъде
отхвърлен. Поради неоснователността на главната претенция неоснователна се
явява и акцесорната такава за заплащане на законната лихва върху главницата от датата
на поканата - 23.04.2014 година до датата на депозиране на исковата молба,
съответно до окончателното и изплащане.
С оглед изхода на делото, направеното в тази насока искане и на основание
чл.78 ал.3 от ГПК на ответната страна следва да бъде присъдена сумата от
2063.44 лева, представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски и в
която се включват възложените в нейна тежест суми за възнаграждение за вещото
лице по допуснатата и извършена съдебно-техническа експертиза в размер на
сумата от 556 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от
1507.44 лева, определено в съответствие с разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба №1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо и горните съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на „Голдън бъг“ЕООД със
седалище град Несебър и адрес на управление ж.к. кв.“Младост“, бл.29, ет.3,
представлявано от Стела Михайлова Александрова чрез процесуалния му пълномощник
със съдебен адрес град Бургас, ул.“Македония“№61-63, офис №1 против Община
Несебър с адрес за призоваване град Несебър, ул.“Еделвайс“№10, представлявана
от Кмета на същата Николай Кирилов Димитров за осъждане на последната да му заплати
сумата от 30000 /тридесет хиляди лева/ лв., заявена като частичен иск от такъв
в общ размер на 1327000 лева, представляваща обезщетение за извършени
подобрения съгласно чл.13 от сключения между тях договор за концесия от
13.04.1999 година, както и сумата от 2581.21 /две хиляди петстотин осемдесет и
един лева и двадесет и една стотинки/ лв., представляваща мораторна лихва върху
заявения частичен размер главница в настоящия процес за периода от датата на
поканата - 23.04.2014 година до датата
на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху претендирания
по делото размер главница от датата на депозиране на исковата молба до нейното
окончателно заплащане.
ОСЪЖДА „Голдън бъг“ЕООД със седалище град Несебър и адрес на
управление ж.к. кв.“Младост“, бл.29, ет.3, представлявано от Стела Михайлова
Александрова чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град Бургас,
ул.“Македония“№61-63, офис №1 да заплати на Община Несебър с адрес за
призоваване град Несебър, ул. “Еделвайс“№10, представлявана от Кмета на същата
Николай Кирилов Димитров сумата от 2063.44 /две хиляди шестдесет и три лева и
четиридесет и четири стотинки/ лв., представляваща направени от нея
съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: