Р Е Ш Е Н И
Е
№………./10.07.2020 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на десети юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретаря Галина
Стефанова,
и прокурора
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 771 по
описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск от Пк "Напредък" – гр. Варна срещу Община Варна, за отричане
правото на собственост на ответника върху недвижим имот, представляващ реална
част с площ 2000 кв. м, при граници, очертани върху скица на л. 65 от делото,
от ПИ ид. 10135.4502.299 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-30 от 19.06.2007
г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед № 18-3114 от 22.04.2015 г. на
Началника на СГКК Варна, целият с площ от 6482 кв. м, върху който е разположена
сграда със застроена площ от 1300 кв. м, собственост на ищеца – имот ид.10135.4502.299.19,
находящ се в гр. Варна, ж. к. "Владислав Варненчик", по чл. 124 ГПК,
с присъждане на разноски.
Ответникът
оспорва предявения иск, като поддържа, че доколкото на ищеца е учредено право
на строеж за сградата, не е приложима разпоредбата на § 26 от ПЗР на ЗИДЗК ДВ,
бр. 41/2007 г., както и че предвид наличието на законова забрана е недопустимо
придобиването на процесната реална част от имота по давност. Твърди право на собственост, придобито
по § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, евентуално по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОС в
първоначална редакция, тъй като имотът е представлявал обект на общинската
инфраструктура с местно значение, предназначен за търговско и комунално
обслужване, евентуално по § 42 от ПЗР на
ЗИД ЗОС, ДВ бр. 96/1999 г., тъй като имотът е отреден за благоустройствени
мероприятия на общината.
По същество страните поддържат
становищата.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено
следното:
В
уточняващата молба ищецът евентуално твърди, че е владелец, поради което има
интерес (мотиви Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
8/2012 г., ОСГТК).
Искът
и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По
същество:
С
определение от 24.06.1949 г. на Варненския околийски съд (л. 29) е вписана
промяна в представляващите на "Наркооп" – народна потребителна
кооперация" – Варна, за което е издадено удостоверение № 1287/21.07.1949
г. (л. 30).
В
заключението си (л. 157) вещото лице Ж.Б. сочи, че първият КП за местността е
от 1972 г., а от скицата-извлечение от него (л. 164) е видно, че процесният
терен е бил част от нива пл. № 352, записана на ДЗС.
От
представения от ответника в заверен препис акт № 12682/28.11.1975 г. на
Градския народен съвет-Варна (л. 106) е видно, че е призната държавна
собственост върху имоти, сред които имот пл. № 325, отредени за жилищни блокове
№№ 1-9, детски домове №№ 1-3, училище с трафопост № 28, магазин и трафопостове.
В
акта е вписана забележка, че съгласно договор, въз основа на заповед, е
отстъпено право на строеж на РПК "Наркооп".
Съдът
приема, че в акта е допусната фактическа грешка в номера на имота: вписан е пл.
№ 325 вместо действителния пл. № 352. Като бивш собственик е вписан ДЗС
"Димитър Кондов".
Със
заповед № 26/25.02.1975 год. на Председателя на ИК на Градския народен
съвет-Варна (л. 142) са одобрени регулационните и КЗСП на I м. р. по сините и
червени линии по скица.
Предвижданията
са за елементи от комплексното жилищно застрояване (заключение л. 157 и
извлечение на л. 165).
От
писмо (л. 234) е видно, че застроителният план не се съхранява.
От
представеното от ответника заверено копие (л. 143) се установява, че на
28.11.1979 г. е издадена виза за проектиране, с която е разрешено нагаждане на супермаркета
при бл. 10а в 16-ти подрайон на посоченото място между блокове 302 и 309.
Съдът
приема, че нагаждане на сграда в случая означава уточняване на предвиждането за
елемент от комплексното жилищно застрояване.
От
представените преписи: от ищеца (л. 6) и от ответника (л. 97, гръб) се
установява, че със заповед № 2237/01.10.1980 г. на Председателя на ИК на ОбНС,
одобрена от Председателя на ИК на ОНС, на основание чл. 15 ЗС, чл. 103 и чл.
104, т. 4 от НДИ е отстъпено безвъзмездно право на строеж на РПК
"Наркооп" върху 1500 кв. м площ по плана на трети м. р. за изграждане
на супермаркет. Върху преписа, представен от ответника е вписано от главен
специалист, че с писмо № 0603-151 от 04.11.1980 г. е дадено съгласие от МФ.
От
представените преписи: от ищеца (л. 7) и от ответника (л. 98 и 109) се
установява, че на 26.11.1980 г., въз основа на горната заповед, е сключен
договор с Председателя на Общинския народен съвет-Варна за отстъпено право на
строеж на РПК върху държавна земя.
От
представените преписи: от ищеца (л. 8) и от ответника (л. 108, гръб) се установява, че е издадено
разрешение за строеж № 19 от 13.03.1981 г. о Началника на отдел Архитектура и
благоустройство, с което е позволено на РПК да построи супермаркет между
блокове 302 и 309 по одобрен архитектурен проект от 25.08.1980 г. и 16.01.1981
г., като се даде строителна линия.
От
представения от ищеца препис (л. 9) се установява, че е съставен строителен
протокол № 42 от 23.06.1981 г. за определяне на строителна линия и ниво за
супермаркет, а от друг (л. 11) – че е съставен строителен протокол № 64 от
16.12.1981 г. за определяне на строителна линия и ниво за водопровод и
канализация на супермаркета. От представения от ищеца препис (л. 12) е видно,
че е съставен протокол от 16.11.1982 г.
на приемателна комисия за решение за приемане и въвеждане в действие по чл. 67,
ал. 1, т. 1, ал. 4, ал. 9 от ПКС на обект "Супермаркет", 3-ти
микрорайон, кв. "Владиславово", гр. Варна, макар и със забележки.
лист
втори от решение от 10.07.2020 г. по гр. дело № 771/2018 г. на ВОС
От
представения от ищеца препис (л. 17) се установява, че с писмо №
2721/16.12.1982 г. от РПК до БНБ приложено е изпратен акт образец 16 с опис от
подизпълнителя и главен строител.
С
решение № 6-39 от 27.03.1986 г. (л. 31) на ИК на ОНС Варна е променено
наименованието на РПК "Наркооп" – в Потребителна кооперация
"Напредък" гр. Варна.
От
удостоверение № 3/04.05.1962 г., издадено на 05.05.1986 г. (л. 28) е видно, че
Варненският районен съд, съгласно резолюцията от 22.04.1986 г., е извършил
промяна във вписаното в регистъра наименование: от Районна потребителна
кооперация "Наркооп" – в Потребителна кооперация "Напредък"
гр. Варна.
По
КП от 1988 г. КП (л. 147 и 148) построената сграда е заснета с № 454 и е
записана на ПКС/РПК "Наркооп" (комбинирани скици към заключението на
л. 166 и 167).
Представено
е от ищеца (л. 15) удостоверение по ф. д. № 721/1990 г. на ОС-Варна, в което е
вписано, че кооперацията е вписана с решение № 721 от 02.07.1990 г. В този
случай в тежест на ищеца е да представи доказателства за правоприемство (така
именно за спор по пар. 26 ПЗР ЗИДЗК (решение
№ 174 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6507/2007 г., I г. о., ГК).
С
решение, постановено на 02.07.1990 г. по ф. д. № 721/1990 г. на ОС-Варна (л.
248) е прието, че е правоприемник на кооперацията по ф. д. № 3/62 г., а новият
номер на партидата се обяснява с това, че тя се открива в окръжния съд съгласно
изменението на чл. 7, ал. 1 от Закона за кооперативните организации - публ.,
ДВ, бр. 46/1989 г., тъй като дотогава кооперациите са се вписвали в районния
съд по тяхното седалище (така решение № 1032 от 17.02.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 4785/2008 г., IV г. о., ГК и определение
№ 473 от 18.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 577/2018 г., I г. о., ГК).
От
представения от ищеца препис (л. 16), от който е видно, че е издаден нотариален
акт № 163 от 06.08.1996 г., т. VIII, дело № 7082 по описа за 1996 г. ВН за
собственост на кооперацията, вписана по ф. д. № 721, върху сградата на
супермаркета, ведно с правото на строеж въз основа на гореописаните строителни
книжа.
Със
заповед № Р-448/11.12.1997 год. на Кмета на Община-Варна (л. 98, гръб) е
одобрено изменението на регулационния план на кв. "Владислав
Варненчик" III м. р., така както е посочено с червен и син цвят по проекта
(л. 145 и 147) и приложение № 4 (л. 167) към заключението на вещото лице. С
това изменение е отреден парцел IV-за благоустрояване, трафопост и комплексно
обществено обслужване, целият с площ 15
792 кв. м.
От
представения от ответника заверен препис (л. 99) се установява, че е съставен
акт № 702/03.02.1998 г. на Общинска администрация-Варна за частна общинска
собственост върху парцела, отделно от сградите, с посочена площ 14560 кв. м.
От
представения от ответника заверен препис (л. 110) се установява, че със заповед
№ РД-02-14-1734/21.09.1999 г. на МРРБ са одобрени устройствени зони, съгласно
СПНУЗТ на гр. Варна , по приложената схема (л. 110, гръб).
От
представените скици-извлечения от КП от 1999 г. (л. 140 и 144) и скица към
заключението на вещото лице (л. 168) е видно, че сградата е била нанесена в
кадастралния план.
В
същото заключение вещото лице сочи (л. 159), че по плана от 2001 г. части от
имота са опознати на бивши собственици, както е изобразено по скица приложение
№ 6 (л. 169).
От
представените от ответника преписи (л. 102-104) се установява, че са съставени
протокол №№ 155, 156 и 180, всички от 11.04.2002 г. за въводи в части от имоти
пл. №№ 1713 от 1731 от ПП на ж. к. "Владислав Варненчик".
Със
заповеди №№ 1545, 1512, 1511, всички от 14.06.2002 г. на Кмета на Община-Варна,
същите части, а със заповед № 1871/15.06.2006 г. на Кмета на – и имот пл. №
1707 по ПП (л. 101, гръб-104) са отписани от актовите книги.
От
представеното от ищеца (л. 18) извлечение от сметка 201 "Земи" и
сметка 203 "Сгради", заведени в счетоводния баланс на ПК
"Напредък" гр. Варна, към 30.09.2007 г., се установява, че е заведен
супермаркет № 5.
В
съдебната практика се приема, че нормата на § 26 ПЗР ЗИДЗК ДВ бр. 41 от 2007 г.
е аналогична на нормата на отменената ал. 3 на чл. 2 от Закона за общинската собственост
(решение № 28 от 7.03.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1788/2009 г., I г. о., ГК).
Съдът
приема, че създаването на право на собственост на кооперации, които са
построили сгради без отстъпено право на строеж, не само върху сградата, но и
върху прилежащия терен, означава също, че кооперации, които са построили сгради
въз основа на отстъпено право на строеж придобиват право на собственост върху
прилежащия терен по аргумент за по-силното основание (изрично и решение № 925
от 1.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2008 г., I г. о., ГК по аналогичния чл.
2, ал. 3 ЗОС).
При
тълкуване според целта на закона: да се премахне временното и обременително
състояние на собственост върху земята и сградата у различни лица и като се има
предвид, че законодателният процес е на раздържавяване, се достига до същия
резултат.
Границите
на целия прилежащ към сградата терен не са установени от ищеца в настоящото
производство, но от заключенията на всички вещи лица, онагледени по скици (л.
243-245 и 354, 355) се установява, че процесният имот е част от този прилежащ
терен. Искът е основателен и следва да бъде уважен.
Ответникът
следва да заплати всички разноски, сторени от ищеца по списъци на л. 187 и 310.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Община Варна не притежава правото на собственост върху недвижим
имот, представляващ реална част с площ 2000 (две хиляди) кв. м, при граници,
очертани върху скица на л. 65 от делото, от ПИ с идентификатор 10135.4502.299
(десет хиляди и сто и тридесет и пет, четири хиляди и петстотин и две, двеста и
деветдесет и девет), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед № РД-18-30 от 19.06.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед № 18-3114 от 22.04.2015 г. на Началника на СГКК
Варна, целият с площ от 6482 (шест хиляди и четиристотин и осемдесет и два) кв.
м, върху който е разположена сграда със застроена площ от 1300 кв. м,
собственост на ищеца – имот с идентификатор 10135.4502.299.19, находящ се в гр.
Варна, ж. к. "Владислав Варненчик", по иска
предявен от Потребителна кооперация
"Напредък" – гр. Варна, ж. к. "Владислав Варненчик" п. к.
93 ЕИК ********* чрез адв. Б.З. ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
лист
трети от решение от 10.07.2020 г. по гр. дело № 771/2018 г. на ВОС
Скицата
на 65 от делото, приподписана от съда, е неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Община Варна да
заплати на Потребителна кооперация
"Напредък" – гр. Варна с. ЕИК, с. а.
сумата 8138.20 лв. (осем хиляди и сто и тридесет и осем лева и 20 ст.),
разноски по списъци, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: