Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. В, 14.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – В, Пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на петнадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 3216/2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл.129, ал.7 от ДОПК.
Образувано е по жалба на “П.“ ООД, ЕИК ххххххххх, със
седалище и адрес на управление гр. В, кв.“М.“ № 145, представлявано от В.В.
срещу Акт за прихващане и възстановяване № П-03000319109662-004-001/08.07.2019г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП В и постановеното Решение № 243/23.10.2019г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ В при Централно
управление на националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/ в частта, с която е
прекратено производството, образувано на основание чл.129 от ДОПК, във връзка с
подадено Искане за прихващане или възстановяване от “П.“ ООД, вх.
№25953/06.06.2019г. за възстановяване на суми, произтичащи от отмяна на Ревизионен
акт № *********/01.09.2014г.
Жалбоподателят намира обжалваното решение за
неправилно и необосновано, издадено в противоречие на събраните в ревизионното
производство доказателства.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ В при ЦУ на НАП, чрез процесуалния
си представител главен юрисконсулт В оспорва жалбата и моли същата да бъде
оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 6795,88 лева.
Административен съд – В, като прецени събраните по
делото доказателства и предвид изложените от страните доводи, приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството по издаване на АПВ№ П-03000319109662-004-001/08.07.2019г.
е образувано въз основа на Резолюция за извършване на проверка №
П-03000319109662-0РП-001/20.06.2019г., във връзка с подадено Искане за
прихващане или възстановяване от “П.“ ООД, вх. №25953/06.06.2019г. за
възстановяване на суми, произтичащи от отмяна на Ревизионен акт № *********/01.09.2014г.
При извършване на проверката органът по приходите се е позовал на следните
документи: Искане за прихващане или възстановяване вх. №25953/06.06.2019г.;
Решение на Административен съд гр. В № 1017/04.05.2016г.; Решение на Върховен
административен съд № 10857/18.10.2016г.; Решение на Върховен административен
съд № 1366/01.02.2017г. за поправка на очевидна фактическа грешка, образувано
по искане на „П.“ ООД; Решение на Върховен административен съд №
2890/09.03.2017г. за поправка на очевидна фактическа грешка, образувано по
искане на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ В
при Централно управление на националната агенция за приходите; Налични данни в
ТД на НАП гр. В. С оглед на събраните доказателства и анализ на постановените
от Върховен административен съд решения, органът по приходите е приел, че не е
налице сума за възстановяване по Ревизионен акт № *********/01.09.2014г.
поискана от „П.“ ООД в депозираното искане за прихващане или възстановяване.
Срещу АПВ е подадена жалба. С Решение №№ 243/23.10.2019г. директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно осигурителна практика“ В при Централно управление на
националната агенция за приходите е обезсилил АПВ№ П-03000319109662-004-001/08.07.2019г.
и е прекратил производството образувано на основание чл.129 от ДОПК, във връзка
с подаденото от “П.“ ООД Искане за прихващане или възстановяване. При издаване
на решението са били анализирани поотделно и в тяхната съвкупност събраните
доказателства с оглед на които е установено следното: Образувана е
административна преписка с вх. № Ю-519/20.12.2016г. по жалба на „П.“ ООД срещу
АПВ № П-03000316197561-004-001/01.12.2016г. Актът е издаден след проверка във
връзка с подадено от дружеството Искане за прихващане или възстановяване с вх.
№ 47303/04.11.2016г. за възстановяване на ДДС за периода от 05.2008г. –
07.2008г. в размер на 198 692,12 лева и лихви до окончателното изплащане
на сумата, ведно с дължимите за този период лихви, на основание Решение №
10857/18.10.2016г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело №
7167/2015г., образувано във връзка с обжалването на Ревизионен акт №
*********/01.09.2014г. С издадения АПВ № П-03000316197561-004-001/01.12.2016г.
по мотиви, идентични на изложените с АПВ №
П-03000319109662-004-001/08.07.2019г. предмет на разглеждане е отказано
възстановяване на сумите по решение № 10857/18.10.2016г. на ВАС по адм. дело №
7167/2015г. Срещу така издадения АПВ № П-03000316197561-004-001/01.12.2016г.,
от „П.“ ООД е подадена жалба вх. № 53464/13.12.2016г.. След разглеждане на
жалбата е издадено Решение № 519/24.03.2017г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ В при ЦУ на НАП, с което е
потвърден като законосъобразен АПВ № П-03000316197561-004-001/01.12.2016г., със
следните мотиви: След анализ и тълкуване на решенията на ВАС, постановени по
адм. дело № 7167/2015г. е прието, че законосъобразно с обжалвания АПВ е
отказано възстановяване на ДДС в размер на 198 692,12 лева, ведно със
законните лихви. Предмет на оспорване по касационната жалба на „П.“ ООД пред
ВАС е било решението на административния съд в частта, с която е отхвърлена
жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № № *********/01.09.2014г. относно
непризнаването на ВОД на стоки към румънския търговец и начислените в резултат
на това задължения за ДДС в размер на 198 692,12 лева за данъчни периоди
м.05-м.07.2008г. В този смисъл са и изложените мотиви в решение
№10857/18.10.2016г. на ВАС, в което са разгледани единствено декларираните от
жалбоподателя вътреобщностни доставки за данъчни периоди от м.05.2008г. до
м.07.2008г. към „AGRO DELTA PROD“ SRL, като съдът е приел, че ВОД са
осъществени и с РА незаконосъобразно е начислен ДДС, поради което РА е отменен
в тази част. В съдебното решение е използван израза „и се отказва
възстановяване на ДДС в размер на
198 692,12 лева“, което създава неяснота, защото посочената сума не
представлява ДДС за възстановяване. Тази неяснота не е отстранена с Решение №
1366/01.02.2017г. на ВАС, с което е извършена поправка на очевидна фактическа
грешка в Решение № 10857/18.10.2016г. по молба на „П.“ ООД. С молба на
директора на дирекция ОДОП, Върховен административен съд е сезиран с искане за
поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 10857/18.10.2016г., което е
уважено и с Решение № 2890/09.03.2017г. на ВАС е извършена поправка, като е
премахнат израза „възстановяване на ДДС в размер на 198 692,12 лева и
съответните лихви“. По този начин ясно е изразена волята на съда за отмяна на
Ревизионен акт №*********/01.09.2014г. в частта относно непризнаване на ВОД на
стоки към румънския търговец и начислените в резултат на това задължения за ДДС
в размер на 198 692,12 лева за данъчни периоди м.05. – м.07.2008г. ведно с
лихвите за тях. Посочената сума е начисленият с РА ДДС за тези данъчни периоди
във връзка с непризнатите от органите по приходите ВОД. След отмяната, с
решението на ВАС на начисления ДДС в размер на 198 692,12 лева, за
дружеството отпада задължението да внесе в бюджета този данък, както и
приходната администрация не може да търси изпълнение на тези задължения. Тази сума
обаче не може да подлежи на възстановяване, поради това, че никога не е била
внесена от дружеството. Начисленият с РА ДДС за непризнати ВОД не може да се
третира като сума за възстановяване.
При така установените факти, настоящият състав на съда
приема, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК от адресата на
акта, за когото е налице правен интерес от обжалването, поради което намира
жалбата за допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Законосъобразно административния орган е прекратил производството, образувано
на основание чл.129 от ДОПК във връзка с подадено от „П.“ ООД Искане за
прихващане или възстановяване на суми, произтичащи от отмяна на Ревизионен акт
№*********/01.09.2014г. Категорично установено по делото е, че във връзка с
депозирано от „П.“ ООД искане за прихващане или възстановяване вх. №
47303/04.11.2016г. за възстановяване на ДДС в размер на 198 692,12 лева е
постановен Акт за прихващане или възстановяване №
П-03000316197561-004-001/01.12.2016г., потвърден с Решение №519/24.03.2017г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ гр. В при ЦУ
на НАП. С решение №1992/09.11.2017г. постановено по административно дело №
1020/2017г., състав на Административен съд гр. В е отхвърлил жалбата на „П.“
ООД. Постановеното от административния съд решение е оставено в сила с решение
на ВАС № 6363/15.05.2018г., постановено по адм. дело №14763/2017г. Следователно
въпросът е разрешен със сила на пресъдено нещо по смисъла на чл.299, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК
спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в
случаите, когато законът разпорежда друго, каквото в случая не е налице. От
анализа на цитираната норма следва, че влезлият в сила съдебен акт се ползва
със силата на пресъдено нещо. Правоотношението, придобило качеството на
„пресъдено нещо“, не може да бъде вече предмет на правнорелевантен спор. Установеното
по отношение на спора между „П.“ ООД и орган по приходите, респ. директора на
дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ гр. В при ЦУ на НАП
относно издаването на АПВ по искане за прихващане или възстановяване от
дружеството, е бил разрешен с необжалваем съдебен акт, който е породил правни
последици. Забраната за пререшаване на разрешения вече спор обезпечава
стабилността на правоустановяващото и регулиращо действие на силата на пресъдено
нещо. Съгласно чл.297 от ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда,
който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република
България. Това означава, че всеки държавен орган е длъжен да зачете силата на
пресъдено нещо, без да има право да пререшава спора. С оглед на това правилен е
крайния резултат постановен с решение №243/23.10.2020г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ гр. В при ЦУ на НАП.
Налице е спор, разрешен с влязло в сила решение, който не може да бъде
пререшаван. Повторно искане за образуване на производство по въпрос, разрешен
със сила на присъдено нещо е недопустимо. Изложеното
в съвкупността си налага извод, че жалбата на „П.“ ООД е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
При
този изход на делото, претенцията на ответника за присъждане на разноски се
явява основателна. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно
осигурителна практика“ гр. В при ЦУ на НАП сумата в размер на 6795,88 лева,
съставляваща разноски по делото.
Воден от горното Административен съд – В, Пети състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „П.“ ООД ЕИК ххххххххх, със
седалище и адрес на управление гр. В, кв.“М.“ № 145, представлявано от В.В.
срещу Акт за прихващане и възстановяване № П-03000319109662-004-001/08.07.2019г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП В и постановеното Решение № 243/23.10.2019г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ В при
Централно управление на националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/ в частта,
с която е прекратено производството, образувано на основание чл.129 от ДОПК,
във връзка с подадено Искане за прихващане или възстановяване от “П.“ ООД, вх.
№25953/06.06.2019г. за възстановяване на суми, произтичащи от отмяна на
Ревизионен акт № *********/01.09.2014г.
ОСЪЖДА “П.“ ООД, ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес
на управление гр. В, кв.“М.“ № 145, представлявано от В.В. да заплати в полза
на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ В при ЦУ на НАП сумата в
размер на 6795,88 /шест хиляди седемстотин деветдесет и пет лева и осемдесет и
осем стотинки/ лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: