№ 19
гр. С, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Симеон Ст. Стойчев
при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова
като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Гражданско дело №
20211870100648 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на ХР. ЗДР. В. с ЕГН ********** срещу
„СК“ ООД с ЕИК *********. С исковата молба се твърди, че страните подписали договор за
паричен заем номер 373847 от 22 ноември 2019 година. Твърди се, че уговорката в така
сключения договор по чл. 8 от него, съгласно която ищецът следва да заплати неустойка в
размер на 178,68 лева е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и че
противоречи на императивни изисквания на чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от
Закона за защита на потребителите. Предявява се установителен иск за прогласяване
нищожността на разпоредбата на чл. 8 от посочения договор за потребителски кредит №
373847, сключен между страните на 22 ноември 2019 година.
От ответника е постъпил отговор, с който се твърди, че не е надлежен ответник, тъй като е
прехвърлил по договор за цесия вземането си към ищеца в полза на цесионера „АСВ“ ЕАД.
Излага подробни съображения за това, че неустоечната клауза не е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, както и че не е налице нарушение на Закона за защита на
потребителите.
Сският районен съд, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установиха твърденията на ищеца за това, че
страните подписали договор за паричен заем номер 373847 от 22 ноември 2019 година, в
който, в чл. 8 от същия, е уговорено, че в случай, че ищецът – кредитополучател не
представи в тридневен срок договореното в чл. 6 обезпечение /банкова гаранция или
поръчител, който отговаря на изискванията по чл. 9, ал. 2 от Общите условия на договора/
1
или представеното обезпечение не отговаря на изискванията по чл. 9 от Общите условия,
кредитополучателя дължи на кредитора неустойка в размер на 178,68 лв., която да бъде
заплатена по предварително изготвения погасителен план.
По възражението на ответника, че не е надлежна страна по материалното правоотношение,
тъй като е прехвърлил по договор за цесия вземането си към ищеца в полза на цесионера
„АСВ“ ЕАД, съдът намира за установено, че със стореното с отговора на исковата молба
уведомление е уведомил ищецът и свой длъжник за прехвърлянето на вземането в полза на
„АСВ“ ЕАД. В тежест на ответника бе да докаже твърдяните от него факти, а именно че е
прехвърлил вземането си на 02.11.2020 г., но такова доказване по делото не бе проведено.
От съдебносчетоводната експертиза се установи, че годишния процент на разходите е в
размер на 40,09 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По отношение процесуалната легитимация и принадлежността на материалното право съдът
намира, че твърденията за прехвърляне на вземането от дата 02.11.2020 г. /преди образуване
на настоящото производство/ не се доказаха от ответника. Въпреки това, поради стореното в
процеса уведомление по чл. 99, ал. 4 ЗЗД намира за доказано, че цесия е налице, като
прехвърлянето на вземането е настъпило в хода на висящия между страните процес. Ищецът
не привлече нов ответник, нито коя да е от страните привлякоха като трето лице помагач
приобретателят на вземането. Ето защо съдът намира, че са приложими разпоредбите на чл.
226 ГПК и в частност на първата алинея, поради което производството продължава между
същите страни и съдът дължи произнасяне по спорния въпрос.
По отношение твърдяната нищожност съдът намира, че предвидена в договора клауза за
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение,
противоречи на добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие
с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства,
при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и
очакваните за кредитора вреди от неизпълнението / решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по
т. д. № 818/2009 г., II т. о./. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от
сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран
размер от 178,68 лв. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на
договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на добрите нрави и е и
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока – в
размер на около 50% от получения кредит. Така, както е уговорена, неустойката е
2
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и
общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и
срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по
съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала
сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Аргумент за това е и включването и априори към погасителния план по кредита. Основната
цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 вЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие. Ето защо искът е основателен и следва да
бъде уважен.
При този изход на делото следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумите – 50 лв.
разноски за държавна такса и 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в минимален
размер.
Воден от гореизложеното Сският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по иска на ХР. ЗДР. В. с ЕГН ********** срещу „СК“ ООД с
ЕИК *********, че клаузата за неустойка в размер на 178,68 лева по чл. 8 от договор за
паричен заем номер 373847 от 22 ноември 2019 година е нищожна на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, както и на основание чл. 143, ал. 1, вр. ал. 2 т. 5
от Закона за защита на потребителите.
ОСЪЖДА „СК“ ООД с ЕИК ********* да заплати на ХР. ЗДР. В. с ЕГН ********** сумата
350 лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му пред СОС.
Съдия при Районен съд – С: _______________________
3