№ 453
гр. С., 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г в закрито заседание на осми
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Соня Найденова
Стойчо Попов
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508869 по описа за 2021 година
Подадена е частна жалба от Г. СТ. Д. срещу постановлението за разноски по
изпълнително дело № 20208630402592 по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 и район на
действие СГС, обективирано в покана за доброволно изпълнение, връчена на жалбоподателя
на 23.02.2021 г., както и срещу наложен запор по посоченото изпълнително дело.
В жалбата жалбоподателят твърди, че определените разноски по изпълнителното
производство са прекомерни, като освен това намира, че наложеният запор е
незаконосъобразен, тъй като не му е връчен препис от издадената срещу него заповед за
изпълнение на парично задължение.
Моли съда да отмени наложения запор и определените разноски.
В срок не е постъпил отговор на подадената жалба от страна на взискателя по
изпълнителното дело.
В законоустановения срок пред съда са представени мотиви от ЧСИ, с които се
изразява становище за недопустимост на жалбата, в частта, с която се претендира
намаляване на определените по изпълнителното производство разноски, тъй като не е било
подадено първо искане до ЧСИ за извършване на това действие. Във връзка със наложените
запори се твърди, че същите са законосъобразни като при налагането им ЧСИ е посочил на
третите лица, че запорът не следва да засята несеквестируеми вземания.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
1
становището на ЧСИ, както и събраните по делото доказателства, намира следното:
От представените по делото доказателства се установява, че изпълнително дело №
20208630402592 по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 и район на действие СГС е образувано
по молба на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу Г. СТ. Д., ЕГН ********** въз основа на
изпълнителен лист от 14.08.2020 г., издаден по гр.д. № 75794/2015 г. по описа на СРС по
влязло в сила съдебно решение за сумата от 1086 лв. разноски по делото.
С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал от
ЧСИ да направи проверка на имуществото на длъжника и му е възложил извършването на
необходимите способи за събиране на вземането на основание чл. 18 ЗЧСИ. Направил е и
искане за присъждане на разноски по изпълнителното производство като е претендирал
сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение и сумата от 5 лв. такса за издаване на
изпълнителния лист.
По делото са направени справки за имущественото състояние на длъжника,
наложени са пет запора, изпратено е уведомление до НАП и същата е присъединена като
взискател по делото. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 23.02.2021
г. по адреса на местоработата му, чрез служител на работодателя, който се е съгласил да я
приеме от името и за сметка на адресата. Лично на длъжника поканата е предадена от
служителя на 26.02.2021 г. срещу подпис.
В поканата за доброволно изпълнение е посочено, че длъжникът следва да заплати на
взискателя следните суми: 1086 лв. съдебни разноски, присъдени с изпълнителния лист, 105
лв. разноски по изпълнителното дело, съставляващи съобразно приложените по същото
справки 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 5 лв. такса за издаване на изпълнителния
лист, 1004,14 лв. публични вземания към присъединения взискател НАП, 492,83 лв. такси по
ТТР към ЗЧСИ.
При така установеното съдът намира, че жалбата, подадена по реда на чл. 435, ал.2,
т.7 ГПК досежно намаляване размера на определеното от ЧСИ юрисконсултско
възнаграждение в полза на взискателя по изпълнителното дело следва да бъде оставена без
разглеждане. Намаляването може да се извърши от органа ръководещ съответното
производство, но не служебно, а само при съответно искане за това от заинтересованата
страна. Намаляването на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 от ГПК се извършва от органа
осъществяващ съответното производство, който в случая е съдебния изпълнител. Именно
той при определянето на общия размер на разноските може да намали възнаграждението на
упълномощения от взискателя юрисконсулт по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Не може да бъде
прието, че това намаление се извършва от съда по повод на подадена от длъжника по реда
на чл. 435, ал. 2 от ГПК жалба по разноските за изпълнението. Съгласно чл. 437, ал. 4, изр. 2
от ГПК решението на съда по жалбите срещу действията на съдебния изпълнител не
подлежат на обжалване. Затова взискателите биха били лишени от възможността на
атакуват извършеното от съда намаляване на възнаграждението, с което ще са нарушени
2
правата им. Затова намаляването трябва да се извърши от съдебния изпълнител. Съгласно
чл. 433 и чл. 434 съдебния изпълнител е длъжен да се произнася с писмени актове по всички
направени пред него искания, включително и това по чл. 78, ал. 5 от ГПК. На обжалване по
реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК ще подлежи постановлението на съдебния изпълнител, с което
той е отказал да се произнесе по искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК или с което е намалил
размера на адвокатското възнаграждение.
В случая жалбоподателят не е направил искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК при
постановяване на обжалваното постановление и съдебният изпълнител не се е произнасял
по такова. С оглед на това настоящата жалба се явява преждевременно подадена по
отношение на редуцирането на юрисконсултското възнаграждение и като такава е лишена
от правен интерес и недопустима
По отношение на начислените обикновени и пропорционална такса, съдът намира
следното:
При преценка на извършените и обективирани в материалите по делото
изпълнителни и други действия от страна на ЧСИ, съдът намира, че начислените
обикновени такси за законосъобразни и не подлежат на редуциране от съда. Правилно е
определена и начислена пропорционалната такса по т. 26, б. „в“ ТТР към ЗЧСИ.
По отношение на оплакването на жалбоподателя срещу наложените запори върху
негови банкови сметки и трудово възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно.
Насочването на принудителното изпълнение към определено имущество може да се обжалва
по реда на чл. 435 ГПК само ако съответното имущество има характер на несеквестируемо и
само с такива твърдения. В настоящия случай жалбата срещу насоченото принудително
изпълнение не се основава на твърдения за несеквестируемост на имуществото, а на
ирелевантното твърдения, че не е връчен препис от заповед за изпълнение, поради което в
тази част същата е неоснователна. В тази връзка за пълнота следва да се посочи и че
изпълнителния лист, въз основа на който се провежда процесното принудително
изпълнение, не е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. 15311/08.03.2021 г., в частта, с която се
иска от съда да намали определеното от ЧСИ в покана за доброволно изпълнение, връчена
на 23.02.2021г., юрисконсултско възнаграждение в полза на взискателя по №
3
20208630402592 по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 и район на действие СГС.
ПОТВЪРЖДАВА постановление за разноските, обективирано в покана за
доброволно изпълнение, връчена на Г. СТ. Д., ЕГН ********** на 23.02.2021г. по
изпълнително дело № 20208630402592 по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 и район на
действие СГС в останалата част.
Решението, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата има характер на
определение и подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок
от съобщаването. В останалата част е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4