Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
гр. Перник, 02.02.2021 г.
Административен съд-Перник в открито съдебно заседание проведено на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
с участието на секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдия
Георгиева адм. дело № 774 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
|
|
|
|
|
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.
79, ал. 1 от Закона за държавната собственост/ЗДС/.
Образувано е по жалба, подадена от община Б.*** чрез кмета на Община Б.*** срещу Заповед № ДС-29 от 18.09.2020г.,
издадена от областния управител на Област П.. Със заповедта, са отменени Акт за публична
общинска собственост № *** от 10.10.1996г. и Акт за публична общинска
собственост № *** от 27.12.2012г., утвърдени от кмета на община Б.***,
съставени за недвижим имот с административен адрес гр. Б.***, ул. „***“ № **,
представляващ УПИ ***, кв. *** по РП на гр. Б.***, а по кадастрална карта
поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от ***кв.м., заедно с построените в
него сгради.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като противоречи
на материалноправни разпоредби на закона и е в несъответствие с целта му. Счита,
че в случая не е доказано процесният имот незаконосъобразно да е актуван като
общински с АПОС № № *** от 10.10.1996г. и АПОС № *** от 27.12.2012г. на Община Б.***,
тъй като по силата на пар. 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА общината е негов
собственик. На следващо място сочи, че имота посочен в АДС №***/1951г. не е
предоставен за управление на Българска агенция по безопастност на храните, тъй
като в него е отбелязано, че имотът е предназначен и се ползва за ветеринарна
лечебница при Окръжен ветеринарно-медицински център гр. П.. Иска заповедта да
се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си по делото гл. юк.
М. М.***, поддържа жалбата. Пледира
жалбата да се уважи по изложените в нея
аргументи и да се отмени обжалваната заповед.
Не заявява присъждане на разноски.
Ответникът - областен управител на
Област Перник за представител изпраща гл. юк. Е. И.***. Оспорва жалбата като
неоснователна. Пледира оспорването да се отхвърли като неоснователно. Подробно
развива съображения за правилност на атакуваната заповед. Не претендира
присъждане на разноски.
Заинтересованата страна Българска агенция
по безопастност на храните към Министерство
на земеделието, храните и горите, чрез пълномощника адв. Ц. П.***, от АК-С.
оспорва жалбата. Пледира същата да се отхвърли като неоснователна. Сочи, че
имотът представляващ ветеринарна лечебница-гр.
Б.*** е държавна собственост и е
предоставен за стопанисване и управление на държавно ведомство, ползва се по
предназначение и за нуждите на ***, съответно Областна дирекция на ***-П.. Не
заявява претенция за присъждане на разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
С Акт за държавна собственост № 6/10.06.1951г. на Министерство на финансите,
е обявен за държавна собственост недвижим имот - дворно място, намиращо се в
кв. 8 с пл. № 240 по план на гр. Б.***, с адрес
гр. Б.***, ул. „***“ № ***, с построените в него сгради, предназначени
за ветеринарна лечебница. Между страните не се спори, че имотът, описан в АДС №
№ ***/10.06.1951г., е идентичен с този, посочен в отменените АПОС № *** от
10.10.1996г. и АПОС № *** от 27.12.2012г. на Община Б.***-за които е отреден
УПИ ***, кв. *** по РП на гр. Б.***, а по кадастрална карта поземлен имот с
идентификатор № ***, с площ от ***кв.м., заедно с построените в него сгради.
Кметът на Община Б.*** е сезирал с писмо с вх. № 08-02-60 от 06.08.2014г.
областния управител на Област П. с искане за отписване от актовите книги за
държавна собственост на ПИ с идентификатор № *** по КК и КР, представляващ УПИ ***,
кв*** по регулационния план на гр. Б.***, с административен адрес гр. Б.***,
ул. „***“ № ***, за който имот е съставен АДС №***/10.06.1951г. и същият да се предаде на община Б.***. Към
искането си е представил и копия от съставени АПОС № *** от 10.10.1996г. и АПОС
№ ***от 27.12.2012г.
Областният управител е изискал становище по искането на община Б.*** от
Българска агенция по безопастност на храните към Министерсто за земеделието
храните и горите. С писмо вх. № 24-00-7/1 от 29.09.2014г. изпълнителен директор
на *** е посочил, че *** е правоприемник на Националната ветеринарно медицинска
служба, която е била правоприемник на Държавно обединение „**“, на което
ведомство е било предоставено право на стопанисване и управление на имота с АДС
№ ***/1951г. Към момента ветеринарната лечебница се ползва от Областна дирекция
по безопастност на храните-П. по предназначение и се води в баланса на същата.
Счита, че не е налице основание за отписване на имота от актовите книги за
държавна собственост и съставените актове за публична общинска собственост от
страна на община Б.*** за този имот са незаконосъобразни.
С писмо изх. № 24-00-7/2 от 10.10.2014г. областен управител на област
Перник е приел, че не са налице основания за отписване на имота от
актовите книги за държавна собственост
на процесния имот и е разпоредил на кмета на община Б.*** да издаде заповед за
отписване на съставените актове за
публична общинска собственост от актовите книги за общинска собственост като
неправилно съставени.
Последвала е богата кореспонденция между община Б.*** и ОД“***“ свеждаща се
до писма и отговори по отношение на неплащане
на консумирана ел. енергия в процесния имот. ОД“***“ от своя страна сезира
за съдействие областния управител. Същият с писмо с изх. № 05-31-4/1 от
30.08.2017г. уведомява страните, че следва по съдебен ред да решат възникналия
спор за материално право.
С писмо с вх. 04-14-16/13.10.2017г. и вх. № 05-00-8/09.01.2020г.
изпълнителния директор на *** сезира областен управител за предприемане на
действия по отмяна на АПОС № *** от 10.10.1996г. и АПОС № *** от 27.12.2012г..
С писмо изх. № 08-00-234/09.06.2020г. областен управител на област Перник
уведомява община Б.***, че започва производство по издаване на индивидуален
административен акт. Указва и предоставя възможност на страните да депозират
обяснения и доказателства, с които разполагат.
От страна на ***, чрез областната му структура се поддържат доводите
изложените в становища на *** с в писма от 29.09.2017г. и 13.10.2017г.
Представят се копия от фактури, дневник по сметка 203/1 и извадка от инвентарна
книга с цел доказване предоставянето в управление на *** на спорния имот и
ползването му от държавното учреждение.
Кметът на община Б.*** депозира отговор с изх. № 06-00-100/1 от
15.06.2020г., в който счита исканията за неоснователни.
Със заповед № ДС-29 от 18.09.2020г. областен управител на Област П. отменя
Акт за публична общинска собственост № *** от 10.10.1996г. и Акт за публична
общинска собственост № *** от 27.12.2012г., утвърдени от кмета на община Б.***,
съставени за недвижим имот с административен адрес гр. Б.***, ул. „***“ № ***,
представляващ УПИ ***, кв. *** по РП на гр. Б.***, а по кадастрална карта
поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от ***кв.м., заедно с построените в
него сгради.
Предмет на съдебното производство е законосъобразността на заповед № ДС-29
от 18.09.2020г. областен управител на Област Перник.
В хода на съдебното дирене не са ангажирани доказателства. Въз основа на това описаната по-горе
фактическа обстановка се възприема от приетите и представени документи от административната
преписка, които се ценят като годни доказателства.
В хода на съдебното производство е прието за безспорно и неподлежащо на
доказване, че имот актуван имот
с АДС № ***/10.06.1951г. е идентичен с
посочения и обективиран в Акт за публична общинска
собственост № *** от 10.10.1996г. и в Акт за публична общинска собственост № ***
от 27.12.2012г. имот, както и че не е издавана заповед за отписване на
имот посочен в АДС № *** от 1951 от актовите книги за държавна собственост и че
за процесния имот не е налице влязъл в сила съдебен акт между страните,
касателно действителен титуляр на правото за собственост по отношение на имота
посочен в процесните актове.
Административен съд–Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и на основание чл.
168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на
всички основания по чл. 146
от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл.
147, ал. 1 от АПК, чиито права и законни интереси са засегнати от
административния акт, доколкото с отменените АПОС, формално се е удостоверявала
собственост на Община Б.*** по отношение
на посочения в тях поземлен имот и сгради. Жалбата е депозирана в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна,
по следните съображения:
По реда на чл.
79, ал. 1 ЗДС областният управител се произнася в защита на държавната
собственост, когато неправилно имот държавна собственост е актуван като
общински. Оспорваната заповед е издадена от областния управител на област
Перник, при упражняване на определените му с чл.
79, ал. 1 от ЗДС правомощия. Не е налице отменително основание по чл. 146,
т. 1 от АПК.
Оспорената заповед е съставена в писмена форма и притежава изискуемото по чл.
59, ал. 2 от АПК съдържание, вкл. изложение на фактическите и правни
основания за издаването й. Същата е подробно мотивирана. Изложени са съображения,
че имотът е държавна собственост, публична по силата на чл. 2, ал. 2, т. 4 от ЗДС, предоставен е за стопанисване и управление на държавно ведомство със
сегашен правоприемник *** и се полза по предназначение от неговата структура
Областна дирекция по ***-Перник за осъществяване на функциите, разписани в
Закона за българската агенция по безопастност на храните. Освен това
фактическите основания за издаването на оспорения акт се съдържат и в редица
други предхождащи документи, с извършено изрично позоваване на част от тях,
вкл. на писмото на областен управител на област Перник с изх. № 24-00-7/2 от
10.10.2014г., с характер на индивидуален административен акт, с което е
отказано отписване на имота от актовите
книги за държавна собственост на процесния имот. Въз основа на това е
прието, че не е спазена процедурата по издаване на актовете за общинска
собственост и посочените в тях правни основания не са съществували към момента
на съставянето им. Следователно не са налице отменителни основания по чл. 146,
т. 2 от АПК.
Доколкото в ЗДС и ЗА не се съдържат особени изисквания към процедурата по
издаване на актове от вида на обжалвания се приема, че не са налице допуснати
съществени такива, които да доведат до отмяна на акта на основание чл. 146, т.
3 от АПК. Жалбоподателят и заинтересованата страна надлежно са уведомени за
започналото производство, съответно им е
предоставена възможност за депозиране на обяснения, възражения и за
представяне на доказателства, във връзка със собствеността на процесния имот и
отмяна на актовете за публична общинска собственост. В процедурата по издаване
на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения, ограничаващи
участието на страните в административното производство или препятстващи
проверката за законосъобразност на съда. Не са налице отменителни основание по
чл. 146, т. 3 от АПК.
Обжалваният административен акт е издаден и в съответствие с
материалноправните разпоредби на закона. За процесния имот, представляващ УПИ **,
„Ветеринарна лечебница“, кв. 8 по плана на гр. Б.*** и представляващ поземлен
имот с идентификатор № ***, с площ от ***кв.м.,
заедно с построените в него сгради, по одобрената със заповед № РД-18-35 от
23.04.2009г. на изпълнителния директор на АГКК е съставен АДС № 6/10.06.1951г.. Имота, посочен в акта за
държавна собственост е идентичен с посочения и обективиран в Акт за публична общинска собственост № *** от 10.10.1996г.
и в Акт за публична общинска собственост № *** от 27.12.2012г. имот. АДС
№ ***/10.06.1951г. не е отменен. Изхождайки
от разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗДС този акт няма правопораждащо действие, но
съгласно изричната разпоредба на чл.
114, ал. 1 от Правилника за прилагането на ЗДС, до доказването на
противното същият има обвързваща всички, вкл. съда доказателствена сила. Наличието
на акт за държавна собственост за даден имот, е нормативно въздигнато в
абсолютна пречка за издаването на документ за собственост за същия имот на
трети лица, вкл. и на общините, съгласно чл.
114, ал. 2 от ПП на ЗДС, на която разпоредба се е позовал и ответника.
Преодоляването на тази пречка е обвързано с предварителното издаване от
компетентния орган на заповед за отписване на имота от актовите книги за
държавна собственост, след провеждането на съответната административна
процедура или с приключването с влязло в сила съдебно решение по спор относно
действителният титуляр на правото на собственост. В случая от доказателствата
по делото е видно, че Община Б.*** е инициирала
производство по чл.
109 и сл. от ПП на ЗДС за отписване на УПИ **, „***“, кв. 8 по плана на гр.
Б.*** и представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от ***кв.м., заедно с построените
в него сгради от актовите книги с искане
с вх. № 08-02-60/06.08.2014г., като към искането си е представила и съставените
от нея актове за общинска собственост. Последното е достатъчно основание за
незаконосъобразност на съставените актове за общинска собственост, поради
неспазване на цитираната по-горе императивна разпоредба на чл.
114, ал. 2 от ПП на ЗДС. Съгласно константната съдебна практика, в сходни
казуси по чл.
79 от ЗДС, спазването на установения в чл. 78
от ЗДС и в ППЗДС законов ред при актуването на имоти е задължително, с цел
преодоляване недопустимото съществуване едновременно на актове за държавна и за
общинска собственост за едни и същи имоти. В случая производството по искането
за отписване по същество е приключило с отказ за отписване. Следователно, при липсата
на заповед за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост,
редът за защита претенциите на трети лица, е исковият такъв. В случая е прието
за безспорно, че не е издадена заповед за отписване на имота от актовите книги
за държавна собственост. Следователно наличието на издаден преди това АДС и
липсата на нарочен административен акт, с който имотът да е отписан от актовите
книги, сами по себе си съставляват пречка за издаването на акт за общинска
собственост. Съответно издадените такива много преди да се сезира областният
управител за отписването са издадени в нарушение на закона. С издаването на
АПОС № *** от 10.10.1996г. и в АПОС № *** от 27.12.2012г. без преди това да е била проведена
процедура по отписване на имота, Община Б.*** незаконосъобразно е актувала
държавен имот като общински, без значение от наличието или не на претендираното
от нея материално право.
Законосъобразността на акта за
общинска собственост следва да се преценява към датата на издаването му,
изхождайки от чл.
142, ал. 1 от АПК, а в конкретния случай и извършеният след издаването на
актовете за общинска собственост отказ за отписване от актовите книги, по
никакъв начин не обуславя извод за такава законосъобразност. Спорът за
материалното право не може да бъде предмет на настоящото дело, но за пълнота на
изложението следва да се посочи, че чл.
114, ал. 3 от ПП на ЗДС изрично въвежда забрана общините да установяват
правото си на собственост с образци на актове за държавна собственост за имоти,
които не са отписани като държавни по съответния ред. Видно от записите и в
двата акта за общинска собственост точно така е процедирано, т.е. установено
право на собственост въз основа на акт за държавна собственост № 6/10.06.1996г.,
което е в противоречие с чл. 114, ал. 3 от ПП на ЗДС. Акта за общинска
собственост № *** от 10.10.1996г. е съставен в пълно противоречие на чл. 153, във вр. с чл. 152 и
чл. 158, ал. 2 от ПП на ЗДС/отм. бр. 78 от 26.09.2006г./ в редакцията от 27.09.1996г., както и
в пълно противоречие на разпоредбите на чл. 38 и чл. 39 от ПП на ЗОС
/отм. бр.
23 от 18.03.2005г./ в редакция към бр. 82 от
27.09.1996г. Цитираните разпоредби по императивен
начин са изисквали отписване на имота от актовите книги за държавна
собственост. Доказателствената сила на предходно съставения акт за държавна
собственост не се оспорва, поради което се приема, че актовете за общинска собственост
са незаконосъобразно съставени, в
нарушение на процедурата по актуване.
От данните по делото настоящият състав приема, че областният управител е
установил характера на
собствеността върху актувания имот, а именно, че същият е държавна собственост,
поради което е налице материалното правното основание по чл. 79, ал. 1 от ЗДС. Поземления имот и намиращите се в него сгради
са заведени в баланса на ***, като правоприемник на Националната
ветеринарномедицинска служба, а същият правоприемник на Държавно обединение „**“
създадено по силата на разпореждане № 11 на Бюрото към МС за преобразуване и
образуване на стопански обединения и комбинати в областта на селското и горско
стопанство, в състава на който са се включвали ветеринарните служби на аграрно
промишлените и племенно-животновъдните комплекси, който са им били предоставени
безвъзмездно имоти, в случая посочения в АДС № ***/1951г. имот. Следователно към момента на влизането в сила на § 7 от
ПЗР на ЗМСМА, влизането в сила на ЗОС, при издаване на АПОС от 1996г. имотът
е бил предоставени в управление на Националната ветеринарномедицинска служба,
впоследствие на ***, ОД на ***-П., при което не е преминал в собственост на
Община Б.***, предвид и пар. 7, ал. 2. Съобразно това за въпросните земя и сгради
не съществува и основанието по чл.
58, ал. 5 от ЗОС, в приложимата редакция, за издаването на акта за общинска
собственост. Процесният имот, представляващ ветеринарна лечебница е предоставен
за стопанисване е управление на държавно ведомство, използва се по
предназначение за нуждите и дейността на ОД на ***-П. към *** и е необходим за
осъществяване на функциите на агенцията. По своя характер процесния имот,
съгласно чл. 2, ал. 4, т. 4 от ЗДС е публична държавна собственост, предоставен
на ведомство за изпълнение на функциите му. Въз
основа на изложеното се приема, че са налице материалноправните
предпоставки на чл.
79, ал. 1 ЗДС, посочен от областния управител за издаване на обжалваната
заповед. При осъществения съдебен
контрол не се откриха отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК.
Заповедта е в съответствие и с
целта на закона, а именно да се преодоляване съществуване едновременно на
актове за държавна и за общинска собственост за едни и същи имоти.
С оглед на изложеното жалбата е неоснователна. Заповедта е
издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Спазени са административно производствените правила при
издаването й и правилно е приложен материалния закон. Същата съответства и на
целта на закона. Оспорването като неоснователно ще се отхвърли.
По разноските
До приключване на съдебното
дирене страните, за които изходът на делото е благоприятен не са поискали
присъждане на разноски поради което и такива не се присъждат.
Водим от изложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалба против Заповед № ДС-29 от 18.09.2020г., издадена от
областния управител на Област П., с която са отменени Акт за публична общинска
собственост № *** от 10.10.1996г. и Акт за публична общинска собственост № ***
от 27.12.2012г., утвърдени от кмета на община Б.***, съставени за недвижим имот
с административен адрес гр. Б.***, ул. „***“ № ***, представляващ УПИ **, кв. ***
по РП на гр. Б.***, а по кадастрална карта поземлен имот с идентификатор № ***,
с площ от ***кв.м., заедно с построените в него сгради.
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
|
|
|
|
|
Съдия:/п/