Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НО, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯН СТАМЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА РАДОСЛАВОВА
РАЛИЦА
ГЕРАСИМОВА
при участието на секретаря Иванка
Венкова и прокурора Радослав Градев,
разгледа докладваното от съдия Герасимова в.н.о.х. дело № 42 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 140 от 10.10.2019 г. по НОХД № 1649/2019 г., Районен съд - Русе,
признал подсъдимия В.К.Д. за виновен в това, че на 30.03.2019 г. в гр. Русе,
държал без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества - марихуана
с нетно тегло 4,5095 грама, със съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 10 тегловни процента,
на стойност 27,06 лева, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 и чл. 78а от НК, го освободил от
наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер
на 1000 лв., като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение за
осъществен състав на престъпление по чл.354а, ал.3 от НК.
Със същия съдебен акт
РРС отнел в полза на Държавата предмета на престъплението – марихуана с нетно
тегло 4,5095 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10 тегловни процента, на основание чл.
354а, ал. 6 от НК.
РРС отнел в полза на
Държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ веществените доказателства по
делото - 1 бр. черна на цвят електронна везна, с надпис „Сарасity:
200gХ0.01g, 1 бр. метален гриндер (малък), 1 бр.
метален гриндер (голям), 4 бр. полиетиленови пликчета
с шлиц и 2 бр. полиетиленови пликчета.
РРС се произнесъл и
на основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подс. Д. да
заплати и направените в рамките на наказателното производство разноски в размер
на 382,36 лв.
Срещу присъдата в
законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при РРП с искане присъдата
да бъде отменена и постановена нова такава, с която да се признае подсъдимият за виновен по първоначално
повдигнатото обвинение и налагане на наказание лишаване от свобода за срок от 8
месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за
срок от 3 години, както и да му бъде наложено административно наказание глоба в
размер на 2000 лв. Твърди се необоснованост и незаконосъобразност на присъдата
на РРС.
В съдебно заседание
на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Русе поддържа протеста
по наведените в него и допълнителните съображения основания.
В съдебно заседание подс. Д. – лично и чрез служебния си защитник пледира за
потвърждаване на атакуваната присъда като правилна, обоснована и
законосъобразно постановена. Конкретизира, че правилно РРС е преквалифицирал
извършеното и е наложил наказание на основание чл. 354а, ал. 5, във вр. ал. 3 и чл. 78а от НК, съобразявайки и изтъкнатите в
протеста обстоятелства, като счита, че
в противен случай районният съд би приложил института на чл. 9, ал. 2 от НК.
Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и
тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с
чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда констатира
следното:
Производството пред
РРС се е развило по реда на гл. ХХVІІ от НПК, доколкото в писмен отговор и в
разпоредителното заседание подсъдимият и защитникът му са отправили искане
делото да се разгледа по реда на чл. 371, т. 2 от НПК за провеждане на
предварително изслушване на страните и съкратено съдебно следствие, като подс. Д. е заявил, че признава всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тези факти.
Доказателственият
анализ на РРС е формиран на основата на признанието на фактите по обвинителния
акт от страна на подс. Д. и подкрепящите го показания
на свидетелите В.П., М.А.и Т.В., от писмените доказателства по делото - протокол
за доброволно предаване, справка за съдимост на подсъдимия, биографична справка
и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подс. Д., експертните заключения на назначените химическа и
техническа експертизи.
Изброената
доказателствена съвкупност ведно с признанието по чл. 371, т. 2 от НПК от
страна на подс. Д. въззивният съд преценява като
достатъчни за пълноценното изясняване на значимите за процеса обстоятелства.
Въз основа на тях се установява,
че на 30.03.2019 г. около 13:50 часа, в гр. Русе, на бул. „Тутракан“, на около
40 метра преди бензиностанция „Ромпетрол“, в посока ГКПП „Дунав мост“, св. В.Х.П.,
полицейски служител в Зонално жандармерийско управление – Варна, по време на
специализирана полицейска операция спрял за извършване на проверка лек
автомобил „А.А4“ с рег. № Р **** КК.
Установил в него две лица: св. Т.И.В., водач на моторното превозно средство и подс. В.К.Д.. При извършена проверка на лицата,
полицейският служител установил, че Д. има в себе си 1 бр. метален гриндер, 4 бр. полиетиленови пликчета с шлиц и 2 бр.
полиетиленови пликчета, съдържащи суха зелена тревна маса, за които признал, че
са негови, както и че сухата зелена тревна маса е марихуана, за негова лична
употреба. Подсъдимият предал намиращите се в него вещи с протокол за доброволно
предаване.
На същата дата било извършено
претърсване и изземване в дома на подс. Д. ***, където
били открити и иззети 1 бр. черна на цвят електронна везна, с надпис „Capacity : 200gX0.01g“, и 1 бр. метален гриндер.
Пред св. М.А., служител при ОДМВР
– Русе, подс. Д. признал, че употребява марихуана,
която закупува от лицето М.Т.от гр. Мартен, обл. Русе.
В хода на разследването на досъдебното производство не били открити достатъчно
доказателства за наличие на престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК и същото било
изпратено от ОП – Русе на РП – Русе за престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал. 3 от НК.
От заключението на изготвената в
досъдебното производство химическа експертиза се установява, че предадената с
протокол за доброволно предаване суха тревна маса от двете полиетиленови
пликчета по морфология и състав се определят като марихуана с общо нето тегло
4,5095 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10 тегловни процента. В резултат на изследването по експертизата са
констатирани следи от марихуана по металния гриндер,
предаден с протокол за доброволно предаване и по металния гриндер
и електронната везна, иззети от дома на подсъдимия. Съгласно заключението,
стойността на изследваната марихуана е 27,06 лева.
Според заключението
на техническата експертиза, изготвена в досъдебното производство, в
инсталираните интернет приложения “Facebook
Messenger“ и „Instagram“ не била установена
комуникация между подс. Д. и М.Т.. Към експертизата бил
приложен списък на телефонния указател, наличните записи на входящи, изходящи и
неприети повиквания и на наличните входящи и изходящи кратки текстови
съобщения, съдържащи се в мобилен телефон „Huawei” модел “Honor
8x”, с IMEI 1: *************** и IMEI
2: ***************.
Правилно районният
съд в мотивите на присъдата не е подложил на анализ и съпоставка, както и на
нарочно обсъждане доказателствените
материали, въз основа на които е установил фактическата обстановка, като е
посочил, че всички събрано гласни доказателства кореспондират с останалите
доказателства и доказателствени средства. По естеството си това не представлява
доказателствен анализ, тъй като в
диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съдът не следва да извършва
подобна дейност. След произнасянето на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с
което изразява становището си по съответствието на самопризнанията на
подсъдимия с всички годни доказателства и доказателствени средства, събрани в
досъдебното производство, съдът не следва и не може в мотивите на присъдата да
извършва доказателствена оценка на материалите, които установяват фактите по
обвинителния акт. Това е една от
същностните характеристика на съкратеното съдебно следствие, което се основава
на самопризнанието на подсъдимия – допуска се изключение от принципите за
непосредственост и устност в интерес на процесуални ценности като процесуална
дисциплина и процесуална икономия, без те да се противопоставят на основната
цел на процеса – да се разкрие обективната истина. В процедурата по чл. 371, т.
2 НПК законът предпоставя като задължително условие за нейното законосъобразно
развитие обективно да не съществува съмнение относно достоверността на
подкрепящите самопризнанието доказателствени материали от досъдебното
производство. Затова първоинстанционният съд има правомощието да разгледа
делото по този, а не по общия ред, само след като обосновано е преценил, че
досъдебното производство е било проведено обективно, всестранно и пълно, че не
са допуснати съществени процесуални нарушения, че събраните в предсъдебната
фаза на производството доказателствени източници са достатъчни за разкриване на
обективната истина, като по съдържание категорично подкрепят самопризнанието на
подсъдимия, което е изразено пред съда недвусмислено и свободно при ясно
разбиране на фактите на обвинението.
Оттук нататък, след
като окончателно е решил въпроса за липсата на
съмнение относно годността, надеждността и достоверността на
подкрепящите самопризнанието доказателства, съдът всякога следва да приеме за
установени залегналите в обвинителния акт констатации за фактите. Това правно
положение е видно и от формулировката на чл. 373, ал. 3 НПК. Следователно
твърденията в обвинителния акт се възприемат за верни в присъдата, без
извършване на традиционната аналитична дейност по обсъждане и оценка на
доказателствата. Този извод се обосновава не само чрез законните цели и
съдържание на разглеждания диференциран ред, но и от принципа, че, за да
постигне справедлив и ефективен наказателен процес, съдът може да обсъжда
единствено доказателствени материали, които е събрал непосредствено. А в
процедурата по глава ХХVІІ от НПК във варианта ѝ по чл. 371, т. 2 от НПК
е въведена различна идея – да се постигне бързо, ефективно и справедливо
правосъдие по дела, при които правилното им решаване, с оглед фактическата им
специфика и качеството на събрания на досъдебното производство доказателствен
материал, не налага изобщо непосредствено събиране от съда на доказателства за
фактите на обвинението, нито приобщаването им по реда на чл. 283 НПК. В рамките
на компетентността си съдът разгледал делото в съкратено съдебно следствие по
чл. 371, т. 2 НПК извършва преценка на отношението на самопризнанието към
доказателствата от досъдебното производство, но няма правомощие да анализира в
мотивите на акта си по съществото на делото доказателствената стойност на
материали, които са събрани от друг орган.
Въззивният съд, след
като извърши проверка на определението по чл.372, ал. 4 НПК в контекста на
събраните по делото материали, намира, че то е обосновано и законосъобразно.
Самопризнанията на подсъдимия Д. се подкрепят от събраните годни
доказателствени материали в досъдебното производство, които хронологично и
логически обвързано установяват последователността на фактите на осъществяване
на деянието и неговото авторство. Последователно и изцяло в унисон с
депозираното признание на подсъдимото лице са показанията на св. В.Х.П., св. Т.И.В.,
св. М.Д.А.писмените доказателства и експертните заключения.
На следващо място,
след като прие, че преценката на първоинстанционния съд по чл. 372, ал. 4 от НПК е законосъобразна, въззивният съд извърши проверка на приложението на
материалния закон в присъдата. При така установените факти районният съд е
направил верни изводи за правната квалификация на деянието, за които
подсъдимият Д. следва да понесе отговорност.
Законосъобразно и
правилно РРС е приел, че от самопризнанието на подс. Д.
и събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява по несъмнен и категоричен
начин, че на 30.03.2019 г. подсъдимият В.К.Д. е държал суха тревна маса,
съдържаща се в две полиетиленови пликчета, която по морфология и състав
представлява високо рисково наркотично вещество – 4,5095 грама марихуана със
съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
10 тегловни процента, на стойност 27,06 лева. Върху горепосочените обекти
подсъдимият е упражнявал лично фактическа власт. Той е държал вещите като свои,
като фактическото господство върху тях е демонстрирано недвусмислено, чрез
поставянето им в джоба на панталона си, ведно със син на цвят гриндер.
Марихуаната има
наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство в страната и е
поставена под контрол съгласно Единна Конвенция на ООН по упойващите вещества,
ратифицирана и от Република България. Същият е включен и в Приложение № 1 към
чл.3, ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните средства и прекурсорите
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарна медицина”, поради което следва да се приеме, че подсъдимият не е
имал разрешително за държане на наркотичните вещества.
От субективна страна
престъплението е извършено при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието. Действията на подсъдимия, последващото
му поведение пред полицейските служители материализират ясно субективното
отношение към извършеното и сочат, че в съзнанието му са били оформени
еднозначни представи, че е придобил и държи вещества, представляващи наркотик.
Русенски окръжен съд
намира също така, че правилни и законосъобразни се явяват изводите на
първоинстанционния съдебен състав, че така реализираното деяние от страна на подс. В.Д. изцяло покрива признаците на изведената в текста
на чл. 93, т. 9 от НК легална дефиниция на „маловажен случай“. Нееднократно
съдилищата са се произнасяли в насока критериите за определяне на едно деяние
като маловажно такова. Обществената опасност на деянието при маловажен случай
на реализираното от страна на Д. държане на високорискови наркотични вещества е
значително по-ниска в сравнение с тази при обикновените случаи. По-ниската
степен на обществена опасност обективно се разкрива с оглед липсата или
незначителността на вредните последици, а така също и с оглед другите
обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, преценени в съвкупност. За
извършването на тази преценка следва да се изходи от фактическите данни по
делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното. Безспорно установеното от фактическа страна
в конкретния случай сочи на обективното наличие на цялостна съвкупност от
смекчаващи обстоятелства, обуславящи извод за значително занижена обществена
опасност на конкретното деяние и на конкретния деец. На първо място това се
извежда малкото количество наркотично вещество, както и от относително ниската
му стойност – едва 27,06 лева - количеството и стойността на предмета на деянието
несъмнено са съществен белег при преценката на маловажността на случая.
Безспорно в производството е установено, че веществото е било предназначено за
лична употреба. Не могат да се споделят доводите на представителя на РРП, че
обстоятелствата, че подс. Д. е неосъждан и е работещ
млад човек не определят деянието му като маловажен случай, а следва да се
вземат предвид при определяне размера на наказанието. За да се приеме случаят
за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от
значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в този смисъл, ТР № 23/81
г. на ОСНК). Установените по делото обстоятелства, свързани с личността на
дееца, несъмнено следва да повлияят върху преценката за това, че случаят
показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от този вид. При преценката си относно маловажността на
случая, правилно първостепенният съд е отчел последващите действия на подс. Д. – оказаното съдействие на органите на досъдебното
производство, като предаване на носените наркотични вещества и посочване на
лицата, от които ги купувал, трудовата му ангажираност, характера на
изпълнителното деяние – не е насочено към други лица, а последиците са за единствено
и само за него. От страна на въззивната инстанция беше съобразена и сравнително
младата възраст на подсъдимия, приетата като доказателство в
настоящото производство препоръка от работодателя на подсъдимия, според която
той е отговорен служител с висока резултатност, изразеното пред съда съжаление
за извършеното, както и признанието на вината, което е било манифестирано още в
досъдебната фаза на производството.
Тук следва да се
посочи, че по отношение на несъобразените от РРС обстоятелства, на които се
позовава прокурорът във въззивния протест, че по 2 бр. гриндери
и 1 бр. ел. везна са били открити следи от марихуана, откритите празни
полиетиленови пликчета, за които било общоизвестно, че се използват за
съхранение на марихуана, както и това, че процесният случай не е единичен, въззивният
съд намира, че тези обстоятелства в процесния случай не са относими при
преценката на степента на обществена опасност на конкретното деяние, с оглед на
това, че се касае до държане на високорискови наркотични вещества за лична
употреба, а предположенията, респективно съмненията не могат да бъдат поставени
в основата на каквито и да е доказателствени изводи, включително и такива в
насока отегчаване отговорността на подсъдимия.
В обобщение -
комплексно преценени, с оглед всичко изложено по- горе следва извод за обективна
наличност на множество смекчаващи обстоятелства, чийто значителен брой и
преобладаваща относителна тежест позволяват да се заключи, че извършеното
престъпление представлява „маловажен случай“ – отличава се с чувствително
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от този вид.
В обобщение
въззивният съд намира, че правилно и законосъобразно РРС е счел, че извършеното
от страна на подсъдимото лице покрива обективните и субективни признаци на
по-леко наказуемия състав по чл.354а, ал.5 от НК. Тази
квалификация неминуемо се отразява и на наказуемостта на подсъдимия, която, с
оглед на предвидената за това престъпление санкция и наличието на обективните
предпоставки, предвидени в закона, е наложила освобождаването му от наказателна
отговорност с отмерване на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
Правилно и
законосъобразно контролираната съдебна инстанция е определила наказанието на подс. Д. за престъплението по чл.354а, ал.5 от НК,
съобразявайки смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, като е счел, че
отмерената глоба от хиляда лева е санкцията, която следва да му бъде наложена.
Законосъобразно РРС
се е произнесъл и на основание чл.354а, ал.6 от НК отнел в полза на държавата
веществените доказателства - предметът на престъплението - процесните
наркотични вещества и средствата, послужили за извършване на престъплението.
Вярно с оглед изхода
на делото е произнасянето на РРС на основание чл. 189, ал. 3 от НПК - с
присъдата си районният съд е възложил на подсъдимия разноските по делото, както
и това касаещо веществените доказателства по делото.
В обобщение, при
цялостна служебна проверка на присъдата въззивната инстанция не констатира
неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, с оглед на което прие, че съдебният акт следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран и на
основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК Русенски
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 140 от 10.10.2019
г. по НОХД № 1649/2019 г., Районен съд - Русе.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.