Р Е Ш Е Н И Е
№ 261500/2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Варна 29.04.2021г.
ВАРНЕНСКИ РАОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на шести март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№3042/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищецът В.И. твърди, че с ответното дружество „М.8.“
ЕООД е имал сключен трудов договор
№562/27.05.2019г., съгласно който е изпълнявал длъжността „салонен
управител", с място на работа М. К.в
гр.Варна, с уговорено трудово възнаграждение в размер на 610лв., като със заповед
№549/27.01.2020г. му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" на
основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ във връзка с чл.187, т.1 и т.8 от КТ и на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ трудовият му договор е прекратен, считано от 20.01.2020г. Счита,
уволнението за незаконно, поради неспазване на формалните изисквания на Кодекса
на труда при провеждане на дисциплинарната процедура, и поради това, че не е
извършил соченото в заповедта дисциплинарно нарушение.
Твърди, че не е спазена процедурата при налагане на дисциплинарно наказание, съгласно изискванията на чл.193, ал.1 КТ, да бъде изслушан и не му е дадена възможност да даде писмени обяснения по твърдяното нарушение, ако са били предявени такива. Твърди, че към момента на прекратяване на трудовия договор от 20.01.2020г. все още не е осъществил дисциплинарно нарушение, за което е уволнен, поради което не може да се приеме, че към тази дата е бил призован да дава обяснения във връзка с нарушението. Твърди, че основанието за издаването на процесната заповед за уволнение е неявяването му на работа на датите 20 и 21 януари 2020г., като счита, че не би следвало поканата за даване на обяснения да е след налагане на дисциплинарно наказание. В тази връзка поканата, с която е даден срок за даване на обяснения до 24.01.2020г. е след като трудовият договор е прекратен от 20.01.2020г. и не може да породи целения с него ефект на спазване процедурата по изискване на обяснения във връзка с налагане на дисциплинарно наказание предвидена в чл.193 от КТ. Твърди, че оспорваната заповед за уволнение е незаконосъобразна, тъй като ищеца е бил лишен от възможността да даде обяснения относно неявяване на работа на дати 20 и 21 януари 2020г. В условия на евентуалност счита, че при налагане на дисциплинарното наказание, работодателят не е изпълнил задължението си да събере, а след това и да оцени всички събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства, то тежестта на наложеното наказание не съответства на нарушенията. Твърди, че заповедта не е мотивирана в противоречие с изискванията на чл.195 от КТ не е извършил описаното в заповедта за уволнение нарушение на трудовата дисциплина и не са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Сочи, че времето в което е останал без работа е от прекратяване на трудовия договор на 20.01.2020г. до 12.02.2020г. и счита, че за него му се дължи обезщетение в размер на 493лв.
Предявява искане, съдът да постанови решение с което да признае уволнението на ищеца за незаконно и да отмени Заповед №549/27.01.2020г., издадена от Управителя на „М.8." ЕООД, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и на основание чл.ЗЗО, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение, както и да осъди ответното дружество да му заплати сума в размер на 493лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа поради уволнението в периода от 20.01.2020г. до 12.02.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 02.03.2020г. до окончателното й изплащане, както и да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 348лв. дължима се за положен труд за м.януари 2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 02.03.2020г. до окончателното й изплащане, както и да се осъди ответното дружество да му заплати 232лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 8 работни дни, от които 7 дни за 2019г. и 1 ден за 2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 02.03.2020г. до окончателното й изплащане и претендира разноски. По реда на чл.214 от ГПК претенциите са изменени по размер, като искът по чл.225 от КТ е увеличен до сумата от 501.05лв., искът по чл.224, ал.1 от КТ е увеличен до 235.79лв., а иска по чл.128, ал.2 от КТ е намален до 249.55лв.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище, че предявените искове са допустими.
Възразява, че искът за признаване на уволнението за незаконно и отмяната на Заповед №549/27.01.2020г. е неоснователен и моли да бъде отхвърлен изцяло. Възразява, че искът с правно основание чл.344, ал.1., т.З. от КТР във вр. с чл.225, ал.1. от КТ е неоснователен и моли да бъде отхвърлен изцяло. Искът с правно основание чл.128, т.2. от КТ е основателен до размера на сумата от 193,62лева и неоснователен за разликата от 154,38лева до пълния размер на претенцията. Моли да бъде отхвърлен за разликата от 154,38 лева. Искът с правно основание чл.224, ал.1. от КТ е основателен до размера на сумата от 231,61лева. Моли да бъде отхвърлен за всяка сума, надвишаваща сумата от 231,61лева;
Възразява против твърденията в исковата молба относно това че: Не е спазена процедурата при налагане на дисциплинарно наказание, тъй като ищецът не бил изслушан и не му била дадена възможност да даде писмени обяснения; към момента на прекратяване на трудовия договор дисциплинарното нарушение все още не било извършено; ищецът бил лишен от възможност да даде обяснения относно неявяването си на работа; работодателят не бил изпълнил задължението си да събере и да оцени всички събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства и тежестта на наказанието не съответствала на тежестта на нарушението; че ищецът има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа заради уволнението; че размерът на дължимото нетно трудово възнаграждение за отработените дни през м.януари 2020г. възлиза на 348лв.; че размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск възлиза на 493лв.;
Ответникът твърди, че на ищеца правилно е наложено дисциплинарно наказание „уволнение". Същият не се е явил на работа в продължение на два последователни работни дни - на датите 20.01.2020г. и 21.01.2020г. Посоченото нарушение е специално основание за налагане на наказанието „дисциплинарно уволнение", съгласно чл.190, ал.1. т. 2 от КТ. Възразява, че не е вярно твърдението, че не била спазена процедурата за налагане на посоченото дисциплинарно наказание - ищецът е бил нарочно поканен да се яви в офиса на работодателя на 24.01.2020г. за да предостави обясненията си за извършеното нарушение- това става ясно от писмо - покана, отправено до ищеца и връчено му на 24.01.2020г., видно от обратната разписка на товарителницата, придружаваща пратката, с която е връчена поканата. Твърди, че непосредствено преди дисциплинарното уволнение ищецът е заподозрян в извършване на кражба от обекта на ответника на сумата от 15 000лева, представляваща целия търговски оборот на ресторант „М. К." за дните 17,18,19.01.2020год. За инцидента е подаден сигнал от страна на ответника и е образувано ДП-93/2020г. пред Трето РПУ, гр. Варна, както и преписка в Районна прокуратура- гр.Варна №1080/2020г. Ищецът не е предоставил никакви обяснения във връзка с инцидента, поради което в писмото-покана същият е поканен да даде обяснения и във връзка с другото нарушение-злоупотреба с доверието на работодателя.
Твърди, че дисциплинарното наказание уволнение е наложено след извършване на нарушението - на 27.01.2020г., т.е. няколко дни след неявяването на служителя на работа на 20.01.2020г. и 21.01.2020г. Твърди, че в Заповед №549/27.01.2020г. поради техническа грешка е посочено, че същата поражда действие от 20.01.2020г. трудовото правоотношение е прекратено на датата на издаване на заповедта, а именно - на 27.01.2020г. и допусната грешка не представлява основание за отмяната й.
Твърди, че е неоснователен и вторият иск - за присъждане на обезщетение на работника за времето, през което е останал без работа заради уволнението, както и че този иск е недоказан както по основание, така и по размер и следва да бъде изцяло отхвърлен. По отношение на претенцията за изплащане на нетно трудово възнаграждение за отработените дни през м. януари, твърди, че дължимият размер на това възнаграждение възлиза на 193,62лв. след съответните удръжки, поради което за разликата до 348лв. моли да бъде отхвърлен; По отношение на претенцията за изплащане на обезщетение по чл.224, ал.1. от КТ, твърди, че същата е основателна до размера на сумата от 231,16лв.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.344, ал.1 и 2 от КТ, чл.224 от КТ, чл.128 от КТ и чл.225 от КТ.
Страните не спорят, че са се намирали в договор по трудово правоотношение, като това се установява и от представения договор от 27.05.2019г. съгласно който ищецът е назначен при ответника на работа, като салонен управител считано от 27.05.2019г. Ответника със своя заповед №549/27.10.2020г. е наложил на ищеца дисциплинарно наказание уволнение считано от 20.01.2020г., като заповедта е за неявяване на служителя на работа на 20 и 21 януари 2020г. Представено е писмо-покана до ищеца за даване на обяснения, като същото е връчено на 24.01.2020г. на ищеца в 14.55ч. съгласно представената съпроводителна разписка за връчване.
На първо място по процесуалния въпрос спазена ли е процедурата по чл.193 от КТ за изискване на обяснения от лицето по отношение на което ще се налага дисциплинарно наказание съставът намира, че в настоящия случай тя е спазена само формално, но по начин обуславящ невъзможността да се изпълни съдържанието и, а именно на работникът е дадена възможност в 14.55ч. на 24.01.2020г. да даде обяснения до края на деня. Посоченият срок по своята същност е нереален, тъй като от представената обратна разписка л.25 се установява, че мястото на връчване на поканата е различно от адреса на работодателя, а срокът при съобразяване на обичайната практика е само от два часа до 17ч., който час е обичайния за работа на администрацията на повечето търговски дружества.
Съставът намира, че посоченото отправяне на покана за даване на обяснения следва да се приравни на липса на такова поради даден невъзможен срок за реален отговор и поради това заповедта и обективираното в нея дисциплинарно наказание следва да се отменят на осн. чл.193, ал.2 от КТ.
При това положение следва да се разгледа обусловения иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа за времето от 20.01.2020г. до 12.02.2020г. за сумата от 501.05лв., като по делото липсват еднозначни доказателства, че ищецът е останал без работа за посочения период от време. Съставът счита, че за такива могат да се приемат само доказателства за неговата регистрация в съответното бюро по труда, тъй като само при това положение може да се приеме, че той е декларирал под страх от наказателна отговорност, че действително не работи включително и като самоосигуряващ се. По изложените причини предявеният иск следва да се отхвърли като недоказан по основание.
По иска за заплащане на сумата от 235.79лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 8 работни дни, от които 7 дни за 2019г. и 1 ден за 2020г.на осн. чл.224 от КТ съдът намира, че е на лице частично признание на ответника по размер до сумата от 231,16лв., като това предполага признание и на основанието на иска. От друга страна вещото лице по приетата ССчЕ е посочило, че действително дължимата се сума е 235.79лв. поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло и да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 235.79лв. или по 29.47лв. на ден за всеки от посочените по-горе дни.
По иска по чл.128 от КТ за заплащане на сумата от 249.55лв. за м.януари 2020г. съдът намира, че искът е доказан до размера претендиран от ищеца и следва да бъде уважен до него.
Предвид частичното уважаване на претенциите ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 300лв. разноски по делото за осигурената безплатна защита.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 250лв. държавна такса и своя страна ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 130лв. за назначената ССчЕ.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ наложеното на В.З.И. ЕГН********** *** от „М. 8“ ИООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** дисциплинарно наказание уволнение и заповед №549/27.01.2020г. в която то е обективирано, на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ОСЪЖДА „М. 8.“ ИООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ НА В.З.И. ЕГН********** *** сумите от 249.55лв. останало незаплатено трудово възнаграждение за м.януари 2020г., на осн. чл.128 от КТ и 235.79лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 8 работни дни, от които 7 дни за 2019г. и 1 ден за 2020г. на осн. чл.224 от КТ заедно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба пред съда-2.03.2020г. до окончателното изплащате на сумата, като отхвърля претенцията за сумата от 501.05лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за времето от 20.01.2020г. до 12.02.2020г. на осн. чл.225 от КТ.
ОСЪЖДА „М. 8.“ ИООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ НА адв.В.Д. сумата от 300лв. за осъществена в полза на ищеца В.З.И. ЕГН********** *** безплатна правна помощ и защита по делото.
ОСЪЖДА „М. 8.“ ИООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 380лв. разноски поделото.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от датата на уведомяването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: