№ 343
гр. Варна, 12.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20213100900324 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:32 часа се явиха:
Ищецът БАНКА ДСК АД , редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, представлява се от юрисконсулт М.С., редовно упълномощена и
приета от съда от преди.
Ответникът П. С. Х., редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, не се явява, представлява се от адвокат Д.Т. , редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Вещото лице Б. Сл. Б., редовно уведомен, явява се в съдебно
заседание, депозирал заключение.
Свидетелят М. Люб. Ст., редовно призована, не се явява в съдебно
заседание.
Юриск. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното уведомяване на страните, не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Т.: Говорил съм със свидетелката. Тя няма преки впечатления.
Отказваме се от разпита й.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 10708 от 04.05.2022 г. заключение
по допуснатата съдебно счетоводна експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
1
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно счетоводната експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
Б. Сл. Б. - 52 години, българин, български гражданин, неосъждан, без
родство и трудовоправни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице Б.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.
Установих две технически грешки, на стр. 17, изречението в т. 2 – „Банката не
е актуализирала променливата лихва в ущърб на клиента, съответно е
завишила размера на разходите извън нея“, да се чете „…не е завишила
размера…“. На стр. 20 е същото.
На въпроси на съда: Установили сте в първоначалните два договора,
че при отпускането им са събрани две такси - административна такса и
амортизационна такса. Каква е разликата и дали и двете такси са били
предвидени по тарифите към този момент, или са обозначени в договорите?
Вещо лице Б.: Към първоначалните договори няма приложени тарифи.
По логиката, като се отпусне един кредит се взема такса управление и от
справките по движението по кредитите, които съм изискал от банката, съм
видял упомената само такса амортизация, която е включена като разход по
двата кредита.
На въпроси на съда: В такъв случай амортизационна такса
представлява ли такса за управление?
Вещо лице Б.: Не. По принцип таксата за управление е отделно. Това е
един вид такса, според мен, за администриране на самия кредит. Не мога да
кажа каква е разликата между двете такси, обичайно при отпускане на такъв
кредит има една административна такса.
На въпроси на съда: В т. 2, стр. 9, описаното изменение в размера на
месечната погасителна вноска, на допълнителна лихва върху непогасена част
от кредита ли се дължи?
Вещо лице Б.: Допълнителна лихва няма. Съгласно т. 7.5 от Общите
условия, лихвата се начислява върху усвоената и непогасена главница, като
това е предвидено в погасителен план при начислена текуща лихва за
остатъчна главница. Понеже ответникът не внася част от главницата на
падежна дата, съгласно чл. 7.5, банката я олихвява към непогасената. Когато
се погаси, примерно седмица след падежна дата, банката започва да
начислява лихва текуща лихва върху остатъчна главница.
В погасителния план са били планирани размери на лихва, въз основа на
договорен лихвен процент, начислена върху основа, която е пресметната при
спазване на всеки от падежите на погасителния план. В случай на забава, тази
планирана основа се променя, тъй като при изчисляване на актуалното
месечно задължение за договорна лихва, се включва като основа не само
планираната остатъчна, но и непогасена част от главницата от вече
просрочени вноски, която е актуалната остатъчна ползвана и невърната
главница. Нямаме олихвяване на просрочена лихва, нямаме повишение на
лихвения процент. Това води до разминаване на крайния размер на месечното
2
задължение, в сравнение с размера, посочен в погасителен план.
На въпроси на съда: В табл. 1, на какво се дължи разликата.
Вещо лице Б.: В табл. 1 се получава разлика в моите изчисления, тъй
като съм правил самостоятелно проверка.
При изчисляването на моя вариант не съм съобразявал завишаването на
актуалните месечни задължения, поради олихвяването по т. 7.5 от Общите
условия и затова се получава разликата, посочена в табл. 1 и 2.
Вариантите са по първоначално изготвен погасителен план, в случай, че
всичко е погасявано в срок.
На въпроси на съда: Как е отразен в погасителния план по обединения
договор заложеното намаление на вноските с отлагането на 50 % от лихвите.
Има ли в плана капитализиране на отложената лихва?
Вещо лице Б.: На стр. 19, коментираният погасителен план към
договор за обединение на кредитите, включва към трета по ред вноска,
остатък от главница, който вече е завишен с отнесените части от лихвите,
които са били разсрочени и капитализирани в изпълнение на задължението по
т. 3.1 от договора.
В заключението съм изготвил алтернативни варианти на погасяването
на задълженията, защото при проверката на посочените задължения в
погасителния план установих, че при отчитането на променливия лихвен
процент, неправилно е била приложена основа и затова самостоятелно съм
прилагал текущия лихвен процент според датите, предвидени в договора за
неговото актуализиране, само върху основите, предвидени по погасителния
план. Банката, вместо това( както и в предходните договори), е използвала
като основи за текущото олихвяване не само предвидените по погасителния
план остатъци от главница, но и размерите на непогасените части от
главницата, които са били включени в предходни вноски, с настъпил падеж,
въз основа на уговорката за начисляване на текущата месечна договора лихва
върху цялата ползвана сума по кредита. Алтернативният вариант съм посочил
в приложение 17.
Табл. 19, на л. 20 от заключението е обобщения вариант.
Във варианта по отговора на въпрос 5 съм работил без капитализация на
лихвите. Не съм отчитал като олихвяема главница завишението,
представляващо разсрочената договорна лихва след края на гратисния
период. Разсрочената лихва съм изчислил като текущо задължение за лихва, в
края на гратисния период и затова не съм я пресмятал като основа за
олихвяване към главницата.
На въпроси на юриск. С.: Какво налага алтернативните изчисления на
дълга на стр. 10, табл. 1 и 2. Тези варианти е следвало да се прилагат, ако се
установи промяна в лихвения процент или въвеждане на допълнителни такси.
Такива установени ли са?
Вещо лице Б.: Такива не са установени. Това се наложи, понеже има
разлика между остатъчните главници по погасителния план, както трябва да
бъде, и както са направени начисленията. Направих го за да се установи, че
поради невнасяне на падежна дата, се появява разлика в олихвяемите основи.
3
На въпроси на юриск. С.: На стр. 11, табл. 3, 4, 5, 6, това са
пресмятания без отчитане на допълнителните споразумения и гратисните
периоди. Така ли е?
Вещо лице Б.: Да, без допълнителните споразумения. Посочвам
алтернативен вариант на задължения до обединителния договор.
На въпроси на юриск. С.: На стр. 13, табл. 8, казвате, че има след
обединяването 4 вноски, направени от длъжника. В какво съотношение сте ги
разпределили по двата договора.
Вещо лице Б.: В двата договора съм описал как ги разнасям.
Принципът е съразмерност: правя коефициент 100, месечна вноска, примерно
на единия кредит излиза 55 %, а на другия - 45%. Умножавам по внесените.
Първата вноска е само по единия договор, защото в извлечението по
кредита, 104.30 евро, са отнесени за погасяване на кредит 218089. Клиентът
ги внася на същата дата, когато е сключено споразумението, целево. На стр. 8
по делото пише „Кредитополучателят е внесъл сумата 204.42 лева /редовна
лихва/“. Не пише по кой договор. Аз ги отнасям на база получено извлечение
от банката. Банката ги приема за плащане по този договор.
Следвам документите на банката, от където е видно, че първата вноска,
направена по повод на сключването на новия договор, е била отнесена по този
начин. Останалите вноски разпределям съразмерно на начислените текущи
задължения по двата договора, тъй като подобна уговорка в споразумението,
няма.
На въпроси на юриск. С.: Не би ли следвало при това разпределение,
след като няма уговорки по старите договори, да се спазва принципа по чл. 76
от ЗЗД и като ги отнасяте по старите договори, да погасите първо най-старите
задължения.
Вещо лице Б.: Вноските по двата договора са с една и съща падежна
дата. Ако трябва да се приложи правилото на чл. 76 ЗЗД, няма да има по-
старо задължение и отново трябва да ги разпределим съразмерно. В този
случай само първата вноска няма да бъде разпределена правилно.
На въпроси на юриск. С.: В такъв случай, в табл. 9, при изчисляване
по старите, с погасяването с тези 4 вноски спазена ли е поредността за
погасяване първо на разноски, лихви и накрая главница.
Вещо лице Б.: В табл. 9, 10, 11, 12 и 13, при отчитането на вноските на
длъжника за погасяване на задълженията, съм имал предвид алтернативните
задължения по изчисленията на експертизата, без съобразяване на
допълнителните споразумения за гратисни периоди и капитализация на лихви
и затова началните данни за просрочие на вноските, не съвпадат с тези,
посочени в установителната част от договора за обединение на кредити.
Считам, че коректното погасяване следва да бъде съобразено с
различните падежи на редовните вноски и на начислените наказателни лихви.
Приспадал съм вноските в поредността дължима договорна лихва и главница
от месечна вноска, след което наказателната лихва върху тази месечна вноска,
чийто падеж настъпва следващия месец.
4
На въпроси на юриск. С.: В прил. 9 сте посочили плащане главница и
лихва в евро, а изчислявате в лева, предполагам, че е техническа грешка.
Вещо лице Б.: Да, техническа грешка е в наименованието на таблицата,
месечните вноски в евро да се четат в лева.
На въпроси на адв. Т.: При сформиране на новата главница по договор
за обединяване на кредити, какви суми са включени от предходните два
договора.
Вещо лице Б.: При обединяването на кредита, като нова главница е
посочена обединената и превалутирана главница и натрупаната просрочена
договорна лихва по двата договора. Наказателна лихва банката не е включила
в новата главница. Приспаднати са допълнително заплатени, по повод на това
договаряне, 204.42 лв. от общия сбор.
На въпроси на адв. Т.: Във връзка с всички изчисления, сте взели база
данни на главници, как формулирахте главницата на Договор за обединяване
на кредити, от къде взехте двете основи по главниците.
Вещо лице Б.: В прил. 17 съм посочил изчисленията в лева, като
сборове на сумите, посочени в договор за обединяване на кредити, като
усвояването на кредита, чрез погасяване на съществуващите главници по
предходните два кредита.
В прил. 17 съм посочил сборуваните по различни видове задължения,
според статиите в счетоводните записвания на банката, използвани за
закриване на старите задължения. Действително остатъкът от главницата по
договора, отпуснат за 15 000 евро, не е посочения в споразумението 846.26
евро, а 8486.26 евро. Предполагам, че се дължи на техническа грешка, тъй
като към този момент, преди закриването на дълга, това е бил размерът на
остатъчната главница по записванията на банката.
На стр. 18 от заключението, табл. 15, съм взел счетоводните статии на
банката, които съм отразил в алтернативния вариант, в отговора на въпрос 5.
На въпроси на юриск. С.: Коментирахте, че банката, при изготвяне на
погасителния план по обединения кредит, не е взела предвид по
погасителните вноски, че лихвата е променяна от 15.07. При реалното
начисляване банката взела ли е предвид това изменение.
Вещо лице Б.: Пояснявам, че установеното от мен разминаване в
прилагане на актуалния лихвен процент по договора за обединените кредити,
се е отразило само на отчитане на едно от плащанията, тъй като банката е
приложила промяната, но при първоначалното изготвяне на погасителния
план и формиране на анюитетите, тази промяна не е можела да бъде отчитана.
Само към момента на въвеждането на новия лихвен процент, неправилно е
била отчетена основата, което е променило структурата на анюитета,
съотношението лихва и главница. За следващите вноски няма такова
разминаване. На всеки 6 месеца процентът е актуализиран.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към вещото лице и не
възразяват да се приеме заключението.
5
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза е компетентно
дадено и отговоря на поставените въпроси, поради което и следва да бъде
прието и приобщено към доказателствения материал по делото.
Съгласно представената от вещото лице справка - декларация по чл. 23,
ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването,
квалификацията и на възнагражденията на вещите лица, съдът намира, че на
вещото лице следва да бъде определено окончателно възнаграждение в
размер на 900.00 лв., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно счетоводна експертиза, ведно с приложената към него справка -
декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер
на 900.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице по допуснатата
съдебно счетоводна експертиза в размер на 600.00 лв., от внесения от ищеца
депозит.
(Издаден РКО по вносна бележка от 24.01.2022 г.)
ДА СЕ ИЗПЛАТИ допълнително възнаграждение на вещо лице Б.Б. по
допуснатата съдебно счетоводна експертиза в размер на 300.00 лв., от
бюджета на съда, за което да се издаде ордер.
Адв. Т.: Правя възражение за погасителна давност на дължимите
месечни вноски за главница и лихва, три години назад от падежа.
Юриск. С.: Преклудирано е възражението. Още повече, че за
главниците, срокът е доста по-дълъг. Неоснователно е искането.
СЪДЪТ, като съобрази, че възражението за давност се предявява след
процесуална преклузия намира, че не се налага допълване на доклада по
делото в тази връзка.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответната страна
възражение за погасителна давност на дължимите месечни вноски за главница
и лихва, при години назад от падежа.
Юриск. С.: Нямаме други искания. Представям списък на разноските.
Адв. Т.: Нямаме други искания.
6
С оглед изявленията на процесуалните представители на страните,
СЪДЪТ счете спора за изяснен от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО:
Юриск. С.: Намирам, че в това производство банката, като ищец,
доказа изцяло обстоятелствата, за които носи доказателствена тежест.
На първо място се доказа предоставяне на новия кредит, при по-изгодни
условия в сравнение със старите задължения, с цел тяхното погасяване, като
на ответника са предоставени споразумения, гратисен период, намалена му е
лихвата, удължен му е срокът за издължаване. Най-малкото, при обединеното
задължение той вече ще има една вноска, една обща дата на падеж. Това е
напоследък често практикувано от банките и е изцяло в полза на
кредитополучателите, които в последните години изпитват затруднения.
Ответникът твърди, че искането му за обединяване на кредити е във
връзка със затруднения поради Ковид 19, но както стана ясно, посочено и в
самото споразумение и от приетата експертиза и допълнително представени с
уточняваща молба документи, неговите просрочия по старите договори са
още от края на 2019 г., а Ковид извънредното положение се обяви месец март
2020 г. Очевидно не са свързани затрудненията му именно с тези
обстоятелства.
Следва да обърна внимание на факта, че ответникът управлява
търговски обект, както заяви неговият процесуален представител, което
предполага финансови и правни познания в достатъчна степен и на
необходимото ниво и изключва неговата неосведоменост и неразбиране на
клаузите на новия договор за кредит, в качеството му на потребител.
Отделно от това той е ползвал и стари кредити, така, че отново насочва
към това, че той е разбирал твърде добре всички подписани от него
документи и при нужда би могъл да иска предоговаряне на определени
условия, които не го удовлетворяват.
Доказана се явява настъпилата забава, при погасяване на задължението
му, както и надлежното обявяване на предсрочна изискуемост. Доказан е и
размерът на претендираните вземания, поради което моля да постановите
решение, с което да установите със силата на присъдено нещо, че съществува
вземане на Банка ДСК от П. С. Х. по Договор за кредит от 03.06.2020 г., в
размер съгласно оспорената заповед за изпълнение.
Моля да присъдите на банката направените в производството разноски,
съгласно представения списък, като определите и юрисконсултско
възнаграждение за защита в процеса и се произнесете по разноските в
заповедното производство.
Адв. Т.: Моля да отхвърлите иска като неоснователен и недоказан.
Основанията ни за това са следните:
На първо място, заведен е установителен иск на база на представено
извлечение от счетоводни документи. Доколкото сме обвързани с
7
твърденията в исковата молба, поддържам становището си, че представеният
и основание за настоящия иск Договор за обединяване на кредити, е
недействителен, по съображения подробно описани в отговора на исковата
молба.
От изслушаните в днешно съдебно заседание показания на вещото лице
и приетата ССЕ, се установи именно, че доверителят ми е поставен в
неблагоприятна позиция и е подписал обременяващи клаузи за него. Доказа
се, че и към новата сформирана главница са прибавени лихви, върху които
отново е начислена лихва, което е основание да се обяви договорът за
недействителен.
Ако съдът приеме, че са нарушени неговите права по Закон за защита на
потребителите и приложените в кориците на делото два предходни договора
считам, че искът и по тях следва да бъде отхвърлен на процесуално
основание, доколкото за първото производство, ние се движим в рамките на
заповедно производство, такива договори не са представени в заповедното
производство, на първо място. На второ място, те са представени в хода на
съдебното заседание.
Относно възражението ми за давност, въпреки, че съдът не го прие и
прие, че е налице процесуална преклузия, обръщам внимание, че
възраженията по давност са за погасени по давност лихви и вноски, три
години назад, но по двата представени договора, предходни. Те не са
представени в исковата молба, за да тече срок за възражение там, те са
представени в хода на делото, не са представени на мен за вземане на
становище, поради което считам, че в днешно съдебно заседание правилно и
допустимо съм направил посоченото възражение.
В този смисъл моля за вашето решение.
Моля да имате предвид, че ако решите да уважите иска и приемете, че
Договор за обединяване на кредити е валиден, обвързващ двете страни, то на
отделно, самостоятелно основание следва да бъде отхвърлен иска, доколкото
изходящи от банката документи за прекратяване на договора не са подписани
от представляващо банката лице, поради което считам, че нямаме надлежно
уведомяване за предсрочна изискуемост на кредита, на първо място.
Доказателства в обратна насока не се събраха. На второ място, считам, че не
се доказа размера на претенцията. В представения Договор за обединяване на
кредити, като втора главница, по втория договор, сумата е 846 лв. като
главница, поради което сборът на дължимата сума би трябвало да бъде
14 717.44 евро, съответно в лева по курса – 28 772.60 лева.
В този смисъл моля за вашето решение.
От така представения списък за разноски, моля да съобразите
възражение за прекомерност на юрисконсултско възнаграждение, като
прецените същото съобразно Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения.
Моля да ни бъдат присъдени сторените разноски.
Тъй като доверителят ми няма финансови средства, нямам заплащане.
Моля да се приложат клаузите на чл. 38 от ЗАдв и да ми бъдат присъдени
служебно разноски до размера на отхвърлената сума.
8
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:45
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
9