РЕШЕНИЕ
Номер 260326 /30.06.
Година 2021 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, III –ти наказателен състав, в публично
заседание на двадесет и девети юли две хиляди двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Богдан Велев
при секретаря
Наташа Динева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 01841 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Настоящото производство е образувано е по жалба на П.В.К. против Наказателно
постановление №
19-1158-002747 от 25.07.2019г., издадено от началник група към ОДМВР Перник,
с-р Пътна полиция Перник, с което е наложено на жалбоподателя 1. на основание чл.
177, ал.1, т. 2 от ЗДвП административно наказание - глоба в размер на 200,00
лева, за нарушение на чл. 150 от Закона за движението по пътищата; 2. на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание -
глоба в размер на 200,00 лева, за нарушение на чл. 103 от Закона за движението
по пътищата.
В
жалбата се застъпва становище, че жалбоподателят не притежава и не е управлявал
посоченото в издаденото наказателно постановление моторно превозно средство.
Поради, което твърди, че и никога не е бил спиран и не се е подчинявал на
униформен служител.
Жалбоподателят
К. редовно призован не се явява в съдебно заседание явява се защитникът му адв. Т., която поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна – ОД МВР – гр. Перник, сектор „Пътна полиция“, не изпраща представител,
не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира следното:
Жалбата
срещу № 19-1158-002747 от 25.07.2019г.,
издадено от началник група към ОДМВР Перник, с- р Пътна полиция Перник е
депозирана в установения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, 7- дневен срок, от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което същата е процесуално допустима. Разглеждана по същество, същата е основателна.
Съдът,
като служебно провери атакуваното наказателно постановление, обсъди поотделно и
в тяхната съвкупност събраните по делото доказателствени
материали, съобрази законовите разпоредби, намира за установено следното:
По
фактическите обстоятелства и доказателствените
материали:
От
фактическа страна настоящият състав счита за установено, че на 23.05.2019
година в 11,30 часа в град Перник, по ул. „Младен С.“ жалбоподателят като
неправоспособен водач – Хонда ЦБР 600 Ф с рег. № ******с посока към ул. „Юри Гагарин“ управлявал
мотоциклет с рег. № ******и при проверка близо до бл.2 се установи, че водача не притежава
СУМПС. При подаден сигнал (устен) за спиране от униформен служител водача не се
е подчинил- нарушение на чл. 103 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП. За
така констатираните нарушения бил съставен АУАН бл. № 586744 от 12.06.2019г. от
актосъставителя И.В.Т. на длъжност „ПИ “ при 02 РУ гр.
Перник, в присъствие на свидетеля А.В.С. срещу жалбоподателя за описаните
нарушения. Видно в АУАН надлежно е описана възприетата фактическа обстановка и
установените нарушения, като е описано мястото, и начина на извършване.
Посочена е правната им квалификация- по чл.103 и чл. 150 от ЗДвП, както и
иззетите като доказателства писмени документи. АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля, като е посочено, че нарушителя
„отказва“ да положи подпис. Възражения срещу така съставения АУАН не са
постъпили в срока по реда чл. 44 от ЗАНН, преди издаване на процесното
НП. Въз основа на горепосоченият АУАН, е
и обжалваното НП №
19-1158-002747 от 25.07.2019г., издадено от началник група към ОДМВР Перник, с-
р Пътна полиция Перник, с което е наложено на жалбоподателя 1. на основание чл.
177, ал.1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер
на 200,00 лева, за нарушение на чл. 150 от Закона за движението по пътищата; 2.
на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание
- глоба в размер на 200,00 лева, за нарушение на чл. 103 от Закона за
движението по пътищата.
С оглед на извършената проверка досежно
съдържанието на АУАН и НП съдът констатира, че е налице противоречия между
констатациите в обстоятелствената част в АУАН бл. № 586744 от 12.06.2019г. и
констатациите възприети от административнонаказващия
орган в процесното НП. Поради, което съдът
намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение
и при издаване на наказателното постановление от страна на актосъставителя
и на административно наказващия орган са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до решение за отмяна на наказателното постановление
на процесуално основание.
При така
установената фактическа обстановка съдът от първа инстанция формира следните
правни изводи:
Депозираната
жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
проверка, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг.
от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентния за това административен орган. Не са спазени
процесуалните изисквания по отношение на законово установените реквизити на
същите както и по отношение на тяхното предявяване на лицето, привлечено към
административно наказателна отговорност така и по отношение на изложените
констатации, касаещи възприетата фактическа обстановка. Съдът намира, че
противоречивите констатации в АУАН и възприетите такива в НП препятстват и
надлежното упражняване на право на защита на жалбоподателя. На следващо място
съдът счита, че административнонаказващия орган
неправилно е посочил правната квалификация на нарушенията и не правилно е
приложил санкционната част, поради което е допуснал нарушение на материалния
закон. От което следва, че има основания
за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
За пълнота настоящият състав намира за нужно да отбележи,
че видно от НП №
19-1158-002747 от 25.07.2019г., издадено от началник група към ОДМВР Перник,
с-р Пътна полиция Перник, е наложено на жалбоподателя 1. на основание чл. 177,
ал.1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на
200,00 лева, за нарушение на чл. 150 от Закона за движението по пътищата; 2. на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание -
глоба в размер на 200,00 лева, за нарушение на чл. 103 от Закона за движението
по пътищата.
Първото
нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 177, ал.1,
т.2 пр.1-во от ЗДвП е за осъществен състав на административно нарушение на
разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП. Тази законова разпоредба въвежда задължението
всяко моторно превозно средство да се управлява от правоспособен водач. В
обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение е
отразено, че К. е управлявал описаното моторно превозно средство без да е бил
правоспособен водач като никъде не е описано свидетелство за управление на
моторно превозно средство с какъв срок на валидност е и дали този срок е изтекъл,
дали изобщо е притежавал СУМПС към момента на проверката. Липсата на тези
констатации може да доведе до различен извод. Така, ако се приеме, че
жалбоподателя е неправоспособен водач поради това, че СУМПС е с изтекъл срок
той ще е осъществил фактическия състав на разпоредбата на чл. 150А от ЗДвП, която
въвежда задължението на водача, за да управлява моторно превозно средство да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство.
Цифрово е посочено, че с това си поведение е
нарушил разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП. Но от изложените констатации в
обстоятелствената част на АУАН и НП не може да се обоснове категоричен извод за
нарушение на коя разпоредба се касае в процесния
случай. По този начин е допуснато противоречие между цифровото описание на
нарушението и текстовото такова в акта за установяване на административно
нарушение, което е недопустимо. Горното съдът квалифицира като съществено
нарушение на процесуалните правила, водещо до накърняване на процесуалните
права на нарушителя, досежно правото му да разбере за
какво нарушение е ангажирана административно наказателната му отговорност. По
горните съображения наказателното постановление следва да бъде отменено и по
отношение на това нарушение.
На
следващо място по отношение на нарушението на чл.103 от Закона за движението по
пътищата, съдът счита, че същото отново е описано с противоречиви констатации.
В АУАН е посочено “при подаден устен сигнал за спиране от полицейските служители
от АП 230 не е спрял плавно в най- дясната част на платното за движение“,
докато в процесното НП е посочено, че жалбоподателят
„при подаден сигнал за спиране от униформен служител водача не се подчинява“.
Следва да се посочи, че това несъответствие е съществено, досежно
начина на сигнализиране на водача за спиране, тъй като съгласно разпоредбата на
чл.170, ал. 3 от ЗДвП при спиране на
пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от
органите за контрол подава своевременно я. сигнал със стоп-палка. През нощта
сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена
светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез
подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от
движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Посочената разпоредба изброява
изчерпателно способите за осъществяване на правомощията на компетентните органи
досежно извършване на проверка като никъде не е
посочена възможност това да стане чрез устен сигнал. С цел изчерпателност
настоящия състав намира за нужно да подчертае, че определената санкция за
нарушението по чл.103 от ЗДвП също не е индивидуализирана правилно, тъй като с процесното НП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
наложено административно наказание - глоба в размер на 200,00 лева, за
нарушението по чл.103 ЗДвП.
От изложеното настоящия съдебен състав намира, че жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а атакуваното наказателно постановление- отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното и
затова на осн. чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пернишки районен
съд:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 19-1158-002747 от 25.07.2019г., издадено от
началник група към ОДМВР Перник, с- р Пътна полиция Перник, с което е на П.В.К. ***,ЕГН **********,са наложени: 1. на
основание чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание -
глоба в размер на 200,00 лева, за нарушение на чл. 150 от Закона за движението
по пътищата; 2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание - глоба в размер на 200,00 лева, за нарушение на чл.
103 от Закона за движението по пътищата .
Решението
подлежи на касационно обжалване на основанията, визирани в НПК по реда на глава
12-та от Административния процесуален кодекс пред Административен съд –гр.
Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала,
ИЕ