Решение по дело №2189/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 399
Дата: 22 март 2022 г.
Съдия: Диана Георгиева Ганева
Дело: 20217040702189
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

  Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 399                               22.03.2022 година                         град Бургас

 

Административен съд –Бургас, дванадесети  състав, на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:

 

            СЪДИЯ: ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретаря Й. Б., като разгледа докладваното от съдия Ганева  административно дело № 2189 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 от АПК, вр. чл. 211 и чл. 214, ал. 1, т. 1 от  Закона за министерството на вътрешните работи.

Образувано е по жалба на М.И.В. от гр.Бургас, к-с „Изгрев“ бл.7, вх.2, ет.2, с ЕГН **********, против точка три от Заповед № ЧР-03-113/23.08.2021г. на министъра на правосъдието, с която на основание  чл.207, ал.1,т.1, ал.2 и ал.12, чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл.215, ал.1 от ЗМВР временно е отстранен от длъжност заместник –началник (режимна и надзорно-охранителна дейност) в Затвора Бургас за срок до два месеца и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие, считано от датата на запознаване със заповедта. В жалбата са изложени възражения, че във връзка с отстраняването на В. от длъжност  не  са изложени каквито и да било мотиви. Липсват и мотиви, че заеманото от В. служебно положение може да затрудни разкриването на обективната истина в хода на образуваното със същата заповед дисциплинарно производство. Иска се отмяна на заповедта в обжалваната й част по т.3 и присъждане на разноските по делото.

С жалбата е направено и искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта в частта по т.3. Жалбоподателят твърди, че предварителното изпълнение на заповедта, в обжалваната част, ще причини на него и семейството му значителни и труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал 2, във вр. с чл. 4 АПК. Сочи, че е семеен и има две деца – на 7 и 17 години. Съпругата му работи по трудов договор с минимална работна заплата, няма спестявания и други източници на доход, от които да издържа семейството си.

С Определение №1778/09.09.2021г. (л.20) съдът е отхвърлил искането на В. за спиране предварително изпълнение на заповедта в частта по т.3.

С Определение №12887/16.12.2021г.  по адм.дело № 10399/2021г., ВАС е оставил в сила Определение №1778/09.09.2021г., постановено по настоящото дело.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.Р.. Подържа жалбата и пледира за отмяна на  заповед в частта по т.3, както и за присъждане на сторените по делото разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът - министърът на правосъдието, в съдебно заседание на 23.02.2022г., когато е даден хода на делото, не изпраща представител. По делото е постъпила молба по електронната поща от юрисконсулт Ч., в която сочи, че е поставен под карантина, което препятства явяването му в съдебно заседание. В молбата изрично заявява, че не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че главен инспектор М.В. е заемал длъжността  заместник – началник (режимна и надзорна охранителна дейност) в Затвора Бургас, първа категория. В. е назначен на тази длъжност със Заповед №ЧР-05-79/15.04.2016г. на министъра на правосъдието (л.101) и е встъпил в длъжност на 13.05.2016г. (л.102).

Със Заповед № ЧР-03-113/ 23.08.2021 г. (л.18), издадена от министъра на правосъдието, срещу главен инспектор М.В.  – заместник – началник (режимна и надзорна охранителна дейност) в Затвора Бургас, първа категория, е образувано дисциплинарно производство по реда на чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗМВР. В съобразителната част на заповедта са въведени следните фактически данни: От постановление на прокурор на Окръжна прокуратура – Шумен, пр. пр. 1497/2021г. с вх.№ 212002-001-06/2-27/23.08.2021г. по описа на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, съдържащо класифицирана информация, се установяват данни за извършено престъпление от общ характер и за тежко дисциплинарно нарушение от главен инспектор Методи В. –заместник –началник в Затвора Бургас, изразяващо се в  превишаване на правомощия, злоупотреба със служебно положение и нерегламентирани контакти с близки на подсъдими лица.

С т.3 от заповедта, която е предмет на оспорване в настоящото производство,  главен инспектор В.  временно е отстранен от длъжност заместник – началник в Затвора Бургас за срок до два месеца и е разпоредено да му бъдат взети служебната карта, личния знак и служебното оръжие, считано от датата на запознаване със заповедта. Отстраняването от длъжност не е изрично обосновано. В обстоятелствената част на заповедта е посочено само, че с деянието си главен инспектор В. е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4  от Закона за Министерството на вътрешните работи, за които на основание чл.203, ал.1, т.7 –превишаване на власт или използване на служебно положение за лична облага или облага за трети лица, т.8 – злоупотреба с власт или доверие, т.13 от ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ , и предвид обстоятелството, че заема ръководна длъжност и служебното му положение може да затрудни разкриването на обективната истина, е образувано дисциплинарно производство и е отстранен временно от длъжност.

Заповедта е съобщена на адресата на 24.08.2021г. в 8.46 часа (л.19) и оспорена на 27.08.2021г. , т.е в законоустановения срок.

При горната фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е депозирана от неблагоприятно засегнатия от акта негов адресат и преди да е изтекъл срокът по чл. 149, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е основателна.

Оспореният акт е издаден от органа, образувал дисциплинарното производство – министъра на правосъдието, който е орган по назначаване на служителя – чл. 10, ал. 2, т. 5 ЗИНЗС и следователно не е осъществено отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

От външна страна са налице реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Допуснато е обаче нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ЗМВР е диспозитивна и преценката на органа е при оперативна самостоятелност. Нейната цел е да ограничи възможността на лицето, срещу което е образувано дисциплинарно производство, да повлияе или да попречи поради длъжността, която заема, на развитието на воденото дисциплинарно производство.

В съответствие с т. 2 от ТР № 4/ 22.04.2004 г. на ВАС в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания въпрос, и/или неизлагането на мотиви съставляват основания за отмяна на административния акт. Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта. Липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт. В случаите, когато административният орган действа при условията на обвързана компетентност, посочените в нормативния текст условия са такива за материалната законосъобразност на административния акт. Когато органът действа при оперативна самостоятелност, както е в случая, предвидените нормативни условия също са задължителни.

ТР № 4/2004 г. на ВАС не е загубило действието си, тъй като изискванията за уведомяване на заинтересованите страни и обезпечаването на възможността им за обяснения и възражения, съответно обсъждането им от органа и излагането на мотиви са установени и в АПК- чл. 26, чл. 35, чл. 59, ал. 2, т. 4 и чл. 169 АПК. След като нормата на чл. 214, ал. 1 от специалния приложим закон - ЗМВР, не установява изрично нещо различно, то приложение намира общият процесуален закон-АПК.

Разпоредбата на чл. 214, ал.1, т.1 от ЗМВР предвижда, че държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. В този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство.

От доказателствата по делото и конкретно от оспорената заповед,  се установява, че спрямо В.  е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР, с което е спазено изискването на чл. 214, ал.1, т.1 от ЗМВР. Няма пречка в заповедта по чл. 207  да бъде включено и волеизявление по чл. 214, ал.1, т.1 от ЗМВР, като второто представлява индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол. Основателно е възражението, изложено в жалбата, че в тази връзка не е достатъчно волеизявлението да бъде обективирано в писмена форма при налично дисциплинарно производство, съгласно изискването на чл. 214, ал.1, т.1 от ЗМВР, а е необходимо да бъдат изложени конкретни мотиви как служебното положение на служителя би затруднило разкриването на обективната истина.

Отразеното в заповедта на административния орган, че с деянието си гл.инспектор В. е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР, за което и на основание чл. 203, ал.1, т.7 от ЗМВРпревишаване на власт или използване на служебно положение за лична облага или облага за трети лица, т.8 – злоупотреба с власт или доверие, т.13 от ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, представлява правна квалификация на извършеното от него и не е достатъчен мотив да обоснове отстраняване от длъжност.

В случая изразът "служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина", не покрива изискването за мотивиране на акта, тъй като не съдържа конкретна информация за реално осъществена от органа по назначаването преценка, а още по-малко за нейните параметри спрямо правомощията на служителя и/или наличието на обективна възможност да попречи на дисциплинарното разследване, респ. да повлияе върху подчинените му служители или върху лишените от свобода. Оспореният акт не съдържа анализ на конкретните права и задължения на В., чието осъществяване би затруднило разкриването на обективната истина по случая. В настоящия казус   не става ясно каква е конкретната връзка между служебното положение на жалбоподателя и опасността от затрудняване разкриването на обективната истина по образуваното дисциплинарно производство. Такава връзка следва да бъде обоснована, за да се приеме, че фактическият състав на приложимата правна норма е осъществен, което в случая не е сторено и е основание за отмяна на акт в оспорената му част. В този смисъл е и практиката на ВАС- Решение №7960/01.07.2021г. на ВАС по адм.дело № 4088/2021г. и Решение №4247/01.04.2021г. по адм.дело № 13357/2020г.

Тук е мястото съдът да отбележи, че използването на общи, дори бланкетни изрази, които могат да се съдържат във всяка заповед по чл. 214, ал. 1 ЗМВР, доколкото са израз предвидената законова мярка за временно отстраняване от длъжност при образувано дисциплинарно дело, но без да са съотнесени към конкретните данни по случая, е равнозначно на липса на мотиви. Обратното би означавало издаването на заповед по чл. 214, ал. 1 ЗМВР да е задължително при образуване на дисциплинарно производство, т. е. органът да действа при условията на обвързана компетентност. Законодателният подход установява компетентност при оперативна самостоятелност на органа по назначаването. Следователно дължима е индивидуална и диференцирана преценка, която да намери израз в мотивите на акта.

Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяната на оспорения акт- чл. 146, т. 2, вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Възможността даден орган да се позове на допълнителни мотиви с цел да допълни изложените в обжалвания акт или да замести липсващите такива би накърнило правото на защита на заинтересованото лице и в частност- правото му на ефективна съдебна защита, както и принципа за равнопоставеност на страните пред съда /жалбоподателят и органа, издател на акта/. Няма пречка мотивите за издаване на акта да се съдържат в отделен документ, подготвящ неговото издаване, но най-късно в съпроводителното писмо, с което жалбата се изпраща за разглеждане в съда ( Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд), което в случая несъмнено не е налице. В тази връзка, с Определение №1797/13.09.2021г. (л.29),  с което съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, е задължил ответникът в 7-дневен срок от уведомяването да представи пълната административна преписка по издаване на обжалваната заповед, доказателства за компетентността на органа и заверен препис от служебното досие. В изпълнение указанията на съда, по делото е постъпила молба с вх.№.9774/24.09.2021г. на министъра на правосъдието , чрез юрисконсулт Ч. (л.43-44), в която изрично е посочено,че по отношение на пълната административна преписка по издаване на обжалваната заповед, същата е изпратена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с писмо с рег. № 9145/03.09.2021г. (л.2).  В писмото на л.2 от делото изрично са посочени документите, изброени от т.1 до т.4, които фигурират в преписката, но към нея няма приложен отделен документ с мотиви за издаване на акта.  Ответникът не представи доказателства, с които да докаже фактическите основания, на които се основава оспорения акт и не ангажира доказателства в тази насока, като липсата на надлежни мотиви прави невъзможна преценката за спазване на принципа на съразмерност.

Освен това и принципът на правовата държава по чл. 4, ал. 1 КРБ изисква съразмерност/пропорционалност на въведените ограничения с индивидуални права и свободи.

В контекста на изложеното  се налага извода, че заповедта, в оспорената и част, е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК право на разноски има само жалбоподателят. То е своевременно упражнено, като до приключване на устните състезания е поискано присъждането им (чл. 81 ГПК, вр. чл. 144 АПК), поради което следва да бъде уважено за доказания им размер - 610 лева, от които 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за защита, осъществена от един адвокат (чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК), както и 10 лв. заплатена държавна такса.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК, Административен съд – Бургас, дванадесети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ точка три от Заповед № ЧР-03-113/23.08.2021г. на министъра на правосъдието, с която главен инспектор М.И.В., с ЕГН ********** на длъжност заместник – началник (режимна и надзорно-охранителна дейност) в Затвора Бургас, е отстранен временно от длъжност за срок до два месеца и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие, считано от датата на запознаване със заповедта.

ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да заплати на М.И.В. от гр.Бургас, к-с „Изгрев“ бл.7, вх.2, ет.2, с ЕГН **********, сумата от 610 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

      

СЪДИЯ: