№ 272
гр. П., 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:И. Юл. Колев
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от И. Юл. Колев Гражданско дело №
20211720103885 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на КР. ЦВ. К. срещу
„Топлофикация П." АД. Ищецът твърди, че срещу него, в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист на 08.07.2016 г. рамките на ч.гр.д. № 3048/2015 г. по описа на
Районен съд П. за задължения, произтичащи от доставена и незаплатена топлинна
енергия. Конкретно твърди, че изпълнителният лист е издаден за суми в размер на
1060,00 лева - главница в периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г., ведно със законна
лихва от 18.05.2015 г. до окончателното плащане, както и за сума в размер на 224,13
лева – законна лихва за забава в периода от 30.06.2011 г. до 16.04.2015 г.
Твърди се, че въз основа на посочения изпълнителен лист било образувано и.д.
№ 1850/2016 г. по описа на ЧСИ Х. – Д., по което не били извършвани действия по
изпълнение освен образуването му.
Излага от правна страна разбирането си за погасяване на вземане по давност и
прекъсване на същата, като намира, че давността за процесното вземане се погасява с
кратка – тригодишна давност.
С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че в полза на
ответника не съществува право на принудително изпълнение за сумите по издания
изпълнителен лист в цялост като погасени по давност.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за
допустими, но неоснователни. Поддържа, че погасителната давност е била прекъсвана
многократно в рамките на образуваното изпълнително дело. Твърди, че първоначално
образуваното и посочено от ищеца изпълнително дело е прехвърлено и образувано под
№ 5883/2020 г. от ЧСИ С. Б..
1
Намира, че вземане, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение се
погасява с обща пет годишна давност като прави разграничение между сроковете по
чл. 110 и сл. ЗЗД и този по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Намира, че до при действието на
Постановление № 3/18.11.1980 г. погасителната давност е спряла да тече до отмяната
му на 26.06.2015 г. с Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Позовава се на приетото в Решение № 37/24.02.2021 г., постановено по гр.д. №
1747/2020 х. по описа на ВКС, IV, ГО.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Прави
възражение за прекомерност на заявените от ищеца разноски.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните се представляват. Ищецът поддържа така
предявените искове. Ответникът оспорва същите.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК
предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на
принудително изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по
давност, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо
и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на
отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2978/2018 г., IV г. о., ГК).
В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт –
погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист, което
свидетелства за правния му интерес от предявяване на исковете.
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като производството е преминало в исково и
е постановено решение по гр.д. № 4401/2015 г. по описа на Районен съд П., влязло в
сила на 28.06.2016 г., поради което на основание 117, ал. 2 ЗЗД срокът на новата
давност е всякога пет години.
За прекъсването на давността е от значение датата на влизане в сила на акта
подлежащ на принудително изпълнение, исканията за прилагане на конкретни
изпълнителни способи, на коя дата е било предприето валидно изпълнително действие
и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането,
което е предмет на принудително изпълнение е погасено по давност. Ето защо, за
изясняване на спорния предмет от значение е, от една страна – дали е налице висящо
производство по принудително изпълнение, както и дали в рамките на същото са били
предприемани действия, годни да прекъснат давността за вземането, респ. кога са били
предприемани същите.
2
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на
изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически
факт. В този случай новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. Същевременно по силата на чл.
116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се
прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по
инициатива на съдебния изпълнител.
По отношение спирането и прекъсването на давността следва да се добави, че
към момента на образуване на изпълнителното дело е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като
с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не спира.
Към настоящия момент е налице противоречива съдебна практика и висящо
тълкувателно дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на
ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително
дело, което е образувано преди приемането му. До постановяването на решение по
новообразуваното т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав
следва да се съобразява с разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по
гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има
действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага
именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.
От приложените по делото писмени доказателства се установи, че срещу ищеца е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, описани в исковата
молба. Установи се също, че изпълнителния лист е издаден на 08.07.2016 г., както и че
заповедта е влязла в сила на 28.06.2016 г., - датата на влизане в сила на решение по
гр.д. № 4401/2015 г. по описа на Районен съд П..
От приобщеното по делото копие на и.д. № 1850/2016 г. по описа на ЧСИ У. Д.
се установява, че то е образувано на 16.12.2016 г. въз основа на изпълнителен лист,
издаден на основание влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3048/2015 г. на
Районен съд П. за сумите, посочени в исковата молба. В молбата са инкорпорирани
искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи, следователно депозирането
на същата е действие, годно да прекъсне давността за вземането, съгласно чл. 116 ЗЗД.
На 03.08.2017 г., 30.11.2017 г. и 27.02.2019 г. са депозирани нови молби от
взискателя – ответник, с която също се възлага прилагане на конкретни изпълнителни
способи.
Изпълнително дело № 1850/2016 г. по описа на ЧСИ У. Д. е препратено за
продължаване на действия по изпълнение и образувано под № 5883/2020 г. по описа на
ЧСИ С. Б.. В рамките на това изпълнително производство от взискателя – ответник
също са депозирани молби, с които се възлага прилагане на конкретни изпълнителни
способи.
3
При тези обективни данни, разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и най – вече разширителното тълкуване, дадено с
Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., съдът следва да
приеме, че давността за вземането е прекъсната с влизането в сила на заповедта за
изпълнение, искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, с
„предприемането“ на такъв – арг. т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г.,
ОСГТК на ВКС, прилагането на такъв и чрез постъпването на парични суми от трети
задължени лица. Доколкото между всяко едно от установените действия, водещи до
прекъсване на погасителната давност не е изтекъл период по - дълъг от пет години, то
към датата на приключване на съдебното дирене погасителната давност не е изтекла.
При липса на изрична разпоредба и разясняване на закона със съдебна практика по
конкретни въпроси (освен тълкувателна), в опит се тя да бъде приложена по огромен
брой дела, които макар и сходни, винаги разкриват своя специфика, съдът приема, че
предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Само за пълнота следва да се посочи, че давността е прекъсната и с подаването
на отговор на исковата молба по същата – 24.08.2021 г., тъй като с предявяване на
отрицателни установителни искове, ищците не прекъсват давността текла в тяхна
полза. В Решение № 99 от 10.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 681/2012 г., I г.о. се приема,
че прекъсването на давността в хипотезата на чл. 116, б. "б" ЗЗД се свързва винаги с
действия на носителя на спорното материално право, насочени срещу лицето, което би
могло да се позове на погасителна или придобивна давност, а не обратното. В този
смисъл е и Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г.о., с
което се дава отговор по един от въпросите, по които е допуснато касационното
обжалване - при предявяването на отрицателния установителен иск от длъжника, че
вземането е погасено по давност, поддържано от ответника насрещно възражение за
неизтекъл давностен срок, е действие прекъсващо давността, защото след
предявяването му кредиторът не може да противопостави насрещен положителен иск
със същия предмет, нито (в общия случай) да предприема действия за принудително
изпълнение. Прекъсването е под условие – ако с влязло в сила решение отрицателният
установителен иск бъде отхвърлен (по арг. от чл.116, б. „б” вр. с чл.117, ал.2 ЗЗД). Ето
защо давността следва да се счита прекъсната и с подаването на отговор на исковата
молба.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на
ищеца е да заплати сторените от ответника разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Такива са доказани в общ размер на 29,00 лева за заплатени такси за
съдебни удостоверения и преписи на изпълнителните дела, като се претендира
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, поради което следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 129,00 лева в полза на ответника.
В светлината на гореизложеното изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от КР. ЦВ. К. , ЕГН **********, гр. П., кв.
Тева, бл. 23, вх. Б ап. 15 искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено, че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК
4
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) за
сума в размер на 1060,00 лева - главница в периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г.,
ведно със законна лихва от 18.05.2015 г. до окончателното плащане, както и за сума в
размер на 224,13 лева – законна лихва за забава в периода от 30.06.2011 г. до
16.04.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист на 08.07.2016 г. рамките на ч.гр.д. № 3048/2015 г. по описа на
Районен съд П. като неоснователни поради неизтичане на законоустановения
давностен срок.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК КР. ЦВ. К. да заплати
„ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК ********* сума в размер на 129,00 лева –
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5